Решение по дело №18588/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна,       .05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                      

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                             

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18588/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от А.Б.ЕАД, ЕИК ***, гр. София с предишно наименование М. ЕАД срещу Д.Н. в условията на обективно кумулативно съединяване на искове по реда на чл. 422 ГПК  с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: 1./ за сумата от 1, 74 лв., претендирана като незаплатена цена за ползвана далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315675/01.12.2014г. относно телефонен номер 0888 855450 с тарифен план Mtel Transfer S с месечна абонамента такса от 14, 90 лв. с ДДС, във връзка с който е издадена фактура № *********/12.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 223, 54 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315675/01.12.2014г., на осн. т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандартите GSM, UMTS и LTE в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /13 броя * 12, 42 лв. без ДДС/ и такса за тарифно обвързване от 62, 08 лв., във връзка с която е издадена фактура № *********/01.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 3./ за сумата от 217, 92 лв., претендирана като незаплатена цена за ползвана далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315680/01.12.2014г. относно телефонен номер 0882 658214 с тарифен план Mtel Transfer M с месечна абонамента такса от 24, 90 лв. с ДДС, във връзка с който са издадени следните фактури: № *********/12.01.2015г. в размер на 99, 79 лв., № *********/12.02.2015г. от 111, 23 лв., № *********/12.03.2015г. от 6, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 4./ за сумата от 352, 75 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315680/01.12.2014г., на осн. т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандартите GSM, UMTS и LTE в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /17 броя * 20, 75 лв. без ДДС/, във връзка с която е издадена фактура № *********/17.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 836/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Първият от исковете с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е основан на твърдения, че страните са обвързани от валидно сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 4315675/01.12.2014г. относно телефонен номер 0888 855450 с тарифен план Mtel Transfer S с месечна абонамента такса от 14, 90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса от 14, 90 лв.

По силата на така сключеният договор мобилният оператор е предоставил на абоната месечни услуги, които абонатът не е заплатил в размер на 1, 74 лв.

Неизпълнението на задълженията за плащане на дължимите месечни суми в срок от 124 дни след издаване на фактура, е дало основание на оператора да прекрати едностранно, на осн. чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, сключения договор, както и да начисли неустойка за предсрочното му прекратяване и такса за тарифно обвързване в общ размер на 223, 54 лв.

Твърди се, че страните са обвързани и от договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 4315680/01.12.2014г., по силата на който операторът предоставил услуги на стойност 217, 92 лв. по тарифен план Mtel Transfer M с месечна абонамента такса от 24, 90 лв. с ДДС, които потребителя не е заплатил.

Неизпълнението на задълженията за плащане на дължимите месечни суми в срок от 124 дни след издаване на фактура, е дало основание на оператора да прекрати едностранно, на осн. чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, сключения договор, както и да начисли неустойка за предсрочното му прекратяване и такса за тарифно обвързване в общ размер на 352, 75 лв.

Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Н., не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, е заявил общо оспорване на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 836/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че между страните по делото е сключен на 01.12.2014г. договор, по силата на който операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги, чрез две СИМ карти при тарифен план „Мтел Трансфер S ТВ Коледа 2014“ за телефонен № 0888 855450 с месечна абонаментна такса от 14, 90 лв. и  „Мтел Трансфер М“ с месечна абонаментна такса от 24, 90 лв., съгласно Приложение № 1 /л. 101, л. 104 и л. 114/.

Постигнатото съгласие по съществените елементи на договора е обективирано, чрез полагане на подпис на абоната Д.Н. и представител на оператора.

Неразделна част от сключения договор са Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.

Твърденията на ищцовото дружество, че за периода от 09.05.2015г. до 08.06.2015г. и за времето от 09.12.2014г. до 08.03.2015г., е предоставило, а абонатът е ползвал далекосъобщителни услуги за две СИМ карти на обща стойност 219, 66 лв. /1, 79 лв. + 217, 87 лв./, обективирани в процесните фактури /л. 18 – л. 21/, не са оспорени от ответната страна, поради което съдът приема, че операторът се явява изправна по правоотношението страна, изпълнила задълженията си, поети с договора.

Горният извод на съда не се променя от общото оспорване, предприето едва в първото съдебно заседание.

Ответникът Д.Н. не твърди и недоказва, че е изпълнил основното си задължение да заплати ползваните услуги, поради което предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до претендирания размер от 219, 66 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

На следващо място, предмет на претенцията е неустойка в размер на общо 576, 29 лв. за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните, от която 223, 54 лв. за първата СИМ карта, а за втората сумата от 352, 75 лв.

Дължимостта на посочените неустойки е изрично уговорена в договорите и гласи, че при прекратяване на ползване на услугите по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти дължими до края на договора, като в случая на 01.12.2016г. Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е забава на плащането от страна на потребителя с повече от 124 дни на дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в т. 54.12 от ОУ. Това е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси и да начисли еднократно неустойка.

В случая размерът на неустойката е равен на месечните абонаментни такси. Принципно, както се посочи ответникът не е оспорил обстоятелството, че не е заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани услуги. За валидността на клаузата за неустойка съдът следи служебно. Характерът на неустоечната клауза е гаранционно обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна клауза и нейния размер. От представения по делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото едностранно прекратяване.

Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Същевременно, процесният договор е сключен при предварително определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни за индивидуално договаряне. Клаузите са били предварително изготвени. т.е, ответникът е бил лишен от възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в тях. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП  и за  нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.

Съобразявайки изложеното и в заключение, съдът намира, че по начина, по който е уговорена, неустоечната клауза създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице- потребител, който е икономически по-слабата страна.  Приемайки тази клауза за нищожна, за съда не съществува възможност за редукция на размера й до три месечни такси по двата договора. Отделно, волята на страните не може да бъде заместена от съда. Ето защо, претенцията за неустойка от общо 576, 29 лв. следва да бъде отхвърлена.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че искането на оператора, направено в молба – становище от 10.04.2019г. за намаляване поради прекомерност на неустойката, е недопустимо и не може да бъде удовлетворено. Намаляването на размера на неустойката е допустимо, ако неустоечната клауза е действителна, какъвто не е настоящия случай, а възражението принадлежи на ответника и то не може да бъде релевирано в процеса от ищцовата страна.

При този изход на спора в полза на ищеца А.Б.ЕАД следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски за уважената част от исковете в размер на 85, 40 лв. за настоящото производство и 57, 40 лв. за производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Г.Н., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на А.Б.ЕАД, ЕИК ***, гр. София с предишно наименование М. ЕАД сумата от 1, 74 лв. /един лев и седемдесет и четири ст./, представляваща незаплатена цена за ползвана далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315675/01.12.2014г. относно телефонен номер 0888 855450 с тарифен план Mtel Transfer S с месечна абонамента такса от 14, 90 лв. с ДДС, във връзка с който е издадена фактура № *********/12.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 217, 92 лв. /двеста и седемнадесет лева и деветдесет и две ст./, представляваща незаплатена цена за ползвана далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315680/01.12.2014г. с тарифен план Mtel Transfer M с месечна абонамента такса от 24, 90 лв. с ДДС, във връзка с който са издадени следните фактури: № *********/12.01.2015г. в размер на 99, 79 лв., № *********/12.02.2015г. от 111, 23 лв., № *********/12.03.2015г. от 6, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 836/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна по предявените от А.Б.ЕАД, ЕИК ***, гр. София с предишно наименование М. ЕАД срещу Д.Г.Н., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.ЕАД, ЕИК ***, гр. София с предишно наименование М. ЕАД срещу Д.Г.Н., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 223, 54 лв. /двеста двадесет и три лева и петдесет и четири ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315675/01.12.2014г., на осн. т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандартите GSM, UMTS и LTE в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /13 броя * 12, 42 лв. без ДДС/ и такса за тарифно обвързване от 62, 08 лв., във връзка с която е издадена фактура № *********/01.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението и в размер на 352, 75 лв. /триста петдесет и два лева и седемдесет и пет ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с потребителски № М 4315680/01.12.2014г., на осн. т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандартите GSM, UMTS и LTE в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /17 броя * 20, 75 лв. без ДДС/, във връзка с която е издадена фактура № *********/17.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 836/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.ЕАД, ЕИК ***, гр. София с предишно наименование М. ЕАД сумата от 142, 80 лв. /сто четиридесет и два лева и осемдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 85, 40 лв. за настоящото производство и 57, 40 лв. за производството по ч.гр.д. № 1600/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: