ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/10.3.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №13 по
описа на 2021 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е молба с вх.№479/24.02.2021г. от адв.Г. *** за изменение на постановеното по делото съдебно
решение в частта за разноските. Претендира се ответникът по касацията да бъде
осъден да заплати на адв. Г. - процесуален
представител на касационния жалбоподател възнаграждение в размер на 300 лв.
поотделно за всяка от двете съдебни инстанции вместо присъденото от
Административен съд Ямбол възнаграждение в размер на 160лв. Адвокатът се
позовава на приложението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Молбата е съобщена на ответника по касацията по
електронен адрес, получен е отговор , че е заведена с
вх.№11-00-240/26.02.2021г.В предоставения едноседмичен срок за становище,
такова не е постъпило.
Искането за изменение на постановеното по делото
съдебно решение в частта за разноските е неоснователно, тъй като се обвързва
единствено с критерия материален интерес, но не и с критериите справедливост и
обоснованост на адвокатското възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение и при хипотезата на безплатно
предоставяна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата следва да бъде
обосновано и справедливо.Касационната инстанция е счела, че независимо от
сключения между жалбоподателя Ч. и процесуалния му представител договор за
правна помощ по Закона за адвокатурата, съобразно който предоставената от
адвоката правна помощ е безплатна, приложима при определяне на размера на
възнаграждението на адвоката е не НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а Наредбата
за заплащане на правната помощ. Аргумент за това е наличие на друга правна
уредба за предоставяне на правна помощ на лица, които нямат възможност да
заплатят адвокатско възнаграждение и това е редът на Закона за правната помощ(чл.23
от същия закон), като предоставената по този ред правна помощ се заплаща в
размерите, предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият
състав счита, че при хипотеза, при която се предоставя безплатна правна помощ
на материално затруднено лице в правната уредба съществува колизия между
нормите на Закона за адвокатурата(ЗАдв) и Закона за
правната помощ(ЗПрП), като с предимство следва да се
прилагат правилата на ЗПрП, а не тези на ЗАдв - по правилото
специалният закон отменя общия.
В конкретния случай, със сключването на договор на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, жалбоподателят
Ч. и избраният от него адвокат избягват прилагането на специалния Закон за
правната помощ, както и на правно уреденият размер на адвокатско възнаграждение
в тази връзка, който при сравнителен анализ на предвиденото в чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ с размера на възнаграждението по в чл.7, ал.2,
т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е четири пъти по-нисък.
Фактът, че Ч. е сключил договор с избран от него адвокат, а не е получил правна
помощ по реда на Закона за правната помощ, не обуславя отговорност за разноски
за насрещната страна в размер, който е по-неблагоприятен за нея.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това
изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават не само с величината
на защитавания интерес, но и с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност. Определянето на минимални размери на адвокатските
възнаграждения с нормативен акт има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на
Европейската общност по преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България. В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява съдебния си акт с
решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16
година.С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф
1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.В посоченото
решение е прието, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия
контекст, в който наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява
последиците си, дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи ограничения, могат да се
считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Както
бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от Висшия адвокатски
съвет наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер
на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и
защитавания материален интерес. Предвид обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият цена на
иска, то НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения налага ограничения,
които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за постигане на
посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата
на конкуренцията. Поради това и националният съд следва и е длъжен да не
приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи на
разпоредбите на ДФЕС.
В конкретния случай, за да отговори на критериите за
обоснованост и справедливост, определеното от съда възнаграждение следва да е
под минимума, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Това се следва по аргумент и от самата касационна
жалба, в която се поддържа становище, че размер на възнаграждение 300 лв.за
процесуално представителство при материален интерес от 300лв. е необоснован. Предвид
и обстоятелството, че страните не спорят за факти, а само по приложението на
закона, делото не се отличава със сложност, която да обосновава размер на
адвокатско възнаграждение, различен от преценения като справедлив с
касационното решение.
По изложените съображения, съдебният състав не намира
основание за изменение на постановеното касационно решение в частта му за
разноските, в която съдът е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ – гр.София, да
заплати 160 (сто и шестдесет) лева адвокатско възнаграждение на адв. И.И.Г. ***, за осъществена
безплатна правна помощ на Ч.Д.Ч. пред двете съдебни инстанции.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх.№479/2021г. от адв. И.И.Г. *** с искане за
изменение на Решение № 19/19.2.2021 г. по КАНД
№13 по описа на 2021 г. на Административен съд Ямбол, в частта му за
разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/не се чете
2. /п/не се чете