РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Севлиево , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200160 по описа за 2021 година
Жалбоподателят П. ИВ. ЕН. от гр. Ловеч е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ - София, с който за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл.
187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено наказание
глоба в размер на 300. 00 лева и е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 10.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е
незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен
фиш.
За ответника по жалбата – Агенция "Пътна инфраструктура" - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който прави искане
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020 година в 13:58 часа било установено нарушение с ППС лек
1
автомобил „Рено Сценик“ с рег. № **** на Главен път І-4, км. 76+135, на територията
на община Севлиево, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Нарушението било установено с устройство
№ 40142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135. Посоченото по-горе ППС
било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. В
последствие била направена справка, от която било установено, че посоченият по-горе
автомобил е собственост на жалб. П. ИВ. ЕН.. За установеното нарушение на чл. 139,
ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от АПИ - София, бил издаден електронен
фиш, № **********, с който на жалб. Е., на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева и постановено
заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00
лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. Е. и му бил
връчен на 25.03.2021 г. срещу подпис.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – обжалвания електронен фиш, приложения към него снимков материал;
Справка за собственост на МПС; Снимков материал на пътното превозно средство;
Известие за доставяне на ЕФ; Декларация за активиране на електронна винетка /Петрол
АД от името на КСИ АД/ и Фискален бон от 12.02.2020 година.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 25.03.2021 г.
Жалбата е изпратена по пощата на 09.04.2021 година, тоест в законноустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. Подадена е
също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е
визиран като лицето, извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Процесуалният представител на жалбоподателя заяви в съдебно заседание, че
поддържа жалбата срещу електронния фиш с всички изложени в нея възражения, като
още веднъж изложи съображенията си за липса на вина у жалбоподателя за
извършване на нарушението.
Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва жалбата в
открито заседание и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
2
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш, констатира, че същият е съставен при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на
МРРБ – Агенция "Пътна инфраструктура", която е компетентна по смисъла на чл. 10,
ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР. В електронния фиш са
посочени мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата и срока за заплащане на компенсаторна такса. Действително в
електронния фиш не е посочена датата на издаването му, но видно от писмената
защита на ответника по жалбата същият е издаден на 15.02.2021 година, т.е. преди да
изтече една година от извършване на нарушението, поради което следва да се приеме,
че не е изтекла погасителната давност за административно наказателно преследване. В
тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя за
настъпила погасителна давност поради издаването на електронния фиш една година
след установяване на нарушението.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер от 300 лева.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП: „Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В същата връзка чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се
заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в транс
европейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази
3
такса дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок изброената
категория пътища, като размерът й се определя от Министерския съвет. Реципрочно на
задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда
административно наказание глоба от 300 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10, ал.
1, т. 1 ЗП управлява по републиканските пътища без дължимата винетна такса пътно
превозно средство от вида на изчерпателно изброените в разпоредбата, между които в
първото й предложение попадат именно превозните средства от вида на процесното.
От представеното копие на фискален бон /стр. 6 от делото/ се установява, че
на 12.02.2020 година жалбоподателят е заплатил винетна такса в размер на 97.00 лева в
бензиностанция Петрол, находяща се в гр. Ловеч, ул. „Доктор Съйко Съев“. Преди
заплащането на дължимата сума от 97,00 лева жалбоподателят е попълнил
собственоръчно Декларация за активиране на електронна винетка /Петрол АД от името
на КСИ АД/, в която е посочил регистрационния номер на автомобила си, а именно ОВ
3177 ВН.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата винетната такса
се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след
правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.
В случая, видно от посочената по – горе декларация, жалбоподателят
правилно е декларирал регистрационния номер на автомобила си, но при заплащането
на дължимата се сума в размер на 97,00 лева операторът в бензиностанцията
неправилно го е изписал, като е посочил, че се заплаща годишна винетка за автомобил
К3 с рег. № ОВ 2177 ВН, вместо за автомобил с рег. № ОВ 3177 ВН.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено
виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено административното
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното
лице /водач, собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна
такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел по път
в обхвата на платената пътна мрежа.
Известно е още, че за умисъла се съди по обективните действия на дееца. В
случая от обективна страна е установено, че жалбоподателят е заплатил годишна
винетна такса, като преди да заплати таксата е декларирал правилно данните за
същото, вкл. регистрационния му номер. Грешката, допусната от оператора на
бензиностанцията при посочване на регистрационния номер на автомобила, за който се
заплаща винетната такса във фискалния бон /електронната винетка/, не може да се
4
вмени във вина на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че в случая
отсъства умисъла за извършване на нарушението. Очевидно е, че след като
жалбоподателят е заплатил винетна такса, посочвайки в декларацията за активиране на
електронна винетка всички данни на притежавания от него автомобил, същият не
съзнава, че не заплаща винетна такса за автомобила си. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът намира, че деянието не е осъществено от жалбоподателя от
субективна страна.
В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от
ЗП, предвиждаща отговорност на собственика или на ползвателя на пътното превозно
средство при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса, тъй като в случая жалбоподателят правилно е декларирал регистрационния
номер на автомобила си, а и тази разпоредба е нова в закона, действаща от 19.03.2021
година, а деянието е извършено през месец февруари 2020 година. Освен това
разпоредбата отново предвижда умишлено деяние – т. е. собственикът умишлено да
предостави неправилни данни, което в настоящия случай не е налице.
Тъй като съдът приема, че жалбоподателят не е извършил нарушението, което
му е вменено във вина от субективна страна, същият е на становище, че не следва да се
обсъжда въпросът за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която предвижда
наказващият орган да не накаже нарушителя, ако административното нарушение,
каквото всъщност не се установи да е налице поради липсата на субективен състав на
извършването му, представлява маловажен случай.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че
при този изход на делото същото е основателно. В настоящия случай са направени
разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на
процесния ЕФ, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателя направените
от него разноски в размер на 300. 00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
/ЗП/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ - София, с
който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на
5
основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на П. ИВ. ЕН е наложено наказание глоба в размер на 300.00лв. /триста/ лева и
е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на
10.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ «ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА» - София да заплати на П.
ИВ. ЕН. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6