Р Е Ш Е Н
И Е
№
8 28.01.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 276 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
„Б.1“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя В. Е. П. обжалва решението по а.н.д.№369/2020г. на РС -
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неясно
описание на нарушението във вр. с хипотезите по чл.214 от ЗТ и недоказано
нарушение поради наличие на табела в обекта, поставена на видно място, която е
част от категорийната символика. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмена молба-становище управителят на касатора поддържа жалбата.
В
писмено становище адв.Иванка Андреева като пълномощник на ответната Комисия за
защита на потребителите – гр.София оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е
постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и
не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №К-14627/14.11.2019г. на директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийка, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Б.1“
ЕООД за нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ на основание чл.214 от ЗТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 03.09.2019г. служители от
КЗП св.Х., св.С. и Т. извършили проверка в заведение за хранене и развлечение
/ресторант „Бохемия/, стопанисван от касатора в гр.Кюстендил, ул.“Хисарлъка“ №
1. Установили, че търговецът предоставя туристически услуги –
„ресторантьорство“ в търговски обект без да е поставил на видно място
удостоверение за утвърдена категоризация или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране на обекта. След проверката управителят на
дружеството представил приходна квитанция за заплатена такса за категоризиране
на обекта. Установено е, че поставената в обекта категорийна символика не включва
удостоверение за категоризация.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за реквизитите
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на допуснати съществени нарушения на
процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. Съдът е посочил, че
търговският обект е функционирал с издадено безсрочно удостоверение за
категория, което не е било поставено на видно място като част от категорийната
символика, чиято роля е да уведоми потребителите на туристическата услуга за
условията в съответното място. Съдът е приел законосъобразност на наложената санкция
в минималния законов размер във вр. с целите на наказването по чл.12 от ЗАНН.
Отрекъл е маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради високата степен на
засягане на обществените отношения и издаденото временно удостоверение след
нарушението във връзка с проверката от КЗП. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно.
Санкцията
на чл.214 от ЗТ в приложимата редакция, обн. ДВ, бр.30/2013г., в сила от
26.03.2013г. се налага на лице, което не постави временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране или категорийната символика за
туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на видно място в, съответно на
територията на обекта. Изменението на чл.214 от ЗТ, обн. ДВ, бр.17/2020г.,
преценявано по реда на чл.3, ал.2 от ЗАНН, не въвежда различен фактически
състав за съставомерност по казуса. Нормата съдържа две хипотези. АНО е
приложил втората хипотеза, свързана с липса на поставена категорийна символика
досежно липса на удостоверение за категория. В съдържанието на НП има ясно
текстово обвинение във връзка с приложената от АНО правна хипотеза. Твърдението
на касатора за обратното е неоснователно.
Правилен
е извода на съда за съставомерно противоправно деяние. Стопанисваният от
търговеца обект представлява туристически по дефиницията на чл.3, ал.2, т.2 от
ЗТ като заведение за хранене и развлечение във вид на ресторант. На
инкриминираната дата 03.09.2019г. контролните органи са установили липса на
поставена категорийна символика в частта удостоверение за категорията на обекта
в нарушение на задължението по чл.132, ал.1 от ЗТ. Противно на твърдението на
касатора, наличието на табела не води до отпадане на отговорността, т.к.
категорийната символика включва в кумулативен порядък удостоверението и
табелата. Следователно, наличието на поставена табела в правен аспект има
значение на смегчаващо отговорността обстоятелство по чл.27, ал.3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН и води до на по-нисък размер на санкцията, но не до отпадане
на отговорността по чл.214 от ЗТ, както правилно е процедирал АНО.
Касационният
съд споделя изцяло мотивите на районния съд за липса на маловажен случай. В
казуса отсъстват основанията по чл.93, т.9 от НК. Поведението на дружеството не
разкрива белезите на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от същия вид. Издаденото временно удостоверение
е след датата на нарушението, като процедурата пред общината е проведена в
резултат на установеното от контролните органи противоправно деяние.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №236/17.07.2020г.
по а.н.д. №369/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.