№ 23
гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500703 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателя К. П. К. ред.пр. За него се явява адв. Х. К..
За ответника жалбоподателя „Ким Груп 71“ ООД ред.пр. се явява адв.
Г. М. представя пълномощно.
Адв.К.: - Да се даде ход на делото.
Адв.М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 260066 от 23.04.2021г. постановено по гр.д. № 213/2020г.
по описа на РС – Панагюрище е прието за установено на основание чл. 357
КТ, че между К. П. К. ЕГН: **********, с адрес: гр. П. ул. „Я.“ № 7 и „Ким
Груп 71“ ООД ЕИК: ********* за периода от 04.10.2019г. до 17.12.2019 г. е
съществувало трудово правоотношение по силата на което К. К. е полагал
труд при „Ким Груп 71“ ООД считано от 07.10.2019 г. на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ по безсрочен трудово договор,
при 8 часово работно време, основен и допълнителен отпуск 25 дни, срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор - 1 месец и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
Отхвърлен е иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от К. П. К.
1
ЕГН: **********, с адрес: гр. П. ул. „Я.“ № 7 срещу „Ким Груп 71“ ООД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. „Велко
Тухчиев“ № 6 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума е размер на
5024,78 лв. - незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември
2019 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
28.04.2020 г. до окончателното изплащане на същата,
Осъден е на основание чл. 215 КТ, „Ким Груп 71“ ООД ЕИК:
********* да заплати на К. П. К. ЕГН: ********** сума в размер на 480,49лв.
- сума за командировачни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р.
България, на територията на ЕС - за периода от 05.10.2019г. до 17.12.2019г.,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
28.04.2020 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер от 480,49 лв. до претендирания размер от 4997,50лв.
Осъден е на основание чл. 224, ал. 1 КТ, „Ким Груп 71“ ООД ЕИК:
********* да заплати на К. П. К. ЕГН: ********** сума в размер на 174,11 лв.
- обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 6 дни за 2019 г.,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
28.04.2020 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер от 174,11 лв. до претендирания размер от 684,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъдено Ким Груп 71“ ООД ЕИК:
********* да заплати на К. Печров К. ЕГН: ********** сумата в размер на
73,66 лв. - разноски направени пред настоящата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден К. П. К. ЕГН: ********** да
заплати на Ким Груп 71“ ООД ЕИК: ********* сумата в размер на 98,57 лв. -
разноски направени пред настоящата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,осъден е „Ким Груп 71“ ООД ЕИК:
********* да заплати да в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Панагюрище сумата в размер на 100 лева, представляваща
разноски и държавна такса по делото.
В законоустановения срок и на основание на чл. 258 от ГПК К. П. К.
чрез адв. Х. К. обжалва Решение № 260066/23.04.2021 год., постановено по
гр. д. № 213/2020 год., като счита, че същото е неправилно, необосновано и
вътрешно противоречиво.
Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е възприел правилно
фактическата обстановка, както и е тълкувал превратно приложените по
делото писмени и гласни доказателства, което е довело до постановяване на
решение от него, което противоречи на материалния и процесуалния закон,
които следвало да се приложат в конкретния казус.
Счита, че първоинстанционният съд, е направил напълно необосновани
изводи по отношение на съдържанието на сключеното трудово
правоотношение между доверителя му и ответното дружество /работодател/,
които дори са в противоречие с приложения по делото доказателствен
материал. Правилно РС бил приел, че е налице възникнала между доверителя
му и ответното дружество облигационна връзка по трудово правоотношение
2
при единствен спорен въпрос - размерът на уговореното трудово
възнаграждение, но неправилно бил анализирал фактите и доказателствения
материал по отношение на действително уговорения размер на трудовото
възнаграждение. От мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, се
установявало, че последният се е позовал единствено и само на представения
от ответното дружество доказателствен материал, както и на свидетелските
показания на водения от ответника свидетел.За да определи размерът на
уговореното между страните трудовото възнаграждение,
първоинстанционният съд, абсолютно необосновано и пристрастно, бил дал
вяра единствено на представените оборотни ведомости за заплати на
ответното дружество, които дори не били подписани от доверителя му, както
и бил дал вярна и на свидетелските показания на св. Коста Раленеков, който
бил заинтересован от изхода на делото, тъй като до 2018 год. Коста Раленеков
е бил управител на ответното дружество, както й, че последния е свързано
лице /съпруг/ на настоящия управител на ответното дружество.В подкрепа на
пристрастните си и необективни мотиви, първоинстанционният съд бил
възприел и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която се
основавала само и единствено на счетоводните документи, представени от
ответника, но не и на целия събран по делото доказателствен материал.
Твърди се, че първоинстанционният съд е тълкувал абсолютно
превратно и представеното писмено доказателство от дружеството „Jobs.bg”,
като е приел, че обявата, публикувана от ответника в интернет страницата на
„Jobs.bg”, е неотносима по делото, поради това, че е била активна два месеца
преди сключването на трудовото правоотношение между доверителя му и
ответното дружество.Считат, че ако първоинстанционният съд бил обсъдил
правилно приложеното по-горе документ /доказателство/, съшият, щеше да
установи, че той не само е обективна и безпристрастна индиния за размера на
уговореното трудово възнаграждение между доверителя му и ответното
дружество, но и се подкрепяло с хронологията на Фактите, описана в
подадената от тяхискова молба, неоспорена от ищеца, а именно че доверителя
му е потърсил работа при ответника, именно по повод на тази обява.
Ответното дружество не оспорило представения от тях документ от „Jobs.bg”,
поради което считат, че е абсолютно незаконосъобразно съдът да обявява
този документ за неотносимо.
Твърди се, че в подадената искова молба, са посочили, че претендират
3
командировъчни пари в размер на нормативно установения минимум, но при
размер на трудовото възнаграждение, който значително надминавал размера
на минималната работна заплата, като молят да се има предвид, че пред
първоинстанционния съд се установило, че работодателят е начислявал за
доверителя му сума в размер на 54 евро на ден командировъчни пари.Въпреки
горното, съдът, без да се мотивирал по какъвто и да било начин, е приел, че
дължимите се на доверителя му разходи за командироване при размер на
трудовото възнаграждение от 560 лева, били в размер на императивните
правила на трудовото законодателство, а именно чл. 8 от Наредба за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози натовари и пътници.
Предвид посоченото противоречие в мотивите на съда, който от една
страна е възприел и е дал вяра на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза и на свидетелките показания на водения от ответника свидетел, а
от друга страна ги отричал, несъмнено бил индикатор за вътрешното
противоречие в убежденията на съда и дори за пристрастността му в полза на
ответника, тъй като направеното от него тълкуване на доказателствата било
изцяло във вреда на доверителя му.
В разрез с целия доказателствен материал събран по делото,
първоинстанционният съд, абсолютно неправилно бил изчислил, че през
месец октомври доверителят му е отработил 19 дни, през месец ноември - 21
дни, а през месец декември 15 дни. По делото била допусната, изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, която ясно и точно е схематизирала
данните от тахографа, както и от тефтера на доверителя му, но
първоинстанционния съд, изобщо не се съобразил с него, а направил опити
със собствените си знания и умения да изчислява отработените от доверителя
му дни.Счита това за абсолютно недопустимо, като именно поради факта, че
съда не е задължен да има познания от всяка житейска и научна област,
същият следва да се ползва от мненията на експерти. Твърди се, че въз основа
на изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение, което било
в разрез с всички представени писмени доказателства, отнасящи се до
отработените от доверителя му дни.
Твърди се, че въпреки, че първоинстанционният съд е приел, че
страните са сключили трудов договор при условията на пълно работно време
4
- 8 часа, изобщо не се е съобразил, че при стандартния случай на работа при
5-дневна работна седмица, седмичната почивка е в размер на два
последователни дни (най-малко непрекъснати 48 часа), от които в настоящия
случай видно от представените писмени доказателства, доверителя му не се е
ползвал.Счита, че горното несъмнени представлява поредно вътрешно
противоречие в мотивите на съда.
По отношение на предявения обективно съединен иск за заплащане на
командировъчни пари, първоинстанционният съд отново бил тълкувал
превратно доказателствения материал по делото. Считат, че категорично и
неоспоримо личи, липсата на обективна преценка на съда по доказателствата,
като постановените мотиви от първоинстанционния съд, били изцяло
насочени с цел да бъде ощетена икономически по-слабата страна в трудовите
правоотношения - доверителят му.
Възразяват срещу мотивите на първоинстанционния съд и по
отношение на предявения обективно съединен иск, с правно основание по чл.
224, ал. I от КТ.
Считат, че мотивите на съда за абсолютно необосновани и неправилни,
изобщо не било ясно на основание на какво съдът е отсъдил част от
претендираната от тях сума и защо е отхвърлил иска им в останалата част. За
пълнота на абсурдното правосъдие, което раздавало Районен съд - гр. П.
свидетелствало и допуснатото от съда процесуално действие по чл. 176 от
ГПК, за установяване на факта - дали след прибирането си в Р. България,
доверителят му е теглил пари от сметката на ответника. Считат, че това
действие било абсолютно и напълно безпредметно и неоснователно, тъй като
фактът на тегленето на парите от доверителя му на дати 27.12.2019 год. и на
02.01.2020 год., от сметката на ответното дружество, не е бил спорен.
Възразяват срещу обжалваното решение и частта за разноските по чл. 78, ал. I
от ГПК, във връзка с неприсъдените на доверителя ми съдебно - деловодни
разноски в целия претендиран от тях размер.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното Решение №
260066/23.04.2021 год., постановено по гр.д. № 213/2020 год., I с-в., по описа
на Районен съд - гр. П. като незаконосъобразно, необосновано, вътрешно
противоречиво и недостойно да съществува в правния мир.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в
5
първата и настоящата съдебна инстанция.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от
адв. Г. М. пълномощник на „КИМ ГРУП 71 “ООД.
Счита жалба за изцяло неоснователна и необоснована, а решението на
Панагюрския районен съд в обжалваната му от ищцовата страна част като
краен резултат за правилно и законосъобразно.
Излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да оставите без уважение
подадената от ищцовата страна въззивна жалба, като изцяло необоснована и
неоснователна.
Претендира присъждане в полза на „КИМ ГРУП 1971“ООД
направените по делото във въззивната инстанция разноски.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила и въззивна
жалба от „Ким Груп 71“ ООД представлявано от управителя МАГДАЛЕНА
ДИМИТРОВА РАЛЕНЕКОВА, чрез адв. Г. А. М., в частта му, в която съдът е
уважил предявените от ищеца искове. Считат, че в тази си част решението е
изцяло неправилно, незаконосъобразно, необосновано и недопустимо, като
изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства и
закона. Така, уважения частично иск по чл.224, ал.1 от КТ оставал изцяло
недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен. Твърди се, че иска по чл.215 от КТ също останал изцяло
недоказан и също следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, още
повече, че безспорно по делото се установили факта, че ищецът е изтеглил с
предоставената му от ответното дружество за служебни разходи банкова
карта сума, надхвърляща дължимата му се от същото дружество като
командировъчни пари сума.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което, като отмените
Решение № 260066/23.04.2021 г. по гр.д.№ 213/2020 г. по описа на Районен
съд П. в частта му, в която съдът е уважил предявените от ищеца искове, да
отхвърли като изцяло недоказани и неоснователни същите искове, респ. да ги
остави без разглеждане - като недопустими.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от адв. Х. К. от САК пълномощник на К. П. К.. Счита, че посочените
пороци на обжалваното решение в подадената въззивна жалба от ответно oт
дружество, не са налице. Твърди се, че в проведеното първоинстанционно
производство е доказано по несъмнен начин както предявения иск с правно
основание но чл. 224, ал. 1 от КТ, така и този с правно основание но чл. 215 от
КТ.
6
Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Моли съда да отхвърли направените възражения в подадената въззивна
жалба от работодателя - ответник „КИМ ГРУП 71” ООД. с ЕИК *********,
както и да разгледа настоящото дело по същество и отмените Решение №
260066/23.04.2021 год. постановено по гр.д. № 213/2020 год, като
незаконосъобразно.необосновано, вътрешно противоречиво и
несъществуващо в правния мир.
Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски
в първата и в настоящата съдебна инстанция.
Адв.К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам жалбата ни и
оспорвам въззивната жалба на ответната страна. Поддържам съображенията
изложени в писмения отговор. Поддържам и молбите, които са подадени от
нас като уточнителни. Нямам доказателствени искания. Представям списъка
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Адв.М.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
и отговора. Оспорвам въззивната жалба на другата страна. Нямам други
доказателствени искания. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК и доказателства за извършен банков превод от доверителят му
до адв. К..
Адв. К.: - Не правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Адв. М.: - Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К. : - Моля, да постановите решение, с което бъде отменено изцяло
решението на РС, като незаконосъобразно, необосновано, вътрешно
противоречиво и недостойно да съществува в правния мир. Моля, да ни бъдат
присъдени разноски и в тази инстанция. Моля, да ми дадете възможност да
7
представя писмени бележки.
Адв.М. : - Моля, да оставите без уважение като неоснователна
подадената от ищцовата страна въззивна жалба и уважите подадена от нас
такава. Моля да ни бъдат присъдени разноските. Ще представя писмени
бележки в указан от Вас срок.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
ДАВА срок за писмена защита на адв. К. до 24.01.23г. на адв. М. до
25.01.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8