№ 380
гр. Враца, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.а
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102203 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. №
6755/04.10.2021 г. /л. 91/ от „**********“ ЕООД, ЕИК*****, чрез адв. В.Ч., против Н.
Я. П.., ЕГН **********, и В. ИВ. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно
и субективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко–продажба, сключен
между двете ответници и обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1436,
дело № 69/23.04.2020 г. на нотариус Ивайло Лиловски, за ¼ ид. част от следния
недвижим имот: УПИ IV-****, в кв. № 27 по плана на с. Л., община Враца, одобрен със
заповед № ********* г., с площ 580 кв. м, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда с площ от 74 кв. м, стопанска постройка от 86 кв. м, стопанска
постройка от 12 кв. м и всички други подобрения, при съседи: от две страни улици,
УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-********** на П. К. П.. и К. Б. К., като привиден и
прикриващ договор за дарение, иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се приложат последиците на
прикритата сделка, а именно договор за дарение, и с правно основание чл. 135, ал. 1
ЗЗД дарението да бъде обявено за недействително спрямо кредитора – ищец. В
условията на евентуалност и ако не се прогласи нищожността на договора за покупко-
продажба поради неговата привидност, е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД, същият да бъде обявен за недействителен спрямо кредитора – ищец.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е кредитор на първата
ответница и по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр. д. № 201/2020 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Враца П. му дължи сумата от 712 582,24 лева, на 180 равни
1
месечни вноски, считано от 15.09.2020 г. Тъй като ответницата преустановила
плащанията, ищецът се снабдил с изпълнителен лист от 08.12.2020 г., въз основа на
който образувал изп. д. № 378/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. Паричните
суми били присвоени в периода 2011 – 2020 г., в който ответницата П. заемала при
ответното дружество длъжността „счетоводител“, от която била уволнена
дисциплинарно на 07.04.2020 г.
Сочи се, че при проучване от ЧСИ на имущественото състояние на П., ищецът
научил, че на 23.04.2020 г. – само 16 дни след връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, тя е продала на втората ответница В.Ц. притежаваните от нея ¼ ид. части от
следния недвижим имот: УПИ IV-****, в кв. № 27 по плана на с. Л., община Враца,
одобрен със заповед № ********* г., с площ 580 кв. м, ведно с построените в него
масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м, стопанска постройка от 86 кв. м,
стопанска постройка от 12 кв. м и всички други подобрения, при съседи: от две страни
улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-********** на П. К. П.. и К. Б. К.. Твърди
се, че продавачите по сделката са първата ответница Н.Я., нейният съпруг В.П., както и
нейната сестра Ц.И. и нейният съпруг И.И., а купувачът – втората ответница В.Ц. е
племенница на ответницата П. /дъщеря на нейната сестра, също продавач по договора
Ц.И./. Сочи, че продажната цена била равна на данъчната оценка – 3 478,60 лева, които
не са реално платени, а се целяло да се имитира покупко-продажба, за да се прикрие
дарение. Заявява, че страните по сделката, които са в тясна роднинска връзка, са искали
да „спасят“ имота от кредитора на П. - „**********“ ЕООД, за който вече всички са
знаели, тъй като към деня на сделката ответницата П. вече е била уволнена
дисциплинарно, а преди това са й поискани писмени обяснения за извършени
злоупотреби. Ищецът счита, че прикритото под формата на покупко-продажба е било
добре обмислено с цел да не остане имущество, от което ищецът да се удовлетвори. С
участието на всички продавачи в сделката се създавало лъжливото впечатление, че
сделката е реална и желана от страните. Заявява, че сделката е симулативна и поради
това нищожна, като продажбата прикрива дарение, като следва да се приложат
правилата на прикритата сделка. На следващо място заявява, че сделката е увреждаща
за кредитора, като в случай че се приложат правилата за дарението, знанието за
увреждане у третото лице се предполага. В случай че не бъде прогласена нищожността
на договора за продажба, сочи, че същият е увреждащ за кредитора по смисъла на чл.
135 ЗЗД.
Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на
договор за покупко–продажба, сключен между двете ответници и обективиран в
Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1436, дело № 69/23.04.2020 г. на нотариус Ивайло
Лиловски, за ¼ ид. част от следния недвижим имот: УПИ IV-****, в кв. № 27 по плана
на с. Л., община Враца, одобрен със заповед № ********* г., с площ 580 кв. м, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м, стопанска постройка
2
от 86 кв. м, стопанска постройка от 12 кв. м и всички други подобрения, при съседи: от
две страни улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-********** на П. К. П.. и К. Б. К.,
като привиден и прикриващ договор за дарение, като се приложат последиците на
прикритата сделка, и същата да се обяви за недействителна по отношение на кредитора
– ищец. В условията на евентуалност и ако не се прогласи нищожността на договора за
покупко-продажба, то същият да се признае за недействителен спрямо кредитора-ищец.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н.Я. чрез адв. Т.Б. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва качеството кредитор, което ищецът твърди, че има спрямо
нея. Оспорва констатациите в Протокол № 001/23.03.2020 г. Заявява, че счетоводството
на фирмата е водено от нея съобразно трайната финансова, данъчна и осигурителна
политика на дружеството, определена от управителя. Сочи, че дори е била помолена да
приключи счетоводно финансовата 2019 г., като това е станало след прекратяване на
трудовия й договор. Заявява, че управителят на ищцовото дружество й дал да разбере,
че ако не води счетоводството по този начин или напусне, ще има неблагоприятни
последици за нея. Сочи, че ответницата първоначално изпълнява задълженията си по
сключената с ищеца съдебна спогодба, но предвид извънредната обстановка поради
Ковид-19, възможностите й ставали все по-ограничени. Същата е изплатила сумата от
10 909,46 лева. По изп. д. № 378/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова било
предприето принудително изпълнение върху три бр. имоти – земеделски земи в
землището на с. Л. – с пл. №№ **************, ************* и ************, които
са изнесени на публична продан за удовлетворяване на ищеца. Оспорва твърденията в
исковата молба, че сключеният договор за продажба на процесния имот прикрива
дарение, заявява, че твърденията на ищеца са безпочвени и голословни. Сочи, че в
къщата живее майката на ответницата П. и баба на ответницата Ц., заедно с
ответницата Ц., която е купувач по договора. Сключването на договора се налагало
предвид нуждата от грижи за постройките в имота, каквито ответницата П. нямала
възможност да полага. Заявява, че купувачът е заплатила цялата продажна цена по
договора, както е отразено в нотариалния акт. Продажбата била уговорена още в края
на м. декември 2019 г., но предвид новогодишните празници и последвалата ситуация
с Ковид-19 и наложените ограничения в гражданския оборот от 13.03.2020 г., сделката
била изповядана на 23.04.2020 г. Заявява, че никой от нейните роднини, включително
бившия й съпруг, нито децата й, нито майка й и сестра й, са знаели за проблемите на П.
с работодателя й. За задълженията й първа научава нейната сестра през м. март 2021 г.,
когато е връчено съобщение от ЧСИ Цонкова. Твърди, че втората ответница Ц. е
научила за издадения изпълнителен лист за задължения на П. едва с получаването на
книжата по настоящото производство. Счита, че от действията й е видно, че не е
целяла да избегне плащане към ищеца. Продажбата е извършена на 23.04.2020 г.,
3
преди подаване на исковата молба на 20.05.2020 г. пред Окръжен съд – гр. Враца, както
и е извършвала плащания по спогодбата с ищеца според възможностите си и не е била
недобросъвестна. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, както и на ответника да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В.Ц. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява,
че за проблемите в работата на нейната леля – ответницата П. научила едва с
получаването на исковата молба в настоящото производство. Твърди, че за посочения
имот е заплатила на продавачите посочената в нотариалния акт цена в размер на
3 478,60 лева. За покупката на имота се договорили в края на 2019 г., къщата се
нуждаела от ремонт, в нея живеела бабата на ответницата, която искала да заживее с
нея в имота. Ответницата П. и нейният съпруг се съгласили да продадат на ответницата
Ц. техните ид. части. Понеже било в края на годината и нотариусите били натоварени,
а съпругът на П. бил международен шофьор, същевременно били въведени строги
мерки заради Ковид-19, сделката била сключена на 23.04.2020 г. Заявява, че не
отговаря на истината, че продажбата прикривала дарение, а това, че е дъщеря на
сестрата на другата ответница, не предполагало знанието й относно намерение за
увреждане. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
С определение № 223/02.07.2021 г. производството по делото е прекратено
поради оттегляне на исковете против останалите продавачи по договора, един от които
е съпругът на ответницата П.. Съпругът-недлъжник не е пасивно материалноправно
легитимиран по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за задължения на неговия
съпруг. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за
относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота.
Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Увреждащата
сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател).
Сделката е недействителна, т. е. счита се за неизвършена само по отношение на
кредитора-ищец. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя, като при успешното провеждане на иска, кредиторът-
ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е
преминало в патримониума на трето лице. След като вещта е отчуждена, съпружеската
имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-
транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото лице -
приобретател. С уважаването на иска сделката си остава действителна, имотът не се
връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него
4
не се възстановява. Ето защо исковете са предявени само за ¼ ид. част от имота, която
е собственост на ответницата П., която заедно с приобретателя на имота са
легитимираните ответници по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 25.09.2020 г. по
гр. д. № 201/2020 г. е одобрена съдебна спогодба, съгласно която ответницата Н.П.
дължи на ищеца „**********“ ЕООД суми в общ размер на 712 582,24 лева, като в
спогодбата е уговорено разсрочено плащане.
За дължимите суми е издаден изпълнителен лист № 260064/08.12.2020 г., въз
основа на който е образувано изп. д. № 378/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова,
рег. № 899, с взискател „**********“ ЕООД и длъжник Н.П..
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
106, том I, рег. № 1436, дело № 69/2020 г., на 23.04.2020 г. ответницата Н.Я. и
неучастващите в делото лица Ц.И., И.И. и В.П., са прехвърлили в полза на ответницата
В.Ц. правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV-****, в кв. № 27
по плана на с. Л., община Враца, одобрен със заповед № ********* г., с площ 580 кв.
м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м, стопанска
постройка от 86 кв. м, стопанска постройка от 12 кв. м и всички други подобрения, при
съседи: от две страни улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-********** на П. К.
П.. и К. Б. К.. Продажната цена се равнява на данъчната оценка в размер на 3 478,60
лева, като е отбелязано, че сумата е изцяло изплатена на продавачите.
От представените вносни бележки и платежни нареждания е видно, че за
периода от м. 10.2020 г. до м. 08.2021 г. ответницата П. е извършила плащания по
задължението си към ищеца в общ размер на 10 909,46 лева.
От заключението по изготвената съдебно – оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора за
продажба 23.04.2020 г. е в размер н 28 390 лева, от които 2 500 лева за парцела.
Стойността на извършените СМР е 12 030,36 лева. Съдът кредитира с доверие
изготвеното от вещото лице заключение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.П.,
Г.А., Ц.И. и Е. А..
От показанията на свид. П. се установява, че същият бил кмет на с. Л. в периода
06.11.2019 г. до 27.04.2022 г., като знае, че ответниците имат наследствен имот, в който
живеят майката на ответницата П. заедно с ответницата Ц. и нейното семейство. Не е
виждал да се правят СМР в къщата. Рядко е виждал ответницата П. да посещава селото,
идвала по празници и за рождения ден на майка си.
5
Свид. А. заявява, че е бил служител в „**********“ ЕООД на длъжността „общ
работник“ от 2004 г. до 2011-2012 г. Познава ответницата П. единствено като
счетоводител на фирмата, не е запознат с имотното й състояние, нито с извършени от
нея разпоредителни сделки.
Свид. Ц.И. е сестра на ответницата Н.П. и майка на ответницата В.Ц.. Същата
разказва пред съда, че процесният имот е бил собственост на нейните баба и дядо по
бащина линия, които след смъртта на баща й през 2003 г. пожелали да го продадат на
нейната майка. Тъй като тя отказала, баба й и дядо й го продали на нея и на сестра й –
ответницата П. през м. ноември 2003 г. за сумата от 1 550 лева, като всяка от двете им
дала по 800 лева. В имота живеели бабата, дядото и майката на свидетелката и
ответницата П., а след смъртта на бабата и дядото – само майката. През 2008 – 2009 г.
