РЕШЕНИЕ
№ 5593
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20231110126217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба от (адрес) против Н. Г. Ф., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 168,17 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско“, изплатено по щета № **********, с включени ликвидационни разноски в
размер на 25 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба на 16.05.2023г. до окончателно изплащане на вземането. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.02.2022 г. в района на път II-53 в с.
К., Област Сливен, е възникнало пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил ****“ без регистрационен номер, управляван от ответника, и лек автомобил
„**** с рег. № ****, собственост на Областна дирекция на МВР – Сливен. Съгласно
съставен от органите на Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен протокол за ПТП №
****/16.02.2022 г., пътният инцидент е възникнал по вина на Н. Г. Ф., който при движение
назад на мост на р. Тунджа в землището на с. К., Област Сливен, блъснал три паркирани
полицейски автомобила, сред които и „**** с рег. № ****, в резултат на което били нанесени
материални щети в задната част на моторното превозно средство. Съгласно съставеният
протокол ответникът не притежавал правоспособност за управление на моторно превозно
средство, напуснал е мястото на пътнотранспортното произшествие, вследствие на което
виновно се е отклонил от извършване на проверка за наличие на алкохол в кръвта, а
управляваното моторно превозно средство било без регистрационен номер и без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В исковата молба са
изложени твърдения, че лек автомобил „**** с рег. № **** бил застрахован при ищеца по
застраховка „Автокаско“, като след завеждане на щета при ищцовото дружество във връзка с
процесния пътен инцидент увреденото моторно превозно средство било ремонтирано в
доверен сервиз. Стойността на извършения ремонт възлиза на 143,17 лева, като сумата била
заплатена от (адрес) в полза на сервиза на 27.05.2022 г. Изложени са твърдения, че с
плащане на застрахователно обезщетение ищецът придобил право на регрес срещу виновния
1
за настъпване на пътнотранспортното произшествие водач до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение от 143,17 лева и направените ликвидационни разходи в размер
на 25 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
В открито съдебно заседание от 18.03.2025 г. ответникът изрично заявява, че признава
исковата претенция.
Във връзка със заявеното признание на иска процесуалният представител на ищеца е
направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
С протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение при условията на чл. 237 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
направените по делото съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата в размер на 168,17 лева, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“, изплатено по щета №
**********, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 16.05.2023г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2