Р Е Ш Е Н И Е
№…………
27.10.2010 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
на ПЕТИ ОКТОМВРИ две
хиляди и десета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
ЕМИЛ БАНКОВ
Секретар: П.Б.
Прокурор: ИВО ЙОЛОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 461 по описа за 2006
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда № 218/04.12.2006 г.,
постановена по НОХД № 834/2005 г., Плевенски районен съд е признал подсъдимия Х.А.В.
за виновен в това, че на 17.01.2005 г. в гр. Плевен отнел чужда движима вещ – 1
бр. мобилен телефон „Сименс” А 57 с прима карта на стойност 153,00 лв. от
владението на Ц.Н.Т. от гр. Плевен, с намерение противозаконно да го присвои,
като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198
ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца при строг режим на изпълнение.
Съдът се е произнесъл и по
разноските.
Срещу така постановената присъда
е подадена жалба от Х.А.В., в която се изразява становище, че е осъден без
никакви доказателства и присъдата на първоинстанционния съд е неправилна.
В съдебно заседание, въззивният
жалбоподател Х.А.В. не се явява, поради което делото е разгледано при условията
на чл.269 ал.3 т.1 от НПК. Назначеният служебен защитник на В. – адв. Б.П. моли
съда, да бъде отменена присъдата на Районен съд – Плевен.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен изразява становище, че атакувания съдебен акт страда от
липса на мотиви, налице са процесуални пропуски в първоинстанционното
производство и моли, да бъде върнато делото за ново разглеждане.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
следното:
За да постанови съдебният си акт ПРС е изложил съображения,
които не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК до такава степен, че
се равняват на липса на мотиви. На първо място въобще не става ясно кои са
„установените обстоятелства” по смисъла на закона. Това е т.н. фактическа
обстановка, която дава основание да се приложи съответното деяние към правната
норма на чл.198 от НК. Съдът е направил опит да опише някакво деяние, но не
става ясно подсъдимият заплашил ли е пострадалия, упражнил ли е насилие, скъсал
ли му е якето или не. Въобще описаното от съда е твърде различно от описаното в
обвинителния акт, а все пак предложената в обвинителния акт фактическа
обстановка е тази която дава основание на прокурора да твърди, че е извършено
определено престъпление. В този смисъл при толкова съществена разлика би
следвало съдът да посочи защо приема различна фактическа обстановка. На
следващо място съдът въобще не е анализирал фактите във връзка със законовия състав
на престъплението. Налице е съществено противоречие в самопризнанията на
подсъдимия и приложената заповед за полицейско задържане, от която е видно, че
по време на описаното от прокурора деяние и съответно от съда подсъдимият е бил
вече задържан. Според обвинителния акт деянието е извършено на 17.01.2005г в 17
часа в гр.Плевен, а според посочената заповед подсъдимият е бил вече задържан
на същата дата в 15,20 часа и то в РПУ-Долни Дъбник. Очевидно е, че няма как
подсъдимият да бъде и на двете места едновременно. Налице е съществено
противоречие в доказателствения материал, което не може да се преодолее само
със самопризнанието на подсъдимия. В тази връзка съдът не е изпълнил
задължението си по чл.305 ал.3 от НПК да посочи защо приема, че отразеното в
заповедта полицейско задържане на подсъдимия по време на извършване на деянието
е опровергано на практика. Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348 ал.3 т.2 вр. чл.335 ал.2 от НПК. Допуснатото нарушение е отстранимо
при новото разглеждане на делото и същевременно не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция. Това е така защото за да изложи мотиви вместо първата
инстанция въззивната инстанция следва изцяло да проведе ново съдебно следствие
с оглед изискването за непосредственост – основен принцип на НПК, регламентиран
в чл.18 от НПК. Това би означавало въззивната инстанция да замести изцяло
първата инстанция и така да лиши подсъдимия от една инстанция. Освен това
предметът на въззивната проверка, съгласно чл.313 от НПК е правилността на
невлязлата в сила присъда, а не провеждане на цялостно съдебно следствие вместо
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното атакуваният съдебен акт следва да бъде
отменен и делото се върне за нова разглеждане на ПРС от друг състав.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК
присъда №
218/04.12.2006 г., постановена по НОХД № 834/2005 г., на Плевенски районен съд и
връща делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.