№ 359
гр. Варна, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20213100900434 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „НОВО
ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от Б.П., чрез пълномощник
адв. Д.Т. ВАК, срещу В. ИГН. В. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено между
страните, че ответникът В. ИГН. В. с ЕГН ********** дължи на ищеца
следните суми :
1.32814,17 лева, представляваща неустойка за периода от 13.09.2020г.
до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г., и
2.сумата 985,83 лева, представляваща неустойка дължима за периода от
13.09.2020г. до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № **г., за които суми е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 3820/2021г. по описа на ВРС, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 352/18.03.2021г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3820/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна.
В исковата молба се сочи, че ответникът В. ИГН. В. с ЕГН **********,
в качеството си на заемополучател и ипотекарен длъжник е страна по договор
за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №
182 том 4 рег. № 7458 дело 685 от 2020г., съставен при Нотариус № 549 на
НК, вписан в СВп при АВп като акт № 19407 том 8 дело 11341, и в който е
обективирано задължение за плащане на парично задължение по два договора
за заем.
1
Твърди се, че „НОВО ФИНАНС" ЕООД се е намирало в облигационни
отношения с ответника по силата на два сключени договора за заем : Договор
за заем № **г. по който е предоставена заемна сума в размер на 3500лв. и
Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. по който е предоставена заемна сума
в размер на 116 500лв. Твърди се, че поради неплащане на задължения от
страна на заемополучателя, договорите са прекратени едностранно от
заемодателя „Ново Финанс" ООД, като са останали изискуеми и неплатени
задължения, за което дружеството е подало заявление по реда на чл.417 т.3 от
ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 3820/2021г по описа на
Варненски районен съд. По същото е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, срещу
която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК като на основание чл.
415, ал. 1 ГПК съдът е дал указания за предявяване на установителен иск за
вземането.
Твърди се, че вземанията произтичат от два договора за заем, включени
при Общи условия, при представен предварително Стандартен Европейски
формуляр за информация на потребителските кредити. Сочи се, че съгласно
договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. на длъжника В. е
предоставена сумата от 116 500 лв. по посочени от заемополучателя банкови
сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 25%. Длъжникът следва да
заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора дължимата
лихва и част от главницата с общ размер на месечна вноска от 3 419.43 лв.,
платими ежемесечно до 13-то число на месеца, с падеж на първа вноска
13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една погасителна
вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане срока на
плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има
право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на
заемната сума. С уведомление за прекратяване на договора изх. №
47/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем.
Твърди се, че ответникът дължи наказателна лихва в размер на 5 %
месечно върху остатъчната главница за периода на забавата от 13.09.2020г. до
01.03.2021г., съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че съгласно договор за заем № **г. от 12.08.2020г. на
длъжника В. е предоставена сумата от 3 500 лв. по посочени от
заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент -
25%. Длъжникът следва да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план
към договора дължимата лихва и част от главницата с общ размер на месечна
вноска от 102.73 лв., платими ежемесечно до 13-то число на месеца, с падеж
на първа вноска 13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една
погасителна вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при
забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане
срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
2
заемодателят има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно
погасяване на заемната сума. С уведомление за прекратяване на договора изх.
№ 46/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем.
Твърди се, че ответникът дължи наказателна лихва в размер на 5 %
месечно върху остатъчната главница за периода на забавата от 13.09.2020г. до
01.03.2021г., съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че уговореното с чл.2.6 от договорите задължение
представлява задължение за неустойка и има за цел обезщетяване вредите,
причинени на кредитора от забавеното изпълнение на парично задължение.
Сочи се, че същата е начислена само върху неплатена част от главницата и
представлява самостоятелно вземане с отделно основание.
С писмения отговор ответникът, чрез пълномощник, намира исковата
молба за нередовна, а искът за недопустим, доколкото ищецът не може да се
ползва от облекчения ред за снабдяване със ЗНИ въз основа на документ по
чл.417 т.2 от ГПК, тъй като не е банкова институция и доколкото се твърди,
че договорите за заем са развалени, като се позовава на т.4а от ТР №4/2013 по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се твърдението за забава в
плащането от страна на длъжника по сочените договори, като ответникът се
позовава на чл.5.4 и чл.2.2 б.“з“ от договора. Ответникът счита, че доколкото
е потребител по смисъл на параграф 13, т.1 ДР на ЗЗП, то се ползва от
потребителската защита на чл.143 от ЗЗП във вр.чл.146 от с.з., съотв. чл.40 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Твърди се, че договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. е
нищожен на осн.чл.38, чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП и чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
т.к. не отговаря на изискванията за съдържание, както и защото е налице
противоречие между чл.5.4 и погасителния план и чл.2.2 б.и с посочен размер
на ежемесечни вноски, вкл. лихва и главница. Същото е констатирано и по
отношение и на договор за заем № **г. от 12.08.2020г., като се сочи и
нищожност поради непостигане на съгласие относно съдържанието на
месечната вноска.
Въвежда се възражение за нищожност на клаузите по чл.2.6 и чл.2.8 на
двата договора като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни
клаузи на осн.чл.143, т.5 от ЗЗП и чл.40 от ЗКНИП вр.чл.146 от ЗЗП.
Допълнително се твърди нищожност на клаузите по чл.2.7 и чл.2.9 от
договорите на сочените по-горе основания. Отделно се въвежда възражение
за нищожност на клаузи, идентични и за двата договора, както следва :
чл.2.2ж, чл.2.6, 2.7, 2.8, 2.9, 2.11, 2.12; чл.4.2, чл.2.2, б.и, чл.6.1 и 6.2; чл.8.3,
както и на клаузи от ОУ : чл.1.7, 4.2, 6.1, 9.1, 9.8, 9.9, 10.4, 13.4, чл.14.7.
Твърди се, че исковата претенция има акцесорен характер, поради което
разглеждането й е представено от произнасянето по претенцията за главница,
която се води в отделно производство.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените
3
възражения, като твърди, че клаузите на договора са индивидуално
договорени предвид представената на ответника преддоговорна информация
на 30.07.2020г., 14-дни преди сключване на договорите.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът настоява за
отхвърлянето му изцяло.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на
вещите лица и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК ведно с представен
документ по т. 3 – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182
том 4 рег. № 7458 дело № 685 от 2020г. на нотариус № 549, вписан в
регистъра на НК, акт № 117 том 8 дело № 11341/2020г. на СВп АВп,
съдържащ задължения за заплащане на парични суми по Договор за заем №
**г. по който е предоставена заемна сума в размер на 3500лв. и Договор за
заем № 836-ВН-13.08.2020г. - е образувано ч.гр.д.№ 3820/2021г. по описа на
ВРС, по което съдът е издал Заповед № 352 от 18.03.2021г. за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №
162 от 18.03.2021г. за сумата от 32 814.17 лева, представляваща неустойка за
периода 13.09.2020г. до 01.03.2021г., дължима по договор за заем № 836-ВН-
13.08.2020г. от 13.08.2020г., сключен с нотариален акт договорна ипотека №
182 том 4 рег. № 7458 дело № 685 от 2020г. на нотариус № 549, вписан в
регистъра на НК, и сумата от 985.83 лева, дължима по договор за заем № **г.
от 12.08.2020г., сключен с нотариален акт договорна ипотека № 182 том 4
рег. № 7458 дело № 685 от 2020г. на нотариус № 549, вписан в регистъра на
НК, сумата от 3112.90 лева, представляващи сторените в заповедното
производство разноски за заплагена държавна такса и адв.възнаграждение, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от връчване на заповедта за
изпълнение длъжникът, чрез пълномощник, е подал възражение срещу цялото
задължение, обективирано в нея. В изпълнение на разпореждане № 4655 от
14.05.2021г. на заповедния съд кредиторът е заявил за разглеждане през
родово и местно компетентния съд специалния установителен иск по чл.422
от ГПК в преклузивния срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Процесуалният закон
не въвежда ограничение по отношение вида на активно легитимираното лице,
на което е предоставена възможността за снабдяване със ЗНИ и ИЛ въз
основа на документ, визиран в т.3 на чл.417 от ГПК. Петитумът на исковата
претенция кореспондира с вземането, присъдено със заповедта за изпълнение.
Искът е допустим и подлежи на разглеждане.
С оглед установяване основанието, от което произтича вземането му
ищцовото дружество представя по делото : Договор за заем № **г. и Договор
за заем № 836-ВН-13.08.2020г. и погасителни планове към всеки договор.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод по сметка на В. ИГН.
В. в ОББ на сумата от 116 500 лева и разписка от 12.08.2020г., издадена и
разписана от В. ИГН. В., с която е удостоверено получаването на сумата от 3
4
500 лева, съгласно договор за заем от 12.08.2020г.
Вземанията на „Ново Финанс” ООД по двата договора са обезпечени
посредством учредяване на договорна ипотека, обективирана в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 182 том 4 рег. № 7458 дело № 685
от 2020г. на нотариус № 549, вписан в регистъра на НК, акт № 117 том 8 дело
№ 11341/2020г. на СВп АВп с ипотекарен длъжник ответникъът В.В..
По силата на Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г.
ищецът, в качеството на заемодател, се е съгласил да предостави на
ответника, като заемополучател, сумата от 116 500 лева, при задължение на
последния да върне сумата ведно с възнаградителна лихва при 25 % фиксиран
годишен лихвен процент за срок от 60 месеца или най-късно до 13.08.2025г.
Страните са се съгласили, че договорената лихва се начислява и дължи
ежемесечно, считано от датата на сключване на договора, съответно от
13.09.2020г. (2.2 б.ж). Страните се договарят, че дължимата лихва за първите
шест месеца от сключването на договора, се дължи в нейната цялост в края на
срока на договора – 13.08.2025г. (2.2 б.з). Договорено е, че плащанията на
договорената лихва се извършва съобразно погасителен план, както следва :
размер на ежемесечните вноски, изчислени на база дължима лихва по 2.2 б.ж
и главница в общ размер от 3 419.43 лева, платими ежемесечно до 13 число на
месеца като вноска за текущия месец (2.2 б.и). През целия срок на заема
заемополучателят погасява дължимата лихва (2.2 б.ж) и част от главница (2.2
б.и), с изключение на договореностите по 2.2 б.з (2.2 б.й). В разпоредбата на
чл.2.4 е посочено, че страните се съгласяват, че през целия срок на действие
на договора заемополучателят ще връща ежемесечно освен дължимите лихви,
определени в (2.2 б.ж) и част от главницата, съобразно размерите, определени
в погасителния план, неразделна част от договора, при спазване
договореностите на 2.2 б.з. Съгласно 2.2 б.о при изпълнение на всички
задължения от страна на заемополучателя по договора дължимата лихва по
2.2 б.з се опрощава от заемодателя в края на срока на договора, уговорен
между страните.
Съгласно 2.5 заемната сума (главница) по предоставения заем в пълния
й размер, заемополучателят дължи на заемодателя в края на срока, уговорен
между страните, но не по-късно от 13.08.2025г. Съгласно 2.6 при забава в
погасяването на дължимата вноска дори с един просрочен ден или при
частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в
погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент
„наказателна лихва“ в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.
Съгласно 2.8 при предсрочно прекратяване на договора поради забава в
погасяването дължимата вноска, заемополучателят дължи и наказателна
лихва в размер на 5 процента месечно върху стойността на заемната сума
(главница) към датата на прекратяване на договора, като тази лихва се дължи
до пълното погасяване на главницата и всички други лихви. Съгласно 5.4
заемополучателят се задължава да погасява дължимата по заема лихва
ежемесечно по погасителен план на месечни вноски, включващи само лихва и
5
платими ежемесечно до 13-то число на месеца като вноска за текущия месец,
а главницата в края на срока, договорен между страните, съобразно
погасителен план към настоящия договор. Съгласно приложен погасителен
план месечната вноска за първите 6 месеца е формирана от дължима сума за
погасяване на главницата.
По силата на Договор за заем № **г. от 12.08.2020г. ищецът, в
качеството на заемодател, се е съгласил да предостави на ответника, като
заемополучател, сумата от 3 500 лева, при задължение на последния да върне
сумата ведно с възнаградителна лихва при 25 % фиксиран годишен лихвен
процент за срок от 60 месеца или най-късно до 13.08.2025г. Страните са се
съгласили, че договорената лихва се начислява и дължи ежемесечно, считано
от датата на сключване на договора, съответно от 13.09.2020г. (2.2 б.ж).
Страните се договарят, че дължимата лихва за първите шест месеца от
сключването на договора, се дължи в нейната цялост в края на срока на
договора – 13.08.2025г. (2.2 б.з). Уговорено е, че размера на ежемесечните
вноски, изчислени на база дължима лихва (2.2 б.ж) и главница възлиза на
102.73 лева са платими ежемесечно до 13 число на месеца като вноска за
текущия месец (2.2 б.и). През целия срок на заема заемополучателят погасява
дължимата лихва (2.2 б.ж) и част от главница (2.2 б.и), с изключение на
договореностите по 2.2 б.з (2.2 б.й). В разпоредбата на чл.2.4 е посочено, че
страните се съгласяват, че през целия срок на действие на договора
заемополучателят ще връща ежемесечно освен дължимите лихви, определени
в (2.2 б.ж) и част от главницата, съобразно размерите, определени в
погасителния план, неразделна част от договора, при спазване
договореностите на 2.2 б.з. Съгласно 2.2 б.о при изпълнение на всички
задължения от страна на заемополучателя по договора дължимата лихва по
2.2 б.з се опрощава от заемодателя в края на срока на договора, уговорен
между страните.
Съгласно 2.5 заемната сума (главница) по предоставения заем в пълния
й размер, заемополучателят дължи на заемодателя в края на срока, уговорен
между страните, но не по-късно от 13.08.2025г. Съгласно 2.6 при забава в
погасяването на дължимата вноска дори с един просрочен ден или при
частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в
погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент
„наказателна лихва“ в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.
Съгласно 2.8 при предсрочно прекратяване на договора поради забава в
погасяването дължимата вноска, заемополучателят дължи и наказателна
лихва в размер на 5 процента месечно върху стойността на заемната сума
(главница) към датата на прекратяване на договора, като тази лихва се дължи
до пълното погасяване на главницата и всички други лихви. Съгласно 5.4
заемополучателят се задължава да погасява дължимата по заема лихва
ежемесечно по погасителен план на месечни вноски, включващи само лихва и
платими ежемесечно до 13-то число на месеца като вноска за текущия месец.
Съгласно приложен погасителен план месечната вноска за първите 6 месеца е
6
формирана от дължима сума за погасяване на главницата.
Ответникът не оспорва факта на сключване на договорите и получаване
на сумите, както и, че считано от 13.09.2020г. до 01.03.2021г., датата на
прекратяване на договорите, не е извършвал плащания.
От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се
установява, че дължимата договорна лихва по договор № 836 към 01.03.2021г.
за периода от 13.09.2020г. до 01.03.2021г. е в размер на 15 468.39лв., а по
договор № 835 е 464.71 лева. Наказателната лихва, изчислена по реда на
чл.2.6 от договорите е както следва : наказателна лихва по договор за заем №
836 за периода 13.09.2020г. – 01.03.2021г. е в размер на 32 814.17 лева,
изчислена по формулата 116 500*5% /30 дни х 169 дни = 32 814.17 лева,
съответно наказателна лихва по договор за заем № 835 за периода
13.09.2020г. – 01.03.2021г. е в размер на 985.83лева, изчислена по формулата
3 500*5% /30 дни х 169 дни = 985.83 лева.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищеца свидетел Б. Б., служител на ищцовото дружество. Св. Б.
изнася, че преди подписване на договорите на клиента е предоставен единен
европейски формуляр, както и предварителен договор. Същият се е запознал с
тях, за което е положил и собственоръчно подпис. В рамките на финансовата
си политика заемодателят е приел исканията на клиента като ги е ограничил
до погасяване само на главница в първите шест месеца, като при редовно
изпълнение на задълженията от страна на заемополучателя по време на
действие на договора е приел, че ще опрости задълженията по лихвите,
начислявани за първите шест месеца. Според свидетеля окончателните
договори са разписани едновременно с учредяване на договорната ипотека.
Изнася, че разпоредбата на чл.5.4 от договор № 836 е в резултат на
техническа грешка, тъй като съгласно останалите разпоредби на договора,
както и по погасителен план по време на действие на договора
заемополучателят дължи погасяване както на главница, така и на договорна
лихва.
В съдебно заседание ответникът пояснява, че за първи път се е запознал
с текста на договорите в деня на учредяване на договорната ипотека. Твърди,
че бил поставил условие пред заемодателя първите шест месеца да бъдат
гратисен период както за главница, така и за лихва, което било прието.
Съдът след преценка на събраните писмени доказателства,
заключението на вещото лице и доводите на страните приема за установено
следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422 във
връзка с чл.415, ал.3 във вр.ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже фактическият състав, който трябва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка, а именно :
7
наличието на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението;
уговорена неустойка и нейния размер. В тежест на ответника е да установи,
че е изпълнил задължението си в срок и количество, съгласно задълженията
по договора, както и въведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Разпоредбата на чл.5.4 от договор № 836 не кореспондира с останалите
клаузи на договора чл. 2.2 б.и, и б.й, както и чл.2.4, включително и
взаимноразписания погасителен план, съгласно които размерът на месечните
вноски се формира на база възнаградителна лихва и главница, поради което
същата не може да бъде приета за валидна.
Следователно дължими за първите шест месеца са вноските и по двата
договора, включващи само сума, с която подлежи на погасяване само
главница.
Съгласно заключението на вещото лице плащане въобще не е
извършвано.
По наказателната лихва : Като основание за присъждане на наказателна
лихва ищецът се позовава на клаузата на чл.2.6, която е идентична и по двата
договора. Съгласно текста на чл.2.6 при забава в погасяването на дължима
вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима
вноска в размер по-малък от определения в погасителния план, заемодателят
начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната
заемна сума.
Независимо от неясната формулировка на клаузата се налага извода, че
съгласно чл.2.6 т.нар. наказателна лихва в размер на 5 %, която следва да се
начислява не върху просрочената месечна вноска, а върху остатъчната
главницата, има характер на неустойка.
В конкретния случай ищецът претендира вземането за периода от датата
на изискуемостта на първата неплатена вноска за лихва до датата на
предсрочното прекратяване на договора, изчислено по размер на 5 % върху
главниците и по двата договора.
Неустойката е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става
изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя има
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. С т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че
нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от
страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти
и обстоятелства, при съобразяване и съгласно примерно посочени от ОСТК
критерии. В съобразителната част на решението е застъпена позиция, че
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
8
противоречието със закона – нищожност на договора, поради което при
предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна
предпоставка за нейната действителност. В мотивите на тълкувателното
решение също изрично е застъпено становището, че за нищожността на
неустойката съдът следи служебно. Задължението да следи служебно за
спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за
заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й. Предвидените в процесуалния закон преклузии
за заявяване на обстоятелства и възражения от значение за изхода на делото
не се разпростират върху нищожността като отрицателен юридически факт,
доколкото тя препятства възникването на вземането за неустойка и
съставлява пречка за присъждането й.
В конкретния случай е уговорена неустойка, определяема като 5 %
месечно от размера на главницата, или 60 % годишно. Начинът, по който е
уговорена неустойката (под формата на наказателна лихва), води до
неудържимото й нарастване за кратък срок в размер, който надвишава в
значителна степен обичайното обезщетение за забава. Затова и в този си
размер, уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на
присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя
задължение и да обезщети заемополучателя за вредите от виновното
неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните санкционна
функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до
създадена още при сключване на процесния договор възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора. Изложеното позволява да се
обобщи, че договорената с чл.2.6 от сключените между страните договори за
заем наказателна лихва - неустойка не съответства на основния принцип за
добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като
накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Като
неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските : С оглед резултата по делото и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК
ищцовото дружество следва да заплати на ответника сторените разноски за
вещо лице по ССчЕ в размер на 100 лева.
Предвид представения договор за правно защита и съдействие и на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв във вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество следва да
заплати на адв. С.А. Н. личен номер ********** адвокатско възнаграждение
в размер на 1520 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Иван Страцимир
2, представлявано от Б.П., срещу В. ИГН. В. с ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено
между страните, че ответникът В. ИГН. В. с ЕГН ********** дължи на ищеца
следните суми :
1.32814,17 лева, представляваща неустойка за периода от 13.09.2020г.
до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г., и
2.сумата 985,83 лева, представляваща неустойка дължима за периода от
13.09.2020г. до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № **г., за които суми е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 3820/2021г. по описа на ВРС, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 352/18.03.2021г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3820/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от Б.П.,
срещу В. ИГН. В. с ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски за вещо
лице по ССчЕ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от Б.П.
да заплати на адв. С.А. Н. личен номер ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 1520 лева, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв във
вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10