Решение по дело №6056/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1365
Дата: 1 март 2017 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20141100106056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2014 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

01.03.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 26.01.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 6056/14г. и констатира следното:

Предявен е иск от А. К. против Г. Д. и Д. Д. с правно основание чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: апартамент с идентификатор 68134.106.209.1.23, находящ се в град С., бул. В.Л., № **, вх. *, ет. */, с площ от 62 кв. м.,  заедно с избено и таванско помещение и заедно с 2000/136725 ид. ч. от общите части на сградата.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

По силата на Нотариален акт № 57 от 36г. на нотариуса към СОС – Р. С. е придобила /по правилата на закона за ЕС/ собствеността върху процесния недвижим имот. Фактът, че посоченият нотариален акт е породил правен ефект /учредил е право на собственост в полза на Р. С., съответно в последствие при условията на наследствено правоприемство и в полза на ищцата/ не е спорен по делото.

Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот /при условията на деривативен способ – по правна сделка, по договор за дарение - обективиран в нотариален акт № 15 от 29.12.93г. на нотариуса към СРС/. Същият нотариален акт удостоверява учредено в полза на ответницата вещно право на ползване върху имота.

Идентичността на двата имота /описани в горните нотариални актове - № 57 и № 15/ не е спорна. Обстоятелството обаче – дали описаните сделки /дарение и учредяване на право на ползване/ са породили в полза на ответниците правен /транслативен, съответно вещно-правен ефект/ са – спорни по делото. В такава хипотеза /принципно/:

Ответниците носят /съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ доказателствената тежест да установят, че цялата предходна „верига на придобиване на собствеността“, завършваща с описаният нотариален акт е породила надлежен правен ефект. В тази връзка:

Представените по делото писмени доказателства установяват, че:

Ответницата е придобила процесния недвижим имот от В. П. на основание договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт № 33 от 21.12.59г. на нотариуса към СНС/. Последната е придобила имота от Б. М. на основание договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт № 166 от 01.12.56г. на СНС/. Последният се легитимира като собственик на имота на основание на постановление за възлагане на съдебен изпълнител към НС от 28.03.55г. Това постановление на практика /съобразно изложеното по-горе/ представлява в случая  „първоначалното“ придобивно основание /началната част на „веригата“ на собствеността/.

Този документ обаче /сам по себе си/ без да е „подкрепен“ от „първичното“ придобивно основание /а именно визираното в протокола изпълнително дело/ не може да бъде окачествен като документ – годен да породи правен /транслативен/ ефект в полза на първия приобретател на имота /Б. М./. По настоящото дело не може да се направи преценка /поради липса на процесното изпълнително дело/ дали са били налице законовите предпоставки за публична продажба на имота. От друга страна – процесното постановление за възлагане е изрично оспорено от ищцата по делото и това оспорване следва да се окачестви като успешно проведено, предвид съдържанието на представените по делото в тази връзка писмени доказателства, които сочат, че визираните в постановлението: изпълнително дело и длъжник – Р.С. /така, както са конкретизирани/ не са съществували към 55г.

С оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че:

Удостоверената с горните писмени доказателства /постановление за възлагане и нотариални актове/ „верига“ на собствеността – не е породила правен ефект в полза на нито един приобретател на имота /в това число и в полза на последните такива – ответниците по настоящото дело/.

Правата на ищцата обаче могат да бъдат „дерогирани“ в хипотезата на оригинерен придобивен способ /ако бъде прието за надлежно доказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност/. В тази връзка:

От една страна:

Събраният по делото доказателствен материал сочи, че процесният имот не е бил одържавяван формално /актуван като държавен или общински/. В такава хипотеза следва да се приеме, че: от момента на придобиване на имота /21.12.59г./ до настоящият момент – ответницата /съответно и ответникът/ са осъществявали фактическа власт върху процесния имот при условията на чл. 82 от ЗС. При наличие на писмени доказатества /изброените по-горе нотариални актове/ и при липса на доказателства /а и на твърдения/ други лица – извън тези, визирани в посочените документи да са осъществявали фактическа власт върху имота – в случая следва да се направи извод, че именно ответниците са осъществявали макар и не постоянно, но обективно /реално/ фактическа власт върху имота считано от 59г. до момента. Субективното намерение за своене на вещта е презумирано /при условията на чл. 69 от ЗС във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗС/ спрямо всеки един от изброените по-горе приобретатели на имота. Липсват доказателства, които да опровергаят законовата презумция, визирана в горният текст на закона /а доказателствената тежест в тази връзка – по смисъла на чл. 154 от ГПК е за ищцата – предвид факта, че презумцията е установена в полза на владелеца/. С оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че ефектът на придобивната давност /по чл. 79, ал. 1 от ЗС/ е настъпил надлежно в полза на ответника /до момента на сезиране на съда с настоящият ревандикационен иск – през 14г. визираният в посоченият законов текст 10-годишен период се явява – изтекъл/.

Ефектът на придобивната давност принципно може да настъпи валидно /надлежно/ в полза на собственика /Д. Д./, независимо от факта, че към момента /съответно считано от 93г./ същият не упражнява фактическа власт върху имота /предвид учреденото в полза на ответницата вещно право на ползване/. Това право е един от елементите на собствеността и не може да съществува независимо от правото на собственост /т.е.същото произтича от правото на собственост, учредява се от собственика в интерес на ползвателя, упражнява се от последния, но „от името на собственика“/. На практика в случая собственикът на имота /Д. Д./ упражнява към момента /съответно е упражнявал за предходния период/ владение върху имота чрез фактическия ползвател на имота /Г. Д./ - в хипотезата на чл. 68, ал. 1, предл. 2-ро от ЗС. С оглед този факт, обстоятелството, че за определен период от време собственикът Г. Д. е бил непълнолетен /каквото възражение е заявено в писмената защитна на ищцата/ не може да се окачестви като пречка за придобиване на имота по давност.

От друга страна:

Ефектът на придобивната давност следва да се приеме за надлежно настъпил в полза на ответника и, ако се приеме за доказана тезата на ищцата, че в процесната хипотеза са приложими разпоредбите на ЗВСОНИ, т.е, ако се приеме, че - процесният недвижим имот е бил отнет противоправно от владението на Р. С. в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.

В такъв случай би следвало да се приеме, че имота не е напускал патримониума на държавата след това отнемане /от което би се наложил извода, че описаната по-горе „верига“ на собствеността отново не е породила правен ефект в полза на ответниците/. Това от своя страна би означавало, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила имота се е намирал все още в собственост на държавата /по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ/. В такава хипотеза /с оглед правилото на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ/ следва да се приеме, че процесната давност е започнала да тече в полза на ответниците, считано едва от 97г. От този момент обаче до завеждане на иска отново се явява изтекъл /по изложените по-горе съображения/ срок по-дълъг от визираният такъв в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

С оглед изложеното в случая следва да се приеме, че ответниците се явяват надлежни: собственик и ползвател на имота /в хипотезата на придобиване на имота чрез оригинерен способ/, което обстоятелство съставлява основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС на А.С.К. ЕГН ********** против Г.Р.Д. ЕГН ********** и Д.П.Д. ЕГН ********** за установяване, че ищцата е собственик, съответно за ревандикация на: апартамент с идентификатор 68134.106.209.1.23, находящ се в град С., бул. В.Л., № 68, вх. В, ет. 2, с площ от 62 кв. м.,  заедно с избено и таванско помещение и заедно с 2000/136725 ид. ч. от общите части на сградата.

ОСЪЖДА А.С.К. да плати на Г.Р.Д. – 1 515 лева съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: