РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Разлог, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Гражданско дело №
20211240101150 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Ю.“ЕООД, ЕИК*,
представлявано от Ю.Ц., със съд. адрес: г.С., б.„Б.“№81, в.„в“, е.8, чрез адв. В.Г., против
Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №2535/2020 г. по описа на Бл.РС. В рамките на законоустановения 14-
дневен срок, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което обуславя правния интерес от иницииране на настоящето исково производство за
установяване на вземанията по същата. Исковата претенция на ищеца се основава на
договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ООД, който от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител „Б..“ЕАД. Мобилния оператор „Б..“ЕАД е прехвърлил вземания подробно
описани в Приложение №1. „Ю.“ЕООД е встъпил в правата на кредитор преди предявяване
на вземанията по реда на чл.410 от ГПК.
Изложени са фактически твърдения, че ответникът е ползвал предоставени от мобилния
оператор мобилни услуги въз основа на договор, като потреблението е фактурирано под
клиентски номер на абоната №1430131. Изложени са фактически твърдения по отношение
приложимите общи условия на мобилния оператор, начинът на отчитане и периодите за
заплащане на фактурираните задължения. В обстоятелствената част на исковата молба са
описани сключен с ответника договор за мобилни услуги от 08.04.2013 г. и допълнително
споразумение от 07.09.2015 г., избрания тарифен план и размерът на месечните
абонаментни такси за мобилен №*. На същата дата 07.09.2015 г., потребителят е добавил за
ползване мобилен №* по избран тарифен план. Въз основа на сключените договори за
предоставени мобилни услуги са издадени фактури на стойност 139.54 лв. за периода от
08.07.2017 г. до 07.12.2017 г. Сочи се, че неплащането в срок на задълженията на абоната по
издадените фактури на стойност 139.54 лв. е обусловило правото на „Б..“ЕАД да прекрати
едностранно индивидуалния договор. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилния оператор е издал крайна фактура №* с начислена обща
1
сума за плащане и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Уточнява, че се
претендира главница за периода м.07.2017 г. – м.12/2017 г. формирана от месечните
абонаменти и в нея не е включена неустойка. Също така се претендира и мораторна лихва
върху главницата в размер на 39.69 лв. за периода от 24.12.2017 г. до 13.10.2020 г.,
начислена върху фактура №*
Ищецът сочи, че към исковата молба са приложени уведомления за двете цесии, като
връчването им представлява надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия по
чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и
правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да приеме за
установено по отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №2535/2020 г. по описа на Бл.РС,
против длъжника - ответник Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, в размер на
139.54 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга
по договорите, сключени между ответника и „Б..“ЕАД, отделно се претендира мораторна
лихва за забава в размер на 39.69 лв. Претендират се и сторените по делото съдебни и
деловодни разноски.
С молба от 13.05.2021 г., ищецът заявява, че за него не представлява интерес установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение за мораторна
лихва в размер на 39.69 лв.
В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
е направил възражение за неподсъдност на производството на Бл.РС. По същество искът се
оспорва като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
предявените вземания съгласно чл.111, б.„б“ и б.„в“ от ЗЗД. Сочи се, че вземанията са за
периодични платежи и се погасяват с тригодишна давност. Заявлението е подадено на
09.12.2020 г. и съответно претенциите за вземания по фактура №* с падеж на плащане
25.08.2017 г., фактура №* с падеж на плащане 25.09.2017 г., фактура №* с падеж на плащане
25.10.2017 г. са просрочени. Отделно от посоченото сочи, че към исковата молба не е
приложен препис от договора за далекосъобщителни услуги на които се основава исковата
претенция за да може да вземе отношение дали е абонат по договора. На самостоятелно
основание по делото липсвали доказателства, че далекосъобщителните услуги, за които са
издадени процесните фактури действително са били предоставени на потребителя. В тази
връзка е изразено становище относно доказателствената стойност на фактурите и на
счетоводните книги на търговеца. Също така се сочи, че към исковата молба не е
представено въпросното приложение №1.1 и №1.2, нито дори опис на съдържанието му, за
да се формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлелните. Оспорва твърдението,
че процесното вземане е прехвърлено с описаните договори за цесия. На следващо място,
счита, че твърдяното прехвърляне на вземанията не е породило действие спрямо него, тъй
като не му е съобщено от цедента (предишния кредитор) по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С определение №905315 от 07.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №676/2021 г. по описа на
Бл.РС, делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Рг.РС.
В съдебно заседание за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е
представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да
бъде уважен.
Ответникът в откритото по делото съдебно заседание, не се явява и не изразява
допълнително становище по исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1123/2020 г. по описа на Рг.РС и ч.гр.д. №2535/2020 г. по
описа на Бл.РС е, че въз основа на подадено от „Ю.“ЕООД заявление срещу длъжника
2
Н.М.Е. е издадена заповед №909517 от 09.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати 127 сумата от 139.54 лева главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договори за далекосъобщителни
услуги с клиентски №* от 08.04.2013 г., 07.09.2015 г., 07.09.2015 г., сключени между
длъжника Н.М.Е. и „Б..“ЕАД, за което са издадени фактури №*, №*, №*, №*, №*, за
периода от 08.07.2017 г. до 07.12.2017 г., като вземането е прехвърлено от страна на
„Б..“ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ООД, съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г., от своя страна
„С.Г.Г.“ООД, е прехвърлило вземането на „Ю.“ЕООД, съгласно договор за цесия от
01.10.2019 г.
Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 04.02.201 г. В срока по
чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
На 17.03.2021 г. заявителят е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК, с която претендира от присъдената главница сумата от 139.54 лв.
От представените по ч.гр.д. №1123/2020 г. по описа на Рг.РС, Договор за мобилни услуги от
08.04.2013 г. и допълнително споразумение от 07.09.2015 г. по клиентски №*, страните са
договорили тарифен план и размер на месечните абонаментни такси за мобилен №*. На
същата дата 07.09.2015 г. е сключено и допълнително споразумение, по силата на което е,
избран тарифен план за ползване и мобилен №*. Договорът и споразуменията към него са
подписвани и от двете страни, като са посочени три имена и др. данни за потребителят –
Н.М.Е.. Съгласно цитирания договор и ОУ към него потребителят – Н.М.Е. се е задължил
да заплаща ежемесечно цените на предоставените услуги, съгласно избрания тарифен план
въз основа на фактура.
По делото е приложена фактура №* за сумата от 38.68 лв., за отчетен период на потребление
от 08.07.2017 г. до 07.08.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за
плащане 25.08.2017 г.
По делото е приложена фактура №* за сумата от 52.23 лв., за отчетен период на потребление
от 08.08.2017 г. до 07.09.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за
плащане 25.09.2017 г.
По делото е приложена фактура №* за сумата от 51.79 лв., за отчетен период на потребление
от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за
плащане 25.10.2017 г.
Към горецитираните фактури са приложени извлечения – детайлизирани справки от
потреблението на ползвания номер.
Съгласно чл.29 от приложените ОУ към договора за мобилни услуги, предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от датата на издаване на фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Съгласно чл.50 от приложените ОУ към договора за мобилни услуги, операторът има
правото едностранно да прекрати индивидуалния договор на абоната при неизпълнение на
задълженията на потребителя да заплати предоставените му мобилни услуги.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., мобилния оператор
„Б..“ЕАД, е прехвърлил на „С.Г.Г.“ООД, вземанията си спрямо физически и юридически
лица, описани в Приложение №1 към договора. Цитираното приложение е представено на
електронен носител.
С последващ Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „С.Г.Г.“ООД, е
прехвърлил вземанията си по Договор за цесия от 16.10.2018 г. на ищеца „Ю.“ЕООД,
описани в Приложение №1 към договора. Извлечение от цитираното приложение касаещо
вземането към ответника Н.М.Е. е приложено по делото.
Приложено е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД и уведомление
за цесия от „Б..“ЕАД, адресирано до длъжника Н.М.Е..
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства
3
поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд -
РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника. Възражение по
заповедта е направено от длъжника и на основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК, е заведен
настоящия иск.
Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са
следните:
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при
спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на
претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на
действителен сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите по
договора задължения за предоставена на ответника мобилна услуга за процесния период от
време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на
доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в
тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени
средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.
От представените писмени доказателства се установи, че между „Б..“ЕАД и Н.Е., е
възникнало договорно правоотношение по Договор за мобилни услуги от 08.04.2013 г. и
допълнителни споразумения от 07.09.2015 г. по клиентски №*, с които страните са
договорили тарифен план и размер на месечните абонаментни такси за мобилен №* и
мобилен №* и ответника е в неизпълнение на договорно задължение на предоставените му
мобилни услуги в размер на претендираната главница от 139.54 лв., съгласно фактури №*,
№*, №*, №*, №* за периода от 08.07.2017 г. до 07.12.2017 г. и извлечения – детайлизирана
справка за ползваните от абоната услуги към всяка една от фактурите. Ответникът в
качеството си на потребител не е изпълнил задължението си да заплати насрещната цена за
ползваните от него мобилни услуги. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно
първото възражение в исковата молба за липсата на валидно облигационно правоотношение,
поради непредставяне на договорите за мобилни услуги и споразумения към същите.
Посочените документи са надлежно представени по ч.гр.д. №1123/2020 г. по описа на Рг.РС
и са надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Доказа се и обстоятелството, че вземането по договора за мобилни услуги е било валидно
цедирано на цесионера „С.Г.Г.“ООД, а впоследствие на „Ю.“ЕООД, в този смисъл съдът
намира възраженията в отговора на исковата молба, в обратна насока, за напълно
неоснователни. В хода на производството са представени по надлежния ред и
приложенията, индивидуализиращи прехвърлените вземания.
На първо място са неоснователни възраженията, че ответникът не е бил надлежно уведомен
за извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие,
цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният
кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 на чл.99 от ЗЗД е
посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от последния. До този момент титуляр на вземането
остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие.
На следващо място, следва да се има предвид, че съобразно константната практика на ВКС
/Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т.о., ТК/, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
4
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. / В този смисъл и решение
123/24.06.2009 на ВКС по т.д 12/2009 ІІ т.о./.
Отделно от гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито възражения
липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че
вземанията не са погасени /Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011, ІV
г.о. и Решение 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.д. 788/2003 г., ТК/.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че с надлежни писмени доказателства ищецът
установи правновалидно цедиране на вземането на ответника от неговия кредитор на ищеца
с подписването на договора за цесия. Вземането именно на ответника е прехвърлено такова
каквото е съществувало към момента на прехвърлянето му, заедно с всички видове
акцесорни претенции - лихви, разноски и др. В извлечението към Приложение №1 е
цитирана точната сума, която ищецът в настоящото производство претендира като главница.
Ответната страна е противопоставила възражение за изтекла в нейна полза погасителна
давност по отношения на вземането за лихвите за забава, както и на вземане за договорна
лихва.
В отговор на това възражение съдът намира следното:
В случая се претендира вземане, представляващо цена на предоставени мобилни услуги по
процесните договори, като е приложима нормата на чл.111, б.„в” от ЗЗД, тъй като се касае за
периодични плащания. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се
установи, че се касае до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви (ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Плащанията на цена за предоставени мобилни услуги се характеризират с всички
горепосочени белези. В случая съдът намира за основателно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за вземанията по фактура №*, с падеж за плащане 08.08.2017 г.
и по фактура №*, с падеж за плащане 25.09.2017 г. При изчисляване на тригодишната
погасителна давност, съдът съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП в
първоначалната редакция (ДВ, бр.28/24. 03. 2020 г.), вр. пар. 13 от Заключителните
разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр.34/9.04 2020 г.), от 13. 03. 2020 г. до 16.04.2020 г.
срокът е спрял да тече. В тази връзка давността за вземането по фактура №* за сумата от
33.68 лв., с падеж за плащане 08.08.2017 г. е изтекла на 28.09.2020 г., а по фактура №* за
сумата от 52.23 лв., с падеж за плащане 25.09.2017 г. е изтекла на 28.10.2020 г., т.е. преди
депозиране на заявлението пред РС-Рг по ч.гр.д. №1123/2020 г. на 03.11.2020 г.
По отношение на вземането по фактура №* за сумата от 51.79 лв. с падеж 25.10.2017 г.,
прилагайки чл.3, т.2 от ЗМДВИП, урежда спиране на давносните срокове, давностния срок
изтича на 28.11.2020 г., т.е. след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, пред Рг.РС на
03.11.2020 г.
Предвид гореизложеното исковата претенция следва да бъде уважена до размера на сумата
от 51.79 лв., като над уважения от съда размер до пълно предявения до размера на сумата от
139.54 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
5
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25.00 лв.
и адвокатско възнаграждение - 180.00 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 59.23 лв. съразмерно с уважената част. В исковото
производство на ищеца се дължат разноски в размер на 76.06 лв., съразмерно с уважената
част от предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, ДЪЛЖИ на
„Ю.“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Ю.Ц., със съд. адрес: г.С., б.„Б.“№81, в.„в“, е.8, чрез
адв. В.Г., сумата от 51.79 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга по Договори за далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 08.04.2013 г.,
07.09.2015 г., 07.09.2015 г., сключени между длъжника Н.М.Е. и „Б..“ЕАД, за което е
издадена фактура №*, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №909517/09.12.2020 г., постановена по ч.гр.д. №2535/2020 г.
по описа на Бл.РС, като над уважения от съда размер до пълно предявения до размера на
сумата от 139.54 лв. - главница по фактура №* и фактура №*, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ЕООД,
ЕИК*, представлявано от Ю.Ц., със съд. адрес: г.С., б.„Б.“№81, в.„в“, е.8, чрез адв. В.Г.,
сумата от 59.23 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски и
сумата от 76.06 лв., представляваща разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6