гр. Пловдив,
22.07.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Теодора Цанова и прокурор Албена Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2921 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от К.Й.К., ЕГН **********,***, с който се
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени
вследствие неправомерно задържане за срок от 24 часа, със Заповед за задържане
№ 1232433-17/ 05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – разузнавач от отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив. В исковата молба се твърди, че
заповедта за задържане била отменена по съответния ред, като вследствие на
неправомерното задържане ищецът преживял сериозни по обем психически болки,
душевни страдания, негативни емоционални преживявания, както и поради това, че
не му било разрешено да се свърже с адвокат. В СЗ процесуален представител поддържа исковата молба и
претендира разноски.
Ответникът чрез представител и
в писмен отговор оспорва иска и
претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно моли съда да го намали
до справедлив размер.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е допустим, а разгледан
по същество е основателен. Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото, че ищецът е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа със Заповед за задържане № 1232433-17/
05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – разузнавач от отдел „Икономическа полиция“
при ОДМВР – Пловдив. С Решение № 260007/ 15.10.2020 г.по адм.д. № 10/ 2020 г. на РС – Пловдив. Заповед за задържане №
1232433-17/ 05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – разузнавач от отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив е била отменена като
незаконосъобразна, като в мотивите е прието, че липсва въобще основание за задържане, а описаната
цел на задържането не съответства на целта на закона и не кореспондира с
посоченото основание за задържане – а именно – данни за това, че задържното
лице е извършител на престъпление. Решението е влязло в законна сила. При това
положение е налице първата предпоставка за отговорността на държавата –
административен акт, който е отменен по съответния ред.
В хода на съдебното
производство е разпитан като свидетел В.И., който сочи, че познава ищеца от
повече от 24-25 г. Свидетелят е бил очевидец на самото задържане, като сочи, че
задържаното лице попитало дали може поне адвокатът му да дойде, но не му било
позволено. Свидетелят посочва още, че в момента на задържането излезли почти
всички съседи, които се познавали със задържаното лице, тъй като последното живеело
в малък квартал от 15-16 години. След обаждане от съпругата на задържаното лице
свидетелят се обадил на колегата си – адвокат Д., с когото направили опит да
осъществят контакт с ищеца, но не били допуснати около 2-3 часа. Звъняли на дежурни
стаи, на 112 и в крайна сметка били допуснати около 3 часа, след като желанието
за контакт с адвокат било заявено. Свидетелят посочва, че ищецът бил в тежко
душевно състояние, преди случилото се
бил претърпял инсулт, като споделил, че е бил много притеснен, затова че всички
говорели, че бил задържан от ГДБОП, че правил фалшиви документи. Семейството и
децата му също били притеснени. По делото са представени и справки, от които е
видно, че на 05.03.2020 г. – датата на задържане на лицето са били регистрирани
две входящи обаждания от мобилен номер 0883 233 132 - към ОДЧ на Първо РУ – Пловдив и ОДЧ на сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, като за разговорите не може да бъде предоставена
информация, а към телефон 112 са регистрирани две обаждания от същия номер и
едно от номер **********, като и трите пъти обаждащият се е представил с име адвокат С.Д..
При тези доказателства
безспорно се установява, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразното задържане, изразяващи се в
душевни страдания, негативни емоционални преживявания, както и поради
това, че не му било разрешено за определено време да се свърже с адвокат, като в
същото време тези вреди се намират в пряка причинна връзка със
незаконосъобразното задържане, което впоследствие е било отменено от съда.
Размерът на тези вреди следва
да бъде оценен при условията на чл.52 от ЗЗД, по справедливост, като според
настоящия съдебен състав размерът на исковата претенция не е завишен, тъй като
от самия акт на незаконосъобразно задържане, ищецът е понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в психическо страдание. Засягането на основни права,
посегателството върху свободата, още
повече предвид факта, че въобще не е имало законово основание за задържане на
лицето, както и неосигуряването на своевременна възможност за осъществяване на контакт с
адвокат, несъмнено пораждат неимуществени вреди. Интензитетът на страдание се
увеличава и от факта, че ищецът живее в квартал, където всички съседи се
познават и актът на задържане на лице от полицията поражда в другите хора
мнение, че това лице действително е извършило престъпление. Ето защо понесените
във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в
размер на 1000 лева е справедливо по
критериите и в смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено и с трайната
практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай,
която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната, съответно и с
времето до отмяната на заповедта за задържане от съда – повече от седем месеца,
през който период ищецът е търпял неимуществени вреди. Поради изложеното следва
да бъде осъдена ответната страна да му заплати обезщетение в размер на исковата
сума от 1000 лв.
С оглед изхода на спора в
полза и съобразно своевременно направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят разноски, но съдът намира основателно направеното възражение за
прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съответно
непротиворечивата съдебна практика по такъв вид дела, при което следва да се
присъдят разноски в размер на 310 лв. – 10 лв. внесена ДТ и 300 лв.
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОД
на МВР – Пловдив да заплати на К.Й.К., ЕГН **********, обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени вследствие на Заповед за задържане №
1232433-17/ 05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – разузнавач от отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, отменена като незаконосъобразна с
Решение № 260007/ 15.10.2020 г.по адм.д. № 10/ 2020 г. на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Пловдив да заплати на К.Й.К., ЕГН **********, разноски в размер на
310 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: