O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 174 / 13.04.2021г.
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател : Огнян Евгениев
като разгледа Административно дело №149/2021г. по описа
на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159, т.1 от Административно-процесуален кодекс
(АПК) във вр. с чл.9б Закон за местните данъци и такси ЗМДТ)
Образувано е по жалба на Б.К.Я. ***
срещу Съобщение на Община Б*** за данъчните задължения на оспорващия за 2021
година. В жалбата и постъпили уточнения по нея, оспорващия конкретизира
предмета на жалбата си и развива доводи, че определянето на данъчните му
задължения за местни данъци и такси за 2021 година е незаконосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че жалбата е НЕДОПУСТИМА, при следните доводи:
Съгласно чл.4, ал.3 и сл. от ЗМДТ в тези производства служителите на общинската
администрация, които се определят със заповед на кмета на общината имат правата
и задълженията на органи по приходите. Кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП.
Предвид посочените разпоредби на ЗМДТ следва,
че при определяне на дължимия данък и такса битови отпадъци е приложим и реда
по чл.107 от ДОПК за установяване на задължения по данни от декларации, а
именно: "Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък
или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон, като задълженото лице има право при поискване да получи справка за
начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице,
вида, основанието, общия и неплатения размер. Чл.107, ал.3 от ДОПК предвижда,
че размерът на задължението, установено по данни от подадената декларация се
съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Именно този акт (по аргумента на чл.107, ал.4 от ДОПК) може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (провеждането
на административно оспорване е предвидено императивно), а след това и пред
административния съд.
По отношение на
данъка върху недвижимия имот, следва да се отбележи, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът,
съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в
2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Такава
декларация е била подадена от оспорващия. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените
декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява
данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз
основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез
измерване на имота от техническите органи. Съгласно чл.19, ал.1 ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по
чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата
до 1 март на същата година. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите
се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно
приложение №2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица ( чл.20 от ЗМДТ).
С полученото съобщение по чл.19, ал.1 от ЗМДТ, оспорващия е бил уведомен за определения му въз основа на изчислената
данъчна оценка за имота размер на данъка за 2021г.
По отношение на определената таксата за
битови отпадъци, относима към случая е разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която таксата по чл. 62 се
заплаща от лицата по чл. 11 за
имотите на територията на общината. Чл.66 – 69 от ЗМДТ е
регламентирал реда за установяване и съобщаване на дължимите такси. В
разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗМДТ е предвидено, че Общината уведомява лицата по чл. 64 за
дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62,
както и за сроковете за плащане. С полученото Съобщение на л.11 от делото,
оспорващия, в съответствие с чл.69, ал.2 от ЗМДТ, е бил уведомен за дължимата от него такса битови отпадъци за имота за
2021г..
При съвкупния анализ на цитираните правни
норми от ЗМДТ и ДОПК следва, че съобщението по чл.19, ал.1 от ЗМДТ представлява съобщение за размера на задължението за данък, определено
по данни от подадената декларация по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК. Същото се отнася и за съобщението по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, относно размера на таксата за битови отпадъци. ДОПК не предвижда тези
съобщения да подлежат на оспорване нито по административен, нито по съдебен
ред. Само по изрично искане на задълженото лице, а в определени случаи и
служебно органът по приходите издава акт за установяване на задължението в
30-дневен срок от искането, който е индивидуален административен акт и подлежи
на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната
община. След изчерпване на административния ред за обжалване актът може да се
оспори пред съда.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че оспореното Съобщение на Община Б*** за дължимия данък върху недвижим
имот и такса битови отпадъци за 2021 г., което се оспорва в настоящето съдебно
производство, няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
а има само информативен характер и не подлежи на самостоятелно оспорване. С
него не се установяват по основание и размер, от компетентния да ги установи
орган задължения на оспорващия за данък недвижими имоти за определен данъчен
период, нито такса битови отпадъци, в съдържанието му липсват фактически и
правни мотиви как са били определени тези размери, които да бъдат проверени при
оспорването, тоест не е налице акт подлежащ на съдебен контрол, тоест налице са
основанията на чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на настоящето съдебно
производство – в тази насока константна практика на ВАС, като например
Определение №13027/03.10.2019г. по Адм.дело №10638/2019г.; Определение
№8574/10.07.2015г. по адм.дело №7722/2015г. и др. все в тази насока.
Водим от горното и на основание
на чл.159, т.1 от АПК във вр. с чл.9б от ЗМДТ, като счете, че жалба на Б.К.Я. ***
срещу Съобщение на Община Б*** за данъчните задължения на оспорващия за 2021
година е недопустима, I-ви състав на Административен съд Монтана
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Б.К.Я. *** срещу Съобщение на Община Б*** за данъчните задължения на оспорващия
за 2021 година
ПРЕКРАТЯВА
производството по Адм.дело №149/2021г. по описа на Административен съд Монтана.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
седемдневен срок от съобщаване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: