Решение по дело №252/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 133
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Павлета Василева Добрева
Дело: 20181840200252
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                         08.08.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Трети юли                                                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 252                                 по описа за 2018 година,

          За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от ЕТ „Мерилиан – Кирил Пандъклийски“ против наказателно постановление № Ю-5/10.01.2018 г.  на директора на ОБДХ – Софийска област,  с което за нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, на основание чл. 48 ал.2 вр. с ал.1 от Закон за храните му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1000 лв.

             Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно

            Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             На 14.11.2017 г., била извършена проверка от контролните орган по ЗХраните в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Ихтиман, ул. «………………» № ., стопанисван от жалбоподателя. Последният, предоставил изисканите му от контролните органи: дневник за входящ контрол; дневник на за лична хигиена на обекта; дневник за отчитане температурата на хладилните системи; дневник за поддържане хигиенното състояние на обекта. Тъй като в първите три дневника, последно извършените записи били съответно от: 01.06.2017 г., от 19.10.2017 г. и от 18.04.2017 г., а в последния липсвали записи, проверяващите приели, че в качеството си на оператор на предприятие/търговец/ на храни, жалбоподателя е въвел процедури, основаващи се на НАССР, но не ги е поддържал, като по този начин не е изпълнил задължението си да създаде записи, съизмерими с характера и размера на предприятието. За така установеното, актосъставителят – св.В., съставила АУАН с бл. № 0000545/21.11.2017 г., в който отразила посочените по- горе обстоятелства и квалифицирала същите, като  нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните във вр. с глава II, чл.5, пар.2, б.“ж“ от Регламент 852/2004 г.  Актът бил съставен и предявен на собственика на ЕТ, който го подписал с отбелязване че възразява, «по принципа на прилагането на нарушенията». Въз основа на АУАН на 10.01.2018 г., било издадено и атакуваното НП. В съдържанието му, е посочено, че жалбоподателят на 14.11.2017 г. в гр. Ихтиман, в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. «………….» № .. , в качеството си на оператор на предприятие /търговец/ на храни, като не поддържа въведените процедури, основаващи се на НАССР, не е изпълнил задължението да създаде записи съизмерими с характера и размера на предприятието, а именно: последен запис в «Дневник за входящ контрол» е от 01.06.2017 г.; в «Дневник за поддържане на хигиенното състояние» няма записи; в «Дневник за отчитане температурата на хладилните системи» единственият запис е от 18.04.2017 г. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, а в обсотятелствената част на НП е посочено и във вр. с глава II, чл.5, пар.2, б.“ж“ от Регламент 852/2004 г. и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 48 ал.2 вр. с ал.1 от Закон за храните с налагане на административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1000 лв.

В хода на съдебно производство въз основа на показанията на допуснатите като свидетели по делото актосъставител и свидетел по акта, се установява  идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелките В. и К. заявяват още, че сочените в АУАН и НП дневници са част от системата за управление и контрол безопасността на храните  и в тях следва да се извършват ежедневни записи, каквито в случая липсвали.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намираза установено от правна страна, следното:

            Като подадена от надлежна страна, против акт подлежащ на обжалване в сроковете предвидени в закона, жалбата се явява допустима.

Разгладана по същество, същата е основателна по следните съображени.

        Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него  НП не отговарят съответно на изискванията на чл. 42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. В същите, като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено е посочено единствено, че  търговецът не е изпълнил задължението си да „създаде записи, съизмерими с характера и размера на предприятието.» и за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, а в обстоятелствената част на НП и във вр. с глава II, чл.5, пар.2, б.“ж“ от Регламент 852/2004 г. 

Съгласно чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните: „Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44)“.

Сочената в обстоятелствената част на атакуваното НП, като конкретно нарушена  разпоредба на  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, чл. 5 пар.2, б.“ж“, съдържа един от принципите на НАССР / анализ на опасностите и контрол в критични точки/, посочени в параграф 1 – „създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки“.

Конкретно задължение към операторите на предприятия за храни с този текст от Регламента не е въведено. Такова е въведено в непосочения в АУАН и издаденото въз основа на него НП,  пар.1 на чл.5 от Регламента, според който: „Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР“.

При това положение, доколкото административнонаказващият орган е посочил за нарушена бланкетната разпоредба на чл.2 от  Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, без да сочи конкретна правна норма, вменяваща задължения, които не са изпълнени от жалбоподателя по см. на чл. 83 ал.1 от ЗАНН, даващи основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, то и издаденото наказателно постановление, не съответства на изискванията на ЗАНН за ясна правна квалификация на нарушението.

Незаконосъобразно от формална страна се явява постановлението и поради несъответствието му с изискванията за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, не е приложим при „директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител“ съгласно чл. 1 пар.2 б. „в“ от същия. Освен това, съгласно пар.3 на чл. 5 от Регламента: „Параграф 1 се прилага само за оператори на предприятия за храни, извършващи дейност по производството, преработката и разпространението на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции, изброени в приложение I.“

При това положение, така извършеното в НП словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено, без да е посочен вида на предлаганите от търговеца храни,  от една страна не позволява преценка, дали дейността на същия попада в приложното поле  на  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.,  и от друга дали по отношение на тези храни се следва приложението на параграф 1 на чл. 5 от Регламента.

Всяко административно нарушение е конкретно деяние /действие или бездействие/, извършено от конкретен субект. За да се приеме, че описанието на нарушението в съдържанието на акта и наказателното постановление, отговарят на изискванията на чл. 42 т.4 и т. 5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, в същите следва да са отразени  конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на нарушение на конкретна правна норма.

В случая, при така извършеното словесно описание и дадена правна квалификация на санкционираното поведение на субекта на административнонаказателна отговорност, последният е бил лишен от възможността да реализира предоставеното му от закона право на защита, като е останал в неяснота, какво точно му се вменява в отговорност, в нарушение на кой текст от закона и съответно не е могъл да се брани срещу относимите към съставомерността на нарушението факти. Същите, както бе посочено и по – горе, е недопустимо да бъдат установявани едва в хода на настоящото производство, а е следвало да бъдат известни на жалбоподателя още в производството по установяване на нарушението и производството по ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Липсата на индивидуализация на нарушението и ясна првна квалификация на същото в атакуваното НП, е довело до незаконосъобразност на  постановлението от формална страна, представляваща и основание за неговата отмяна, като незаканосъобразно от формална страна.

           Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                    Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № …………. г.  на директора на ОБДХ – Софийска област,  с което за нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, на основание чл. 48 ал.2 вр. с ал.1 от Закон за храните на ЕТ „М…………….“  е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1000 лв.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