Решение по дело №2846/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2216
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100502846
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

гр.София, 15.04.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                 ЧЖ, първо гражданско  отделение,

в закрито заседание на петнадесети април

две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                               МАРИАНА ХРИСТОВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 2846                                                        по описа

за 2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.

         Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ против Постановление за за разноски от 13.01.2020 г. по изпълнително дело № 20207900400006 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при СГС.

         Жалбоподателят твърди, че с ПДИ по горното изпълнително дело са поканени да заплатят дължимите суми от 107 848,17 лв., съгласно изпълнителен лист издаден по гр.д. № 2441/2019 г. на САС, включително разноски в изпълнителното производство в размер на 3000 лв. в полза на взискателя. Твърди се, че жалбоподателят-длъжник възразил на 07.01.2020 г. срещу определените разноски, като това възражение е уважено частично до сумата от 1 937,04 лв. Поддържа се, че тези разноски са прекомерни, тъй като правната помощ на адвоката на взискателя се е свела единствено до подаване на типова молба за образуване на изпълнително дело и предписване на стандартни мерки във връзка с изпълнението на парично вземане. Твърди се, че извършеното действие по иницииране на изпълнителното производство и налагане на запор на банковите сметки на длъжника не би могло да се характеризира като действие, отличаващо се с правна и фактическа сложност. Твърди се, че по делото не са извършени никакви други процесуални действия.

         Моли съда да постанови определение, по силата на което да отмени Постановлението за разноските за горницата над 200 лв. до начислените разноски от 1 907,04 лв., поради прекомерност и оттам преизчисляване на размера на таксата по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законовоопределените размери.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя чрез процесуалния му представител адвокат Т..

         Твърди, че адвокатският хонорар е заплатен в брой. Поддържа, че още на 21.09.2017 г. с подаване на исковата молба взискателят е посочил банкова сметка, ***. Твърди, че адвокатският хонорар е съобразен с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство. Твърди, че са извършени действия с цел удовлетворяване на парично вземане.

         Моли съда да остави възражението без уважение.

         На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20207900400006 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя Л.Ц.Д.за събиране на вземане по изпълнителен лист от 20.12.2019 г., издаден въз основа на не влязло в сила въззивно Решение по гр.д. № 2441/2019 г. на САС, по силата на което длъжникът и жалбоподател в настоящото производство ЗАД „А.“ е осъден да заплати на Л.Ц.Д.сумата от 68 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

         Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 г. Видно от договора със същия е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв. за образуване на изпълнително дело и представителство по делото. Удостоверено е, че в брой е заплатена сумата от 3000 лв., поради което съдът приема, че са налице писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., доколкото в тази част договорът има характер на разписка.

         В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20207900400006 на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ и е посочил изпълнителен способ-запор върху наличните банкови сметки на длъжника.

         На 06.01.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания изпълнителен лист от 68 000 лв., сумата от 30 400,55 лв.-изтекла законна лихва от 25.08.2015 т. до 20.01.2020 г.,  както и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., такси по изпълнението в размер на 6 447,62 лв.

         В същия ден на 06.01.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД. На 07.01.2020 г., въз основа на нареждането на ЧСИ, обективирано в запорното съобщение, по банковата сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума от запор в размер на 107 602,60 лв.

         На 08.01.2020 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като на 13.01.2020 г. с Постановление от същата дата, съдебният изпълнител е уважил частично възражението, като намалил адвокатското възнаграждение на сумата от 1937,04 лв.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ М. да намали разноските по изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното постановление от 13.01.2020 г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 3000 лв. до сумата от 200 лв., което искане е уважено частично до сумата от 1937,04 лв., ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Следователно подадената частна жалба е допустима.

По съществото на жалбата:

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. ) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е осъществено законосъобразно принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2020 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно изпълнение на задължението е започнал да тече от 06.01.2020 г. и по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК е изтекъл на 20.01.2020 г. Значението на този срок е, че преди той да изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на принудително изпълнение. Забраната за изпълнителни действия не се отнася до действията, с които се обезпечава успешния изход на изпълнителното производство, т.е. няма спор, че възбрана и запор, могат да се наложат едновременно с връчване на ПДИ-чл.507, ал.1 от ГПК. В този срок обаче те могат да бъдат наложени само като обезпечителна мярка, като част от предприето срещу титуляря на сметката принудително изпълнение, но в този срок съдебният изпълнител не може да пристъпи и съответно да осъществи принудителното изпълнение, както незаконосъобразно е постъпил в случая частният съдебен изпълнител нареждайки на ЦКБ АД с получаването на запорното съобщение да внесе дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител.

По този начин принудителното изпълнение, чрез нареждане за плащане и превод на сумата по банковата сметка на съдебния изпълнител, е извършено на 07.01.2020 г., т.е. преди да изтече срокът за доброволно изпълнение. Това действие е опорочено, поради което настоящият съдебен състав приема, че посоченията от взискателя способ, не е приложен, съответно длъжникът не дължи и адвокатско възнаграждение на взискателя за изъвршване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до който размер ще следва да бъде намалено.

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26, б.“д“ съответно на 6196,82 лв. с ДДС. Таксата е определена при съобразяване на намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение на 200 лв., на материалния интерес по изпълнителното дело за взискателя, който е в размер на общо 98 600,55 лв., от която сума главница в размер на 68 000 лв., законна лихва върху тази главница в размер на 30 400,55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

         Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 13.01.2020 г. на ЧСИ Р. М., в частта, с която са приети разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на сумата от 1 737,04 лв. и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на  ЗАД „А.“, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** дължимите в изпълнителното производство по № 20207900400006 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при СГС от длъжника ЗАД „А.“ разноски за адвокатско възнаграждение от 1937,04 лв. на 200 лв. /двеста лв./ и пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 6 196,82 лв. с включено ДДС /шест хиляди сто деветдесет и шест и 0,82/.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.