Мотиви към
присъда по НЧХД № 2437/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав
Частният тъжител Ю.М.Т., ЕГН: **********, чрез адв. Д.З.,
е внесла в Районен съд – Пловдив частна тъжба против Д.Т.С., ЕГН: ********** за
това, че на 15.04.2018 г. в село Дълго поле, обл. Пловдив С. й е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение със
зашеметяване, замаяност и гадене, довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК).
Повереникът на частния тъжител пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като намира деянието за доказано по
несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Подробно излага
твърденията си относно фактическата обстановка, която предлага на съда да
приеме за установена. Предлага още да бъде дадена вяра на показанията на св. Я.,
както и да се кредитира заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер между 3 и 6 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено. Взема становище и че подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати сторените в процеса разноски.
Частният тъжител Ю.М.Т. поддържа наведените от
повереника си съображения, като допълва, че оказваният й от страна на
подсъдимия психически тормоз продължава и след образуваното наказателно
производство.
Подсъдимият Д.Т.С. се възползва от правото си да даде
обяснения, в които се признава за виновен и заявява, че съжалява за случилото
се. В хода на съдебните прения отново заявява, че признава грешката си, но
отрича да е упражнявал психически тормоз спрямо тъжителката. Твърди тя
доброволно да е влязла в дома му, а след деянието той да я е пуснал да си ходи.
С последната си дума заявява, че предоставя на съда произнасянето по казуса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Д.Т.С. е роден на *** ***, б., български
гражданин, живущ ***, с основно образование, разведен, неработещ, неосъждан, с ЕГН:
**********.
На 05.07.2003 г. подсъдимият Д.С. и частната тъжителка
Ю.Т. сключили граждански брак, от който имали ненавършили пълнолетие деца.
Със съдебно решение № 862 от 20.03.2017 г. по описа на
II брачен
състав на Районен съд – Пловдив гражданският брак между подсъдимия и частната
тъжителка бил прекратен, като упражняването на родителските права спрямо децата
било предоставено на майката – тъжителката Т., а спрямо бащата – подсъдимия С.,
бил определен режим на лични отношения.
На 15.04.2018 г. тъжителката изпратила децата Т.С. и М.С.
при баща им, който живеел в с. Дълго поле, с оглед осъществяване на определения
режим на лични отношения. В късния следобед на същия ден Ю.Т. ***, за да
прибере децата си. Тя отишла до жилището на подсъдимия, влязла вътре и тогава
подсъдимият изпратил децата до магазина. След това настоял да поговорят с
частната тъжителка. Последната не искала да разговаря с подсъдимия и затова
започнала да се опитва да излезе от дома му, като двамата се бутали и блъскали.
В един момент подсъдимият ударил шамар с ръката си в горната част на главата на
Т., отляво, в областта на слепоочието й. От удара тъжителката паднала, при
което ударила лявата част на главата си в мебелите в стаята. Тогава тя се
разплакала и подсъдимият я пуснал да излезе. Навън тя намерила децата си и
заедно си тръгнали, като по пътя видяла св. И.Я. Я., с която преди това
разговаряла по телефона. Частната тъжителка казала на св. Я., че подсъдимият С.
я бил набил. След това Т. се обадила и на ЕЕН 112, откъдето я свързали с РУ –
Хисаря и тя подала сигнал за случилото се.
На 17.04.2018 г. Ю.М.Т. подала пред Районен съд –
Пловдив частната тъжба против подсъдимия Д.Т.С..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства –обясненията на подсъдимия Д.Т.С.
и показанията на свидетеля И.Я. Я., както и на писмените доказателства – справка за съдимост за подсъдимия С.;
Удостоверение за раждане от *** г. № ***, издадено от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Пловдив; Удостоверение за раждане от *** г. № ***,
издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив;
Съдебномедицинско удостоверение № ***/2018 г., издадено от ** П.М.Д.; Лист за
преглед и Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № *** от
15.04.2018 г.; Писмо с вх. № ***/12.06.2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив от *** при РУ Хисаря, при ОД на МВР – Пловдив, както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни (лист 44-49 от делото).
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
не бяха оборени в хода на наказателното производство. От тях се установява, че
подсъдимият е ударил шамар на тъжителката в горната част на главата, от ляво,
около слепоочието, след което тя е паднала и си е ударила главата отново в
лявата част. Изяснява се още, че преди това и двамата взаимно са се блъскали и
бутали. След като тъжителката си е ударила главата, се е разплакала и тогава
подсъдимият я е пуснал да излезе.
Дава се вяра и на показанията на св. И.Я. Я.. Същите
са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Освен това в тях св. Я.
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец. От
тях се установява датата, на която тя е видяла тъжителката, и състоянието, в
което Т. се е намирала след нанесения й побой от подсъдимия. Свидетелката
изяснява още, че през този ден тъжителката е била в село Дълго поле заедно с
децата си, както и че Т. й е казала, че подсъдимият я е набил. Посочва и че
често е виждала подсъдимия пиян и да употребява алкохол.
Съдът изцяло кредитира и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. От него се установява, че тъжителката
Т. е претърпяла следните травматични увреждания – лекостепенно мозъчно
сътресение и две петнисти кръвонасядания по лявата лицева половина (долния
клепач на лявото око и лявото слепоочие). Изяснява се още, че същите са
причинени в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да
са нанесени при удар с отворена длан. Лекостепенното мозъчно сътресение със
зашеметяване, замаяност и гадене е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а останалите травматични увреждания са
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Съдът намира
заключението на вещото лице за подробно, мотивирано, обосновано, в същото е
отговорено в пълнота на поставените задачи с определението за назначаване на
експертизата, заключението е изготвено и от специалист, разполагащ с
необходимите експертни познания в съответната област на науката, поради което
настоящият състав изцяло кредитира изводите на експерта.
От Справката за съдимост на подсъдимия се установява,
че той не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от
Общата част на НК.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Д.Т.С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна
страна на 15.04.2018 г. в село Дълго поле, обл. Пловдив С. е причинил
другиму – на Ю.М.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно мозъчно
сътресение със зашеметяване, замаяност и гадене, довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия С.,
мястото на извършване на престъплението, както и конкретните действия, чрез
които е било осъществено изпълнителното деяние са установени по делото от
обясненията на подсъдимия. По категоричен начин беше изяснена и датата на
извършване на престъплението – 15.04.2018 г., от показанията на св. Я., която е
видяла Т. след нанесения й побой. Тъй като престъплението по чл. 130, ал. 1 НК
е резултатно, за да бъде то довършено, следва в обективната действителност да е
настъпил съставомерен престъпен резултат. И това обстоятелство се явява
доказано по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени
данни, от което се установиха конкретните травматични увреждания на Т. и техния
медико-биологичен признак, като лекостепенното мозъчно сътресение със
зашеметяване, замаяност и гадене съставлява лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 НК, тъй като е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал, че нанасяйки удари в главата на тъжителката от
толкова близко разстояние, това ще доведе до причиняване на телесна повреда от
съответния вид, съзнавал е общественоопасния характер на това си деяние, но
въпреки това във волево отношения е искал именно настъпването на съставомерния
престъпен резултат – увреждане на здравето на частния тъжител в съответната
степен, т.е. причинявайки й единствено лека телесна повреда.
Следователно по делото се установява, че Д.Т.С. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За извършеното от подсъдимия С. престъпление е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 2 години или „Пробация“. Съдът,
като съобрази, че подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава XXVIII от НПК, че от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди, както и че не са налице пречките по чл. 78а,
ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила, то намери, че подсъдимият
С. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното и признанието на вината. Взе се предвид и
влошеното имотно състояние на подсъдимия. Не се установиха отегчаващи
обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
индивидуализирано в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба
в размер на 1 000 лева. Настоящият състав намира, че така определеният
размер на административното наказание ще съдейства за постигането на
възпитателните и предупредителни цели на наказанието.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия Д.Т.С.
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата и по сметка
на Районен съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет)
лева за СМЕ, както и да заплати в полза на частния тъжител Ю.М.Т. сумата от 484
(четиристотин осемдесет и четири) лева – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.