Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.Пазарджик, 12.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 19.10.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1015 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.В.Т. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001459 от 05.06.2020 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178Д от ЗДП, за нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира и заплащането на съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят Т. е санкционирана с НП затова, че на 13.05.2020г., в 19:50 часа, в гр.Пазарджик, на бул.”Б.“, пред № Е е паркирала л. а. „Ф., собственост на К. Н. Т., на място определено за хора с трайни увреждания, без да има това право.
Това било нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП, която правна норма разписва императивно, че паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Вмененото нарушение било констатирано от служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, сред които бил актосъставителят – св. А. К., към които преди това бил подаден сигнал от гражданин.
След констатиране на нарушението против Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 12.06.2020 год., а жалбата против НП била подадена в съда на 19.06.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя - св.К. и тези на св. Д.Х..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата не е основателна. Съображенията са следните:
Съдът намира, че административнонаказателното производство е започнато с допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това е така защото издадения акт и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и съответно на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва точно и ясно описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено.
Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, на жалбоподателя Т. е вменено нарушение по чл. 178д във вр. с чл. 98 ал.2, т.4 от ЗДП. Разпоредбата на чл. 98 ал.2, т.4 от ЗДП, вменена като нарушена, предвижда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Несъмнено местата за паркиране, определени за хора с трайни увреждания, се обозначават с пътен знак Д21. Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци регламентира видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране. Съгласно чл. 3 от тази наредба, пътните знаци могат да се използват самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и други средства за сигнализация и организация на движението. Те се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, а в населените места - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението. Съгласно чл. 120 от същата наредба, пътен знак Д21 "Инвалид" се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак "Инвалид". Пътният знак се поставя самостоятелно или в съчетание с пътни знаци В28 или Д19. Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания и по-точно чл.22 от нея, указва следното: „местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност (светло синя маркировка със знак за инвалидна количка)“. Това са нормите засягащи обозначаването на местата за паркиране от хора с увреждания.
В обжалваното НП обаче, както и в издадения преди него акт, по никакъв начин не е описано как и дали въобще е било обозначено мястото, на което се твърди, че е паркирала Т., за да се установи, че същото е предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания.
Начина на обозначаване на мястото не се установява дори и от показанията на актосъставител дадени пред въззивната инстанция, но дори да бе установено, то е недопустимо едва в този стадий на производството описаното в НП нарушение да се допълва фактологически с обстоятелства, които не се били предявени на наказаното лице и против които то не е бил в състояние да организира защита още със започването на АНП против него, т.е. още със съставянето на АУАН.
На следващо място следва да се каже, че забраната за паркиране на места, предвидени за спиране на хора с трайни увреждания предвижда изключения, в случай че паркиралия на това място има издадена по реда на чл. 99а от ЗДП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания.
Видно от приложеното и прието писмено доказателство /лист 24 от делото/ жалбоподателят Т. има надлежно издадена от Кмета на Община Пазарджик Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.06.2021 година. Такава карта с пожизнена валидност има и собственикът на процесната МПС – К. Т. /виж л.23 от делото/.
При това положение Т. не е извършила по никакъв начин вмененото й разрешение, т.к. има право да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, т.е. не е налице отрицателната предпоставка на чл.178Д от ЗДП. Вярно е, че по време на проверката картата издадена на името на Т. не е бил в паркирания автомобил, но това не значи, че тя няма право да паркира на паркоместа, определени за хора с трайни увреждания, защото сама карта не материализира това право, а само го удостоверява. Нейното право е материализирано от заболяването на Т., която има решение на ТЕЛК и й е определена 75% неработоспособност, а след това е материализирано и от решението на кмета на Общината да й се издаде въпросната карта.
Т. не е извършила нарушението не само поради гореизложеното, но и поради това, че от неопроверганите по никакъв начин показания на св.Х. стана ясно, че не тя е паркирала автомобила на процесното място, т.е. не е извършила изпълнителното деяние на вмененото й нарушение. Стана ясно, че това е направил по-рано през деня нейният свекър и собственик на автомобила – К. Т., който както вече се посочи също има пожизнено признато право да паркира на паркоместа, определени за хора с трайни увреждания. Стана ясно, че К. Т. пътувал за дома си в с.Г., като в един момент му прилошало и той паркирал с автомобила до работата на снаха си – А.Т.. Стана ясно, че след това бил повикан другият син на Т. /не съпругът на А.Т./, който дошъл със свой автомобил и откарал баща си в дома му в с.Г., при което паркираният на място автомобил бил поверен на А.Т., която поела ангажимент да го закара до селото след приключване на работа.
Поради всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о. с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.32 от делото/ и представения списък на разноските /л. 43 от делото/ се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от ОДМВР-Пазарджик, следва да се каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лв.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-001459 от 05.06.2020 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на А.В.Т. ***, ЕГН ********** основание чл.178Д от ЗДП, във вр. с чл.98 ал.2, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на А.В.Т. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв. /тиста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: