Решение по дело №11026/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1538
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20181100111026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                    2020г.,  гр.С.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 11026 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба Д.В.Т. твърди, че на 18.03.201. на път ПП І-4, км. 46+600, посока гр.Ловеч към гр.С. настъпило ПТП причинено виновно от И.Н.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ******, в който ищцата пътувала като пътник, като поради движение с несъобразена с конкретните пътни условия скорост водачът загубил управление над лекия автомобил, излязъл извън платното за движение в ляво, завъртял се, ударил се в еластична мантинела, счупил я и се обърнал странично в ляво, след което последвал удар в крайпътна скала,  като ищцата пострадала тежко вследствие удара. За ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица. Отговорността на ответинка била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/118000587441, валидна от 18.02.2018г., до 17.02.2018г. 

Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла изключително тежки травматични увреждания. Откарана била по спешност в УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. С., където претърпяла множество изследвания, медицински интервенции и оперативна намеса. Била поставена на постелен режим, без възможност да става, ходи до тоалетна и се храни самостоятелно. Търпяла изключителни болки и страдания, каквито търпи и към момента.

Претендира присъждане на сумата 150000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на ПТП – 18,03,2018г.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/118000587441, валидна от 18.02.2018г., до 17.02.2018г., както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че е пътувала в л.а. без обезопасителен колан.

Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните травматични увреждания. Оспорва настъпилите неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност техния интенцитет и проявление, респ. периода, през който са търпени.

Оспорва претенцията по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Констативен протокол за ПТП № 15/18,03,2018г. на ОД на ВМР Ловеч, Протокол за оглед на ПТП от 18,03,2018г.  се установява, че на 18,03,2018г. около 14,40ч на ПП І-4, км. 46+600, посока гр.Ловеч към гр.С., при участници: л.а. марка „Мерцедес S300 TD“, с рег. № ****** управляван от И.Н.И., с пътник - Д.В.Т.. Водачът е управлявал л.а. с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол върху него, при което автомобилът излязъл извън пътното платно, удерил се в крайпътната еластична мантинела, разкъсал я, преминал извън пътното планто, ударил се в крайпътна скала и се обърнал на лявата си страна, като останала забит с предния си край в делето, а задната част на купето му останала перпендикулярно на пътното платно.

От заключението по приетата КСМАТЕ се установява следното:

Л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ****** се е движил по ПП І-4, км. 46+600, посока гр.Варна към гр.С.. ПТП е настъпило в землището на с.Голец, обл.Ловеч, като към момента на ПТП л.а. се е движил със скорост 105км/ч. Причина за настъпване на ПТП е движение на л.а. със скорост несъобразена с пътните условия – валеж от дъжд и най вероятно настъпване на явлението „аквапланинг“, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост и е напуснал пътното планто отдясно. ПТП не би настъпило /загуба на устойчивост/, ако водачът на процесния л.а. се е движил с по ниска скорост.

Вследствие ПТП Д.В.Т. е получила следните травматични увреждания в обрастта на гръбначния стълб: счупване на напречните израстъци на 1ви и 5ти прешлени. Счупване на тялото страничните израстъци на 1ви сакрален прешлен на гръбначния стълб. Тежки множествени фрактури на таза.

Счупванията на напречните израстъци в поясния отдел са лекувани консервативно – строг постелен режим до три седмици и обезболяващи медикаменти. В процесния случай периода за лечение е съвпаднал с периода на лечение на счупванията на таза и на кръстната кост.

Д.В.Т. е търпяла болки и страдания за срок то четири месеца, най интензивни през първите два.

След извършеният личен преглед на ищцата е установано добро общо състояние. В поясно кръсстцовия отдел на гръбначния стълб по средната линия на гърба е видим добре зарастрал оперативен цикатрикс с длъжина 10см. Движенията в отдел навеждане напред, назад, в ляво и в дясно и ротация се извършват в добър обем, без болка. Неврологичният статус е с добри показатели, без отклонение.

В резултат на ПТП, с доказан произход ищцата е получила крайно тежки, сложни по вид и трудни за лечение травматични увреждания в областта на таза: „Счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза. Изкълчване на лявата сакро-илиачна става на таза. Счупване на дясната хълбочна и срамна кост на таза. Счупване на тялото на скралната кост на таза. „Контузия на ляво рамо“. За лечението им са приложени голяма костна операция на таза с метални остиосинтези. При травми от този тип пострадалите губят около 2.5л кръв, изливаща се в тазови пръстен, което налага по спешност кръвопреливане.

Съгласно заключението травматичните увреждания са довели „разстройсто на здравето с реална опасност за живота“, наред с което до трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по дълъг от 30 дни, в случая за около 6 месеца. Проведено е спешно медицинско оперативно и болнично лечение. Изписана е на 29,03,2018г., след което лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържаща антикоагулантна терапия и различни по вид седативни и обезболяващи средства. Била е на постелен режим у дома за около 3 месеца, през който период счупените тазови кости окончателно са зарастнали и тя е започнала да провежда рехабилитация с постепенно натоварване на гръбначния стълб и долните крайници. За периода 19,08,-22,08,2019г. отново е провела болнично лечение с цел изваждане на металните синтези.

Оздравителния период на тазовите увреждания е приключил за срок около 6 месеца. През този период пострадалата е търпяла болки и страдания най интенцивни през първите два месеца и извършената костна операция на таза и около 30дни по време на провежданите рехабилитационни процедури. Извън тези периоди е търпяла само периодичвни болки при преумора и промяна на времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи средства. Наред с търпяните болки през първите 3 месеца не е имала възможност да се придвижва самостоятелно, поради множеството тазови фрактури, което е налагало да ползва чужда помощ при обслужване в ежедневието.

Към момента – една година след ПТП търпи само спорадични болки при промяна на времето, които се повлияват при прием на седативни и обезболяващи средства. Придвижва се самостоятелно, без помощни средства с леко накуцване на дясно. Двете тазобедрени стави се движат близо до нормата, но отвеждането в страни е с намален обем с около 15 градуса. От операциите са останали трайни белези по задната седалищна област с размери – дължина 14-15см и ширина 0,5см. Палипаторна болка в лявото рамо и при рязко движение, без костни увреди.

Съгласно заключението л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ****** е оборудван на задни лява и дясна седалка с триточкови инерционни колани. На задна средна седалка – двуточков неинерционен. Ищцата е пътувала на задна лява седалка в автомобила.

Съгласно заключението към момента на ПТП Д.В.Т. е пътувала без обезопасителен колан. При процесния механизъм на ПТП, т.к. страничните движения на тялото на пътуващия не могат да бъдат ограничени от предпазния колан, ако ищцата бе пътувала с правилно поставен предпазен колан пак щеше да получи травматични увреждания, но може би те щяха да са по малко на брой и с по малка тежест.

От показанията на свидетеля В.Д.Т. – майка на ищцата се установява следното:

След ПТП ищцата била с множество фрактури. Целият организъм бил разбит. Двадесет дни след като я приели в болница ищцата не можела да прави никакви движения, не можела да се храни и ходи до тоалет, и за нея изцяло се грижила свидетелката. Лежала само по гръб, със страхотни болки и непрекъснато на болкоуспокояващи инжекции. На 23ти март и направили скенер и след това веднага операция за поставяне на импланти. След изписването я прибрали в къщи на носилка. Купили специално ортопедично легло, защото не можела да става и била с непрекъснати болки. Само сълзите и течали. След около месец започнали рехабилитациите. Направили опит да махнат катетъра, но се наложило да го посттавят отново. Правели и клизми защото не можела да ходи до тоалет заради болките. Приемала и противосъсирващи лекарства. След махане на имплантите отново не можела да стои права. И до днес имала усещане за несигурност в крака. Изморявала се, чувствала слабост в таза. Продължавала с рехабилитациите и успяла да се пораздвижи. След инцидента се променила. Падала духом, трудно спяла, вземала хапчета за сън. В момента се обслужвала самостоятелно. Пиела болкоуспокояващи. Не работела, а преди инцидента била пенсионер и работела като хореограф педагог. Преди това била танцьорка.

От показанията на свидетеля И.Н.И. се установява следното:

На 18,03,2018г. управлявал катастрофиралият л.а., в който били ищцата и съпругата му, посока от гр.Варна към гр.С.. През целият ден валяло, видимостта била лоша и шофирането трудно. Колата попаднала в коловози от тежкотоварни автомобили пълни с вода. Била със задно предаване и предницата се изнесла встрани във въздуха, посукала се и свидетелят не успял да я овладее. Всичко се случило за секунди. Задницата се нанизала на мантинелата и ги изхвърлила отстрани и увиснали на задните гуми на голям клон. Колата управлявал с около 100км/ч. Автомобилът бил изправен. Причина за ПТП с поред свидетеля е „аквапланинг“ и неумението му да овладее автомобила.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/118000587441, валидна от 18.02.2018г., до 17.02.2018г. 

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Установено е, че по отношение на увреждащия автомобил е имало валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, валидна към датата на ПТП.

Съдът намира заключението на приетата КСМЕАТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Кредитира изцяло като обективни,  дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото показанията на свидетеля И.Н.И.. Въз основа тях и неоспорените писмени доказателства – констативен протокол и протокол за оглед приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от И.Н.И. виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП, а именно – управление на л.а. с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат загуба на контрол върху него, както и настъпилите като пряка и непосредстсвена последица вреди -причинените травматични увреждания на ищеца, а именно: Травматични увреждания в обрастта на гръбначния стълб: счупване на напречните израстъци на 1ви и 5ти прешлени. Счупване на тялото страничните израстъци на 1ви сакрален прешлен на гръбначния стълб. Тежки множествени фрактури на таза. Травматични увреждания в областта на таза: „Счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза. Изкълчване на лявата сакро-илиачна става на таза. Счупване на дясната хълбочна и срамна кост на таза. Счупване на тялото на скралната кост на таза. „Контузия на ляво рамо“.

Недоказано е останало възражението за наличие на независимо съизвършителство, както и за липса на причинна вързка с настъпилите вреди.

Доказано е възражението аз съпричиняване на вредоносния резултат:

Въз основа заключението по приетата КСМЕАТЕ съдът приема, че ищцата е пътувала на задна, лява седалка в л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ******, без обезопасителен колан, в нарушение на правилата установени в ЗДвП. Приема за установено и, че дори да бе пътувала с обезопасителен колан травматични увреждания в резултат на ПТП са били неизбежни, но същите щяха да са по малко на брой и с по малка тежест. Следователно налице е поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищцата.

Съдът цени показанията на свидетеля В.Д.Т. – майка на ищцата при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Въз основа тях и заключението по приетата КСМЕАТЕ приема, че оздравителният период за ищцата е продължил около 6 месеца. През този период е търпяла болки и страдания най интенцивни през първите два месеца след ПТП и извършената костна операция на таза и около 30дни по време на провежданите рехабилитационни процедури. Извън тези периоди е търпяла само периодичвни болки при преумора и промяна на времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи средства. Наред с търпяните болки през първите 3 месеца не е имала възможност да се придвижва самостоятелно, поради множеството тазови фрактури, което я е поставило изцяло в зависимост от чужда помощ при обслужване в ежедневието. Към момента търпи само спорадични болки при промяна на времето, които се повлияват при прием на седативни и обезболяващи средства. Придвижва се самостоятелно, без помощни средства с леко накуцване на дясно. Двете тазобедрени стави се движат близо до нормата, но отвеждането в страни е с намален обем с около 15 градуса. От операциите са останали трайни белези по задната седалищна област с размери – дължина 14-15см и ширина 0,5см.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 50000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 15000,00лв., дължимото безщетение е в размер на сумата 35000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 15000.00лв. представляваща горница над присъдените 35000,00лв.  до определеният размер от 50 000,00лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а за горницата от 100000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на 52 години към датата на произшествието, претърпяла увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: травматични увреждания в обрастта на гръбначния стълб: счупване на напречните израстъци на 1ви и 5ти прешлени. Счупване на тялото страничните израстъци на 1ви сакрален прешлен на гръбначния стълб. Тежки множествени фрактури на таза; травматични увреждания в областта на таза: „Счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза. Изкълчване на лявата сакро-илиачна става на таза. Счупване на дясната хълбочна и срамна кост на таза. Счупване на тялото на скралната кост на таза. „Контузия на ляво рамо“. Претърпяла е две оперативни намеси под обща интубационна упойка и тежък период на възстановяване. Възстановяването е протекло непроблематично, като ищцата към момента се придвижва самостоятелно, без помощни средства с леко накуцване в дясно, обема на движение на тазобедрените стави е близо до нормата, намален обем на отвеждане странично с около 15 градуса. От операциите са останали трайни белези по задната седалищна област с размери – дължина 14-15см и ширина 0,5см.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП - 18,03,2018г.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 4530,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар, на основание чл. 38 ЗА.

Ответникът е направил разноски в размер на 1250.00лв. за депозит за вещи лица  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1057,00лв., а ищеца на ответника сумата 958,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1400,00лв., както и сумата от 1000,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат С.Н. - САК сумата 35000,00 /тридесет и пет хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 150000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 18.03.201. на път ПП І-4, км. 46+600, посока гр.Ловеч към гр.С., виновно причинени от водача И.Н.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ******, в който ищцата пътувала като пътник, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/118000587441, валидна от 18.02.2018г., до 17.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на ПТП поканата – 18,03,2018г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 15000.00 /петнадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 35000,00 /тридесет и пет хиляди/лв.  до определеният размер от 50 000,00 /петдесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване, а за горницата от 100000,00 /сто хиляди/лв. до пълния предявен размер от 150000,00 /сто и петдесет хиляди/лв. - като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат С.Н. - САК сумата 1057,00 /хиляда петдесет и седем/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат С.Н. - САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. сумата 958,00 /деветстотин петдесет и осем/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1400,00 /хиляда и четиристотин/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 1000,00 /хиляда/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: