МОТИВИ към НАХД №1940/2013 г.:
Срещу Л.И.С. *** е започнато наказателно производство
затова, че на 12.10.2011
г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон – чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на декларираните
обстоятелства, като е декларирал, че свидетелството му за управление на МПС е
изгубено - престъпление по
чл.313, ал.1 от НК.
Въз основа на събраните
по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 10.10.2013 година, че по отношение
на подсъдимия Л.И.С. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК,
поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в
Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият Л.С. се признава за виновен и дава обяснения за фактическите
обстоятелства.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Подсъдимият Л.С. упражнявал
професията международен шофьор.
На 16. 01. 2011 г. подсъдимият
пътувал по магистрала около град Люле Бургас в Република Турция. По време на
пътуването подсъдимият претърпял инцидент – спукал гума, вследствие на което се
блъснал в мантинелата. По този повод на място пристигнали полицаи, които
направили проверка на подсъдимия С. за наличие на алкохол. Пробата
се оказала положителна, поради което подсъдимият бил санкциониран с лишаване от
правоуправление за срок от шест месеца. Полицаите веднага му иззели СУМПС
/свидетелство за управление на моторно превозно средство/, като му обяснили, че
след шест месеца свидетелството му ще бъде изпратено в Република България по съответния ред.
Подсъдимият С. изчакал шест
месеца, като в края на месец юли 2011 г. отишъл в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР Пазарджик, за да провери пристигнало ли е от Република Турция отнетото му
СУМПС. След проверка се оказало, че документът все още не е изпратен от
турските власти. Междувременно подсъдимият
разбрал, че в подобни случаи документите пристигат с дълго закъснение, поради
което решил да декларира, че е изгубил свидетелството си, за да може да се
снабди веднага с ново. Причината, провокирала го към това била нуждата от
парични средства и работа, която не можел да упражнява без СУМПС.
В изпълнение на замисъла си, на
12.10.2011 г. подсъдимият отишъл в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик,
където попълнил заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, като подписал и
Декларация, в която собственоръчно написал
текста „Изгубени СУМПС на
16.07.2011 г.в град Люле Бургас -Турция”. Подсъдимият представил декларацията
пред началника на група АНД /административно –наказваща дейност/ при Сектора -
свидетелката Ц.П.. Преди да резолира декларацията свидетелката П. предупредила
изрично подсъдимия, че в случай , че свидетелството му е отнето от органите на
реда, а не е изгубено, след време ще понесе неблагоприятни последици. Подсъдимият
не се разколебал от предупреждението, като потвърдил пред свидетелката П., че
написаното в декларацията отговаря на истината. Тогава свидетелката П.
поставила на Декларацията резолюция „Да” , като разпоредила изготвянето на Акт
за установяване на административно нарушение по чл.7 от Закона за българските
лични документи за изгубването. По този начин станала възможна услугата
„издаване на документ за самоличност”, която била извършена от свидетелката Р.С.
– системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик.
Подсъдимият С. получил новото си
СУМПС на 21.10.2011 г.
Лъжливото документиране от страна
на подсъдимия С. било установено на 25.07.2013 г. по повод пристигнали в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Пазарджик, чрез посолството на Р.България в Анкара
списък с документи на водачи с отнети СУМПС в Р.Турция.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз
основа на обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Ц.П. и Р.С., както и писмените доказателства приложени към делото и
прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.
Въпросната декларация съгласно чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД задължително се подава
при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ в
срок до три дни в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи. В същата подателят е задължен да декларира, че за вписването на неверни данни в тази декларация
носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на
престъплението е осъществен, а именно че по изрична законова разпоредба,
подсъдимият е задължен да удостовери истината в подаваната пред ОД на МВР
гр.Пазарджик декларация.
Не е спорно по делото обстоятелството, че
ръкописния текст в декларацията и подписът за декларатор в същата са положени от
подсъдимия С., което се установява и от заключението на почерковата експертиза.
Същата безспорно е подадена от подсъдимия. Следователно същият е употребил
документа, като доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.
Не е спорно, което се установи от
обясненията на подсъдимия, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено,
а е било иззето от полицейските органи в Република Турция. Следователно
декларираното от подсъдимия обстоятелство, че е изгубил СУМПС е невярно.
Освен това издаването на дубликат на
свидетелство е зависело от попълването на тази декларация, тъй като съгласно
чл.160, ал.1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, прие, че подсъдимият Л.И.С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.313, ал.1 от НК, като на
12.10.2011 г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон – чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
декларираните обстоятелства, като е декларирал, че свидетелството му за
управление на МПС е изгубено.
Подсъдимият е действала умишлено, като е
съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
С. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на деянието, като висока. Това е престъпление,
засягащо обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния
и обществения апарат.
При определяне
обществената опасност на подсъдимата съдът взе предвид характеристичните данни
за същия, които са положителни.
Разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият Л.С.
не е осъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
същите на административно наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени направеното
самопризнание, чистото съдебно минало и
положителните характеристични данни.
В този
смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Л.И.С. от наказателна отговорност за
престъплението по чл.313, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 200 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на съдебната
власт.
При определяне
размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно
състояние на подсъдимия.
С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Л.С. бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 99,20 лева, платими по сметка на ОД
на МВР Пазарджик.
Съдът
постанови СУМПС №*********, издадено на 19.08.2010 г. с валидност до 19.08.2020
г. да се отнеме в полза на Държавата и да бъде унищожено.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: