№ 653
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100902583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.01.2017 г. между сдружение Б.Ф.С. в качеството на
наемодател и „Н.Ф.Б.“ ЕАД като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот,
находящ се в гр. София, район Витоша, в УПИ I – „За национална спортна база“, в квартал
269А, по плана на гр. София, местност „Артерия Трайко Китанчев“, подробно описан в чл.
3.1 от договора за наем, а именно: сграда на 4 етажа. Посочва, че с договора за наем Б.Ф.С.
му е отдал описаните в чл. 3 от договора обекти за срок от 10 години. В чл. 13.1 от договора
са уредени правата на наемателя по този договор да пренаема, възлага или прехвърля, което
и да е от своите права и задължения по договора на пренаематели, преобрататели или
правоприемници. Твърди, че на основание чл. 13.1 от договора, на 23.02.2017 г. сключил
договор за наем с ответника, в качеството му на наемател, с който предоставил за временно
и възмездно ползване част от недвижимия имот, а именно: сграда на четири етажа,
находяща се в гр. София, район Витоша в УПИ I – „За национална спортна база“ в кв. 269А
по плана на гр. София, местност „Артерия Трайко Китанчев“, състояща се от партер-
ресторант с кухненски бокс и прилежаща тераса, лоби бар, фитнес център, СПА център и
перално помещение, три етажа, с общо 40 броя хотелски стаи, 5 броя апартаменти и 2 броя
конферентни зали, ресторант с кухненски блок и прилежаща тераса, заедно с наличното в
тях оборудване. Съгласно чл. 6.1 от договора наемната цена е в размер на 18 000 евро без
ДДС, дължима ежемесечно, с изключение на гратисния период. Наемната цена е следвало да
се заплаща авансово от ответника „Б.Б.Г.“ ООД за всеки месец до 15-то число от месеца, за
който се отнася. Съгласно чл. 21 от договора за наем при забава на плащанията ответникът
дължи неустойка в размер на 0,1% на ден върху размера на просроченото плащане до
окончателното плащане. Твърди, че предал наетия обект на наемателя, за което е съставен
приемо-предавателен протокол на 01.03.2017 г. Ответникът спрял да плаща наемната цена
1
от месец октомври 2017 г. и след като не е платило наемната цена за октомври, ноември,
декември 2017 г. и януари, февруари и март 2018 г. му изпратил нотариална покана, с която
предоставил на ответника 7-дневен срок, считано от връчване на нотариална покана за
доброволно изпълнение на забавените наемни вноски и следващите се неустойки и е
направило изявление за разваляне на договора за наем от 23.02.2017 г., в случай, че не бъдат
изпълнени задълженията в предоставения срок за това. Твърди, че поканата е връчена на
„Б.Б.Г.“ ООД на 13.04.2018 г. Посочва, че на 22.05.2018 г. между страните е подписано
споразумение за разсрочено плащане на задължения. Твърди, че със споразумението
ответникът е признал задължения и се е задължил да заплати на ищеца посочените в същото
суми. Посочва, че в друг процес предявил искове за заплащане на 10% от дължимите суми,
като по т.д. № 2771/2019 г. на СГС, ТО исковете са уважени. С настоящата искова молба
предявява частичен иск за заплащане на 90% от дължимите вноски, чиито падежи са
настъпили на 30.11.2018 г. и на 30.12.2018 г., т.е. за по 90% от 6 200 евро с падеж 30.11.2018
г.; 6 200 евро с падеж 30.12.2018 г.; 9 771 евро с падеж 30.11.2018 г.; 9 771 евро с падеж
30.12.2018 г., както и за 90% от мораторните лихви върху тези вноски, считано от датата на
съответния падеж до датата на завеждане на исковата молба. Посочва, че общият размер на
дължимите главници е 28 747,80 евро, а на мораторните лихви от датите на падежите до
завеждане на исковата молба е в размер на 7 776,90 евро. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата в размер на
28 747,80 евро, представлява частичен иск в размер на 90% от дължимите вноски, с падежи
30.11.2018 г. и 30.12.2018 г., както и сумата в размер на 7 776,90 евро, представляваща 90%
от мораторните лихви, считано от датата на падежа до датата на завеждане на исковата
молба. Претендира законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът, уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не
подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал.
1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на
чл. 50, ал. 2 ГПК. В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за
което е редовно призован, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка, на
ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
и приети писмени доказателства, както и тези в първото по делото съдебно заседание, съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват вероятно основателни.
Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови
предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха
извършени разноски в общ размер на 8 257,44 лева, от които 2 857,44 лева за държавна такса
и 5 400 лева за адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
2
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: *******, BIC: STSABGSF при „Банка
ДСК“ АД с титуляр: „Н.Ф.Б.“ ЕАД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Б.Б.Г.“ ООД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на „Н.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. София, ул. *******8, сумата от 28 747,80 евро /двадесет и осем хиляди
седемстотин четиридесет и седем евро и осемдесет евроцента/, представляваща частичен
иск в размер на 90% от дължимите вноски, с падежи 30.11.2018 г. и 30.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 7 776,90 евро /седем хиляди седемстотин
седемдесет и шест евро и деветдесет евроцента/, представляваща 90% от мораторните
лихви, считано от датата на съответния падеж на вноските до датата на завеждане на
исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.Б.Г.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. „******* да заплати на „Н.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
ул. *******8, сумата в размер на 8 257,44 лева /осем хиляди двеста петдесет и седем лева
и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3