Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е № 263477
21.10.2020г., гр. Пловдив
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА - районен съдия при
Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по АНД № 5837/2020г. по описа на
ПРС, XXV н.с., след като се запознах с
материалите по делото, както и с основанията на чл. 376, ал. 1 НПК, вр. чл. 78а НК,
констатирах, че в конкретния случай не са налице предпоставките за разглеждане
на делото по реда на гл. XXVIII НПК, доколкото намирам, че в хода на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия М.И.Н.. Спрямо нея е внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1, пр. III от НК. а именно за
това че на
03.03.2018 г. на път III - 375 км.33, Пещера-Пловдив при управление на лек
автомобил „Джип“ марка „Гранд Чероки“ с per. № …
е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.25 ал.1 от ЗДвП
„Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“.
Чл. 46. ал. 2 от ППЗДвП
/Правилника
за прилагане на закона за движение по пътищата/ „Пътен
знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „Стоп Линията“, очертана с пътна маркировка
или ако няма такава – на линията на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства които имат
предимство“
като по
непредпазливост е причинила на С. Й.
Г. с ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в контузии на главата, таза и лявата длан с разкъсване на лонното
съчлинение на таза, счупване на дясна срамна кост, счупване на основите на IV и
V дланни кости и на ладиевидната кост на лявата длан, довело до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника, както и до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник.
Макар,
че НПК не урежда подробно какво трябва да съдържа Постановлението по чл. 375 от НПК, не е правилно да се приеме, че изискванията към неговото съдържание
са занижени в сравнение с изрично предвидените в чл. 246 от НПК реквизити на обвинителния акт. Напротив, след като делото трябва
да бъде решено в неподлежащите на изменение фактически рамки, очертани с
внесения в съда прокурорски акт, в същия деянието следва да бъде описано с
всички свои обективни и субективни признаци, така както законодателя го е
визирал в съответната правна норма. Тези изисквания за съдържанието на
обвинителния акт, респективно Постановлението по чл. 375 от НПК са визирани в т.4.2 на ТР№ 2/07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д №
2/2002 г. на ОСНК, в която подробно са посочени реквизитите, които следва да
съдържат съответните прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния
процес. Липсата им, съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни
в наказателния процес.
Досъдебното
производство вече е било внасяно в съда с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, по което е
било образувано АНД № 775/2020г. по описа на ПРС, XXV н.св. С
Разпореждане от 13.02.2020г. съдебното производство е прекратено и делото върнато
на РП Пловдив за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
След
като разгледа внесеното в съда постановление по което е образувано настоящото
съдебно производство, настоящия състав намира че констатираните съществени
процесуални нарушения не са отстранени в цялост.
На първо място при предходното връщане на делото беше отбелязано че при
описанието на фактите в постановлението с които прокурорът твърди да е нарушена
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП са описани само действията на обвиняемата
Н. – къде се е движела, какво сторила тя преди да излезе на главен път III-375, км. 33 и след това. Липсваше описание на другото
превозно средство и поведението на другия водач – кой е, с какво МПС се е
движел, по кой път? В настоящото постановление има изложени факти за това кое
моторно превозно средство по кой път се е движело, но отново липсва информация
за скоростта с която прокурора приема че са се движели и защо по този начин
именно действията на обвиняемата са създали опасност и са довели до настъпилия
престъпен резултат. Фактите описани в постановлението в тази насока отново са
противоречиви. Прокурорът е посочил „Времето било ясно, пътната настилка –
асфалтова, без неравности. След като спряла управляваното от нея превозно
средство на горепосочения пътен знак „Б2“, обвиняемата Н. се огледала за приближаващи пътни превозни средства и в двете посоки на
движение, и макар да не била сигурна че е безопасно за останалите участници
в движението, тя потеглила като предприела маневра „завой на ляво“, достигайки
скорост от 6-7 км/ч. Това нейно поведение било в разрез с разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП“. Възниква въпроса след като пътят е бил без неравности, в
ясно време и с асфалтова настилка, и обвиняемата се е огледала в двете посоки,
защо не е била сигурна че е безопасно и кое е обусловило тази нейна
несигурност, с кое обвиняемата е създала опасност за останалите участници в
движението и с кое не се е съобразила като в крайна сметка е спряла на пътния
знак „Б2“ и се е огледала в двете посоки. Цитираното по-горе е вътрешно
противоречиво и внася неяснота в тази насока. Малко след горепосочения цитат, прокурорът
написал „при навлизане на автомобила на обв. Н. на път № III-375, последната не успяла да възприеме своевременно
мотоциклета на пострадалия Г. …..“. Отново възниква въпроса защо не е успяла да
го възприеме своевременно, по каква причина, и изобщо могла ли е да го
възприеме за да има изобщо противоправно поведение. В крайна сметка ако не е
имала възможност да го възприеме своевременно с кое е нарушила цитираните от
прокурора разпоредби на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП?
Посоченото следва да стане недвусмислено ясно чрез излагане на фактите които
прокурора приема за установени, за да е наясно обвиняемия срещу какви факти
следва да се защитава.
На следващо място, от описаните факти не става ясно кой е пътя с предимство
– този по който се е движела обвиняемата Н., или този по който се е движел
пострадалия Г., като извод в тази насока следва да се прави чрез тълкуване
което е недопустимо.
На трето място, налице е
противоречие между диспозитива на предявеното на обв. Н. обвинение и фактите
изложени в постановлението относно уврежданията които причинила по
непредпазливост на пострадалия Г. и с които причинила средна телесна повреда на
същия. Във фактите на л.1 /гръб/ от Обвинителния акт, относно тези обстоятелства
е отразено че „В резултат на сблъсъка на двете превозни средства, св. Г.
получил травматични увреждания – контузии на главата, таза и лявата длан, с
разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на дясната срамна кост,
счупване на основите на четвърти и пети дланни кости и на ладиевидната кост на
лявата длан. Тези увреждания, които
настъпили в областта на таза, довели до причиняване на трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника за срок от около 2-3 месеца. Уврежданията на
лявата длан, довели до причиняване на трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника за срок от около 2-3 месеца. Уврежданията на лявата длан,
довели до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок около
3-4 месец“. В противоречие с изложеното обаче в диспозитива на обвинението
е отразено че обв. Н. е причинила „….средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата,
таза и лявата длан с разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на
дясната срамна кост, счупване на основите на IV и V дланни кости и на
ладиевидната кост на лявата длан, довело
до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника, както и до
трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник“. Посоченото противоречие
е абсолютно недопустимо и грубо нарушава правото на защита на обвиняемата, като
не става ясно и контузията на главата до каква средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, е довела.
Поради изложеното по горе е налице съществено процесуално нарушение довело
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 – правото на защита
на обвиняемия – да научи в какво е обвинен, отстранимо по своя характер, което
не може да бъде отстранено в съдебната фаза на процеса. Поради изложеното
делото следва да се върне на прокуратурата за отстраняване на констатираните
пропуски, а съдебното производство да бъде прекратено на основание чл. 377,
ал.1 от НПК.
Ето защо и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М
:
ПРЕКРАТЯВАМ
съдебното
производство по АНД № 5837/2020г. по
описа на РС Пловдив, ХХV
н.св. водено срещу М.И.Н. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. II,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. III
от НК.
ВРЪЩА
делото на РП Пловдив за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено
процесуално нарушение, изложено в мотивната част на настоящото разпореждане.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
разпореждането за прекратяване на съдебното производство на прокурора,
защитника и обвиняемия.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред ПОС по реда на гл. 22 от
НПК в 7-дневен срок от получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.