дъщерята на свидетелката – ответницата В.Ц. се нанесла да живее в имота при баба си,
впоследствие там заживял и съпругът й, родило им се първото дете. Тъй като
ответницата Ц. желаела да остане за постоянно да живее в този имот, през 2019 г.
свидетелката и ответницата П. решили да й го продадат с уговорката майка им да
продължи да живее в него. Ответницата Ц. родила второто си дете на 29.11.2019 г. и
сделката не могла да се случи. Свидетелката посочва, че на 24.12.2019 г. ответницата
Ц. изплатила на нея и на ответницата П. по 1 750 лева – продажната цена за имота, а
самата сделка се осъществила през м. април 2020 г., като през цялото време и към
датата на приключване на устните състезания ответницата Ц. живеела в имота. След
април 2020 г. ответницата Ц. започнала ремонт в къщата – смяна на дограма и на
външна врата, поставяне на ламинат на двата етажа, плочки в коридорите и кухнята,
външна изолация на къщата. Свидетелката сочи, че нито тя, нито ответницата Ц. са
знаели за проблемите на ответницата П. с нейния работодател. П. й казала само, че е
напуснала работа, но не й се говорело по темата и двете не коментирали повече.
Свидетелката заявява, че е научила, че сестра й дължи пари на „**********“ ЕООД,
когато през м. март 2021 г. получила първото писмо от ЧСИ, а едва преди няколко
месеца научила, че сестра й е била уволнена дисциплинарно. Сочи, че ответницата Ц.
научила за проблемите на леля си с работодателя й чак през м. август 2021 г., когато
получила писмо от ЧСИ за къщата – процесния имот.
Свидетелката А. е приятелка на ответницата П., като заявява, че се познават от
2012 г. Сочи, че П. и нейната сестра имали къща, която през 2003 г. са закупили от баба
си и дядо си. Заявява, че двете продали къщата на В.Ц., която им платила цената през
2019 г., но тъй като Ц. имала бебе, прехвърлили имота едва през м. април 2020 г.
Заявява, че П. не й е споделяла какви са проблемите й с работодателя.
Показанията на свидетелите К.П. и Г.А. не допринасят по никакъв начин за
изясняване на фактическата обстановка, като същите не съдържат никаква релевантна
за спора информация, поради което и съдът няма да ги обсъжда.
6
Съдът възприема с доверие показанията на Ц.И. и Е. А.. Показанията на свид.
И., след преценката им по реда на чл. 171 ГПК, съдът намира за обективни и истинни и
не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност или преиначаване от страна
на свидетелката с оглед заинтересованост от изхода на спора предвид близката й
родствена връзка с двете ответници. Съдебният състав счита, че свидетелката И. като
най-близка роднина на ответниците излага действителните факти досежно
собствеността върху процесния имот, като има преки впечатления от това. Също
следва да се възприемат и показанията й досежно момента на узнаване на
„проблемите“ на сестра й с работодателя й, като няма никакви данни това да се е
случило по-рано, както твърди ищецът. Установява се, че ответницата П. не е
споделила нито със сестра си, нито с приятелката си – свид. А., а още по – малко на
ответницата Ц., че работодателят й претендира от нея голяма парична сума.
Показанията на свид. И. се подкрепят и от показанията на свид. А., които съдът също
възприема с доверие.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От „**********“ ЕООД, ЕИК*****, против Н. Я. П.., ЕГН **********, и В.
ИВ. Ц., ЕГН **********, са предявени обективно и субективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко–продажба, сключен между двете ответници и
обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1436, дело № 69/23.04.2020 г. на
нотариус Ивайло Лиловски, за ¼ ид. част от следния недвижим имот: УПИ IV-****, в
кв. № 27 по плана на с. Л., община Враца, одобрен със заповед № ********* г., с площ
580 кв. м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м,
стопанска постройка от 86 кв. м, стопанска постройка от 12 кв. м и всички други
подобрения, при съседи: от две страни улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-
********** на П. К. П.. и К. Б. К., като привиден и прикриващ договор за дарение, иск
по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се приложат последиците на прикритата сделка, а именно
договор за дарение, и с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД дарението да бъде обявено
за недействително спрямо кредитора – ищец.
В условията на евентуалност и ако не се прогласи нищожността на договора за
покупко-продажба поради неговата привидност, е предявен иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, същият да бъде обявен за недействителен спрямо кредитора – ищец.
Въпреки че с доклада по делото съдът е възприел, че първата група искове - с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД по
отношение на договора за дарение са предявени в условията на кумулативност,
всъщност се касае за кумулативно съединяване на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. пето
7
ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договора за
дарение е предявен в условията на евентуалност и следва да бъде разгледан, ако се
уважат исковете по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
В съдебната практика няма съмнение, че исковете по чл. 26, ал. 2, предл. пето
ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са самостоятелни и всеки има различен предмет – по първия
нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото
съглашение /Решение № 107/23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г., ВКС IV г. о./ Ако
страната е заявила искане за прогласяване нищожност на договора поради неговата
симулативност и прилагане правилата на прикритото съглашение, както е в настоящия
случай, съдът е сезиран с два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Когато е предявен иск за нищожност по чл.
26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, съдът не може служебно да прогласи действителността на
прикритото съглашение, ако не е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл
Решение № 420/21.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012, ВКС, III г.о., Определение №
1077/15.10.2010 г. по гр. д. № 577/2010 г. ,ВКС, IV г. о., Решение № 256/30.04.2020 г. по
гр. д. № 4900/2018 г., ВКС III г. о. и др./. Следователно исковете за прогласяване
нищожността на процесния договор за продажба до размера на ¼ ид. част от имота и
прилагане на правилата на прикритото съглашение – договор за дарение следва да се
разгледат кумулативно и съдът да се произнесе по всеки от тях. Искът по чл. 135, ал. 1
ЗЗД за признаване за недействителен по отношение на ищеца на договора за дарение до
размера на ¼ ид. част от имота обаче е евентуално съединен и разглеждането му е
обусловено от уважаването на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1
ЗЗД. Обявяване на недействителност на договора за дарение е възможно, само ако
договорът за продажба е нищожен като привиден и прикрива договор за дарение
/подобна хипотеза е разгледана в Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г.,
ВКС IV г. о./.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1
ЗЗД:
Правният интерес на ищеца „**********“ ЕООД за предявяване на иска за
нищожност на договора за продажба, по който той не е страна, а трето лице, произтича
от обстоятелството, че ако бъде обявена нищожността на договора като привиден и
прикриващ договор за дарение и се приложат последиците на прикритата сделка –
договор за дарение, то по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД касателно договора за дарение би
се изисквало доказване на една предпоставка по-малко, тъй като по арг. от чл. 135, ал.
1, изр. първо ЗЗД знанието на третото лице – приобретател при безвъзмездна сделка не
подлежи на доказване, откъдето произтича и правният интерес на ищеца от
предявяване на иска за нищожност на договора поради привидност.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже относителната
8
симулация, а именно, че процесният договор за продажба е симулативен и прикрива
договор за дарение, както и че съществува прикрито съглашение и да докаже неговото
съдържание /договор за дарение/.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД привидните договори са нищожни.
Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те
прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите
лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни
последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици,
различни от външно изявените – относителна симулация, какъвто се твърди да е
настоящият случай. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат
правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Особеност на привидния /симулативен/ договор е нежеланието на
двете страни да бъдат обвързани от правните последици на външно обективираната им
воля, защото по общо съгласие целят настъпването на други правни последици, с
които се считат обвързани по силата на скрито съглашение. Във вътрешните
отношения между страните действително е прикритото съглашение.
Ищецът се позовава на относителна симулация, като твърди, че сделката не е
възмездна – продажба, а прикрива безвъзмездна сделка – дарение. Тежестта да докаже
тези твърдения е на ищеца.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да
докаже, че изразеното в договора за продажба съгласие на контрахентите по него не
кореспондира с действителната им воля. В случая ищецът е трето неучаствало е
сделката лице и за установяване на симулацията са допустими всички доказателствени
средства, включително и свидетелски показания. Забраната по чл. 165, ал. 2 ГПК не
важи за трети лица, както е изрично предвидено в чл. 165, ал. 2, изр. второ ГПК,
поради което и бяха допуснати свидетелски показания за разкриване на симулацията.
Ангажираните от ищеца гласни доказателства и заключение по СОЕ не
установиха фактите, на които основава иска си. Не се установиха по никакъв начин
твърденията на „**********“ ЕООД, че страните по сделката са прикрили
действителната си воля, като всъщност сключеният между тях договор е за дарение.
Този извод не се променя и от обстоятелството, че вписаната в нотариалния акт цена е
в занижен спрямо пазарната цена на имота размер. Същата е в размер на данъчната
оценка на имота, което по никакъв начин не противоречи на закона, а останалите
твърдения на ищеца, свързани с това, че след като са уговорили по-ниска от пазарната
стойност на имота цена, това прикрива дарение, представляват догадки и
предположения. Обстоятелството, че ответницата П. има непогасени задължения към
ищеца, не води автоматично до заключението, че сключената от нея сделка цели да
увреди кредитора й, а още по – малко, че сделката е симулативна.
9
С оглед всичко изложено, исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде обявен за
недействителен спрямо кредитора – ищец договор за дарение:
С оглед неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. пето ЗЗД вр. чл. 17,
ал. 1 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД касателно договор за дарение и същият следва да бъде
оставен без разглеждане /в този смисъл Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011
г., I т. о. на ВКС/.
По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде обявен за
недействителен спрямо кредитора – ищец договор за продажба на процесния имот до
размера от ¼ ид. части от същия:
Тъй като искът по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД е неоснователен, то се е
сбъднало вътрешно процесуалното условия за разглеждане на евентуалния иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договора за продажба, сключен между двете ответници.
За основателността му в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия
състав: 1. че е налице вземане на ищеца, от което ищецът извежда качеството си на
кредитор по отношение на ответницата Н.П. по силата на одобрена съдебна спогодба
по гр. д. № 201/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца; 2. Извършеното
увреждащо действие от нейна страна – прехвърляне правото на собственост върху
притежаваните от нея ¼ ид. част от описания недвижим имот в полза на втората
ответница В.Ц. по възмезден начин – чрез договор за покупко - продажба; 3. Че при
извършването на разпоредителното действие ответниците Н.П. и В.Ц. са знаели за
увреждането.
Първата и втората предпоставка не са спорни между страните, а и се
установяват от събраните по делото писмени доказателства.
Качеството кредитор се обуславя от наличието на неудовлетворено парично /в
случая/ вземане, за което не е необходимо да е установено със съдебно решение, нито
да има издаден изпълнителен лист.
За иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се изисква вземането да е възникнало преди
извършването на увреждащото действие. С оглед твърденията на ищеца и доколкото за
възникване на вземанията му не е необходимо да има постановен съдебен акт или
издаден изпълнителен лист, то следва да се приеме, че вземането му спрямо
ответницата П. е възникнало в предходен момент, докато тя е била служител при
ищцовото дружество.
Спорна се явява единствено третата предпоставка, а именно знаели ли са за
увреждането ответниците Н.П. и В.Ц. при извършването на разпоредителното
действие.
10
Знанието на ответницата П. не подлежи на доказване по някакъв специален
начин, тъй като по този иск се приема, че знанието на длъжника произтича от простото
съществуване на непогасени и неудовлетворени към кредитора задължения. Т. е.
субективният елемент по отношение на длъжника – ответницата П., която е извършила
разпоредително действие със свое имущество при наличие на неудовлетворено вземане
към кредитора – ищеца „**********“ ЕООД не изисква ангажиране на нарочни
доказателствени средства.
Не се установи и ответницата Ц. да е знаела за увреждането, като в тази насока
не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за това обстоятелство.
Следва да се посочи, че близката родствена връзка не всякога е индиция за
наличието на субективната предпоставка на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Видно от
показанията на свидетелите, към момента на сключване на договора за продажба,
ответницата Ц. не е знаела, че леля й – ответницата П. има финансови задължения към
своя работодател, нещо повече – нейната сестра и близката й приятелка не са знаели,
тъй като ответницата П. не им е споделила. Единствено са знаели, че е напуснала
работа. Ето защо не може да се приеме за доказано наличието на субективния елемент
у ответницата Ц..
В подкрепа на извода, че ответницата Ц. не е знаела, че това действие уврежда
кредитора на ответницата П., са и следните обстоятелства:
Уговорката за сключването на договора за продажба между ответниците /и
другите участващи в сделката лица/ датира още от 2019 г., много преди уволнението на
ответницата П.. Установи се, че ответницата Ц. е изплатила цената на 24.12.2019 г.
Сключването на договора в нотариална форма е на 23.04.2020 г. – преди одобряването
на спогодбата по гр. д. № 201/2020 г. по описа на ОС – гр. Враца и вероятно преди
получаване на преписа от исковата молба от ответницата П..
Договорът е сключен от всички съсобственици на имота, не само от
ответницата П., което сочи на извод, че всички съсобственици са имали воля да
прехвърлят правото на собственост върху целия имот в полза на ответницата Ц., като
останалите трима нямат задължения към ищеца.
Установи се, че ответницата Ц. живее в този имот още от 2008 – 2009 г. заедно
със своето семейство – съпруг и деца и тя е считала имота за свой, като сключвайки
договора за продажба, е целяла действително да го придобие. От поведението й по
никакъв начин не може да се изведе дори индиция да е знаела, че сключването му
представлява увреждане на кредитора на нейната леля.
Недоказването на субективната предпоставка на отменителния иск, която е в
доказателствена тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността,
11
има за последица неговото отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответниците.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: 765 лева
– платен адвокатски хонорар от ответницата Ц. и 765 лева – адвокатски хонорар за
осъществена безплатна адвокатска защита за ответницата П. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.12.2022 г., сключен
между Н.П. и адв. Б., уговореното възнаграждение е в размер на 765 лева, платимо по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Т.е. уговорено е предоставянето на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответницата П. следва да бъде заплатено на адв. Б. от ищцовот дружество. Същото се
определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес на
предявените искове минималното адвокатско възнаграждение в размер на 969,75 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ищцовото дружество следва да
заплати на адв. Б. претендираното от нея в размер на 765 лева.
Видно от Договор за правна защита и съдействие № 881389/03.12.2022 г., В.Ц.
заплатила на адв. Б. в брой адвокатско възнаграждение от 765 лева, за което договорът
служи като разписка.
Заявеното от ищцовото дружество възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар от ответниците е неоснователно, предвид, че същият е под
законовоопределеният минимум.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „**********“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: **********, против Н. Я. П.., ЕГН
**********, с адрес: *********, и В. ИВ. Ц., ЕГН **********, с адрес: *******,
искове:
- с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко–продажба, сключен между двете
12
ответници и обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1436, дело №
69/23.04.2020 г. на нотариус Ивайло Лиловски, за ¼ ид. част от следния недвижим
имот: УПИ IV-****, в кв. № 27 по плана на с. Л., община Враца, одобрен със заповед
№ ********* г., с площ 580 кв. м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда
с площ от 74 кв. м, стопанска постройка от 86 кв. м, стопанска постройка от 12 кв. м и
всички други подобрения, при съседи: от две страни улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и
УПИ III-********** на П. К. П.. и К. Б. К., като привиден и прикриващ договор за
дарение и да се приложат последиците на прикритата сделка – договор за дарение; и
- с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, да бъде обявен за недействителен по
отношение на ищеца договор за покупко–продажба, сключен между двете ответници и
обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1436, дело № 69/23.04.2020 г. на
нотариус Ивайло Лиловски, за ¼ ид. част от следния недвижим имот: УПИ IV-****, в
кв. № 27 по плана на с. Л., община Враца, одобрен със заповед № ********* г., с площ
580 кв. м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м,
стопанска постройка от 86 кв. м, стопанска постройка от 12 кв. м и всички други
подобрения, при съседи: от две страни улици, УПИ V-**** на И. Я. Ц. и УПИ III-
********** на П. К. П.. и К. Б. К..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „**********“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ. Ц., ЕГН
**********, с адрес: *******, сумата от 765 лева /седемстотин шестдесет и пет лева/ -
платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „**********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.В. Б. от САК, ЕГН **********, със служебен
адрес: *************, сумата от 765 лева /седемстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13