Р Е
Ш Е Н
И Е № 416
гр.Пловдив, 01. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 2571/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Образувано
е по въззивна жалба на Л.Р.Д.,
ЕГН – **********, чрез адв.Е.Н., против Решение № 3584/30.09.2019г. по гр.д.№
3754/2019г. по описа на ПдРС – I гр.с. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него против Д.Н.К., ЕГН – **********, иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на
ищеца в резултат на лека телесна повреда – контузия на главата и сътресение на
мозъка, за което деяние ответникът е признат за виновен по НОХД № 6894/2017г.
на ПРС, ХХІ –ви нак. състав, както и за причинени кръвонасядания в областта на лицето върху и
зад ушната мида и отправяне на обиди чрез псувня, „***“ и „***“, за разликата над 3 000лв. до пълния предявен размер от 12 400 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.11.2016г. до окончателното й изплащане; както и е осъден да заплати на Д.Н.К., ЕГН – **********,
сумата от 684 лв. разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо
това да се постанови друго, с което да
се уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна
Д.Н.К., ЕГН – **********, чрез адв. С.Л., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Д.Н.К. против Л.Р.Д.
е заведена искова молба, с която посочва, че на 25.11.2016г. в гр. Пловдив на
бул. „***“ в близост до тратория „***“ на ищеца бил нанесен удар с юмрук по
главата в областта на лявото ухо,
вследствие на което по хулигански подбуди са му били причинени леки
телесни повреди - контузия на главата и сътресение на мозъка, както и кръвонасядания в областта на лицето върху и
зад ушната мида, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
120 от НК. Наред с удара ответникът го напсувал на майка, а после се впуснал да
го гони, вкл. и в заведението , като го наричал „***“ и „***“, като така унизил
честта и достойнството на ищеца на публично място и в присъствието на други
лица. Срещу извършителя било образувано досъдебно производство, внесен
обвинителен акт в РС - Пловдив, като било образувано НОХД № 6894/2017 г. XXI н.
с., приключило с присъда, с която
последният е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 , вр. чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с
чл. 58а ал. 1 от НК във връзка с член 54, ал. 1 от НК и в престъпление по член
325, ал. 1от НК, като му е било
определено едно общо най-тежко наказание десет месеца лишаване от свобода и
обществено порицание. Вследствие на нанесения удар получил замайване, световъртеж,
веднага посетил болнично заведение, в което му извършили преглед и консултации
хирург и неврохирург, било му е направено КАТ. Имал пристъпи на главоболие
около 10 дни след случая. Чувствал пищене в лявото ухо и известно време не
чувал добре с него. Направил е искане да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, от престъпните деяния,
разпределени както следва – за контузия на главата, придружена със сътресение
на мозъка в размер на 9 000 лв.; за кръвонасяданията в областта на лицето върху и зад ушната мида – в размер
на 1 000 лв.; за нанесените обиди чрез псувня, с „***“ и „***“ – по 800
лв. за всяка обида или общо 2 400 лв.; ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на деликта 25.11.2016г. до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Към исковата молба е приложено заверено копие от Присъда
№ 51/26.02.2018г. по НОХД № 6894/2017г. по описа на ПдРС – XXI гр.с., влязла в сила на 22.10.2018г. Представени са Съдебно-
медицинско удостоверение № 11-11/2016г. от 25.11.2016г.; Лист за преглед на
пациент в КБД от 25.11.2016г.; Доп. лист към лист за преглед на пациент в
спешно отделение № 9207; Резултат от образно-диагностично изследване от
отделение по образна диагностика; три броя снимки от електронни картони,
съставени от РЦ 112 Кърджали.
Ответникът Л.Р.Д. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. При условията на
евентуалност, възразява срещу неговия размер, считайки го за завишен и прекомерен.
Поддържа, че е налице принос на пострадалия ищец за настъпването на твърдяните
вреди, което попада в хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, при което основание
отговорността се намалява.
В хода на
производството е приета и изслушана и съдебно- медицинска експертиза с
в.л. З. Н..
По делото са разпитани св. В. С. /без родство/, св. Д. Б.
/без родство/, св. Г. Ш./без родство/ и св. Р. Д. /баща на ищеца/.
Районният съд, за да уважи частично жалбата, излага основни съображения, че
е налице влязла в законна сила присъда, съгласно
която ответникът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по
отношение на ищеца - причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди,
чрез което деяние на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане
на телесната му неприкосновеност. Според чл. 300 от ГПК - влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Или за съда, който разглежда
иска за обезщетението за неим. вреди, които са били причинени в резултат на
извършено престъпление от ответника спрямо ищеца, задължителни са авторството,
вината и противоправността на деянието, извършено от ответника, което в
конкретния случай се изразява в причиняване на лека телесна повреда – контузия
на главата и сътресение на мозъка, които са довели до разстройство на здравето.
По отношение на причинената травма на ухото, довела до болка и страдание, както
и отправените към ищеца обидни думи и изрази, съдът намира същите за безспорно
доказани, с оглед извършените самопризнания на подсъдимия ответник на всички
факти по делото пред наказателния съд, което поведение представлява
извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. А отделно от това,
същите се подкрепят и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Районният
съд е посочил също, че думата гръцки мангал е обидна, тъй като в българския разговорен език думата мангал представлява обидно или
пренебрежително обръщение към хора с по-тъмен цвят на кожата, и в частност към
циганите. Тази дума, както и израза *** фигурират с обидно значение и в Речника
на обидните думи в българския език, издание „Наука и живот“, 1994 година.
Относно размера на причинените вреди, аргументира, че в резултат на причиненото
увреждане ищецът несъмнено е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които по принцип се следват от подобен род физически и
емоционални травми. На ищеца е причинена лека телесна повреда, довели до
разстройство на здравето извън, случаите на чл. 128 и 129 от НК и причиняване
на болки и страдания. Пострадалият се е
възстановил в рамките на 10-15 дни, като болките и страданията не са били
интензивни, като по отношение на отнесените обиди ищецът е страдал по-дълъг
период от време, понеже дълго след инцидента не
е могъл да забрави случилото се, като е изпитвал страх и несигурност.
С
въззивната жалба на Л.Р.Д. излага съображения за неправилност на решението в
частта за размера над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 12 400
лв.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
I.Основните възражения на жалбоподателя Л.Д. се отнасят до това, че Районният
съд е описал на каква база определя обезщетението, без да посочи конкретно как
всеки от преценените критерии се отразява върху дължимото за всяко едно от
уврежданията обезщетение. По-конкретно,
в случая ставало дума за няколко леки по характер телесни повреди, както и за
две отделни обиди. Не е била отдадена и нужната значимост на броя нанесени
телесни повреди. Определеното общо обезщетение за всички тях в глобален размер
не позволявало да се изследва значимостта на критериите, които са взети
предвид. На следващо място, поддържа се, че Районният съд е определил
обезщетението, без да отдаде дължимото на начина на извършване на увреждането
съобразно критериите на ППВС № 4/1968г. и понятието „справедливост“ по см. на
чл.52 от ЗЗД.
Въззивната инстанция
намира, че възражението следва да се остави без уважение. При излагане на
мотивите, които са послужили за формиране на извод за присъждане на размер на
сумата от 3 000 лв., Районният съд е посочил взетите предвид
обстоятелства, доказани по делото. Съобразено е и заключение на приетата СМЕ с
в.л. З. Н.. Експертът посочва, че на ищеца са причинени
телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с мозъчно сътресение, оток
на лявата ушна мида с кръвонасядания на ушната мида и на кожата на главата зад
ушната мида, като мозъчното сътресение се е проявило със замайване, световъртеж
и главоболие, а травмата в областта на ухото е протекла с пищене и временно
намален слух. тговарят да са причинени от удар с юмрук. В резултат на
контузията на главата е бил нарушен общият комфорт на ищеца, последният е
изпитвал болки и страдания, налице са били намален слух и пищене в лявото ухо,
дифузно главоболие, като оплакванията не са били продължителни и постепенно са
отслабвали. Вещото лице е посочила, че възстановяването на ищеца е продължило
около 10-15 дни, през който период, особено в началото, е следвало да се спазва
– покой и прием на аналгетици. От друга страна са взети предвид и показанията
на разпитаните свидетели.
Действително, Районният съд е определил сумата от
3 000лв. като общо обезщетение
за всички претенции, което е допустимо, но това не означава, че не са отчетени примерни
критерии като характер на вредите, вида и интензитета на увредите, вида
и продължителността на лечението, понесените болки и страдания, разгледани при
съблюдаване на принципа за справедливост и съдебната практика в сходни случаи. С Решение №2/27.02.2018г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 2303/2017г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е разяснено, че когато непозволеното увреждане се изразява в няколко
телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на принципа на
чл.52 от ЗЗД, но в такива случаи следва съчетано да се приложат критериите
„продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените
увреждания“. Също така е разяснено, че претендираните разделно неимуществени
вреди не съставляват отделни искове и затова подлежат на обезщетяване глобално. Досежно определянето на
обезщетението по всички искови претенции – за нанесени телесни повреди и
обиди/, Районният съд е приложил този метод за преценка – съчетано отчитане на
критериите. Относно присъденият размер, същият е в унисон със съдебната
практика за такива подобни случаи. В тази насока - Решение № 227/12.03.2018г.
на ВКС по т.д. № 135/2018г.; Решение №252/12.03.2018г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 60225/2016г.
Решението в обжалваната му част се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
II.По отношение на жалбата срещу присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА. Възразява се по-конкретно,
че размерът е следвало да бъде определен върху присъденото обезщетение от
3 000 лв., съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1, тоест 3 000 лв.
плюс 7% за горницата над 1 000лв. Или, по този начин изчислено
възнаграждението, на осн. §2а от
Наредба № 1 възлиза на 440 лв. с ДДС или 300 лв. без ДДС.
Възражението
е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение се определя
въз основа на въведеният с исковата молба конкретен материален интерес на иска,
а не съобразно крайния правен резултат по делото. Правният резултат по делото
има значение затова дали на страната, претендираща разноски, според изхода на
делото следва да се присъдят, респ. да не се присъдят в цялост или частично
разноски за адвокатско възнаграждение.
III.Разноски за въззивно производство.
От
въззиваемата страна са претендирани разноски, но не са приложени доказателства затова,
че са направени, поради което и няма да се присъдят такива.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 3584/30.09.2019г. по гр.д.№
3754/2019г. по описа на ПдРС – I гр.с. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Л.Р.Д.,
ЕГН – **********, против Д.Н.К., ЕГН – **********, иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на
лека телесна повреда – контузия на главата и сътресение на мозъка, за което
деяние ответникът е признат за виновен по НОХД № 6894/2017г. на ПРС, ХХІ –ви
нак. състав, както и за причинени
кръвонасядания в областта на лицето върху и зад ушната мида и отправяне
на обиди чрез псувня, „***“ и „***“, за разликата над 3 000лв. до
пълния предявен размер от 12 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.11.2016г. до окончателното й изплащане; както и е осъден да заплати на Д.Н.К., ЕГН – **********,
сумата от 684 лв. разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението
е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове
: