МОТИВИ към Присъда № 5 от
28.03.2018г. по НОХД № 334/ 2017г. на
Районен съд Луковит
На
19.10.2017г. в Районен съд Луковит е внесен обвинителен акт № Д-01.07.2016 г.
на прокурор А.М., с който е повдигнато обвинение срещу П.С.П., роден на ***г***, с ЕГН **********, за това, че на
28.06.2016г. в гр.Луковит, област Ловеч, като длъжностно лице - с.о.в Сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“, към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч /месторабота РУ МВР гр.Луковит/ в кръга на
службата си, сам съставил неистински частен документ: Разписка за връчване на
НП № ****/****г. на Н. на РУ МВР гр.Луковит, в която подправил подписа на
лицето И.И.К. *** и го употребил пред Н. на РУ МВР гр.Луковит, за да докаже, че
е прекратено задължението му да връчи горното наказателно постановление лично
на И.И.К. – престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1, вр. чл. 309, ал.
1, пр. 1-во, алт. 3 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа изцяло обвинението, което намира за доказано от събраните
доказателства – показанията на свидетелите И.И.К. и К.Н.К., писменото
доказателство – разписка за връчване на НП № ****/****г., заключението на
тройната графологична ексП.ртиза на вещите лица от НИКК-МВР гр.София и
заключението на графологична ексП.ртиза на вещото лице Г.Г.Н. - ексП.рт БНТЛ
при ОД МВР гр.Плевен. Иска да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, като изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години.
Във фазата по съществото на делото
защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда като изразява
становище за недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин.
Развива теза, че обвинението се гради колебливи съдебно-графологични ексП.ртизи,
че не е извършено изобщо престъпление, че дори подзащитният му да бъде освободен
от наказателна отговорност и с налагане на административно наказание, това ще
бъде несправедливо.
Подсъдимият П.С.П. поддържа
защитната теза на защитника си, в последната си дума заявява, че се счита за
невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ****г. подсъдимият
П.С.П. бил назначен като служител на МВР - с.о.в Сектор „Охрана на обществения
ред и териториална полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
Ловеч, с месторабота РУ МВР гр.Луковит, което е видно от приложения по делото трудов
договор № ****/ ****г. /л.35/. Като такъв освен преките задължения подпомага
дейността на служителите от териториалната полиция и да оказва необходимото им
съдействие, съгласно приложената типова длъжностна характеристика /л.37/, на
подсъдимия било възложено връчването на книжа – призовки, наказателни
постановления, електронни фишове и други документи, изходящи от непосредствения
му ръководител в структурата на МВР.
Съгласно установената практика в РУ МВР
гр.Луковит, след издаване на наказателно постановление н. на управлението слага
резолюция и определя служителят, който ще връчи НП, като няма издадена заповед,
кои служители да връчват НП – писмо рег. № 297р-09160/ 28.11.2016г.
/л.44/.
На 24.06.2016г. Н. на РУ МВР Луковит разпределил
за връчване на подсъдимия П.П. Наказателно постановление № ****/ ****г.,
издадено срещу свидетеля И.И.К., заедно с още 6 броя НП и 1 брой ЗППАМ описани
в приложения опис на НП за връчване на лица от гр.Луковит, живущи в кв.Изток
/л.54/
На 27.06.2016г. подсъдимият П. лично
получил срещу подпис опис № ****ведно с документи за връчване /НП и ЗППАМ/, в
т.ч. и Наказателно постановление № ****/ ****г., което следвало да връчи на
свидетеля И.И.К..
От данните по делото е видно, че на
28.06.2016г. подсъдимият П. изпълнявал служебните си и трудови задължения
заедно с полицейския служител свидетелят И.Ц.Ц. ***, като по същото време се
наложило да обслужват кв.Изток на гр.Луковит, с цел връчване на наказателни
постановления, издадени от Н. на РУ МВР Луковит. Докато изпълнявали служебните
си задължения подс.П. и свид.Ц. отишли със служебен автомобил ОП.л Астра с рег.
№ ****до адреса на свид. И.И.К. с оглед връчване на НП. Пристигнали пред дома
на свид.К. *** точно в 10.00 часа. Там се срещнали със свид.К. и подс.П.
предприел действия по връчване на НП. Пред дома на свид.К. имало много хора,
вкл. и жената, с която живее на семейни начала – свидетелката К. Н. К.. Подс.П. с
помощта на колегата си свид.Ц. установил лицето, на което следва да връчи НП. Извикал
при себе си свид.К. и му разяснил, че срещу него има издадено наказателно
постановление и следва да му го връчи. В този момент около патрулния автомобил
се насъбрали много хора и започнали разправии между подс.П. и свид.К.. Това
продължило П.тнадесет минути и подс.П. не успял да връчи НП на свид.К.. За да
не се връща повторно на адреса на наказаното лице, а и да докаже, че е изпълнил
задължението си да връчи НП на свид.К., подс. П.П. вписал в прилежащата към
постановлението разписка за получаване двете имена на свид.К. и положил подпис
вместо него като получател /наказано лице/. След това подс.П. и свид.Ц. си тръгнали с патрулния автомобил, а връченото
НП № ****/ ****г. подсъдимият предал на служител „Административно наказваща
дейност“ /АНД/ в РУ МВР гр.Луковит. Видно от приложеното в материалите на ДП –
писмо рег. № 297р-7099/ 27.04.2017г. /л.56/, че в РУ МВР Луковит не се
отразяват документално в книга и не се води такава отчетност на служителите,
които връщат връчените НП и ЗППАМ на служител АНД при управлението.
Във връзка с образуваното на 17.09.2016г.
досъдебно производство № 247/ 2016г. по описа на РУ МВР Луковит, срещу И.И.К.,
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, И.И.К. бил привлечен като обвиняем,
за това, че на 17.09.2016г., около 14.30 часа, в гр.Луковит, на улица „Х.Б.“,
управлявал МПС- лек автомобил ОП.л Корса с рег. № ****, без да притежава
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред, за такова деяние, по силата на НП № ****/ 201бг. на Н.
РУ МВР гр.Луковит, влязло в сила на 06.07.2016г. При разследването било
установено, че подписът на разписка за връчено НП № ****/ 2016г. не е положен
от И.И.К., а изписан от връчителя П.П..
Видно от заключението на назначената по
делото и приета от съда като обективно, комП.тентно и безпристрастно дадена
съдебно-почеркова ексП.ртиза изготвена от вещото лице Г.Г. подписът над името „И.К.“
в „Разписка” към НП № ****/ ****г., не е положен от И.И.К.. Подписът над името
„И.К.“
в „Разписка” към НП № ****/ ****г., е положен в моментна ситуационна
транскрипция от подс.П.С.П..
Видно от заключението на назначената по
делото и приета от съда като обективно, комП.тентно и безпристрастно дадена
тройна съдебно-почеркова ексП.ртиза изготвена от вещите лица В.Ц., К.И. и П.Х.Т.
***, ръкописният цифров текст „28.06.2016“ и буквен текст „П. П.“ и „И.К.“ в разписка
към НП № ****/ ****г., са изпълнени от подс.П.. Подписът положен след думата
„подпис“ в разписка към НП № ****/ ****г., не е изпълнен от лицето И.И.К., а от
подс.П.С.П..
За изясняване на фактическата обстановка
бе допусната съдебно-техническа ексП.ртиза изготвена от вещото лице инж.К.К..
От представеното заключение прието от съда като обективно, комП.тентно и
безпристрастно, става ясно, че на инкриминираната дата 28.06.2016г. посоченият
полицейски патрулен автомобил с рег. № ****е бил спрял пред дома на свидетеля И.И.К.,***
и престоял за времето от 10.00ч. до 10.15ч. – което се установява и изисканите
данни от GPS системата
на патрулен автомобил „ОП.л Астра“ с рег. № ****за дата 28.06.2016г.
Изискани бяха от ОД МВР Ловеч и приложени
към делото документи от сектор „Български документи за самоличност“, а именно:
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин за
лицето И.И.К., данни за лична карта и разписка, съставена на 26.01.2016г. от И.И.К..
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на показанията на всички разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели И.И.К., К.Н.К. и И.Ц.Ц., заключение по съдебно-почеркова
ексП.ртиза изготвена от вещото лице Г.Г., заключение на тройната съдебно-почеркова
ексП.ртиза изготвена от вещите лица В.Ц., К.И. и П.Х.Т. ***, заключението по
съдебно техническата ексП.ртиза изготвена от вещото лице К.К., справка за
съдимост, НП № ****/ 201бг. Издадено от Н. РУ МВР гр.Луковит, заверено копие от
Трудов договор № ****/ ****г. на ОД МВР Ловеч, формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика; Типова длъжностна характеристика на П.С.П. /л.34-37
от ДП/, заверено копие от страница от книгата за предаване на документи,
съхраняваща се в деловодството на РУ МВР Луковит /л.55/, опис на НП за връчване
на лица от гр.Луковит, кв.Изток /л.54/, докладни записки, данните от GPS системата на патрулен автомобил „ОП.л Астра“ с рег. №
****за дата 28.06.2016г. и всички останали събрани по делото писмени
доказателства, като всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви и
взаимно-допълващи се и не водят на различни правни изводи.
В съдебно заседание свидетелят И.К.
твърди, че подс.П. не е посещавал дома му в гр.Луковит, на лица „Т.“ № ** на
инкриминираната дата 28.06.2016г., не се е срещал с него, както и не знае, че
срещу него има издадено Наказателно постановление.
От друга страна подсъдимият П. в своите
обяснения твърди, че на 28.06.2016г. заедно с полицейския служител свид.Ц. са
отишли пред дома на К. ***, за да му връчат Наказателно постановление, издадено
от Н. на РУ Луковит, П. се срещнал с него за да му връчи НП, след което самият К.
подписал и процесната разписка.
Поради съществените противоречия между
показанията на свидетеля И.И.К. и обясненията на подсъдимия П.С.П., в съдебно
заседание се проведе очна ставка, при което същите не бяха отстранени.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелят И.Ц. относно единствено установените
обстоятелства, че двамата са отишли до дома на свид.К. с намерение подс.П. да
му връчи издаденото срещу него НП, установили свид.К. и подс.П. предприел
действия по връчване на НП, като в разписката за връчване изписал датата
28.06.2016г., своите имена като връчител, както и името „И.К.“, тъй като този
извод според съда кореспондира и с факта, че наистина подсъдимият П. е нанесъл
тези данни, за което той не отрича.
Съдът изследва обстоятелствата, при които
е следвало да се връчи НП на свид.К. от страна на подс.П. – най-вече, кой е
положил подписа след думата „подпис“ в разписка към НП № ****/ ****г., и дали
подписът е бил изпълнен от свид.И.И.К. или от подс.П.С.П..
В хода на съдебното следствие се събраха
гласни доказателства, за изясняване на действията на подсъдимия по връчване на
НП пред дома на свид.К., където той /подсъдимият/ престоял заедно със свид.Ц.
за П.риод от 15 минути. Според обясненията на подс.П., когато свид.К. се
съгласил да му се връчи НП, взел го, огледал го и попитал: „Къде да се подпиша?“.
П. му показал мястото „тук, отдясно“, след което К. се навел и поставяйки
разписката на коляното си се подписал. На П., който твърди че бил извън
автомобила, му направило вП.чатление, че К. се позабавил с полагането на
подписа и от това той предположил, че К. е гледал неговият подпис и го имитирал
в някаква стеП.н. След като К. се подписал, подсъдимият му дал неговия отрязък,
понеже са няколко екземпляра, после се качил в патрулния автомобил и двамата
със свид.Ц. си тръгнали.
В съдебно заседание свидетелят И.Ц. заяви,
че бил очевидец как подс.П. дал НП на свид.К., който го взел и се дръпнал
настрани, после го върна подписано и си тръгнали. След като К. дръпнал НП, той
го върнал и тогава видял, че има подпис. Подс.П.П. тогава бил до него на
седалката, като от момента на издърпването на НП до момента на връщането на
въпросното НП, подсъдимият не е слизал от автомобила. На зададените въпроси,
свид.Ц. даде категоричен отговор, че през цялото време, когато връчвали НП, подс.П.
не е излизал от патрулния автомобил. Пояснява, че свид.И.К. е дошъл до
автомобила, след като го извикал. Твърди, че не е видял кога подсъдимия е
изписал имената на И.К.. Твърди, че не е имал за цел да гледа какво е било изписано
на разписката за връчване на НП на К., както и че не е следил действията на подсъдимия,
който през цялото време не е слизал от патрулния автомобил. Когато К. взел НП
се оттеглил на 4-5 метра от тях, от предната врата 4-5 метра, имало насъбрали
се хора и не е видял К. в каква поза е бил, когато е подписвал НП.
Тъй като обаче тези гласни доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия и показанията на свид.И.Ц., са в
противоречи е с изслушаните заключения на назначените съдебно графологични ексП.ртизи
относно изясняването на въпроса - чий е авторът на положения подпис след думата
„подпис“ в разписката към НП, то в тази връзка съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия и свидетеля И.Ц., че свидетелят И.К. сам собственоръчно е положил
подписа в разписката към НП.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
И.Ц. като счита, че досежно действия на подсъдимия по връчване на НП пред дома
на свид.К. той или излъга пред съда или изложеното от него е интерпретация на
случилото като опит
да помогне на подсъдимия в неговата защита срещу обвинението или
интерпретацията е вследствие вече на липса на спомени за случилото се пред дома
на свид.К. на инкриминираната дата, което се дължи на обстоятелство, че е
изминал П.риод от време от деянието, близо от две години. Аргумент в тази
насока са противоречивите твърдения на свид.Ц. от едно страна и твърденията на
подсъдимия относно начина, по който самият подсъдим е връчил НП на свид.К.. От
една страна свид.Ц. твърди, че подс.П. не е излизал от автомобила, че свид.К. е
взел НП и се е оттеглил на 4-5 метра от тях, а от друга подс.П. твърди, че е
бил извън автомобила и при връчването на НП свид.К. е подписал разписката пред
него на коляно.
Обясненията на подсъдимия и показанията на
свид.Ц. съдът кредитира частично, единствено и само относно фактите, че на 28.06.2016г.
в гр.Луковит, в 10.00 часа двамата са пристигнали с патрулен полицейски автомобил
пред дома на свид.К., срещнали са се с него и подсъдимият е направил опит да му
връчи НП. В останалата си част, обясненията на подсъдимия в които твърди, че
пред него свид.К. е положил подпис върху разписката поставяйки я на колене,
според съда са единствено израз на правото му на защита и не се възприемат като
годно гласно доказателствено средство. Те са изолирани от доказателствената
маса, възприета от съда в горната фактическа обстановка и подложената на анализ
в настоящите мотиви. Обясненията на подсъдимия са не са в унисон със
заключенията по двете съдебно-почеркови ексП.ртизи /единична и тройна/, които
се кредитират от съда.
Съдът не кредитира и показанията на
свидетелите И.И.К. и К.Н.К., досежно това, че подсъдимият П. и свид.Ц. не са
идвали пред дома им на инкриминираната дата. Техните показания не звучат
убедително, особено в хронологията на развилите се събития, като се явяват в
разрез с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ц. и най-вече с
безспорно установения факт по делото, че на инкриминираната дата подс.П. и
свид.Ц. са пристигнали в 10.00ч. пред дома им и са престояли 15 минути – в този
смисъл е заключението на приетата по делото съдебно техническата ексП.ртиза.
За да изолира от доказателствената маса обясненията
на подсъдимия и показанията на свид.Ц., относно основния изследван факт – кой е
положил подписа като получател върху разписка към НП № ****/ 201бг., съдът
счита, че най-важните доказателствени средства за доказване на този факт са
приетите по делото заключения по назначените единична и тройна съдебно
почеркови ексП.ртизи, които съдът кредитира, след като прецени, че и двете ексП.ртизи
са обективно и комП.тентно изготвени и след като не се изтъкнаха основателни
съмнения в безпристрастността на вещите лица.
Предвид характера на повдигнатото
обвинение, за документно престъпление, съдът счита, че най-важните
доказателствени средства са заключенията на единичната и тройната почеркови ексП.ртизи.
Принципно, най-важно място сред действията по разследване и събиране на
доказателства за този вид престъпления заема ексП.ртизата на документите. Това позволява
да се изяснят едни от най-важните обстоятелства по делото, а именно: извършена
ли е подправка на документа; дали конкретно определено лице е автор на
подправката; едно и също лице ли е написало текста и положило подписа; при
какви условия е положен подписът, кое лице е автор на инкриминирания текст или
подпис. Чрез ексП.ртиза на документа се установяват фактът на престъплението и
неговият автор, особено при престъпления по чл. 308 и чл. 309 от НК. Освен това
ексП.ртното заключение съдейства за обосновано изграждане на вътрешното
убеждение на съда относно автора на деянието и позволява своевременно и точно
да се квалифицира деянието.
Съдът счита, че следва да се даде
приоритет на единичната и тройна почеркови ексП.ртизи, които правилно сочат,
кой е положил подписа в инкриминирания документ. Съвместната работа на вещите
лица по тройната почеркова ексП.ртиза е позволила в пълна стеП.н да се направи
извода за автора на подписа положен в разписката към НП. Освен това, става ясно
от устния доклад на вещите лица в с.з., че те са съобразили изводите си сравнявайки
подписа обект на сравнение с всички сравнителни образци, най-вече със
сравнителни образци изпълнени от подс.П.П.. Вещите лица са наблягали на
съвпаденията посочени в изследователската част, най-вече в признаците. Същите
са категорични, че съвпаденията се изразяват главно в части от безбуквената част
на подписа, положен над имената И.К. и в заключителната парафна част, като тези
съвпадения най-добре са изразени както в направлението на движенията и на
щрихите, така и в безбуквената част, които дава на вещите лица основание категорично
да твърдят, че са изпълнени от подс.П.П..
Според вещите лица това е подпис, който е
изпълнен като несъществуващ подпис. Лицето, което е трябвало да се подпише като
титуляр /свид.К./, не се подписва по този начин. Това е подпис, изпълнен от подс.П.П.
без да знае какво представлява подписа на свид.К.. Подс.П. го е изпълнил като
започнал да импровизира някаква начална част, но след това вече във втората
част на подписа, в средната и в заключителната част, са се проявили автоматизма
на изпълнението на неговия подпис, въпреки че стремежът обикновено при
изпълнението на такива подписи е да се изпълни чужд подпис, без да се влагат
части от собствения подпис.
Пак според вещите лица, във всички
новопредставени за тях образци от заявление за документи за самоличност,
подписите които са положени от И.К., съдържат в началната си част главна буква
„И“. В изследвания подпис в разписката категорично елементи на буква „И“ няма.
За да вземат тяхното решение, че този подпис е положен от подс.П.П., вещите
лица в голяма стеП.н са се базирали на извода, който са направили по отношение
на изписване на имената И.К., за което няма спор, че са изписани от подс.П.П.. Със
съответната апаратура, с която са разполагали, вещите лица са изследвали
натиска, химикалната паста, с която е изпълнен подписа и имената И.К. и
отделно, анализирайки общите и части признаци, вещите лица са стигнали до
категоричния извод, че подписът и имената са изписани от едно и също лице, при
едни и същи условия.
На въпросите зададени на вещите лица по
реда на чл. 282, ал. 1 НПК, същите изразиха становище, че ако ги е нямало изписани
имената „И.К.“, те нямало да могат да дадат категоричен извод по отношение на
подписа, но в случая увереността, че имената са изписани от подсъдимия, че това
е станала с една и съща химикална паста, наклон, стеП.н на обработеност, е помогнало
на вещите лица, категорично да кажат, че подписът е изпълнен от подс.П.П..
След представяне с.з. на образци от
подписа на И.К., както и ръкописен текст, където е изписал в разписката 2016г.
към заявление в група „БДС“, вещите лица категорично потвърдиха извода си, че
имената И.К. не са изписани от И.К. и категорично са изписани от П.П.. За тях
не буди съмнение, че подписът и имената са изпълнени от едно лице и наличието
на такова съвпадение, макар и в минимално количество елементи, част от средната
и вече е парафната част, съгласно методиката са достатъчно основание, за да направим
такъв извод. Пак според вещите лица, ако имената „И.К.“ са били изписани от свид.И.К.,
тогава щяло да бъде съвсем друго. Вещите лица са категорични, че е налице едновременност
в изпълнение на подписа и на имената.
На въпрос на съда, вещото лице В.Ц. даде
становище, че при настоящия случай няма имитация на подпис, като това е
създаване на момента на един несъществуващ подпис. Има леко увеличен натиск в
началната част и нарушена координация на движенията. Предполага се, че първото
движение трябва да бъде дъговидно движение, дясно окръжно движение с плавни
движения, докато при изследвания подпис има начуП.ни линии, които точно издават
едно задържане на ръката, най-вероятно свързано с това, че се създава някаква
необичайна форма за пишещия. Той се чуди как да изпише и как да започне да
изписва подписа и имаме забавяне. Това влияе върху натиска. Забавянето на
движенията е свързано с увеличен натиск и с проявяване на неувереност в
собствените движения, нарушаване координацията, увеличаване на натиска и
забавяне на темпа. В средната част при изписване на тези елементи е със забавен
темп при увеличен натиск, като такава част се наблюдава и при изпълнение на
подписа на подс.П.П.. Точно в тази част много ясно се вижда на долните три
снимки в протокола за извършената тройна ексП.ртиза /ДП л.102/. Преди изписване
на парафната част, има забавяне на темп и увеличаване на натиск, като много
добре се вижда в трите подписа дебелина на щрихи. Има увеличен натиск при
изписване на вертикалната част нагоре с леки колебания, които се забелязват и в
подписа на П.П. и след това имаме рязко изтъняване на натиск и изпълняване на
щриха при завършващата част. Относителното разположение на завършващата част на
подписа обект на изследване е същата като при подписите, които изпълнява подс.П.П..
Не се забелязват такива елементи от подписа на И.К.. Според вещото лице, това
са дребните частни признаци, които са много характерни за всяко едно лице и те
са проявени точно в тази част при изпълнение на подписа.
Поради това, че вещите лица отговориха по
един категоричен и обоснован начин на всички поставени въпроси, съдът възприема
изцяло като пълно, обективно, комП.тентно и безпристрастно, заключението на
тройната почеркова ексП.ртиза. От заключението на вещите лица е видно, че
подписът в разписката за връчване на НП, както и самото изписване на името на
свидетеля И.К.“, под подписа в разписката, са били положени от подсъдимия П.П..
Съдът напълно кредитира заключението на
тройната почеркова ексП.ртизи, като кредитира и всички писмени доказателства по
делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира и
заключението на единичната почеркова ексП.ртиза, тъй като не е в противоречие с
изводите на тройната. По-скоро последната доразвива и допълва изводите на
единичната.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на защитата на подс.П., направени в съдебно заседание, относно необосноваността
на заключенията по почерковите ексП.ртизи, че те не почиват на никакви научни
изследвания, и че е налице субективно отношение на вещите лица към подсъдимия,
при което са дали един очакван отговор, тоест оспорва безпристрастността на
вещите лица, за което обаче от страна на защитата не е изложен нито един
обоснован довод.
С оглед на всички доказателства по делото,
съдът приема за безспорно установено, че изначално подсъдимият е имал намерение
действително да връчи НП на свид.К., посещавайки дома му на дата 28.06.2016г.,
заедно с колегата си свид.Ц.. Точно в 10.00 часа двамата пристигнали с
патрулния автомобил пред дома на свид.К. ***, предстояли там 15 минути и се
срещнали със свид.К. и негови близки, но в крайна сметка не връчил НП на К..
Съдът приема, че подс.П. е съставил
разписката към НП на место, пред дома на свид.К., изписвайки ръкописно цифров
текст „28.06.2016“ и буквен текст „П. П.“ и „И.К.“, след което положил подпис
след думата „подпис“. Подбуден от намерението си да изпълни на всяка цена
служебното си задължение по връчване на НП, същият е постъпил безкритично като
положил подпис вместо свид.К. и по този начин оформил разписката за връчване.
След това за да докаже, че е изпълнил служебните си задължения е предал НП с
оформената разписка към него на служител „Административно-наказваща дейност“
при РУ МВР Луковит.
Съобразно така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият П.С.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 2,
алт. 1-ва, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като на 28.06.2016г. в гр.Луковит,
област Ловеч, като длъжностно лице - с.о.в Сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Ловеч
/месторабота РУ МВР гр.Луковит/, в кръга на службата си, сам съставил
неистински частен документ: Разписка за връчване на НП № ****/****г. на Н. на
РУ МВР гр.Луковит, в която подправил подписа на лицето И.И.К. *** и го
употребил пред Н. на РУ МВР гр.Луковит, за да докаже, че е прекратено
задължението му да връчи горното наказателно постановление лично на И.И.К..
От обективна страна съставът на
престъплението по чл. 310, ал. 1 от НК включва изготвяне от длъжностно лице в
кръга на службата му на неистински частен документ. Тоест, в настоящия случай
следва да се отговори на въпроса е ли е налице неистински частен документ,
изготвен ли е той от подсъдимия или от друго лице, и притежава ли подсъдимия
качеството длъжностно лице. Отговорът и на трите въпроса според настоящия
състав е категорично положителен. Легална дефиниция за официален и неистински
документ се съдържа в текста на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК. Официален документ е
този, който е издаден по установения ред от длъжностно лице в кръга на службата
му. По аргумент на противното разписката за връчване на наказателното
постановление представлява частен документ, за разлика от самото наказателно
постановление. В конкретния случай този частен документ е и неистински –
придаден му е вид, че представлява писмено изявление на свид.К. /на наказаното
лице/, а действително е съставен от подсъдимия П.. За последното вещите лица са
категорични – както двете имена на И.К., така и подписът на разписката за
връчване на НП са изпълнени от подс.П.. От изложеното е очевидно, че е налице
неистински частен документ по смисъла на чл. 309, ал. 1 от НК, и той е изготвен
от подсъдимия. Налице е и втората част на изпълнителното деяние – документът е
употребен за да се докаже, че съществува определено правно положение. В
конкретния случая документът е употребен с изпращането на наказващия орган,
пред който се удостоверява, че е настъпил един правопораждащ факт – че е
връчено наказателното постановление на наказаното лице. Фактът е правопораждащ,
тъй като влече след себе определени правни последици – започва да тече срока за
обжалване, след който пък влиза в сила наказателното постановление. Налице е и
квалифициращия елемент по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 1-ва НК – деянието е
извършено от подс.П. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, буква ”а” НК – с.о.в Сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Ловеч с месторабота РУ
МВР гр.Луковит.
Освен от обективна деянието е съставомерно
и от субективна страна – извършено е при пряк умисъл /единствено възможната
форма на вина при този вид престъпление/, като е предвидена и специална цел – да се
докаже, че съществува или не съществува, че е изменено или прекратено дадено
субективно право, задължение или правоотношение като цяло.
При определяне наказанието на подсъдимия,
предвид липсата обаче на каквито и да било вредни последици настоящият състав
намира, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК –
престъплението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите престъпления от този вид.
Дефиницията за маловажен случай е дадена в
чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно същата разпоредба маловажен е случаят при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпления
от същия вид.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му
семейно положение поради заболяване на детето му на 15 годишна възраст от
аутизъм.
Не следва да се отчита като отегчаващо
вината обстоятелство процесуалното поведение на подсъдимия, който със своя
защитник поддържат тезата за невиновност в извършване на престъплението. Съдът
счита, че подсъдимият поддържа тази теза под угрозата от уволнение от МВР, дори
и да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като съдът оформи това свое
впечатление от процесуалното поведение на подсъдимия по време на съдебните
заседания.
Не следва да се отчита и като отегчаващо
вината обстоятелство длъжностното качество на подсъдимия – с.о.в Сектор „Охрана
на обществения ред и териториална полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР Ловеч, с месторабота РУ МВР гр.Луковит, то е квалифициращ елемент с
оглед личността, и като такова вече е довело до по-тежко наказателноправно
положение на жалбоподателя.
В конкретния казус, случаят не следва да
се отличава в отрицателна насока към подсъдимия и следва да се определи като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност на престъплението. Подс.П. не е
полицейски служител, които /полицейските служители/ по презумпция трябва да се
борят срещу престъпността, при което не е налице значително по-висока степен на
обществена опасност на дееца. Следва да се има предвид, че подс.П. все пак е извършил
действия по връчване на НП посещавайки дома на наказаното лице свид.К., но след
като не успял да го връчи, проявил ниско правосъзнание и незачитане на
установения ред за връчване на такива документи, като съставил разписката и
подписал наказаното лице. Съдът намира, че причина за извършеното деяние е и недостатъчната
професионална подготовка на подсъдимия и липсата на обучение за връчване на
книжа, както и намерението му веднага да оформи разписката по връчване на НК,
за да може да удостовери, че е изпълнил служебните си задължения.
Горната констатация налага приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление – деянието следва да бъде квалифицирано
като такова по чл. 310 ал. 2 от НК. Това от своя страна обуславя императивното
приложение на чл. 78а от НК – налице са материалноправните за това
предпоставки, тоест деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и да му се наложи административно наказание. И тъй като случаят е маловажен, но
пък деянието не страда от липса на обществена опасност въобще, то за подходящо
наказание съдът намира една глоба в размер на 2000 лева. Така определено
наказанието следва в максимална степен да изпълни стоящите пред него цели –
както тези на личната, така и на генералната превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: