М О Т И В
И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2084/2020 год. по описа на РРС-първи
наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. В.Н. ***, ЕГН-********** в това,
че:
В периода месец
юни 2019 г. – месец юли 2020 г., включително, в гр. Глоджево, обл. Русе, в
условията на повторност, след като била осъдена с Решение № 1156/30.09.2016 г.,
по гражданско дело № 1368/2016 г., по описа на Районен съд гр.Русе, влязло в
сила на 08.03.2017 г., да издържа свой низходящ-детето си Р.Н.К., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 14 месечни вноски по 130,00 /сто и тридесет/ лева всяка, в общ размер
на 1 820,00 /хиляда осемстотин и двадесет/лв.- престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимата за виновна и й наложи
предвидените за това престъпление наказания.
Подсъдимата,
редовно призована се явява лично. Дава обяснения, в които на практика признава
извършването на престъплението. Моли Съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.Н.К. е родена на ***г***, български гражданин, със
средно образование, разведена, осъждана, не работи, с ЕГН:**********.
През 2010 г. подс. В.К. и свид. Н.К. заживели на съпружески начела в
жилището на свидетеля в гр.Глоджево, обл. Русе. От съвместното им съжителство,
на 12.04.2012 г. се родило детето им Р.Н.К.. На 20.02.2015 г. подсъдимата и Н.К.
сключили граждански брак, като продължили да живеят заедно в гр. Глоджево.
Няколко месеца по-късно, през м.ноември, 2015 г. подс. В.К. напуснала
семейното жилище и повече не се завърнала. Детето Р. останало да живее с баща
си и неговата майка – свид. Ф.С. ***, които полагали грижи за негово отглеждане
и развитие.
През 2016 г. свид.Н.К. подал искова молба в Районен съд Русе, с която
искал да бъде прекратен брака му с подсъдимата и му бъдат предоставени
родителските права върху детето.
С Решение № 1156/30.09.2016 г. по гр.дело № 1368/2016 г. на РРС, брака
между В.К. и Н.К. бил прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. С това решение Съдът предоставил упражняването на
родителските права върху детето Р. на баща му – свид. Н.К., като за майката били
определени правила за лични контакти с детето. Подсъдимата била осъдена да
плаща ежемесечна издръжка от 130.00 лв. за детето, чрез баща му. Решението влязло
в сила на 08.03.2017 г.
Въпреки, че постановеното решение било известно на подсъдимата В.К.,
поради финансови затруднения и основно, поради дезинтересиране от детето, същата
не плащала издръжката.
Поради това, с Присъда № 40/22.03.2018 г. по НОХД № 120/2010 г. по описа
на Районен съд Русе, влязла в сила на 04.07.2018 г. на подс.В.К. било наложено
наказание “Пробация” за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това,
че съзнателно не изпълнила задължението за плащане на издръжка на детето си Р.,
в общ размер на 650.00 лв., за периода м.август 2017г. – м.декември 2017г. вкл.
Независимо от това, след влизане на присъдата в сила, подсъдимата
платила няколко дължими вноски за издръжката, последната от които през м.май,
2019г., след което отново преустановила плащането на присъдената издръжка за
детето си Р.К..
Поради това, по жалба на Н.К. от м.ноември, 2019г. било образувано
настоящото наказателно производство. В хода на предварителната полицейска
проверка, извършена от свид.Е.Б. - полицейски инспектор в РУ гр.Ветово при ОД
на МВР Русе, независимо, че ѝ било разяснено задължението и била
предупредена писмено, подс.К. не изпълнила задължението си. Заявила, че не
отрича задълженията си за издръжка, но поради липса на финансови средства и
поради това, че отглеждала друго свое дете, няма възможност да плаща.
Така в периода от месец юни 2019г.–месец юли 2020г., включително, подс.В.К.
не изпълнила задължението си да плаща издръжка за детето Р. в размер на 14
месечни вноски по сто и тридесет лева всяка, в общ размер на хиляда осемстотин
и двадесет лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимата К., от показанията на свидетелите Ф.С. и Е. Б., дадени в хода на
съдебното следствие, както и от показанията на свид.Н.К. от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК. Тази
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните и проверени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – Решение № 1156/30.09.2016г. по
гр.дело № 1368/2016г. на РРС, изпълнителен лист №1398, покана за пощенски запис
от 27.03.2019г., Протокол за полицейско предупреждение от 25.02.20г. справка за
съдимост, декларация, автобиография, удостоверение за раждане, справка от
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Русе, справка от Община Сливо поле,
справка от ТД НАП.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
Подсъдимата В.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като през периода месец
юни 2019 г.–месец юли 2020 г., включително, в гр.Глоджево, обл. Русе, в
условията на повторност, след като била осъдена с Решение № 1156/30.09.2016 г.,
по гражданско дело № 1368/2016 г., по описа на Районен съд гр.Русе, влязло в
сила на 08.03.2017 г., да издържа свой низходящ-детето си Р.Н.К., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски-14 месечни вноски по 130,00 /сто и тридесет/ лева всяка, в общ размер на
1 820,00 /хиляда осемстотин и двадесет/ лв.
От обективна страна са налице елементите от състава на престъплението -
подсъдимата имала малолетно дете – Р.К., с влязло в сила решение на граждански
съд бил осъдена да му плаща издръжка и съзнателно не изпълнила задължението си
да издържа свой низходящ – сина си Р., в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 14 месечни вноски по 130,00 лева всяка, в общ размер на 1820,00лв.
Деянието е извършено в условията на повторност, тъй като с Присъда №
40/22.03.2018 г. по НОХД № 120/2010 г. по описа на Районен съд Русе, влязла в
сила на 04.07.2018 г., на подс.В.К. било наложено наказание “Пробация” за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Наказанието било изтърпяно от
подсъдимата в периода от 27.08.2018 г. до 27.02.2019 г. От изложеното става
ясно, че неизпълнението на задължението за плащане на издръжка в настоящият
случай започнало след влизането в сила на цитираната присъда и само три месеца
след изтърпяване на наложеното наказание „Пробация“.
Става ясно от материалите по делото, че подс.К. е в работоспособна
възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства, тя да страда от
физически или психически недъзи, които да ѝ пречат да полага труд.
Напротив, в хода на съдебното производство се установи от приобщената справка
на ТД на НАП, че от 2010 г. подсъдимата е полагала труд по трудов договор в
различни предприятия и е получавала доходи, като на последното си работно място
е работила и в част от инкриминираният период. При така изложеното става ясно,
че неизпълнението на задължението за издръжка за инкриминираният период не се
дължало на непреодолими обективни пречки пред подс.К., а било плод на осъзнато
нейно решение.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс.К. съзнавала
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, при което целяла настъпването на противоправния резултат. Несъмнено
съзнавала, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и отглеждане била
осъдена, с известен ѝ съдебен акт, да плаща ежемесечна издръжка.
Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни пречки за това,
взела решение да не изплаща тези издръжки. Била наясно също така, че за същото
по вид престъпление вече е осъждана с влязла в сила присъда.
При тези обстоятелства Съдът счита, че подсъдимата В.К. следва да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1
от НК и ѝ бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата К.,
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината,
направено в хода на досъдебното и съдебното производство, тежкото й имотно
състояние и полагането на грижи за друго невръстно дете. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство Съдът приема цялостното неглижиране на родителските
задължения от страна на подсъдимата по отношение на детето Р.. Предвид това и
при установения превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът приема,
че на осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимата К. следва да бъде наложено по-лекото,
алтернативно предвидено наказание “Пробация”, като счита, че целите на
наказанието ще се постигнат с прилагането на следните мерки - 1.“Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца, при периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и 2.“Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.
На подсъдимата следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание“, което, с оглед настоящото местоживеене на
подс.К. е подходящо да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по Радио
Варна БНР.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: