О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 11.06.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, втори
въззивен състав, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Неделчева ВНЧД № 275 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXII -ра, чл.341, ал.2 и сл. НПК.
Производството е инициирано въз основа на депозирана
частна жалба от адв.В.Б., защитник на подсъдимия В.Х. против протоколно
определение по НОХД №3455/2019 г. по
описа на СНС, постановено на 26.05.2020 г. Производството по делото е
образувано и въз основа на постъпила частна жалба от адв.Й.Н., защитник на
подсъдимия Р.Я.Н., против определение постановено в открито съдебно заседание на
27.05.2020 г. по същото дело. С частните жалби се иска отмяна на така
постановените определения като се моли АСНС измени мерките за неотклонение на подсъдимите
от „Задържане под стража в по-леки такива, а именно в „Домашен арест“.
В депозираната
от адв.Б. частна жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност и
формулирано в нарушение на принципите и предпоставките при прецизиране на
мярката за процесуална принуда определение. Адв. Б. сочи, че ново
обстоятелство, което налага изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия В.Х.
се явява продължителния период на задържане на подзащитния й – повече от 1 г. и
10 м. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на
опасност доверителят й да извърши престъпление, като сочи, че тази опасност е
илюзорно обоснована от медийния интерес, който е придобил делото. Смята, че
мярката за неотклонение на подсъдимия Х. към момента се явява единствено
репресия, не обслужва целите на процеса и се е превърнала в предварително
изтърпяване на наказание в разрез с презумпцията за невиновност.
С частната
жалба депозирана от адв.Н. се излагат доводи за неправилност на
определението от 27.05.2020 г. касаещо мярката за неотклонение на
подсъдимия Р.Н., като постановено при едностранен и необоснован анализ на
наличните доказателства по делото. Акцентира се върху обстоятелството, че
първоинстанционния съд при постановяване на своя съдебен акт не е обсъдил
изложените аргументи от защитата на подсъдимия Р.Н. по отношение на проведените
в хода на съдебното следствие разпити на св.Й.Й. и св.А.С. Сочи се, че
извършените съдебно-следствени действия и изнесената в същите информация
съставляват новонастъпили обстоятелства подлежащи на коментар при обсъждане на
въпросите относими към наложената на подсъдимия Н. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. В частната жалба се излага несъгласие с направените
изводи от първоинстанционния съд, че все още е налична реална опасност
подсъдимия Н. да извърши престъпление. Адв.Н. намира, че срокът на задържане на
подзащитния й не може да бъде определен като разумен такъв, както приема първоинстанционния
съд. Сочи, че Специализираният наказателен съд, при обсъждане на адекватната
мярка за неотклонение на подсъдимия Р.Н., неправилно игнорирал представените
писмени доказателства за това, че същия има малолетно дете – Р. Р.Н., което
страда от посттравматично разстройство отключено вследствие задържането под
стража на неговия баща. Прави искане най-тежката мярка за неотклонение, която е
в сила по отношение на подсъдимия Р.Н., да бъде изменена в „Домашен арест“,
която мярка ще даде възможност на подсъдимият Н. да бъде близо до семейството
си и да допринесе за подобряване състоянието на своето дете.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази изложените в
частните жалби доводи и материалите по делото, намери за установено следното:
Специализираната прокуратура е внесла за
разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу подсъдимите
Р.Я.Н. и
В.И.Х. и още 11 лица като е образувано НОХД №3455/2019 г. по описа на
СНС, 12-ти състав. С обвинителния акт на подсъдимия Р.Н. е повдигнато обвинение
за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и две
престъпления с правна квалификация по чл.213А, ал.3, т.2 и т.4 вр. с ал.2, т.2,
т.4 и т.5, пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 и ал.3 вр. ал.1
от НК. Със същия обвинителен акт по отношение на подсъдимия В.Х. е повдигнато
обвинение за престъпления с правна квалификация по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.330, ал.3 вр. с ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20,
ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимите Р.Н. и В.Х. са с постановeни мерки за неотклонение „Задържане под стража“ от 04.08.2018 г. взети с определение на СНС по НЧД №2531/2018 г. по описа на СНС.
Въззивната
инстанция, при спазване на презумпцията за невинност на подсъдимите, намира, че към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение или да
го разколебават, поради което тази
предпоставка за задържането продължава да е налице. Действително в хода
на съдебното следствие по делото са разпитани в качеството на свидетели Й.Й. и
А.С., сочени като пострадали лица в обвинителния акт от престъпленията по
чл.213А от НК, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия Н. и са конституирани
като частни обвинители в съдебното производство. Следва да бъде отчетено, че
показанията на тези свидетели дадени в съдебната фаза в известна степен не се
съвместяват с обвинителната теза, но тепърва предстои събирането и проверката и
на други относими доказателства към тези обвинения.
На следващо
място настоящият въззивен състав споделя изводите на Специализирания
наказателен съд, в насока, че риск от укриване на подсъдимите Р.Н. и В.Х. не съществува
към момента, тъй като същите са с установен адрес по местоживеене и семейна
обвързаност на територията на Р.България.
По отношение
на подсъдимия В.Х. съдът намира, че рискът от извършване на престъпление е все
още реален, а не хипотетичен такъв, поради което Определението на СНС, 12-ти състав,
постановено на 26.05.2020 г. по НОХД №3455/2019 г. по описа на СНС следва да
бъде потвърдено. Рискът подсъдимият Х. да извърши престъпление се извежда не
само въз основа тежестта на предвиденото наказание за престъпленията по чл.321
от НК и чл.330 от НК, а същият се установява от характера и спецификите на
твърдяната престъпна деятелност във внесения в СНС обвинителен акт. Престъпната
дейност по чл.321 от НК, очертана в обвинителния титул се сочи, че е
реализирана в един продължителен период от време от месец януари 2013 г. до
02.08.2018 г., като и броя на участниците в престъпното сдружение е значителен. На следващо място рискът подсъдимият Х. да
извърши престъпление е обусловен и от обремененото му съдебно минало. Същият е
осъждан многократно за престъпления от общ характер, като част от наложените му
наказания лишаване от свобода е изтърпял ефективно.
Съдът намира
изложените аргументи от адв.Б. за прекомерност на процесуалната принуда
прилагана по отношение на подзащитният й, с оглед продължителния период на
задържането му, за неоснователна. Към настоящият момент срокът на задържане на
лицето се явява в рамките на разумния, тъй като видно от внесения обвинителен
акт са повдигнати обвинения на 13 лица за общо 40 на брой престъпления, които
се твърди в обвинителния акт, че са извършени в различни форми на съучастие. С
оглед на горното става ясно, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност. От материалите по съдебното производство може да се направи извода,
че съдебният състав полага необходимата грижа като провежда ритмично съдебни
заседания и извършва процесуално-следствени действия.
Според съдът, обаче, рискът от извършване на престъпление от
страна на подсъдимия Р.Н. е намалял до такава степен, че да обуслови изменение
на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която
да се изпълнява на адреса по местоживеене на лицето. До този извод съдът
достигна след като отчете комплекс от обстоятелства, а именно изтеклия срок от
време, когато е била взета мярка за неотклонение по отношение на лицето,
семейното му положение и здравословно състояние на сина му - Р.Н. и не на
последно място чистото му съдебно минало.
Видно от представеното становище относно състоянието на Р.Р.Н., син на подсъдимия Р.Н., изготвено на
11.05.2020 г. от И.П. – специалист по клинична психология и психотерапевт под
супервизия в ТА и EMDR – терапия и ISСO-2634-BGRP-0937, детето
страда от посттравматично стресово разстройство, което се изразява в
обсесивно-компулсивно разстройство, придружено с говорен дефект, висока
тревожност до степен на отчаяние, паника и гняв, проблеми със съня и
заспиването. Посочено е в становището, че разстройството е отключено у Р.Н.
вследствие на преживяна травма, свързана с ареста на баща му и всички
последвали артефакти от това събитие. Изложено е заключение в становището, че
на детето Р.Н. му липсва авторитета на
бащата, който да го структурира в правилата по отношение на времето,
пространството и ролите му. Съдът намира, че мярката за неотклонение „Домашен
арест“ в пълна степен ще противодейства на опасността подсъдимия Н. да извърши
престъпление, като едновременно с това същият ще има възможност да полага
непосредствени грижи за сина си. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ следва
да бъде изпълнявана на адреса по местоживеене на подсъдимия Н.:***. Спазването
на така наложената забрана от съда подсъдимият Н. да не напуска жилището си без
разрешението на съответния орган следва да се контролира чрез средства за
електронно наблюдение по реда на чл.262 - 275 от ЗИНЗС чрез поставяне на
електронна гривна на подсъдимия.
С оглед на
гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба депозирана от адв.В.Б.,
касаеща мярката за неотклонение на подзащитния й В.Х. за неоснователна, а
жалбата подадена от адв.Й.Н., касаеща мярката за неотклонение на подзащитния й Р.Н.
за основателна.
Водим от горното и
на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, II – ри състав,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 26.05.2020 г. по НОХД
№3455/2019 г. по описа на СНС, 12-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на адв.В.Б. и подзащитния й В.И.Х., ЕГН:********** за изменение на
мярката му за неотклонение по НОХД №3455/2019 г. от „Задържане под стража“ в
по-лека.
ОТМЕНЯ определение от 27.05.2019
г., по НОХД №3455/2019 г., СНС, 12 - ти състав и ВМЕСТО ТОВА:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. Р.Я.Н., ЕГН:**********,
подсъдим по НОХД №3455/2019 г. по описа на СНС от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
ОПРЕДЕЛЯ като адрес, на който ще се изпълнява мярката за
неотклонение „Домашен арест“ адреса по местоживеене на подсъдимия Р.Н.:***.
На осн. чл.62, ал.6 от НПК спазването на забраната по
чл.62, ал.1 от НПК следва да се контролира чрез средства за електронно
наблюдение по реда на чл.262-275 от ЗИНЗС.
ВЪЗЛАГА изпълнението на контрола чрез средства за електронно
наблюдение по отношение на подсъдимия Р.Н. на съответната териториална служба на ГД ИН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.