Р Е Ш Е Н И Е
3294/9.8.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, 14 състав, гражданско отделение в
открито съдебно заседание на 11 юли 2017 година
в състав:
Районен съдия: Даниела П.
при участието секретаря Кичка Иванова
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №
156 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени кумулативно
съединени осъдителни искове от ищец Б.Я.Р.,
ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв.
Симеон Симеонов от АК Благоевград, със служебен адрес в гр. Варна, ул. „Драгоман"
№43, ет.1 против солидарно отговорни ответници „В.И."
ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4, представлявано от Николай И.Г. -
работодател и „Б." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Йолиан
Д. Киров - беърбоут чартьор
по смисъла на § 1а, т.17 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) за
заплащане на сума в размер на 5280.00
щатски долара, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. ведно със законната
лихва върху главницата от
подаване на молбата до окончателното изплащане на задължението и
сума в размер на 296.86 щатски долара,
представляващи обезщетение за забава на работодателя за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г.
Твърденията в молбата са, че ищецът Б.Я.Р.,
ЕГН********** е работил на кораб м/к Батя, ИМО №
8000836 на длъжност старши помощник капитан в изпълнение на индивидуален трудов
договор на моряка от 13.10.2015 год., сключен между него и „В.И." ЕООД.
Уговореното между страните трудово възнаграждение е било в размер от 4800
щатски долара. Службата на Б.Я.Р. на кораба е продължила от 13.10.2015 год. до
14.11.2015 год. Същият не е
получавал трудовото си възнаграждение за периода от
13.10.2015 год. 14.11.2015 г., което е
размер от 5280 щатски долара, която сума представлява
размера на главното задължение на „ВМ Итернешанъл"
ЕООД към Б.Я.Р..
Работодателят е изпаднал в забава за
изплащане на дължимото в полза на ищеца
трудово възнаграждение в размер от 5280,00 щатски долара на 15.11.2015
год. Предвид това, морякът има вземания за мораторна
лихва срещу работодателя и беърбоут чартьора в размер от 296,86 щатски долара, която е
начислена за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г.
В молбата се твърди, че ищецът
е бивш член на екипажа на моторен кораб Батя,
ИМО № 8000836 (Кораба), плаващ към момента на възникване и действие на трудовото му правоотношение под български флаг. Бил нает от първия
ответник - българската компания „В.И." ЕООД, като негов работодател.
Работил е на кораба на длъжност пом.капитан /моряк по смисъла на Член 2, т.1 б. F от Морската трудова
конвенция 2006 на Международната организация на труда, която е приложима по
отношение на Кораба/. Ищецът има вземания за трудово възнаграждение срещу „В.И."
ЕООД като исковата претенция е насочена и срещу
дружеството „Б." АД, което към сключване и действие на трудовия
договор е действало като беърбоут чартьор
на Кораба, вписан като такъв в регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Морска
администрация", видно от „Непрекъснат документален запис № 7 на историята
на кораб Батя, ИМО № 8000836”, издаден от
Изпълнителна агенция „Морска администрация". Ищецът обосновава правния си интерес от водене на
исковете срещу беърбоут чартьора
на кораба, поради обстоятелството, че съгласно действащото в Република България
законодателство, приложимо към всички търговски кораби, плаващи под български
флаг, а именно чл.199з от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), беърбоут чартьорът отговаря за
задълженията срещу трети, по отношение на договора за беърбоут
чартър, лица, за основателните претенции, възникнали
във връзка с експлоатацията на Кораба. Разпоредбата на чл.199ж от КТК изрично
сочи, че възнагражденията на екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на
кораба. Това обосновава правният интерес на ищеца да ангажират солидарна
отговорност наред с работодателя на беърбоут чартьора, във връзка с неизплащането на възнагражденията на
екипажа на кораба в предвидените за това срокове.
Самият беърбоут
чартьор - „Б." АД, в друг, отделен от процесния случай е направил и писмено признание, че носи
отговорност за задълженията за Кораба, произтичащи от
задължения за заплати, въпреки, че същото няма качеството на работодател на
членовете на екипажа. Това признание е обективирано в
споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 год. сключено между „Б."
АД и членове на екипажа на Кораба, които обаче са получили доброволно
изпълнение от страна на беърбоут чартьора.
Предвид обстоятелството, че отговорността
на беърбоут чартьора към
ищеца е възникнала поради неизпълнение задължението на дружеството-работодател
да заплати дължимите трудови възнаграждения, се налага извода, че беърбоут чартьора носи солидарна
отговорност с работодателя за задълженията му за заплащане на трудовите
възнаграждения на екипажа. Това обстоятелство също е признато от страна на беърбоут чартьора.
Моли за уважаване на предявените искове
против двамата ответници и заплащане на разноски за
производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б." АД, чрез
процесуален представител адвокат Младен Попов е представил отговор
с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят.
Счита, че са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Релевира, че не е работодател на ищеца Твърди, че няма и не е имал трудови
правоотношения с ищеца Б.Р..
Изразява
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Претендираното от
ищеца за заплащане неплатено трудово възнаграждение, дължимо
съгласно индивидуален трудов договор, сключен между него и първия ответник „ВМ
Интернешънъл" ЕООД се дължи от работодателя, но не и от наемателя на м/к „Батя" („Кораба") по силата на договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г.,
който се урежда съгласно правото на Англия. Поради това, задълженията му се
определят от договора и от избрания от договарящите се страни приложим закон.
Той не е страна по трудовия договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по същия договор.
Релевира, че
разпоредбата на чл. 199, б„з" от КТК
не е относима към настоящият казус. Ответникът
е бил наемател на кораба и ако същата е приложима, няма да възникне твърдяната от ищеца солидарна отговорност между двамата ответници, тъй като
текстът на цитираната норма
гласи:
„Наемателят
отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на
опасни и вредни вещества."
Разпоредбата не вменява на наемателя
отговорност за чужди задължения, още по-малко - солидарна отговорност
(солидарност възниква само в изрично посочени случаи - чл. 121 ЗЗД). Смисълът й
е в това, че при договори за беърбоут чартър за задълженията, свързани с експлоатацията на
кораба, отговоря наемателят - корабопритежател по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК, а не корабособственикът
по смисъла на nap. 1 "а", т. 24 от ДР на КТК.
Освен това чл. 199 „з" от КТК визира
само отговорността на наемателя към трети лица. Трети лица са тези, които нямат
договорни отношения с наемателя или с лица, за които той отговаря. Дори и да
беше приложим чл. 199 „з" от КТК и
имаше смисъла, който ищецът му придава,
не би бил определящ за отговорността на ответника „Б.” АД. С договор за договор
за беърбоут чартър от
07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем на
„Шипинг Лоджистик СА". Така пренаемателят
е получил ползването на Кораба, а с него - всички права и задължения на
наемател. Съответно, чл. 199 „з" от КТК би бил приложим за отговорността на
пренаемателя -корабопритежател
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Не оспорва следните фактически твърдения в молбата: че в
резултат на преобразуване чрез промяна на правната форма е универсален
правоприемник на дружество „Булминерал" ЕООД,
ЕИК *********; че е бил беърбоут чартьор на Кораба в
периода от 08.01.2015 г до 13.11.2015 г.; че поради преотдаването на
Кораба под наем (под-беърбоут чартър)
на „Шипинг Лоджистик СА" не е назначавал корабен екипаж и не е страна по представените от ищеца трудов договор и няма информация за
извършените и дължими по него плащания на трудово възнаграждение; че съгласно
споразумение от 11.08.2015 г. (приложение 41 към исковата молба) е встъпил в
задълженията на „ВМ Интернешънъл" ЕООД за заплащане на трудово възнаграждение
към петима моряци - членове на екипажа на Кораба. Задълженията на Ответника са
били поети на договорно основание (посоченото споразумение), само и единствено
към страните по споразумението, сред които не е ищецът по делото Б. Янев.
Твърденията в
отговора са, че съгласно стандартен договор за беърбоут
чартър от 06.01.2012 г корабособственикът
„Индивидюъл Технолъджи
СА", Маршалови острови, е предоставил Кораба под
наем на Ответника, за срок от 11.01.2012 г до 06.01.2017 г. Чл. 30(a) от договора гласи:
„Настоящият Договор за наемане се регулира от и се
тълкува съгласно английското законодателство, и всякакъв спор, възникнал от или
във връзка с настоящия договор ще бъде отнасян до арбитража в Лондон, съгласно
Закона за Арбитража от 1996 г или всяка законодателна промяна или повторно
влизане в сила на гореупоменатия, освен в случаите,
необходими за привеждане в действие на условията от настоящата Клауза. "
Договорът
е бил регистриран в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартьр, воден от
Дирекция „Морска администрация - Варна"(„Регистър ББЧ") на 11.01.2012
г. Същият е прекратен на 13.11.2015 г. поради продажба на
Кораба от корабособственика „Индивидюъл
Технолъджи СА".
Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013
Ответникът е преотдал Кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА, Маршалови острови
(означено в договора като „Чартьори/наематели"),
за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г.
Чл.
10(a)(i) и чл. 10(6) от
договора съответно гласят:
„10(a)(1) Поддържане и ремонт - По време на периода на наемане корабът ще бъде в
абсолютно разположение за всички цели на Чартьорите и
под техен пълен контрол във всеки аспект.
„(б) Опериране
на кораба - Чартьорите за тяхна сметка и чрез техен
доставчик ще снабдяват с хранителни продукти, управляват, оперират, доставят,
зареждат с гориво и винаги, когато се изисква, ще ремонтират кораба по време на
период на наемане и ще заплащат всички такси и разходи от всякакъв вид и
естество, които са непредвидени, за тяхното ползване и опериране на кораба
съгласно този чартьр, включително годишни държавни
такси за флаг и всякакви други чуждестранни общи обшински
и/или държавни данъци. Капитанът, командният състав и екипажът на кораба ще са
служители на Чартьорите за всички цели, дори и ако
поради някаква причина те са назначени от Собствениците."
Договорът
за под-беърбоут чартьр, с
който Корабът е бил преотдаден под наем от Ответника
на „Шипинг Лоджистик СА", е бил регистиран в Регистър ББЧ [приложения 2 и 3] и отразен в
непрекъснатия документален запис на Кораба, воден в Дирекция „Морска
администрация - Варна" (приложение 40 към исковата молба).
Между пренаемателя
„Шипинг Лоджистик СА - като корабопритежател
(означен в договора като „Собственик"), и първия ответник „ВМ
Интернешънъл" ЕООД - като мениджър, е бил сключен договор от 07.05.2013 г
за мениджмънт на Кораба за периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г [приложение 6]. Съгласно клетка 5
от част I от договора в задълженията на мениджъра е включен мениджмънт на
екипажа. Съгласно чл. 3.1 от договора:
„Мениджърът осигурява подходящо квалифициран екипаж за кораба, по
изискване на собствениците според изискванията на STCW 95, включително но не единствено
с осигуряване на следните функции:
1/ подбор и
назначаване на екипаж, включително договаряне на заплата, пенсионно
администриране и застраховки на екипажа, различни от тези в т. 6.
2/
осигуряване на спазването на всички приложими законови изисквания на флага на
кораба по отношение на наличност на екипажа, чинове, квалификация и сертифициране
на екипажа и трудовото законодателство, включително данъци, социални
осигуровки, дисциплина и други изисквания по отношение на екипажа.
3/
Осигуряване преминаването през медицински преглед на всички членове на екипажа
при квалифициран лекар, удостоверяващ, че са годни за задълженията си, за които
са наети и притежаването на валидни медицински свидетелства, издадени според
изискванията на флага. В отсъствието на съответни разпоредби на флага на
държавата, медицинските свидетелства трябва да са с дата не по-рано от три
месеца преди напускането на страната на местоживеене на членовете на екипажа и
поддържането на тяхната валидност докато служат на борда на кораба.
4/ Уверяване, че екипажът владее английски език на
достатъчно ниво, за да изпълнява безопасно задълженията си.
5/уреждане на транспортирането на
екипажа, включително репатриране.
6/ обучение на екипажа и надзор
на ефективността му.
7/ водене на преговори с профсъюзните организации
8/ Прилагане
на политиката на мениджъра по отношение на алкохола и наркотиците, освен ако не
е договорено друго."
В изпълнение на договорните си задължения към пренаемателя „Шипинг Лоджистик
СА" мениджърът „ВМ Интернешънъл" ЕООД от свое име е сключвал трудови
договори с екипажа на Кораба. Именно мениджърът е поел задълженията и
отговорностите на корабособственик по смисъла на чл.
II (j)
от Морската трудова конвенция.
Развива
доводи за правната характеристика на Договора
за беърбоут чартър, като релевира, че съдържанието на цитираните по-горе договори
кореспондира с правната уредба на договора за беърбоут
чартър съгласно глава VII, раздел II от КТК. Съгласно
Кодекса „Основни белези” на договора са:
Чл. 199а.
Договорът за беърбоут чартър
е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Пренаемане на кораб, нает по договор за беърбоут чартър
Чл. 199г. (1) В случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него.
(2) В случаите по ал. 1 първоначалният наемател има
правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя
съобразно разпоредбите на този раздел.
В заключение сочи, че процесния трудов договор на ищеца е бил сключен от първия ответник „ВМ
Интернешънъл" ЕООД, като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за
сметка на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик СА."
Като наемател по договора за беърбоут чартър от 07.05.2013 г „Шипинг Лоджистик
СА" е получило владението и контрола върху Кораба и осъществявало
експлоатацията му от свое име и за своя сметка. Така „Шипинг Лоджистик СА" е придобило качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК и на
наемател по смисъла на чл. 199 „а" и следващите от КТК, с всички
произтичащи от това отговорности.
В този смисъл не е отговорен за заплащане на
трудовото възнаграждение на ищеца, тъй като не е страна по трудовия му договор
и моли за отхвърляне на предявените искове, както и заплащане на разноски за
производството.
В срока по чл.131 ГПК НЕ е постъпил отговор
от ответника „В.И."
ЕООД. В съдебно заседание същият не изпраща
представител, не изразява становище по иска и не представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът „Б.” АД чрез процесуален
представител поддържа отговора и възраженията срещу иска и моли за неговото отхвърляне.
Ответникът „В.И." ЕООД не оспорва предявените
против него осъдителни искове по основание и размер, не представя
доказателства и не възразява срещу
заявените искови претенции.
Съдът като взе предвид становището на страните,
прецени доказателствата по делото както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
въз основа на закона намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между
страните не е спорно, че ищецът Б.Я.Р. е работил по трудово правоотношение с ответника „В.И.“ ЕООД, *** по
индивидуален трудов договор на
моряка от 13.10.2015 г. през процесния период от 13.10.2015
г. до 14.11.2015 г. на м/к „Батя”, плаващ под
български флаг. Съгласно същия възнаграждението му като „старши помощник капитан“ е в размер на
общо 4800 американски долара месечно, от които основно месечно възнаграждение
2360 щ.д., възнаграждение за извънреден труд 1380 щ.д., за отложена седмична
почивка 860 щ.д. и бонус 200 щ.д.
От
представеното доказателство с молбата, издадено от ИА „Морска администрация” Варна се
установява, че в регистрите е вписан кораб „Батя” с
ИМО № 8000836, с посочени данни за номер на собственика до 01.01.2009 г., както
и за беърбоут чартьор и поднаемател.
Не са
оспорени твърденията, че на 15.11.2015 г. работодателят „В.И.“ ЕООД е изпаднал в
забава за дължимото на ищеца трудово възнаграждение в размер на 5280.00 щатски
долара за периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. Не се
оспорват твърденията, че същият дължи и лихва
за забава върху неизплатената част от главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и обезщетение за забава за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. в
размер на 296.86 щатски долара.
По
делото са приети описаните по-горе писмени
доказателства, както и заверени копия на
моряшки паспорт на ищеца, индивидуален трудов договор на моряка, договор за бърбоут чартър на м/к „Батя” от
6.1.2012г., копие от Част ІІ Стандартен беърбоут чартър „Беъркон
От заключението на ССЕ, изготвено от вещото
лице Д.П., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено,
изготвено само въз основа на документите,
налични в кориците на делото, се установява, че задълженията на работодателя „В.И.“ ЕООД към ищеца Б.Я.Р. за
работа на м/к „Батя” за периода от 13.10.2015 г. до
14.11.2015 г. е брутна сума 5257.14 щ.д.
и нетна сума 5118.82 щ.д. Лихвата за забава за периода от 15.11.2015 г. до
03.06.2016 г. върху главница 5257.14
щ.д. е 295.57 щ.д. и върху главница 5118.82 щ.д. е 287.80 щ.д.
От заключението на СПЕ, изготвено от вещото
лице Ц.Ц., което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че в оригинала на „Стандартен беърбоут чартър на балтийския и
международен морски съвет кодово име „Беъркон 2001”
/Стандартен договор за наемане на кораб без екипаж „Беъркон
2001”/ от 07.05.2013 г., отнасящ се до м/к ”Батя”,
подписите положени от името на чартьорите „Шипинг лоджистик С.А” върху всеки лист от договора и в края на
същия са изпълнение от лицето Ксения Ненкова Иванова
с ЕГН **********.
Във връзка с оспорване от страна на ищеца на
представителната власт на пълномощника на дружеството – чартьор
по същия договор по делото е прието като
доказателство „генерално пълномощно” от
11.04.2013 г., заверено в Пирея, Гърция от Е.Павли, специален агент на
Република Маршалови острови – листи 208-214 от
делото. От същото се установява, че Ксения Ненкова Иванова има представителна власт да извършва всички
действия, които са необходими или по мнение на пълномощника целесъобразни, от
името на „Шипинг лоджистик С.А” във връзка с всякакви
дейности или интереси или друго на представляваното дружество.
От Агенция „Морска
администрация” Варна е изискано и представено извлечение от регистъра на
корабите по партидата на м/к Батя, регистриран в
Пристанище Варна с № ІМО 8000836. От
същото се установява, че на 09.05.2013 г. е извършено вписване на договор за подбеърборт-чартър между „Булминерал”
ООД като наемодател и „Шипинг лоджистик С.А” като наемател.
Вписването е заличено на 17.11.2015 г. поради продажбата на кораба на трето
лице – листи 165 - 183 от делото.
По силата на същия
договор ответното дружество „Булминерал” ООД,
гр.Варна, България е отдало под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до
07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.
По искане на
страните са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Г.Ш., И.И.,
М.Г. и П.П., всички имат дела с двамата ответници на същото основание се установява, че както
ищецът Б.Я., така и свидетелите са работили
за дружеството „В.И.“ ЕООД и са имали трудови договори с него за времето от м.октомври 2015 г. до м.март 2016 г. На двата борда на кораба „Батя”
и на работното облекло на моряците имало надпис ”Булминерал”.
Парите за заплати получавали от „ВМ Интернешънъл“, а те от „Булминерал”. Когато
екипажа имал проблеми на кораба, се обръщали към главния или втория механик,
които уведомявали капитана, а той
комуникирал с г-н Г., който бил управител на
„ВМ Интернешънъл”.
Свидетелските показания съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и кореспондиращи с приетите за установени факти и
доказателствата по делото във връзка с трудовото правоотношение на ищеца. Съдът
преценява свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК като заинтересовани в
полза на ищеца за установяване на изгодни за него факти.
От обясненията на Г.Г., събрани по реда
на чл.176 ГПК се установява, че същият е бил законен представител на работодателя
на ищеца „ВМ Интернешънъл” ЕООД към процесния период и е действал като негов работодател. Преди
това е нямало проблеми с изплащане на заплатите на моряците, същите се
изплащали от „ВМ Интернешънъл” ЕООД. Забавянето
на заплатите започнало след като настъпили промени в собствеността на кораба. Заявява, че дружеството като работодател на
членовете на екипажа не е имало взаимоотношения с „Б.” АД, имало е договор с
„Шипинг лоджистик” за менажиране
на кораба при наемането на екипаж.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност
на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя
задължението да престира уговореното трудово
възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи
изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ
разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между него и всеки от ответниците, а последните, да
установят точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане на трудово възнаграждение.
В
конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството,
че ответникът „В.И."
ЕООД не
оспорва предявените искове както по
основание, така и по
размер, независимо, че съгласно заключението
на ССЕ не е налице пълна идентичност на исковите претенции с действително дължимото
от работодателя. Последният не
оспорва твърденията в молбата, относими към трудовия спор и задълженията му към ищеца за процесния
период.
Единственият
спорен въпрос между ищеца и ответникът „Б.” АД в производството е дали
последният в качеството на беърбоут
чартьор на кораба на който ищецът е полагал труд през
процесния период следва да носи солидарна отговорност наред с работодателя
„ВМ Интернешънъл" ЕООД за заплащане на дължимото
от „ВМ Интернешънъл" ЕООД на Б.Я. трудовото
възнаграждение. Останалите
факти изложени в молбата и в съдебно заседание не се оспорват от „Б.” АД.
От
доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че между Б.Я. и „ВМ Интернешънъл" ЕООД през процесния период е било налице трудово правоотношение, както и че за посочения в исковата молба период работодателят не е изпълнил задължението си
да заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Същия е изпаднал и в
забава след настъпване на падежа за плащане, а именно на 15.11.2015 г.
Трудовото
правоотношение възниква при и по повод предоставянето на работната сила от
работника или служителя на работодателя. Трудовият договор е двустранен и
формален, като за действителността му се изисква писмена форма /чл.62, ал.1 КТ/, като в чл.66 КТ е предвидено и минимално необходимото съдържание на
трудовия договор, който по смисъла на чл.61 КТ се сключва между страните -
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Налице е легална дефиниция на понятието „работодател”.
Съобразно пар.1, т.1 ДР от Кодекса на труда, такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние
и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател.
По поддържаното от ищеца основание за ангажиране
отговорността на „Б.” АД по трудово
правоотношение, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 КТК корабопритежател
е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползува на друго законно
основание. Съгласно чл.199а КТК договорът
за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В пар.1, т.17 и т.25
от ДР КТК е разписано, че "беърбоут чартър"
е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително
правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут
чартьор" е лице, наело кораб за
определен срок, по
договор за беърбоут чартър. Фигурата на корабния мениджър е уредна в чл.225а КТК,
според който текст с договора за управление на кораб
- договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името
и за сметка на корабопритежателя една или повече
от следните услуги: 1. организира и
поддържа система за управлениe на безопасната
експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува корабния
екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на кораба в
техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на кораба; 5.
осъществява управлението на финансите на корабопритежателя,
свързано с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7.
осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя
във връзка с кораба, който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя
при покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на кораба с
провизии; 10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва други
услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
От доказателствата по делото се
установи, че ответникът „Б.“ АД е наел
кораба „Батя“ по договор за беърбоут
чартър, респективно е придобило качеството корабопритежател по смисъла на чл.9, ал.3 КТК, а
дружеството „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е упражнявало дейност като корабен мениджър
в процесния период.
В молбата не се
съдържат твърдения, а и не се събраха
доказателства в хода на производството, за това ответното дружество “ВМ Интернешънъл“ ЕООД да
е действало като представител и от името на друг
субект при
сключване на трудовия договор с ищеца Я.. Трудовото правоотношение на последния
е възникнало по изрична воля и на двете страни, с работодател корабния мениджър,
който самостоятелно по смисъла на пар.1, т.1 ДР от Кодекса на труда е наел
ищеца и е осъществявал всички действия от свое име и за своя сметка в
отношенията с него във връзка с трудовия договор.
Договорите, касаещи експлоатацията на
кораба, могат да бъдат сключени както от корабособственика,
така и от негов представител – корабен агент или мениджър, предвид правомощията
му съгласно договора за агентиране или мениджмънт и
разпоредбите на чл.222 и чл.225а КТК. Както агентът, така и корабният мениджър
имат право по закон да сключват договори от името и за сметка на корабопритежателя. Когато същите са сключени в рамките на
представителната им власт, правата и задълженията възникват направо в правната
сфера на представлявания корабопритежател. Когато
договорите са сключени от агента, или корабния мениджър от тяхно име, същите
дължат заплащане на услугата, в случая възнаграждението за труд, на своя съконтрагент, а отношенията между корабопритежателя
и агента/мениджъра, във връзка със заплащане на сумите към агента/мениджъра,
следва да се уреждат съгласно договора им за агентиране
/мениджмънт /в този е становището на ВКС, изразено в Определение №541/16.09.2014г. по т.д. №3728
по описа за 2013г. на ВКС, II т.о./.
Солидарната отговорност може да произтича от
договор или по силата на закона.
В конкретния случай,
за да произтича
от договор следва „В.И.“ ЕООД и ищеца от една
страна и от друга страна ответника „Б.“ АД да са постигнали
договореност по реда на чл.101 ЗЗД, с което безспорно втория ответник би се считал,
че е поел да отговаря за
дължими суми от трудово правоотношение към ищеца. Такава договореност
не е постигната, по делото липсват
доказателства за такава, поради което съдът намира, че ответникът „Б.“ АД не дължи при условията
на солидарност заплащане на трудово възнаграждение на ищеца.
От събраните в производството
доказателства се установява, че към 17.11.2015
г. корабособственик
на м/к „Батя” е „Индивидуал
Технолоджи СА“, беърбоут чартьор „Б.“ АД за период 11.1.2012 г.- 6.1.2017 г., подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ за период 7.5.2013 г.-7.5.2016 г., и мениджър
на кораба е „В.И.“ ЕООД, считано от 7.5.2013 г. При така сключените договори
става ясно, че „Б.“ АД не следва да отговаря за възнагражденията на членовете на екипажа, предвид правната
природа на договора за наем на кораба
без екипаж с подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“, който се явява корабопритежател съгласно чл.9, ал.3 КТК.
Ирелевантен за
настоящия спор за заплащане на трудово възнаграждение се явява факта дали тези две дружества имат търговски отношения във
връзка с експлоатацията на кораба, защото
нито едно от дружествата не е подписвало
договор за наемане на екипаж на кораба,
нито е сключвало трудови договори с тях.
Отговорността на „Б.“ АД
не произтича
от закона и конкретно от нормата на чл.199з КТК, тъй като същата е приложима единствено при нанасяне на вреди от вещ - плавателния
съд съгласно чл.50 ЗЗД - в този смисъл решение № 592 от 5.12.2008г. на ВКС по т.д. № 306/2008г., I ТО, ТК/.
По изложените мотиви, настоящият
състав достигна до извода, че за
дължимите възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение отговорен
към ищеца е само ответникът „В.И.” ЕООД, доколкото не е налице
договорно или законно основание за ангажиране солидарната отговорност на втория ответник по
иска „Б.” АД. Предявеният иск е изцяло основателен срещу
първия ответник и неоснователен срещу втория такъв.
По
въпроса за разноските:
Ищецът не е направил искане за присъждане
на разноски и не е представил доказателства в тази връзка, поради което такива
не му се дължат от ответника „В.И.” ЕООД, по отношение на който молбата е основателна.
С оглед изхода на спора и искане по реда на
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника „Б.” АД разноски за
производството в размер на 920 лева съгласно
списък по чл.80 ГПК, договор за защита и съдействие и разписка от
19.5.2017 г., от които 820,00 лева за възнаграждение
за един адвокат и 100,00 лева за депозит за СПЕ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „В.И.”
ЕООД следва да заплати дължимата
държавна такса за производството в полза
на бюджета на съдебната власт в размер
на 400.60 лева, както и 50,00 лева за платен депозит за
ССЕ от бюджета.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис 4 да
заплати
на Б.Я.Р., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адв. Симеон Симеонов от АК Благоевград, със служебен адрес
в гр. Варна, ул. „Драгоман" №43, ет.1 следните суми:
5280.00 /пет хиляди двеста и
осемдесет/ щатски долара дължимо трудово възнаграждение за периода
от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. за работа на м/к „Батя”
ведно със законната
лихва, считано от подаване на молбата – 03.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата;
296.86 /двеста деветдесет и
шест щ.д. и 86 цента/ щатски долара обезщетение
за забава върху дължимото трудово
възнаграждение от 5280.00 щ.д. за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г., на
осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б.Я.Р., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адв. Симеон Симеонов от АК Благоевград, със служебен адрес
в гр. Варна, ул. „Драгоман" №43, ет.1
срещу „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** за заплащане солидарно с „В.И.” ЕООД,
ЕИК ***
на следните суми: 5280.00
/пет хиляди двеста и осемдесет/ щатски долара
дължимо трудово възнаграждение за периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015
г. за работа на м/к „Батя” ведно
със законната лихва, считано от подаване на молбата – 03.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата;
296.86 /двеста деветдесет и шест щ.д. и 86 цента/ щатски долара обезщетение
за забава върху дължимото трудово
възнаграждение от 5280.00 щ.д. за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г., на
осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Я.Р., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адв. Симеон Симеонов от АК
Благоевград, със служебен адрес в гр. Варна, ул. „Драгоман"
№43, ет.1 да заплати на „Б.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** разноски за производството в размер на 920 /деветстотин и двадесет/ лева, на осн.чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна сумата 450.60 /четиристотин и петдесет лева и
60 ст./ лева, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: