№ 1079
гр. София, 08.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.
С определение № 399 от 20.08.2021 г. на Окръжен съд-Благоевград, НО, 11-ти състав,
постановено по ЧНД № 623/2021 г. по описа на същия съд, е потвърдено постановление от
28.07.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-Разлог поради
липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл. 129 ал.2 от НК, респ. чл. 343
ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК.
Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат
Т.Г. К., повереник и процесуален представител на Г. В. Б., М. В. Б. и Н. С. Б. – всички
наследници на починалия В. Г. Б..
В жалбата се сочи, че окръжният съд, както и прокуратурата са базирали своите
съображения за прекратяване на делото единствено и само на предположения, като
основният им мотив е, че пострадалият непосредствено след инцидента е заявил на
полицейските служители, че Ж. не го е блъскал или удрял, а той сам си бил паднал на
земята. В жалбата се поддържа обаче тезата, че предвид нараняванията, които е получил -
мозъчна контузия средна степен, травматични кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и
над твърдата мозъчна обвивка и други, едва ли пострадалият е бил адекватен към момента, в
който е заявил това и едва ли е могъл правилно да възприеме фактите и да ги възпроизведе,
но че това обстоятелство не е било анализирано от съда. В тази връзка се изтъква, че и от
прокуратурата, и от съда се твърди, че след като Б. сам е посочил, че нито е бил удрян, нито
е блъскан от автомобила, то това е самата истина, без да се анализира останалия
1
доказателствен материал. По този повод се твърди също, че вещите лица от изготвените в
хода на допълнителното разследване САТЕ са категорични, че не може да бъде изключен
механизъм на блъскане на пострадалия с ниска скорост от въпросния микробус на Ж..
Според подалият жалбата повереник неизяснен остава фактът, отразен от ОС-Благоевград,
каква е причината и защо въпросният микробус е спрял след като един път е потеглил, какво
е правил непродължителен период от време и след това отново е тръгнал, след което
пострадалият е намерен паднал на земята. Относно този факт в жалбата се изразява
предположение, че причината микробусът да спре е именно това, че след като същият
/микробусът/ е блъснал пострадалия, макар и с ниска скорост, Ж. спира да види какво става,
вижда падналия на земята Б. и след това потегля.
Претендира се, че не е анализиран и въпроса от какво са получени травматичните
увреждания на гръдния кош и наличието на голям травматичен подкожен кръвоизлив, за
които се приема, че са в резултат на значителен по сила удар или притискане между твърди
тъпи предмети в тази област. Относно същите се изтъква, че вещите лица не изключват
пострадалият да е бил блъснат от микробуса, в резултат на което той да е паднал на земята и
да е получил нараняванията. В тази връзка като правилни се считат констатациите на
вещите лица, че всичките наранявания не могат да се получат от падане на пострадалия
върху терена.
Прави се и оплакване, че не е изследвано и обстоятелството, че увреждания по тялото на
пострадалия са открити в тилната област на черепа, по лявото ухо и наранявания на меките
тъкани на черепа отляво, счупвания в гръдната област на две ребра от лявата страна на
тялото и голям хематом в лявата поясна област. Изтъква се, че ако се приеме за верен
механизмът на падане от собствен ръст, то това, според подалия жалбата, означава, че Б. е
падал няколко пъти на земята и е ставал и отново е падал. Заявява се, че няма логика и не
може от едно единствено падане от прилошаване да е налице и да се получи счупване на две
ребра вляво, нараняване на лявото ухо, както и нараняване в поясната област и
едновременно с това и нараняване в тилната област. Счита се, че този механизъм отново не е
бил изяснен.
В жалбата се претендира, че не са изследвани и твърденията на наследниците на
пострадалия, че вътрешно черепните травми може да са получени от блъскане с ръба на
микробуса по тялото на пострадалия в областта на поясната област, който ръб е с
височината на нараняването в поясната област, след като под това въздействие на
инерционните сили тялото полита назад, най-отдалечената точка на тялото, а именно главата
се удря в лявата си част в страничната предна греда, държаща предното стъкло, и вследствие
на този удар тялото е отхвърлено напред и пада на земята, както е открито и от свидетелите.
В жалбата се оспорва и приетото от вещите лица, че уврежданията може да са получени от
падане от собствен ръст при падане върху бордюр или камък. Твърди се, че видно от
приложения протокол за оглед и фотоалбум към него /който е извършен една година след
2
инцидента/ улицата се състои от пръст и че тя е без каквито и да било бордюри, а камъните,
които се намират по нея от дълги години, до такава стенен са пропаднали в земята, че и да
иска човек да се нарани на тях няма да може да го направи, защото същите са на нивото на
почвата и не стърчат. Заявява се, че всичко това още повече доказва тезата на
жалбоподателите, но че и това обстоятелство не е обсъдено и анализирано. Претендира се,
че с това на практика се пропуска основен момент - че на улицата няма бордюри, поради
което като най-вероятна причина за смъртта се сочи именно блъскането от въпросния
микробус, която възможност не се изключва от вещите лица.
Прави се оплакване, че разследването не е водено обективно. В тази връзка се претендира,
че и до момента не е намерен отговор на въпроса от какво са получени черепната травма и
гръдната травма. Твърди се обаче, че старият кръвоизлив не е бил причината за
настъпването на смъртта на Б..
Предвид така изложените аргументи подалият жалбата повереник моли да бъде отменено
атакуваното определение на ОС-Благоевград, с което е потвърдено прекратителното
постановление на ОП-Благоевград, и делото да бъде върнато за допълнително разследване
за изясняване на горните обстоятелства, както й бъде назначена допълнителна комплексна
САТЕ, която да отговори на въпроса възможно ли е при описания по-горе в жалбата
механизъм да се получат травматичните увреждания на починалия Б..
Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт,
приема за установено следното:
С постановление на прокурор при Районна прокуратура – Разлог от 12.07.2019 г. по
пр.пр. 749/2019 г. по описа на РП - Разлог е било образувано досъдебно производство /№
331 ЗМ-201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР - Благоевград/ за това, че на
12.05.2019 г. в с. Баня, община Разлог, област Благоевград е причинена средна телесна
повреда на В. Г. Б. от с. ***, община ***, област *** - престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2
от НК.
С постановление от 14.10.2019 г. досъдебното производство е изпратено от РП-Разлог
на ОП-Благоевград по компетентност с оглед събрани доказателства за евентуално
извършено престъпление с възможна правна квалификация измежду тези по чл. 115 от НК,
по чл. 124 от НК и по чл. 343 ал.1 б.“в“ от НК.
С постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 25.10.2019 г. досъдебно производство
№ 331 ЗМ-201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР - Благоевград е прието по
компетентност от Окръжна прокуратура – Благоевград с оглед наличието на доказателства
за извършено престъпление по чл. 124 ал.1 вр. чл. 129 от НК, като е постановено
досъдебното производство да продължи за престъпление по чл. 124 ал.1 вр. чл. 129 от НК.
3
В хода на разследването никое лице не е било привлечено в качеството на обвиняем за
горното или за друго престъпление.
С постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 29.07.2020 г. на основание чл.243,
ал.1, т. 1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП №
331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР – Благоевград. Това прекратително
постановление е било обжалвано от наследниците на починалия В. Г. Б. пред ОС-
Благоевград, който с определение № 2974/11.08.2020 г. на 11 наказателен състав по ЧНД №
489/2020 г. е отменил прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство и е върнал делото на ОП –Благоевград за допълнително разследване, в хода на
което да бъдат изпълнени дадените в мотивната част на определението указания.
Определението на ОС-Благоевград е било потвърдено с определение от 04.11.2020 г. на
САС, НО, 3-ти състав, постановено по вчнд № 1161/2020 г.
С процесното постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 28.07.2021 г. на основание
чл. 243, ал. 1 т.1, вр. чл. 24, ал. 1 т.1 от НПК наблюдаващият прокурор отново е прекратил
изцяло наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-Разлог при
ОДМВР-Благоевград поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл.
129 ал.2 от НК, респ. по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
Това прекратително постановление също е било обжалвано от наследниците на
починалия В. Г. Б. пред ОС-Благоевград, който със съдебен акт, предмет на настоящата
въззивна проверка - определение № 399 от 20.08.2021 г., постановено по НЧД № 623/2021 г.
по описа на същия съд – 11 наказателен състав, го е потвърдил като правилно и
законосъобразно.
В настоящото контролно производство въззивният съд, също като
първоинстанционният, е длъжен да провери дали прекратителното постановление е
обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати
нарушения на материалния и на процесуалния закон. Затова в текущото производство
въззивната инстанция е длъжна да анализира цялата доказателствена съвкупност, въз основа
на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед
на това да прецени дали установените по делото фактически положения обективно
съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. Освен това следва да бъде
преценена процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали същото е
извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по разследването
/дали събирането на доказателствения материал е протекло съобразно императивните
процесуални норми/; на дейността по оценката на доказателствения материал /дали същият
е обсъден в своята цялост, дали не е игнорирана част от него, дали са обсъдени
противоречивите доказателствени материали и т.н./; както и на самото изготвяне на
постановлението за прекратяване на наказателното производство /дали прокурорът е
допуснал нарушения при изготвянето му – като не е изложил мотиви или същите са
4
противоречи, не е изложил фактически констатации, не е посочил фактическите и/или
правните основания за прекратяването/. На оценка подлежи и материалната
законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при
прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на
основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на
постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е
извършено престъпление, което предполага преценка за правилното прилагане на
материалния закон/.
При извършената проверка на прекратителното постановление и на потвърждаващия
го първоинстанционен съдебен акт, изхождайки от горните положения, въззивната
инстанция намира сериозни основания да заяви своето несъгласие с направените в тях
решаващи фактически и правни изводи.
На първо място, преценявайки обосноваността и процесуалната законосъобразност на
постановлението за прекратяване, въззивният съд констатира, че при изложението на
възприетата релевантна фактология относно установените по тялото на починалия В. Г. Б.
телесни увреждания и механизма на тяхното причиняване в прокурорския акт на практика
механично са възпроизведени заключенията и отговорите на отделните назначени СМЕ
/общо четири на брой/, без същите да са съпоставени и анализирани и без въобще да са
обсъдени съществуващите в тях противоречия и несъответствия. Същото е сторено и от
окръжния съд, който е предприел напълно идентичен подход, а именно – възпроизвеждане
на заключенията на СМЕ в изложението на възприетата фактическа обстановка без
обсъждане и анализ, включително и на съществуващите противоречия.
В тази връзка следва да се отбележи, че и в прекратителното постановление, и в
определението на първия съд въз основа на „назначената и изпълнена комплексна съдебно -
медицинска експертиза“ е прието, че „травматичното увреждане на гръдния кош и
наличието на голям травматичен подкожен кръвоизлив са в резултат на значителен по сила
удар или притискане между твърди тъпи предмети в тази област“. Касае се за възприет и
възпроизведен извод от заключението на първата изготвена по делото СМЕ /на л. л. 38 – 51
в т.1 от ДП/, като констатацията по този извод на практика е останала изолирана и не е
намерила никакво отражение в последващите СМЕ – не е била анализирана и съпоставяна с
другите данни, поради което нито е потвърдена, нито пък е отречена изрично. В останалите
СМЕ относно установените гръдна травма и хематом в поясната област единствено е
пояснено, че гръдната травма може да се получи при падане върху неравния терен от
собствен ръст /съгласно заключението по 3-ти и 5-ти въпроси на СМЕ на л.л. 42-61 в т.2 от
ДП/ и че тя е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет /съгласно заключението по 1-
ви въпрос на ДСМЕ на л.л. 125-128 в т.2 от ДП/, а че хематомът в поясната област може да
се получи при самостоятелно падане от собствен ръст върху неравния терен /съгласно
заключението по 3-ти и 5-ти въпроси на СМЕ на л.л. 42-61 в т.2 от ДП/ и че същият се
дължи на удари с или върху твърди тъпи предмети и може да е резултат както от директен
5
удар в областта на гърба и кръста, така и при падане върху терена /съгласно заключението
по 3-ти въпрос на ДСМЕ на л.л. 125-128 в т.2 от ДП/. Така в цитираните две последващи
СМЕ при изследването и изясняването на механизма на получаването на гръдната травма и
хематома в поясната област въобще не е обсъждан въпроса за силата и интензитета на удара
или притискането, в резултат на които са настъпили тези травматични увреждания,
респективно не е обсъждан въпроса как констатираните от първата СМЕ „значителни по
сила удар или притискане“ се отнасят към установения от посочените последващи СМЕ
механизъм на получаване на тези увреждания и в частност дали „значителните по сила удар
или притискане“ могат да бъдат генерирани и произведени от падането на тялото от
собствен ръст, какъвто водещ механизъм на практика се поддържа в последващите
експертизи. Обективно тези въпроси са останали неизяснени в хода на разследването, а
изясняването им е от съществено значение за разкриването на обективната истина. Предвид
спецификата им е очевидно, че същите следва да бъдат изяснени по експертен път – чрез
способа на доказване експертиза.
Основавайки се на заключението по 3-ти и 5-ти въпроси на СМЕ на л.л. 42-61 в т.2 от ДП и
на заключението по 4-ти въпрос на ДСМЕ на л.л. 125-128 в т.2 от ДП, прокурорът в
прекратителното постановление и окръжният съд в атакуваното определение са приели, че
всички установени травматични увреждания при починалия В. Г. Б. могат да се получат при
самостоятелно падане от собствен ръст върху неравния терен и удар върху камък.
Необсъден от експертизите и неизяснен е останал обаче въпроса възможно ли е всички
установени травматични увреждания /черепно-мозъчната травма; гръдната травма и
травматичния подкожен кръвоизлив в поясната област; както и травматичните увреждания в
тилната област на главата/ да бъдат причинени и получени едновременно при едно
единствено, еднократно самостоятелно падане от собствен ръст върху неравния терен и ако
е възможно по какъв точно механизъм е станало това. Този, ненамерил отговор в хода на
разследването, въпрос също е от особено важно значение за установяването на обективната
истина относно причината за падането на В. Б. и за нараняванията по тялото му.
Настоящият състав на САС намира за напълно необосновани изводите и констатациите в
заключението по отговорите на 2-ри и 6-ти въпроси на СМЕ на л.л. 66-118 в т.1 от ДП, че
травматичните увреждания на главата и на гръдния кош могат да се получат в резултат на
падане и удар върху бордюр. От данните по делото /протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум/ е видно, че на терена, където е
намерен паднал В. Б., не е имало никакви бордюри или други подобни предмети, поради
което лишени от доказателствена основа се явяват горните експертни изводи на вещите
лица. И тъй като тези необосновани експертни изводи са възприети от прокурора, то тяхното
възпроизвеждане в прекратителното постановление е довело до класическа необоснованост
/несъответствие на фактическите положения на събраните доказателства/ на същото в частта
относно констатацията, че установените травматични увреждания на главата и на гръдния
кош в случая са могли да се получат в резултат на падане и удар върху бордюр.
6
Въззивната инстанция констатира също, че в изготвените до момента на досъдебното
производство четири на брой СМЕ нееднозначно и противоречиво е отговорено на въпроса
каква е била /първо/причината за падането на В. Б. върху терена на улицата и каква е
механогенезата на получаването на установените увреждания по тялото на В. Б.. Така, в
първата поред изготвена СМЕ /на л.л. 38-51 в т.1/ не се изключва механизъм, при който
тялото на Б. да е било блъснато от бус-а, управляван от Н. Ж., в резултат на което Б. да е
паднал върху терена. В заключението на втората поред изготвена СМЕ /на л.л. 66-118 в т.1/
в отговора на 2-ри въпрос на основата на данните за дългогодишното високо артериално
кръвно налягане на Б. не се изключва механизъм, при който в деня на процесния инцидент
да му е станало лошо и вследствие на това да е паднал на терена и да се е ударил. Като в
същия отговор не е изключена с категоричност и вероятността за бутане с малка скорост с
микробуса, управляван от Н. Ж., и последващо падане върху терена. Тези механизми и
причини за падането на тялото на Б. са посочени и в отговора на 6-та задача на същата
/втората поред/ СМЕ, а именно – от една страна, че е възможно поради стресово състояние
от разправията на 12.05.2019 г. с клиента /Н.Ж./ В. Б. да е получил хипертонична криза,
която да е причината за падането му на улицата; а от друга страна, че е възможно да е имало
блъскане с /от/ микробуса, да е имало съприкосновение /на микробуса/ в тялото на Б. и
следващо падане върху терена. В третата поред СМЕ /на л.л. 42-61 в т.2/ в отговора на 2-ра
задача се сочи вече, че смъртта на В. Б. вероятно е настъпила при нов епилептичен гърч /за
каквито гърчове експертите считат, че има данни в приложена етапна епикриза/, като в
отговорите на 3-та и 5-та задачи на тази експертиза се приема категорично, че установените
при В. Б. травматични увреждания могат да се получат при самостоятелно падане от
собствения му ръст върху неравния терен. В заключението на четвъртата изготвена СМЕ
/л.л. 125-128 в т.2/ в отговора на 1-ви въпрос относно механогенезата на получаването на
гръдната травма е прието, че не може да се направи категоричен извод за точния механизъм
на получаване на тази травма, като същевременно е отбелязано, че няма данни, от които със
сигурност да се прецени, че се касае за увреждания, получени при ПТП. Същата експертиза
в отговора на 3-ти въпрос относно механизма на получаване на хематома в поясната област
е приела, че той /хематома/ може да е резултат както от директен удар в областта на гърба и
кръста, така и при падане върху терена, но че в конкретния случай няма данни, от които със
сигурност да се приеме единият или другият механизъм.
Твърденията, че „не се изключва с категоричност механизъм, при който тялото на Б. да е
било блъснато от микробуса, в резултат на което Б. да е паднал върху терена“; „че не се
изключва механизъм, при който в деня на процесния инцидент поради стресово състояние
да е получил хипертонична криза, да му е станало лошо и вследствие на това да е паднал на
терена и да се е ударил“; „че смъртта на В. Б. вероятно е настъпила при нов епилептичен
гърч“; „че установените при В. Б. травматични увреждания могат да се получат при
самостоятелно падане от собствения му ръст върху неравния терен“; „че относно
получаването на гръдната травма няма данни, от които със сигурност да се прецени, че се
касае за получени увреждания при ПТП“ и „че относно механизма на получаване на
7
хематома в поясната област същият може да е резултат както от директен удар в областта на
гърба и кръста, така и при падане върху терена“ категорично не са тъждествени и не са с
еднакво значение и смисъл, поради което следва логичният извод за съществуването на
смислови противоречия между тях.
Гореописаните разнопосочни и противоречиви експертни изводи относно /първо/причината
за падането на В. Б. върху терена на улицата и относно механогенезата на получаването на
установените увреждания по тялото на В. Б. са били възпроизведени почти буквално както в
прекратителното постановление, така и в проверяваното определение на ОС-Благоевград.
Като нито прокурорът, нито първостепенният съд са извършили анализ на тази съвкупност
от различни по смисъл експертни заключения и изводи, поради което на практика те не са
достигнали до обоснован еднозначен фактически извод относно обстоятелствата каква е
конкретната причина за падането на В. Б. върху терена и каква е механогенезата на
получените увреждания. Така, без да извършват каквато и да е преценка и анализ на
приобщените експертизи и без да приемат за установени конкретни факти относно
причината за падането на В. Б. и за получаването на уврежданията, и прокурорът, и
окръжният съд необосновано са приели, че не са налице доказателства, които да сочат, че
причината за падането на В. Б. върху терена и за получените от него травматични
увреждания са в резултат на блъскане или удряне от страна на Н. Ж. или от блъскането му с
микробуса на последния.
Дадените в назначените по делото СМЕ разнопосочни, нееднозначни и противоречиви
трактовки на въпросите относно причината за падането на В. Б. върху терена и за
мехоногенезата на получените увреждания, преценени във връзка с естеството на
получените наранявания, сред които и ЧМТ и мозъчна контузия средна степен, които
поставят под сериозно съмнение адекватността и ориентираността на Б. в конкретната
ситуация и непосредствено след нея, мотивират настоящата инстанция да не се доверява
безрезервно на установените чрез свидетелски показания твърдения на В. Б., че е паднал сам
и Н. Ж. не го е удрял и блъскал. С оглед на това така пресъздадените твърдения на Б.
относно причината за падането му, преценени във връзка с всички останали данни, нямат и
не могат да имат приоритетно значение при установяването на фактическата обстановка на
случилото се на 12.05.2019 г. Затова при наличните противоречия в заключенията на СМЕ и
при отчитане на обстоятелствата, при които Б. е споделил причината за падането си, само
въз основа на съществуващите данни за горните твърдения на Б. не може обосновано и
категорично да се приеме, че той е паднал сам, респективно че падането му на терена не се
дължи на чуждо физическо въздействие.
Предвид констатираните по-горе разминавания и противоречия в заключенията на
изготвените до момента по делото СМЕ относно причината за падането на В. Б. върху
терена и относно механогенезата на установените при него увреждания и поради
доказателственото значение и задължителност на експертизата като способ на доказване за
установяването на горните обстоятелства, доколкото те са свързани с изясняване причината
8
за настъпването на смъртта на Б. /чл. 144 ал.2 т.1 НПК/, настоящият въззивен състав счита,
че за обективното, всестранно и пълно изследване на тези обстоятелства, които безспорно са
значими за предмета на делото, и за осигуряване разкриването на обективната истина
относно непосредствената причина за настъпването на смъртта на Б. следва да бъде
назначена повторна комплексна СМЕ в разширен състав. Апелативният съд счита, че
предметът на тази експертиза следва да обхване и посочените по-горе в настоящото
изложение неизяснени въпроси. Освен това въззивната инстанция е на мнение, че
визираната повторна комплексна СМЕ по възможност следва да бъде възложена на
специалисти по съдебна медицина, неврология /неврохирургия/, образна диагностика и
травматология, различни от вече участвалите в изготвянето на приложените по делото
експертизи. Впрочем във връзка със специалността на вещите лица в предходното
определение на САС /от 04.11.2020 г./ при обсъждането на необходимостта от назначаването
на нова експертиза относно получените травми изрично е било указано в тази експертиза да
бъде включено и вещо лице-травматолог, което обаче не е било сторено от разследващия
орган.
Като е приел обоснованост и законосъобразност на прекратителното прокурорско
постановление и като е възприел за безспорно доказана по делото описаната в
определението фактическа обстановка, без да е проведено пълно и всестранно разследване,
без да са събрани всички възможни относими доказателствени материали, без да са
установени по надлежния процесуален ред всички релевантни обстоятелства и без да е
извършен необходимия анализ на приобщената до момента доказателствена съвкупност,
ОС-Благоевград е постановил един незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, с който
неправилно и незаконосъобразно е потвърдил прекратителното постановление на прокурора
от ОП-Благоевград. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено, като
на основание чл. 243 ал.8 във вр. с ал.6 т.3 от НПК следва да бъде отменено в цялост и
постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато
на прокурора от ОП-Благоевград за изпълнение на дадените указания във връзка с
надлежното установяване на всички относими към предмета на разследването
обстоятелства.
Доколкото към настоящия момент релевантната фактическа обстановка не е напълно и
всестранно изяснена поради неизследването на всички значими и относими към предмета на
делото обстоятелства, настоящият въззивен състав не споделя и правните изводи на
прокурора и на ОС-Благоевград за отсъствието /неналичието/ на обективирано човешко
поведение, което да е съставомерно и покриващо състав на престъпление по чл.124 вр.
чл.129,ал.2 НК или по чл.343,ал. 1 ,б.“в“ вр. чл.342,ал. 1 НК. Едва след събирането и
оценката на всички възможни относими доказателства и след извеждането въз основа на тях
на обоснована фактическа обстановка прокурорът следва да се произнесе по приложението
на материалния закон като извърши преценка относно наличието или отсъствието на
съставомерно поведение, покриващо признаците на престъпление по НК.
9
Предвид гореизложеното и доколкото на практика първостепенният съд е основал
осъществения от него контрол върху обосноваността и законосъобразността на
прекратителното постановление на базата на една неизяснена и непълна фактическа
обстановка, то основателни се явяват оплакванията в жалбата на наследниците на починалия
В. Г. Б., касаещи всеобхватността, пълнотата и обективността на воденото разследване.
Воден от гореизложените съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 399 от 20.08.2021 г. на Окръжен съд-Благоевград, НО, 11-ти
състав, постановено по ЧНД № 623/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановление от 28.07.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-
Разлог поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл. 129 ал.2 от
НК, респ. чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление от 28.07.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –
Благоевград, с което на основание чл. 243, ал. 1 т.1, вр. чл. 24, ал. 1 т.1 от НПК е прекратено
изцяло наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-Разлог при
ОДМВР-Благоевград поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл.
129 ал.2 от НК, респ. по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора при ОП-Благоевград за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10