№ 3578
гр. С, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря С.Д.К.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110138843
по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.9
ЗМВР във вр. чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.179, ал.2 във вр. ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД и Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. на Министъра на МВР.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец А. Б. Т., ЕГН **********, срещу ответник Г.Д. „Г.П.“ – МВР/ГДГП-МВР/, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд за часовете за явяване на инструктаж преди
застъпване на смяна за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр. чл.179, ал.2 във вр.1 ЗМВР, както и досежно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на лихва за забава.
Производството по делото е образувано след влязло в сила Решение № 3276 от
20.06.2023 г. постановено по ВГД № 1268/2023г. по описа за на СГС, с което частично е
обезсилено Решение № 20071731 от 16.12.2022 г. постановено по ГД № 54022/2019г. по
описа на СРС, 138-ми състав, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове от
ищеца за осъждане на ответника да заплати СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата от 1438,70
лева/лв./, представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд за период
1.7.2016г.-30.6.2019г. при 12-часов режим на работа, за общо 453 дежурства и съответно 453
броя проведени инструктажи преди всяка смяна, или общо 209 часа положен извънреден
труд за инструктаж, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 207,65 лева/лв./
лихва за забава за период 30.10.2016г.-24.9.2019г. изчислена върху сумата от 1438,70лв.
Делото продължава след постановяване на Решение № 3276/20.6.2023г. по ВГД №
1268/2023г. по опис на СГС, с което частично се обезсилва Решение №
20071731/16.12.2022г. по ГД № 54022/2019г. по опис на СРС, 138-ми състав и се връща
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
1
В производството по делото пред настоящия състав са постъпили 2 бр.уточнителни
молби, с искане производството да продължи и да се разгледа отново предявения иск за
положен извънреден труд от 209 часа за период 1.7.2016г.-30.6.2019г., като ищецът А. Б. Т. е
положил труд при 12-часов режим на работа в общо 453 дежурства, при което е участвал и в
453 броя проведени инструктажи преди всяка смяна. След инструктажа се извършва смяна
на наряда, сдаване и приемане и на дежурството. Това време за инструктаж е определено за
дневна смяна от 7,30ч. до 8,00ч. и за нощната смяна от 19,30ч. до 20,00ч., а самата
продължителност на смяната е с определено работно време съответно 8,00 – 20,00 ч. и 20,00
– 8,00ч., съгласно заповедите на директора на Регионална дирекция „Г.П.“ А. Поддържа, че
част от времето за инструктаж в размер на 30 минути за всяка смяна се явява незаплатен и
некомпенсиран извънреден труд, а за целия период общо 209 часа. Твърди, че този
незаплатен труд трябва да бъде компенсиран с възнаграждение в размер на 1438,70 лв.
Лихвата за забава на основание чл.86 ЗЗД за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане (края на месеца следващ тримесечието, а първата такава дата е 30.10.2016г.) до
датата на подаване на исковата молба - 24.9.2019г. върху сумата 1438,70 лв. е в размер на
207,65 лв.
Поради изложеното се иска да се уважат предявените претенции.
ОТВЕТНИКЪТ е упражнил правото си на отговор по чл.131 ГПК в срок, след указания
на съда, като са изпратени подадените 2 броя уточнителни молби на ищеца от 18.8.2023г. и
от 25.9.2023г. Оспорват се исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и по
размер.
Твърди, че по отношение на действителния брой отработени часове извънреден труд,
които се съдържат в представените с писмения отговор по първоначално подадената искова
молба платежни бележки и съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на МВР /Наредбата/ за отработеното време от държавните служители, работещи
на смени, за отчетния период се изготвя протокол, който се изготвя на тримесечен период и
се изплаща на тримесечие. Поддържа, че в случаите, когато служителите, работещи на
смени, са полагали труд по заповед, положеният труд се отчита като труд извън редовното
работно време с протокол, който се изготвя всеки месец, но се плаща на тримесечие, след
като часовете се сумират с часовете по протокол по горното изречение, тъй като е
задължително да се спази чл.8, ал.1 от Наредбата, в която е регламентирано, че
извънредният труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70
часа на тримесечен период.
Твърди, че в резултат на сумираното изчисляване на часовете положен труд от ищеца
А. Б. Т. е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове за периода,
е заплатено като извънреден труд. Счита, че продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната такава, но работата в повече се компенсира с
почивка в границите на отчетения период и когато в края на отчитане, нормата работно
време е превишена, е налице извънреден труд, който е заплатен от ответника.
Твърди, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се
изчислява и отчита в цели часове, като при необходимост закръглянето се извършва в полза
на служителя.
Оспорва, че ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от ищеца извънреден труд, като същия е компенсиран съгласно нормативните и
поднормативните актове.
Моли съда да отхвърли предявената претенция като неоснователна и недоказана, като
присъди направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ако съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК да бъдат намалени до
2
минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за
адвокатурата/ЗАдв./, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В открито съдебно заседание, ищец и ответник, редовно призовани, не се явяват
представители. Със становище с вх.№38231/6.2.2024г. ищеца поддържа предявените искове
и моли да се уважат. С молба с вх.№60005/22.2.2024г. ответника поддържа подадения
отговор и моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като доказателство цялото предходно дело разгледано от СРС и
СГС – ГД№ 54022/2019г. по опис на СРС, 138-ми състав, и ВГД № 1268/2023г. по описа за
на СГС.
С определение по чл.140 ГПК с № 45216/18.12.2023г. за безспорно по делото, между
страните е прието, че ищецът е положил труд при 12-часов режим на работа в общо 453
дежурства, при което е участвал и в 453 броя проведени инструктажи преди всяка смяна,
като е положил общо 209 часа труд за инструктажите в посочения исков период 1.7.2016г.-
30.6.2019г.
По ГД№ 54022/2019г. по опис на СРС, 138-ми състав е прието заключение на ССчЕ, от
което се установява, че ищеца е положил 209 часа труд за процесен период, който е на
стойност 1438,70лв., като този труд не е отчетен реално и не е заплатен, но е положен,
защото се е явил на инструктаж за половин час преди всяка смяна.
От разпита на свидетеля Красимир Цветанов Иванов, разпитан в о.с.з. проведено на
6.10.2020г./л.136-137 от ГД№ 54022/2019г. по опис на СРС, 138-ми състав/, се установява, че
ищеца се е явявал на ежедневен инструктаж, в процесния период, без пропуск, половин час
преди всяка 12-часова смяна.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ищеца и ответника в спорния период са били във валидни
служебни правоотношения. В този смисъл на основание чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, ищеца се
явява държавен служител. От събраните по делото писмени доказателства става ясно, че
през процесния период /1.7.2016г.-30.6.2019г./ ищецът е бил служител на ГД „ГП“ при МВР,
като е назначен на длъжност „младши експерт/командир на отделение“ в Регионална
дирекция „А“, сектор „Л“ при Аерогара - С. Съобразно Закона за Министерство на
вътрешните работи/ЗМВР/ ищецът има статут на държавен служител, като работата му е
организирана на 12-часови смени по предварително изготвен график, вкл. и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 6,00 ч., при условията на сумирано изчисляване на работното време
на тримесечие. Установява се също, че преди всяка смяна ищецът се е явявал половин час
по-рано, за да се извърши задължителен ежедневен инструктаж.
Спорът между страните е съсредоточен върху това дали положеният от ищеца
извънреден труд за инструктаж е бил компенсиран и дали се дължи заплащане, като в тази
част спора е върнат от СГС за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В чл.176 ЗМВР законодателят сочи, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР са основанията, за които се дължи
допълнително възнаграждение, като сред тях в ал.1, т.3 е и това за извънреден труд. В ал.4
на чл.179 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР.
3
В чл.187, ал.3 ЗМВР е регламентирано, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/след 2020г. ал.7 от същата
разпоредба/, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени. Следователно, нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени, като работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Следва да се отбележи,
че нормата на чл.187, ал.6 ЗМВР/след 2020г. ал.7 от ЗМВР/ гласи, че извънредният труд по
ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Както вече се констатира по-горе ищеца е работил на 12-часови смени, от което е
следвало да получи трудово възнаграждение за положения извънреден труд, преизчислено
сумарно на тримесечие. В чл.187, ал.9 ЗМВР/след 2020г. ал.10 на същата разпоредба/ е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към процесния
период от 1.7.2016г.-30.6.2019г., е действала Наредба № 8121з-776/29.7.2016г. Въз основа на
наредбата е издадена Заповед №4064з-828/8.8.2016г. на Директора на РД „ГП“-А.
От друга страна съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.7.2016г. се казва, че
времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и
времето за строеви преглед следва да се отчита като отработено работното време на
държавните служители, работещи на смени, което се изчислява и отчита в часове положен
труд извън редовното работно време, сумирано за тримесечен период, като ежемесечно се
съставят протоколи, но се отчита и компенсира на три месечен период.
С оглед изложеното и предвид заключението на приетата по делото ССчЕ за спорния
период съдът достига до извод, че иска за главница е основателен и следва да се уважи, като
не са ангажирани доказателства, че ответника е отчел инструктажа към работното време на
ищеца за процесния период, за да компенсира съгласно нормите на ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.7.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно приетото заключение
по ССчЕ се установява, че 209 часа инструктажи преди всяка смяна не са въобще отчетени
като труд положен от ищеца в полза на ответника, така че същите не са въобще
компенсирани съгласно законовите разпоредби за процесен период 1.7.2016г.-30.6.2019г.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че предявен иск за главницата е
основателен и следва да се уважи в предявен размер.
Следва да се уважи и предявен иск за лихвата за забава, доколкото размерът е
установен с приетото заключение по експертизата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото и уважените искове, така както
са предявени, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направени от него
разноски. Ищецът е представил доказателства за платен адв.хонорар от 400лв. за
производството по ГД№ 54022/2019г. по опис на СРС и 650лв. за платен адв.хонорар пред
СГС по ВГД№ 1268/2023г. по опис на СГС, като съответно по делата е представен и списък
с разноските по реда на чл.80 ГПК. С решението постановено по ВГД№ 1268/2023г. по опис
на СГС е посочено, че разноските следва да се разгледат от СРС с оглед произнасянето му
по исковете, за които делото е върнато.
Доколкото настоящото производство се развива за част от предявените искове по
първоначално подадената ИМ по която е образувано ГД№ 54022/2019г. по опис на СРС, и
4
доколкото адвоката на ищеца не е посочил каква част от платения адв.хонорар е по всеки
един от предявените срещу ответника искове, то съдът следва да приеме, че се претендират
по настоящото дело адв.хонорар в размер на половината от сумите по двете предходни
производства /на СРС и на СГС/, и така се получава обща сума от 525 лева/200+325=525лв./.
Доколкото обаче съдът не е обвързан от минимумите определени с Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Решение от 25.1.2024г.
постановено по Дело № С-438/2022г. на СЕС, и доколкото адвоката на ищеца не се явява в
о.с.з. пред СРС при разглеждане на делото след връщането му от СГС, съдът намира, че на
адвоката следва да се присъди адв.хонорар в размер на 400 лева обща сума във връзка с
положената работа по делото, от които 200лв. за производството пред СРС за настоящо
разглеждане на част от първоначалните искове и същата сума за пред СГС във връзка с
обезсилването, доколкото е подаден само отговор на Въззивна жалба.
Съдът намалява адв.хонорар с оглед възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, и
като вземе предвид, че делото продължава след връщането му от СГС с оглед частично
обезсилване на предходно решение на СРС.
В полза на СРС за уважените искове следва ответника да заплати държавна такса от
65,85лв. изчислена като 4% върху сбора от цената на исковете, както и половината от сумата
за приетата по делото ССчЕ, т.е. 125,00 лв., а също и 5,00лв. за издаване на ИЛ в полза на
СРС, ако след влизане в сила на съдебното решение ответника не заплати доброволно
сумите в полза на СРС и се стигне до издаване на ИЛ и пристъпване към принудително
събиране на сумите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“ – МВР/ГДГП-МВР/, с адрес гр.С, бул.М.Л. № 46, да заплати на
А. Б. Т., ЕГН **********, гр. С, ж.к.Красна поляна - част Първа, бл.33, ап.70, със съдебен
адрес гр.С, район Л, ул.Г № 54В, ет.5, ап.48, чрез адвокат М. О., СЛЕДНИТЕ СУМИ -
сумата от 1438,70 лева/лв./, представляваща обезщетение за положен и незаплатен
извънреден труд за период 1.7.2016г.-30.6.2019г. при 12-часов режим на работа, за общо 453
дежурства и съответно 453 броя проведени инструктажи преди всяка смяна, или общо 209
часа положен извънреден труд за инструктаж, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 207,65 лева/лв./ лихва за забава за период 30.10.2016г.-24.9.2019г. изчислена върху
сумата от 1438,70лв., на основание чл.187, ал.9 ЗМВР във вр. чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.179,
ал.2 във вр. ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на
МВР, както и сумата от 400,00 лева, за разноски сторени по делото за платен от ищеца
адв.хонорар пред СРС и пред СГС по ВГД№ 1268/2023г. по опис на СГС, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“ – МВР/ГДГП-МВР/, с адрес гр.С, бул.М.Л. № 46, да заплати по
сметка на Софийски районен съд/СРС/ сумата от 65,85 лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по делото, както и сумата от 125,00 лева за платен
депозит за ССчЕ от бюджета на СРС, както и 5,00 лева за депозит за издаване на ИЛ в полза
на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението, че е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6