Определение по дело №302/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 26
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Димитров
Дело: 20223400500302
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Силистра, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500302 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от Н. И. Д. с ЕГН ********** и с постоянен
адрес с. Айдемир, община Силистра, ул. „Равнец“ № 26, чрез адв.Т. С., срещу Определение
№ 522 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 379/2022г. на Районен съд Силистра, с което
съдът е върнал исковата молба на Н. И. Д. с ЕГН ********** и с постоянен адрес с.
Айдемир, община Силистра, ул. „Равнец“ № 26 срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК ********* и
адрес на седалището на акционерното дружество гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабат“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представляван от изпълнителните директори Бисер
И. и Живко Колев, с която е поискано ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 /седем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, осъществено на 14. 02. 2022 г., виновен за което е водачът на лек автомобил марка
„BMW“, модел „318 I“, с рег. № В 38 88 НХ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, и е прекратил производството по първоинстанционното дело.
Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно тъй, като
преграждало пътя му на защита, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да
върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено
следното
от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. И. Д. с ЕГН
**********, която желае съда да осъди ответника, да й заплати сумата от 7000.00 лева -
представляваща неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП, осъществено на 14.
02. 2022 г., виновен за което е водачът на лек автомобил марка „BMW“, модел „318 I“, с peг
№ В 38 88 НХ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството
ответник. Претендира и законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.02.2022г. до
1
окончателното изплащане на задължението.
Като фактическо основание на исковата претенция се сочи неимуществени вреди
претърпени вследствие ПТП, изразяващи се в болки и страдания, свързани с причинените й
от удара контузии. Определя като справедлив размер на обезщетение сумата от 7 000.00
лева
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който освен
оспорване на основателността на исковите претенции е направил и възражение за
недопустимост основано на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Така сезиран първоинстанционният съд се произнесъл с атакуваното по настоящем
определение, с което прекратил производството излагайки подробни мотиви.
За да приеме предявения иск за недопустим първоинстанционният съд съобразил
правното основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, и наличието на допълнително за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на виновния водач на МПС, уредена в
нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В мотивите съдът е коментирал разпоредбата
на чл. 378, ал.9 от КЗ, в която изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече
давностния срок по чл. 378, ал.2 от КЗ, за предявяване на прекия иск по чл. 432 от КЗ.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Установеното от първостепенният съд обстоятелство, че към датата на
подаване на исковата молба - 15.03.2022 год. застрахователят не е сезиран надлежно за
произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по
чл. 496 от КЗ, съответно по чл. 498, ал.3 от КЗ, мотивирало районния съдия да прекрати
производството, като недопустимо.
За да мотивира жалбата си представителя на ищеца обективира несъгласие с
аргументите на първоинстанционния съд, като приема, че разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от
КЗ, не следва да се възприема буквално. Излага се становището, че в чл. 498, ал. 3 от КЗ, не
е въведено специфично или непознато на правния ни порядък изискване за допустимост на
исковата защита. Това според жалбоподателя е така защото писменото искане на увреденото
лице до застрахователя на делинквента било покана за изпълнение аналогично на поканата
на кредитора до длъжник, чието задължение е без определен срок. Сочи се още, че едва след
изтичане на посочения в поканата на кредитора срок за изпълнение, задължението става
изискуемо и неговата защита може да се търси по правораздавателен ред, когато
нарушеното материално право, с което разполага увреденият стане изискуемо след изтичане
на нормативно определения срок. Позовавайки се на тази теза жалбоподателят намира, че
получената от ответника искова молба съдържа всеки един от елементите на писменото
искане на увреденото лице до застрахователното дружество, и може да се приеме за
уведомление до застрахователя. В този смисъл жалбоподателят ищец приема, че
нарушеното материално право - предмет на заявения пред съда иск, е станало изискуемо в
хода на висящите процесуални отношения, поради което е отпаднала съдопроизводствената
пречка за разглеждане на претенцията.
ОС не споделя въззивните аргументи, а изцяло приема доводите на
първоинстанционния съд, като препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, обвързва
допустимостта на прекия иск от увреденото лице срещу застрахователя с изискване преди
предявяването му да е проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл тримесечен срок
2
от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов представител. Уреденият в чл.
496 от КЗ, срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на
неоснователни искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети
доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди.
Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск
и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът следи служебно. В този
смисъл районния съдия е следвало да прекрати производството още при сезирането си без да
изпраща препис от исковата молба и доказателствата на ответника.
Тезата на жалбоподателя, че срокът по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ, може да
изтече и по време на образувано вече исково производство имащо за предмет обезщетение
за вреди от ПТП дължимо от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с
начален момент – връчване на исковата молба на ответника не се кредитира от съда. Това е
така защото по този начин ще се препятства законово гарантираното право на
застрахователя да плати или не търсеното обезщетение доброволно без да натоварва
задължението си със допълнителни, съдебни разноски и без да отлага във времето
изпълнението с оглед продължителността на един потенциален съдебен процес –
респективно начисляване на лихви. Това право на застрахователя е законово
регламентирано и неспазването му чрез директен иск до съда представлява именно
специална, отрицателна процесуална предпоставка обуславяща правото на иск на
увреденото от ПТП лице.
С оглед изложеното въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 522 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. №
379/2022г. на Районен съд Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3