Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 13.09.2018г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен
състав
На пети септември
две хиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 408/2018г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ООД
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *******, против Наказателно постановление № КХ 103/05.10.2017г.
на Директора на ОДБХ-Бургас, с което за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Закона
за храните му е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.48 ал.2 от
Закона за храните. С жалбата се излагат доводи и съображения за неправилност и
незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна.
В с.з. за дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, се явява адв.К., надлежно упълномощен, който поддържа
жалбата.
За АНО, редовно
уведомен, се явява надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.Н.,
която моли НП да бъде потвърдено.
След като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери за установено следното:
На 07.08.2017г.
св.К. и колегата й А. /и двамата гл.инспектори към ОДБХ-Бургас/ извършили
проверка на обект за обществено хранене – кафе-сладкарница, находящ се в гр.*****,
ул.“****“ №*** и стопанисван от дружеството-жалбоподател, с цел текущ контрол
по спазването на Закона за храните и Наредба №1/2006г. В хода на проверката,
служителите на ОДБХ-Бургас установили, че част от дневниците по СУБХ не се
водят адекватно и редовно – дневник за лична хигиена на персонала и входящ
контрол, както и че при проверката дружеството-жалбоподател не е представило
дневник /записи/ за поддържане на хигиената в обекта. За извършената проверка
на обекта бил съставен Доклад №0004644/07.08.2017г., в който са обективирани
констатациите на проверяващите за липсата на дневник за поддържане на хигиена в
обекта, за нередовно и неадекватно водене на дневниците по СУБХ – дневника за
прием на хранителни продукти и дневника за личната хигиена на персонала / не са
отбелязани данните за здравния статус, работното облекло и срока на валидност
на здравните книжки/, копие от който доклад е връчен същия ден на управителя на
дружеството и подписан от него без възражения /л.12/. Св.К. приела, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл.31 ал.1 т.3 от ЗХ, поради което на 07.08.2017г.
съставила против същото Акт за установяване на административно нарушение № 0002180/07.08.2017г.,
подписан от управителя на дружеството без възражения/л.11/.
Въз основа на
така съставения АУАН № 0002180/07.08.2017г и след преценка на всички, събрани
по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП № КХ 130/05.10.2017г., с което
за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за храните на дружеството му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.42 ал.2 от
Закона за храните/л.10/.
Видно от
приложените по делото известия за доставяне /л.13 и л.14/, АНО е направил два
неуспешни опита да връчи препис от Наказателното постановление на дружеството,
като и двете известия са били върнати с отбелязване, че пратката не е била
потърсена. Въпреки това АНО приел, че препис от НП е връчено по реда на чл.58
ал.2 от ЗАНН на 06.12.2017г. и е влязло в сила на 13.12.2017г., за което е
извършил съответното отбелязван върху НП. На 23.07.2018г. управителят на дружеството
случайно разбира, че срещу дружеството е издадено процесното НП, чрез молба до
Директора на ОДБХ се снабдява се с копие от същото и на 30.07.2018г. подава по пощата жалба срещу
НП, входирана на 01.08.2018г.,видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Изложената
фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и
устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.
Атакуваното НП
не е било надлежно връчено на
дружеството и АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Видно от приложените по
делото известия за доставяне АНО два пъти е направил опит по пощата да връчи
препис от НП на дружеството, като известията са били върнати с отбелязване, че
пратката не е била потърсена. Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В настоящия случай обаче
дружеството не е променяло седалището си и следователно няма как
административно-наказващия орган да приложи чл.58 ал.2 от ЗАНН като приеме, че
„новият му адрес е неизвестен“. Освен това следва да се отбележи, че по силата
на чл.84 от ЗАНН приложение по отношение на връчване на призовки и съобщения
намират правилата на НПК. Кодексът в своята разпоредба на чл.180 указва реда и
начина на връчване на призовки, съобщения и книжа. Тази норма не предвижда
възможност за съобщаване чрез изпращане на препоръчани писма с обратна разписка.
Такъв способ не предвижда и ЗАНН. Ето
защо настоящият състав приема, че не са били налице законовите предпоставки за
приложението на чл.58 ал.2 от ЗАНН и респективно за отбелязването върху
атакуваното НП, че е влязло в законна сила на 13.12.2017г. За издаденото НП
управителят на дружеството е узнал при направена справка в ОБДХ на 23.07.2018г.
и е депозирал жалба срещу същото на 30.07.2018г. С оглед на изложеното съдът
приема, че атакуваното НП не е влязло в законна сила и че жалбата срещу него е подадена
в законоустановения седмодневен срок.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съображенията на съда са различни от
изложените в жалбата:
От материално правна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени
от съда в хода на съдебното следствие с допустими по закон доказателствени
средства, се установяват по категоричен
начин. Доказано е, че на посочената в АУАН и НП дата, в проверявания обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател
не са се водели надлежно дневник за входящ контрол на храни и дневник за личната
хигиена на персонала. Видно от представеното в съдебно заседание копие на
дневника за входящ контрол на храните, в
същия в графа „вид на стоката“ липсват записи за предлаганите в
заведението напитки– прясно мляко, кафе и др. Горното на практика не се и
отрича от жалбоподателя. Съгласно, чл.2, ал.2 от ЗХ , храни са и напитките, дъвката и всяко вещество,
включително и водата след излизането от водоснабдителните съоръжения при
крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или
обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. част
от предлаганите в заведението стоки др. , поради което възражението на
защитата, че напитките не следва да се вписват в дневника за входящ контрол на
храните е неоснователно. Видно от представеното в съдебно заседание от защитата
копие на дневника за личната хигиена на персонала, в същия не са вписани в
съответните графи данните за здравния
статус, работното облекло и срока на валидност на здравните книжки на
персонала. Всичко това води до извода за осъществяване на твърдяното в НП
нарушение от страна на жалбоподателя, до колкото може да се има предвид
оскъдното описание на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.3 от Закона за храните лицата, които произвеждат
и търгуват с храни, са длъжни да водят документация съгласно изискванията на
този закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.70, ал.2, т.7 от НАРЕДБА № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните, издадена
от министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, системата
за анализ на опасностите и критични контролни точки се основава на следните
принципи: водене и поддържане на документи и записи, съизмерими с
осъществяваната в обектите дейност и капацитет; посредством документите и
записите се демонстрира ефективното прилагане на мерките по т. 1 - 6.
По силата на чл. 48 ал. 2 вр. ал.1 от Закона за храните, на юридическо лице или едноличен търговец, което наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.
Съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление допуснати
от АНО процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Това е така защото съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 т.3 от Закона за храните, лицата, които произвеждат
и търгуват с храни, са длъжни да водят документация съгласно изискванията на
този закон. Цитираната правна норма е бланкетна по своя характер, въздига
само общото правило и задължение да се води документация съгласно изискванията
на закона. Понятието “документация” е твърде общо и не може да бъде
основание за вменяване на нарушение.
В АУАН и в НП е
записано само, че дружеството, като търговец на храни не води „адекватно и
редовно част от документация СУБХ – дневник за лична хигиена на персонала и
входящ контрол. Не се представя дневник /записи/ за поддържане на хигиена в
обекта.“ Следователно така описаното
нарушение по чл.31 ал.1 т.3 от ЗХ е във връзка му с чл.70, ал.2, т.7 от Наредба №5/2006г. за
хигиена на храните. В случая АНО е следвало да се посочи, че нарушението по чл.31
ал.1 т.3 е във връзка с разпоредбата на чл.70, ал.2, т.7 от Наредба №5/2006г.
за хигиена на храните, свързана с вида на тази документация, съдържанието й и
начина й на попълване. Липсата обаче на указание
къде е уредено и в какво се състои конкретно изискването да се водят сочените
записи, включително къде са уредени така наречените дневници и какво следва да
съдържат те, води до нарушаване правото на защита на дружеството и представлява
съществено нарушение, което налага отмяната на наказателното постановление. На
практика липсва точно описание на нарушението и посочване на нарушените правни
норми както в АУАН така и в НП, което е съответно нарушение на чл.42, т.4 и т.5
от ЗАНН по отношение на АУАН и на чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 от ЗАНН по отношение
на НП. Посочените нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството, същите са довели до сериозно нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице и това е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № КХ 103/05.10.2017г. на Директора на ОДБХ-Бургас, с което на „******“
ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ******, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Закона за
храните му е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.48 ал.2 от
Закона за храните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :