СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
01.03.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 26.01.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./
гражданско дело № 6056/14г. и
констатира следното:
Предявен е иск от А. К. против Г. Д. и Д. Д. с правно основание чл. 108 от
ЗС – за ревандикация на: апартамент с идентификатор
68134.106.209.1.23, находящ се в град С., бул. В.Л.,
№ **, вх. *, ет. */, с площ от 62 кв. м.,
заедно с избено и таванско помещение и заедно с 2000/136725 ид. ч. от общите части на сградата.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
По силата на Нотариален акт № 57 от 36г. на нотариуса към СОС – Р. С. е
придобила /по правилата на закона за ЕС/ собствеността върху процесния недвижим имот. Фактът, че посоченият нотариален
акт е породил правен ефект /учредил е право на собственост в полза на Р. С.,
съответно в последствие при условията на наследствено правоприемство
и в полза на ищцата/ не е спорен по делото.
Ответникът се легитимира като собственик на процесния
имот /при условията на деривативен способ – по правна
сделка, по договор за дарение - обективиран в
нотариален акт № 15 от 29.12.93г. на нотариуса към СРС/. Същият нотариален акт
удостоверява учредено в полза на ответницата вещно право на ползване върху
имота.
Идентичността на двата имота /описани в горните нотариални актове - № 57 и
№ 15/ не е спорна. Обстоятелството обаче – дали описаните сделки /дарение и
учредяване на право на ползване/ са породили в полза на ответниците
правен /транслативен, съответно вещно-правен ефект/
са – спорни по делото. В такава хипотеза /принципно/:
Ответниците носят /съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК/ доказателствената тежест
да установят, че цялата предходна „верига на придобиване на собствеността“,
завършваща с описаният нотариален акт е породила надлежен правен ефект. В тази
връзка:
Представените по делото писмени доказателства установяват, че:
Ответницата е придобила процесния недвижим имот
от В. П. на основание договор за покупко-продажба /обективиран
в нотариален акт № 33 от 21.12.59г. на нотариуса към СНС/. Последната е
придобила имота от Б. М. на основание договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт № 166 от 01.12.56г. на СНС/.
Последният се легитимира като собственик на имота на основание на постановление
за възлагане на съдебен изпълнител към НС от 28.03.55г. Това постановление на
практика /съобразно изложеното по-горе/ представлява в случая „първоначалното“ придобивно
основание /началната част на „веригата“ на собствеността/.
Този документ обаче /сам по себе си/ без да е „подкрепен“ от „първичното“ придобивно основание /а именно визираното в протокола
изпълнително дело/ не може да бъде окачествен като документ – годен да породи
правен /транслативен/ ефект в полза на първия приобретател на имота /Б. М./. По настоящото дело не може
да се направи преценка /поради липса на процесното
изпълнително дело/ дали са били налице законовите предпоставки за публична
продажба на имота. От друга страна – процесното
постановление за възлагане е изрично оспорено от ищцата по делото и това
оспорване следва да се окачестви като успешно проведено, предвид съдържанието
на представените по делото в тази връзка писмени доказателства, които сочат, че
визираните в постановлението: изпълнително дело и длъжник – Р.С. /така, както са
конкретизирани/ не са съществували към 55г.
С оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че:
Удостоверената с горните писмени доказателства /постановление за възлагане
и нотариални актове/ „верига“ на собствеността – не е породила правен ефект в
полза на нито един приобретател на имота /в това
число и в полза на последните такива – ответниците по
настоящото дело/.
Правата на ищцата обаче могат да бъдат „дерогирани“
в хипотезата на оригинерен придобивен
способ /ако бъде прието за надлежно доказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност/. В тази
връзка:
От една страна:
Събраният по делото доказателствен материал сочи,
че процесният имот не е бил одържавяван формално
/актуван като държавен или общински/. В такава хипотеза следва да се приеме,
че: от момента на придобиване на имота /21.12.59г./ до настоящият момент –
ответницата /съответно и ответникът/ са осъществявали фактическа власт върху процесния имот при условията на чл. 82 от ЗС. При наличие
на писмени доказатества /изброените по-горе
нотариални актове/ и при липса на доказателства /а и на твърдения/ други лица –
извън тези, визирани в посочените документи да са осъществявали фактическа
власт върху имота – в случая следва да се направи извод, че именно ответниците са осъществявали макар и не постоянно, но
обективно /реално/ фактическа власт върху имота считано от 59г. до момента.
Субективното намерение за своене на вещта е презумирано /при условията на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.
68, ал. 1 от ЗС/ спрямо всеки един от изброените по-горе приобретатели
на имота. Липсват доказателства, които да опровергаят законовата презумция, визирана в горният текст на закона /а доказателствената тежест в тази връзка – по смисъла на чл.
154 от ГПК е за ищцата – предвид факта, че презумцията
е установена в полза на владелеца/. С оглед изложеното – в случая следва да се
приеме, че ефектът на придобивната давност /по чл.
79, ал. 1 от ЗС/ е настъпил надлежно в полза на ответника /до момента на
сезиране на съда с настоящият ревандикационен иск –
през 14г. визираният в посоченият законов текст 10-годишен период се явява –
изтекъл/.
Ефектът на придобивната давност принципно може да
настъпи валидно /надлежно/ в полза на собственика /Д. Д./, независимо от факта,
че към момента /съответно считано от 93г./ същият не упражнява фактическа власт
върху имота /предвид учреденото в полза на ответницата вещно право на
ползване/. Това право е един от елементите на собствеността и не може да
съществува независимо от правото на собственост /т.е.същото произтича от
правото на собственост, учредява се от собственика в интерес на ползвателя,
упражнява се от последния, но „от името на собственика“/. На практика в случая
собственикът на имота /Д. Д./ упражнява към момента /съответно е упражнявал за
предходния период/ владение върху имота чрез фактическия ползвател на имота /Г.
Д./ - в хипотезата на чл. 68, ал. 1, предл. 2-ро от
ЗС. С оглед този факт, обстоятелството, че за определен период от време
собственикът Г. Д. е бил непълнолетен /каквото възражение е заявено в писмената
защитна на ищцата/ не може да се окачестви като пречка за придобиване на имота
по давност.
От друга страна:
Ефектът на придобивната давност следва да се
приеме за надлежно настъпил в полза на ответника и, ако се приеме за доказана
тезата на ищцата, че в процесната хипотеза са
приложими разпоредбите на ЗВСОНИ, т.е, ако се приеме, че - процесният
недвижим имот е бил отнет противоправно от владението
на Р. С. в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
В такъв случай би следвало да се приеме, че имота не е напускал патримониума на държавата след това отнемане /от което би
се наложил извода, че описаната по-горе „верига“ на собствеността отново не е
породила правен ефект в полза на ответниците/. Това
от своя страна би означавало, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила имота
се е намирал все още в собственост на държавата /по смисъла на чл. 2, ал. 3 от
ЗВСОНИ/. В такава хипотеза /с оглед правилото на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ/ следва
да се приеме, че процесната давност е започнала да
тече в полза на ответниците, считано едва от 97г. От
този момент обаче до завеждане на иска отново се явява изтекъл /по изложените
по-горе съображения/ срок по-дълъг от визираният такъв в разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ЗС.
С оглед изложеното в случая следва да се приеме, че ответниците
се явяват надлежни: собственик и ползвател на имота /в хипотезата на придобиване
на имота чрез оригинерен способ/, което обстоятелство
съставлява основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС на А.С.К. ЕГН **********
против Г.Р.Д. ЕГН ********** и Д.П.Д. ЕГН ********** за установяване, че ищцата
е собственик, съответно за ревандикация на:
апартамент с идентификатор 68134.106.209.1.23, находящ
се в град С., бул. В.Л., № 68, вх. В, ет. 2, с площ от 62 кв. м., заедно с избено и таванско помещение и заедно
с 2000/136725 ид. ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА А.С.К. да плати на Г.Р.Д. – 1 515 лева съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: