№ 7912
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110143924 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Г. М.
Б., М. М. Б. и С. Г. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 12108/2021г. на СРС, 40-ти състав, както следва: 3330,10лв.,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до
изплащане на вземането, 544,87лв., представлявящи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г.,
30,62лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
26.02.2021г. до изплащане на вземането, и 5,88лв., представляващи
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 12.02.2021г., дължими в условията на разделна отговорност
при квоти 1/6 част за Г.Б., 1/6 част за М.Б. и 4/6 части за С.Б..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в гр. /населено място/, аб. №
*********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както
и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
1
Ответниците са подали отговори на исковата молба в
законоустановения срок, с които оспорват предявените искове.
Ответниците Г.Б. и С.Б. признават, че притежават съответно 1/6 и 4/6
части от процесния имот, но твърдят, че топлоподаването в него е спряно от
2018г. и не са монтирани измервателни уреди. Правят и възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответникът М.Б., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, не оспорва, че е съсобственик на имота, но твърди, че не е
живяла в него и не е ползвала услугите на ищеца. Твърди, че не се дължат
суми за дялово разпределение и лихва за забава върху него, тъй като тази
услуга не е извършвана. Оспорва исковете и по размер, като счита, че сумите
са прогнозно и неточно определени. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че С. Г. Б. и М. С. Б. са били собственици на процесния
недвижим имот при равни дялове. На 26.03.2014г. М. Б. е починал, като е
2
оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга С.Б. и двете си
деца М.Б. и Г.Б.. От това следва, че С.Б. е собственик на 4/6 ид. части от
имота, а М.Б. и Г.Б. по 1/6 ид. част от имота.
По делото обаче е представена декларация от 16.07.2014г. от С.Б. /л.
15/, с която същата заявява, че децата й /другите двама ответници/ не
възразяват да бъде изключено парното в имота и да бъде сменена партидата
на нейно име. Видно е, че на същата дата /16.07.2014г./ С.Б. е подала молба до
изп. директор на дружеството, заведена под вх. № Г-8522, с която е поискала
партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име. Установява се
от последващо издаваните фактури /л. 24/, че молбата на С.Б. е уважена и
партидата се води на нейно име.
При горните обстоятелства, съдът приема, че между ищцовото
дружество и С.Б. е сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот и само тя се явява клиент и потребител на
топлинни услуги за имота. С подаденото заявление на 16.07.2014г. същата е
отправила предложение до дружеството за сключване на нарочен договор за
доставка на топлинна енергия за имота, което предложение е прието от
ищцовото дружество. С оглед на това, налице са две съвпадащи насрещни
волезизявления, довели до възникване на облигационна връзка между тях.
Както е разяснено в горецитираното ТР, собствениците са подразбираните
клиенти (презумираните), но няма пречка да бъде сключен изричен договор
само с един от тях и само той да се явява страна по договора. Именно такъв е
процесният случай.
По изложените съображения, страна и купувач по договора за доставка
на топлинна енергия с ищцовото дружество за процесния имот се явява само
ответникът С.Б. и само тя отговаря за цената на предоставената услуга.
Останалите ответници не се намират в облигационно правоотношение с
дружеството и не се явяват материалноправно легитимирани да отговарят за
задълженията, с оглед на което исковете спрямо тях подлежат на отхвърляне.
По делото е представен акт за изключване на отопление и топла вода в
процесния имот /л. 78/, от който е видно, че на 26.10.2018г. е изключено
отоплението в имота. Този акт съответства на заключението по СТЕ, което
съдът кредитира, от което се установява, че за сезон 2018/2019г. и следващия
всички отоплителни тела в имота са били демонтирани и топлинна енергия за
отопление от радиатори не е начислявана. За сезон 2017/2018г. обаче такава е
начислявана, тъй като тогава все още не са били демонтирани. За сезон
2017/2018г. топлинната енергия за отопление е изчислявана на база
коригиран отопляем обем от 137 куб. м. по т. 9.3.2 от приложението към
Наредба № 16-334. Консумираната топла вода през целия процесен период е
начислявана по реално извършен отчет на монтирания в имота 1бр. водомер
за топла вода. Вещото лице разяснява, че е начислявана и топлинна енергия,
отдадена за сградната инсталация, по формулата в т. 6.1.1 от приложението
към Наредба № 16-334. С оглед на това, експертът заключва, че стойността на
потребеното количество топлоенергия за целия процесен период възлиза на
4045,14лв.
3
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е доказано, че
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот през
процесния период на стойност 4045,14лв., чието заплащане се дължи от
ответника С.Б..
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че всички изравнителни сметки, въведени през
07.2018г., 07.2019г. и 07.2020г. са сторнирани при извършването на реален
отчет и издаването на общи фактури. Вещото лице посочва, че на 31.07.2018г.
е издадена обща фактура за сезон 2017/2018г., в която са начислени суми за
реално консумираната топлоенергия през сезона в общ размер от 2480,36лв.
Експертът е констатирал, че по тази фактура са отразени частични плащания
в общ размер от 739,30лв., които са приспаднати. Доколкото няма посочване
конкретно кои задължения са погасявани с тези плащания, същите следва да
бъдат отнесени по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД към най-старите
задължения. Ето защо, при съобразяване на месечните задължения, дадени в
СТЕ /л. 107 от делото/, сумата е достатъчна за погасяване изцяло на
задълженията за м.05.-м.10.2017г. и частично задължението за м. 11.2017г.,
като от него остава дължим остатък от 7,64лв. При съобразяване на тези
плащания, ССчЕ посочва, че оставащите неплатени задължения за цена на
топлинната енергия за процесния период възлизат общо на 3330,10лв.
Ответникът Б. своевременно е направила възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 26.02.2021г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 26.02.2018г. са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по
давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г.-
м.12.2017г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 26.02.2018г.
Както се посочи по-горе обаче, задълженията за периода м.05.2017г.-
4
м.10.2017г. и част от задълженията за м.11.2017г. са погасени чрез плащане. С
оглед на това, по давност следва да се изключат само остатъка от
задължението за м. 11.2017г., възлизащо на 7,64лв., и задължението за
м.12.2017г., възлизащо на 439,80лв. съгласно СТЕ /л. 107/. Следователно,
остава дължима сумата от 2890,30лв. за периода м.01.2018г.-м.04.2020г.,
която не е погасена нито чрез плащане, нито по давност.
В гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало
съгласно чл. 6 ГПК. Ищецът претендира сумите от ответниците разделно,
като от ответника С.Б. се претендира 4/6 части. Ето защо, от общия установен
дължим размер за главница за топлинна енергия – 2890,30лв., следва да бъде
признато за установено, че отв. Б. дължи 1926,87лв. До този размер искът за
главница за топлинна енергия спрямо нея се явява основателен, а за разликата
до пълния предявен размер от 2220,07лв. и за периода м.05.2017г.-м.12.2017г.
подлежи на отхвърляне.
Ответникът Б., чиято е доказателствената тежест, не твърди и
установява да е погасила чрез плащане или по друг начин необхванатите от
погасителната давност парични задължения на падежа, поради което е е
изпаднала в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва
върху тях. Както бе посочено по-горе, в случая са приложими общите
условия от 2016г., които уреждат ясно моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи
мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че ответникът Б.
дължи мораторна лихва върху сумата от 1926,87лв. в размер от 307,71лв. за
периода 15.09.2018г.-12.02.2021г.
Ето защо, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия спрямо отв. Б. се явява основателен и следва да бъде уважен до
размер на сумата от 307,71лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до
пълния предявен размер от 363,25лв.
Спрямо ответниците Б. и Б. искът за лихва за забава подлежи на
отхвърляне, тъй като се явява акцесорен и зависим от иска за главното
вземане, който е неоснователен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно заключението по СТЕ, сградата, в която се намира процесният
имот, има техническа възможност да премине към дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите, но те не са сключили договор за
топлинно счетоводство и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16-334,
разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се
извършва само от топлопреносното предприятие. Поради тази причина, в
случая това е правено от ищцовото дружество – /фирма/. Тази услуга е
възмездна по арг. от чл. 139в, ал. 3, т. 4 от ЗЕ и чл. 61, ал. 1 от Наредбата.
Нейният размер варира от 1,12лв. месечно до 1,26лв. месечно за процесния
период, видно от събраните писмени доказателства и експертното заключение
по ССчЕ или общо за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. възлиза на 30,62лв.
Тези вземания не са погасени по давност, тъй като първото от тях се отнася за
м.03.2018г., а неговият падеж е настъпил след 26.02.2018г. /виж изложените
5
по-горе съображения за давността/. Тази сума се дължи само от отв. Б., тъй
като само тя има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.
Останалите ответници не я дължат. Ето защо, искът за сумата от 20,41лв.
спрямо отв. Б. се явява основателен, а спрямо другите двама ответници
подлежи на отхвърляне.
Тъй като отв. Б. не твърди и доказва да е платила и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава,
чийто размер върху сумата от 20,41лв. възлиза на 3,11лв. съгласно
заключението по ССчЕ. Ето защо, този иск се явява основателен спрямо отв.
Б. до размер на сумата от 3,11лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до
пълния предявен размер от 3,92лв. Спрямо другите двама ответници пък
подлежи изцяло на отхвърляне поради това, че има акцесорен характер и иска
за главното вземане също е отхвърлен спрямо тях.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
има ищецът спрямо отв. Б. съразмерно на уважената част от исковете, както и
отв. Б. спрямо ищеца за отхвърлената част от исковете. По отношение на отв.
Б. и Б., само те имат право на разноски, тъй като исковете спрямо тях са
изцяло отхвърлени.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
128,23лв., от които отв. Б. следва да бъде осъдена за 74,03лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
106,20лв. за държавна такса, 500лв. депозити за експертизи, 200лв. депозит за
особен представител и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От тези разноски следва да
бъде изваден депозитът от 200лв. за особен представител, който се отнася
само за отв. М.Б. и не следва да бъде включван в изчисленията спрямо отв.
С.Б.. От общия размер на разноските – 706,20лв., 4/6 части възлизат на
470,80лв., а съразмерно на уважената част от исковете спрямо отв. Б.,
последната следва да бъде осъдена да заплати 407,68лв.
Останалите разноски, сторени от ищеца, следва да останат в негова
тежест поради отхвърляне на исковете.
Ответниците не са доказали направата на разноски в производството,
поради което няма как да им се присъдят такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, срещу С. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
6
12108/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1926,87лв., представляващи
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. /населено място/, аб. № *********,
ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането,
307,71лв., представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 20,41лв., представляващи
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на
вземането, и 3,11лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1926,87лв. до пълния предявен от 2220,07лв. и за
периода 01.05.2017г.-31.12.2017г. , иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 307,71лв. до
пълния предявен от 363,25лв. и иска за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 3,11лв. до
пълния предявен от 3,92лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Г. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
12108/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 555,02лв., представляващи цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
имот, находящ се в гр. /населено място/, аб. № *********, ведно със
законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 90,81лв.,
представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 5,10лв., представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на
вземането, и 0,98лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. /населено място/, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
12108/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 555,02лв., представляващи цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
имот, находящ се в гр. /населено място/, аб. № *********, ведно със
законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, 90,81лв.,
представлявящи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., 5,10лв., представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до
7
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащане на
вземането, и 0,98лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 12.02.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата от 74,03лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 407,68лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8