№ 301
гр. Дупница, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200988 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000769 от 16.06.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Р. Х. З. , с
адрес: гр.С., ж.к. Л., № *** ,бл.**, ет.**, ап.***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00
лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и
навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не
взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт, който в молба до съда
взема становище по доказателствата и по същество, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2022 г., около 22.58 ч., на ПП Е-79, км. 322+645 м., при „Попови кошари“ и
1
в посока към гр. Дупница жалбоподателят З. управлявал собствения си лек автомобил, с
марка и модел "Т.А." с рег№ ****** Същият бил спрян за проверка от полицейските
служители, свидетелите Н. и К.. Същите извършили проверка на автомобила с РСОД и с
ОДЧ, при която установили, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е със
служебно прекратена регистрация за липса на сключена застраховка „ГО“ от 05.04.2022 г.,
на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП.
С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства св. Н., в присъствието
на св. К. и на жалбоподателя З. съставил на последния АУАН, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН - К., както и от жалбоподателя без възражения, като на
същия е бил връчен и препис от АУАН срещу подпис. Дадена била възможност на
нарушителя да попълни на място пред актосъставителя писмени обяснения които са
приложени по АНП, в които заявил, че не е бил наясно със служебното прекратяване на
регистрацията.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 14.06.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият, на основание прокурорското
постановление посочено по-горе е издал обжалваното Наказателно постановление № 22-
5310-000769 от 16.06.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр.
Кюстендил, с което на Р. Х. З. , с адрес: гр.С., ж.к. Л., № *** ,бл.**, ет.**, ап.***, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива и представени от
АНО и ГФ - писма, справка за нарушител/водач и справки-разпечатки за промените в
собствеността и регистрациите, респ. дерегистрациите на процесния лек автомобил,
изпратени уведомления от „ГФ“ за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“.
Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Н. и К., които
добросъвестно, макар и доста лаконично разказват това което си спомнят за случая. Липсата
на спомен за голяма част от обстоятелствата съдът отдава като цяло на ежедневната заетост
на двамата с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП. Няма данни за
някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят
под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки
осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на
автомобила. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.
2
С особена значимост за установяване на фактите от предмета на доказване са представената
справка към писмо на АНО относно регистрациите, респ. дерегистрациите и основанието за
това, на процесното МПС и писмото на ГФ, ведно с приложената към него справка от базата
данни на ГФ, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на
какво основание са изпращани уведомления за прекратяване на регистрацията по реда на чл.
143, ал.10 от ЗДвП на притежавания от жалбоподателя лек автомобил.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, които са надлежно упълномощени -
АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12
ЗДвП и с т. 3.11 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те
съдържат почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити. В текста на АУАН и НП, според съда, не се съдържа необходимото точно и ясно
описание на нарушението, доколкото единствено е споменато, че процесният лек автомобил
е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „ГО“, съгласно чл.
143, ал. 10 от ЗДвП от дата 05.04.2022 г., без изобщо да е конкретизирано от кого /кой
орган/, с какъв акт /вид и номер/ е постановено служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила в информационната система на ПП. Липсата на тази конкретна и
задължителна минимална информация ограничава съществено правото на защита на
санкционираното лице да оспори надлежно всяко от тези обстоятелства, като същото е
изначално ограничено още в първата фаза на административнонаказателното производство
да събира доказателства в тази насока срещу компетентността на органа и формата на акта
за прекратяване, поради което и представлява допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила във фазата на административнонаказателното
производство, което няма как да бъде санирано и отстранено едва в хода на въззивното
производство.
3
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено
уведомление от АНО или от ГФ на водача/собственика, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Не се и твърди да е било осъществено такова
уведомяване от АНО. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП " служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО
спрямо жалбоподателя, който е и собственик на процесното МПС. Налице са предвидени в
закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само първата
– получено уведомление изпратено от ГФ, но до АНО, като изцяло липсва втората –
задължителното уведомяване на собственика на ППС.
Не се споделя изобщо от настоящия съдебен състав, като некореспондиращо със закона
становището изложено в обратен смисъл от касационната съдебна инстанция в Решение №
263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил
и цитираните в него други - Решение №39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение
№252/14.10.2019г. по к.а.н.д.№184/2019г., Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.
№21/2020г. и др. В него касационните състави застъпват тезата, че съдът в хода на
въззивното административнонаказателно дело няма право да осъществява косвен съдебен
контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
Освен абсолютно невярно същото изцяло противоречи на основни, фундаментални
принципи на наказателния процес, като явно не се дава сметка, че делата от
административнонаказателен характер протичат винаги и само по реда на НПК, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, т.е. приложими са в пълна степен принципите на служебното начало,
разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, които са
неминуемо свързани с гарантиране на равенство между страните и правото на защита в
производството. За да се реализират в пълна степен посочените принципи валидни изцяло и
за административнонаказателното производство, като такова с наказателен характер по
4
смисъла на ЕКПЧ, Решение № 5 от 27.03.2014 г. по к. д. № 2 от 2014 г.
Конституционният съд на Република България и най-вече Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, като не може
да се отрече формално проверката чрез косвен съдебен контрол на прекратяването на
регистрацията извършено служебно от съответен държавен орган. Обратното разбиране
застъпено в цитираната практика на КАС прави възможно да се постановяват въззивни
съдебни актове за потвърждаване на всяко НП с предмет чл. 140, ал.1 от ЗДвП, дори
например регистрацията да е била прекратена от некомпетентен държавен орган, като
например служител от служба КОС, защо не хигиенист или всеки друг служител и
администратор в отдел на ПП към съответното ОДМВР или пък да не е спазена изобщо
формата за това и т.н.
Настоящият съдебен състав няма как да се съгласи с формални изявления от типа, че
съдът не може да осъществява подобен контрол, напротив не само може, а и е длъжен по
силата на служебното начало и с оглед горецитираните гаранции за законосъобразност на
всеки наказателен процес, вкл. административнонаказателния такъв. Поради това и
доколкото от събраните доказателства не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП е налице годно, самостоятелно основание за отмяна на НП, а формалното
подминаване на този факт не би го променило, тъй като съдът винаги следва да е преграда
пред произвола на държавната администрация и нейните органи спрямо гражданите при
констатирани нейни явни бездействия, каквото в случая е неуведомяването на собственика
на МПС. Все пак радващо е за съда, че е налице и друга най-нова съдебна практика на
касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 239 от 01.11.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 244 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил , която държи сметка за
необходимостта от уведомяване на собственика на МПС. Това и мотивира настоящия
съдебен състав да възприеме именно този подход и да изостави произнасянето си в друг
смисъл по АНД № 492/2022 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав, което към онзи
момент бе съответно на цитираното Решение № 263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267 /
2021 г. на Административен съд – Кюстендил и цитираните в него други - Решение
№39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.
№184/2019г., Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г. , като константно разбиране
на касационния съд.
Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и
дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това, кога и по какъв начин е
уведомил, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, поради получено от АНО служебно
уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от
движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението. Изцяло в
5
този смисъл и относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и
отразеното в други произнасяния на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по
к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от
18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, които
разсъждения се споделят и от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли
не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати
вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да
проверява всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е служебно
дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ-ПП, което е абсурдно само по
себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е възможно
същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по
непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по
безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е
управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-
малко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен
орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е
следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето
защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от
страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма
обективно как той да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е
бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по
безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
6
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в задължителното за съдилищата Постановление № 10/1973 г. на Пленума на
ВС.
Поради това и съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и че законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност за
него.
Поради изложените няколко самостоятелни основания обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът приема, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото случаят сам по себе си не е маловажен.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000769 от 16.06.2022 г., издадено от
Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Р. Х. З. , с адрес: гр.С.,
ж.к. Л., № *** ,бл.**, ет.**, ап.***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7