№ 903
гр. Перник, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Н. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
признаване признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответника не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 11822,02 лева
– главница по Договор за кредит от 07.05.2008 г., ведно със законната лихва от 22.08.**** г.
до окончателното погасяване на главницата, 2421,99 лева – просрочена редовна лихва за
периода от 25.10.2010 г. до 19.07.**** г., 609,81 лева – наказателна лихва за периода от
25.11.2010 г. до 21.08.2015 г., както и сумата 844,07 лева – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на РС Перник. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че праводателят на ответното дружество се е снабдил срещу него, с
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който било образувано изп.д. № ****/**** г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно (последното на 22.01.2014 г.), изпълнителната давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. (съобразно разясненията на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС) поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба (на 03.09.2020 г., с
оглед нормите на ЗМДВИП досежно давностните срокове). Въпреки това при отправено на
29.11.2022 г. от ищцата писмено поискване до ответника отписване като погасено по
давност на задължението от информационните масиви на ответника, последвал отрицателен
отговор и покана за сключване на споразумение за доброволно погасяване, което обуславя
правен интерес от защита.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност. Моли при уреждане отговорността за разноски да бъдат
1
приложени последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага фактически съображения досежно
твърдението си, че не е станало повод за иницииране на процеса.
С оглед изявлението на ответника ищецът е направил изявление за постановяване на
решение по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. Съобразно твърденията на ищеца – признати и от ответника,
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция, което обуславя
тази квалификация на спорното право, вместо квалификация за оспорване на изпълнението
по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК урежда по общ начин предявяването на установителен
иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. В случая наличието на изпълнителен титул в полза на ответника за
вземанията обосновава и правен интерес на ищеца от депозиране на настоящите искове.
В процесния случай ответникът е признал иска и всички факти, пораждащи
спорното материално право, а с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
образуването на изп.д. № ****/**** г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист, издаден
в полза на праводателя ответното дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** на ПРС, че погасителната давност е започнала да тече
на 26.06.2015 г., след която дата действия по изпълнение не са предприемани
Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при признание на
иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК,
с оглед на което съдът е прекратил съдебното дирене и дължи произнасяне на решение по
процесуалния ред на чл. 237, ал. 1 ГПК, с което да уважи предявените отрицателни
установителни искове, без да излага мотиви по същество.
По разноските:
Доколкото след молбата за образуване от 20.12.**** г. ответникът или праводателят
му не са правили каквито и да е изявления по повод принудително събиране на вземането,
както и след изтичане на давността за вземанията не е поискал или предприемал каквито и
да е изпълнителни действия, същият не е станал повод за завеждане на иска, поради което и
доколкото с отговора на исковата молба е признал иска, налице са кумулативните
предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за
разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Н. В., ЕГН **********
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД НЕ съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) срещу М. Н. В. за сумата в размер 11822,02 лева – главница по Договор за
кредит от 07.05.2008 г., ведно със законната лихва от 22.08.**** г. до окончателното
2
погасяване на главницата, 2421,99 лева – просрочена редовна лихва за периода от 25.10.2010
г. до 19.07.**** г., 609,81 лева – наказателна лихва за периода от 25.11.2010 г. до 21.08.2015
г., както и сумата 844,07 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС
Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК М. Н. В., ЕГН **********да заплати в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3