МОТИВИ към
ПРИСЪДА №22/27.03.2017г.,
постановена по НОХД №300/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу В.М.Г.
ЕГН ********** за това, че на 25.10.2014г. в с.****, общ.Братя Даскалови,
обл.Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка “Пежо” 306 с рег. № РВ **** КА, нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1
от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и чл.21 ал.1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно категория
В е забранено да превишава 50
км/ч. в населено място, като управлявал автомобила със
скорост от 75 км/ч.,
в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Р. Г. С. ЕГН **********
- престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе по общия ред по
искане на подсъдимия В.Г., като в същото бяха конституирани в качеството на
частни обвинители децата на пострадалата Д.А.С., С.А.С., Б.А.С., Т.А.С. и В.А.С.,
като същите бяха представлявани от повереника си адв. Г.Д..
В пледоарията си прокурорът поддържа фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, както и правната квалификация на
деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – две години и шест месеца лишаване от
свобода, като бъдат съобразени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, трудовата му ангажираност и липсата на допуснати други нарушения по
ЗДвП. Счита, че за поправянето на подсъдимия не се налага наказанието да бъде
ефективно изтърпяно и моли изпълнението му да бъде отложено при условията на
чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от четири години. Предлага на основание
чл.343г НК подсъдимият Г. да бъде лишен от правото да управлява МПС за срока на
наказанието лишаване от свобода.
Повереникът на частните обвинители адв. Г.Д. поддържа
доводите на прокурора. В допълнение излага съображения за обстоятелството, че
загубата на пострадалата се е отразила на многочленното й семейство, в частност
на семействата и на петте й деца, с които са се подкрепяли взаимно. Ето защо
предоставя на съда да прецени размера на наказанието лишаване от свобода, което
следва да се наложи на подсъдимия, но моли наказанието лишаване от
правоуправление да бъде за максимално възможен срок.
Защитникът на подсъдимия адв. Д.К. оспорва изцяло
авторството на деянието и неговата съставомерност. На първо място защитата
счита за доказано, че подсъдимият е навлязъл в завоя със скорост 45-50 км/ч. Твърди, че
пострадалата и нейните родственици се движели срещу него по протежение на
цялото пътно платно, при което Г. натиснал клаксона, след което натиснал леко
спирачката, отпуснал я, натиснал я втори
път. Автомобилът съвсем леко поднесъл със задната си част, при което, виждайки,
че хората пред него не реагират по никакъв начин, единственото, което е могъл
да направи, било да завърти волана в пълна дясна посока. След тази маневра
автомобилът се ударил в железния стълб от запад на платното, при което
подсъдимият рискувал собствения си живот. Защитата счита, че вина за настъпилото
пътно-транспортно произшествие имат единствено и изцяло четиримата пешеходци,
сред които и пострадалата, които са се движили по пътното платно срещу
управлявания от Г. автомобил и са го принудили да завие вдясно и съответно
автомобилът да излезе извън платното и да се удари в стълба. Защитата не намира
за доказано да е настъпил удар между пострадалата Р.С. и автомобила на
подсъдимия. Ето защо моли подсъдимият В.Г. да бъде признат за невинен да е
извършил инкриминираното деяние и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият В.М.Г.
поддържа изцяло доводите на защитника си. Добавя само, че е невинен.
В последната си дума
подсъдимият В.М.Г. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият В. ***,
като редовно пътувал до с. ****, общ. Братя Даскалови, където посещавал
родителите си, носел им храна и провизии.
На 25.10.2014г. Г. отново пристигнал с лекия си
автомобил в с. ****, обгрижил родителите си и около 13.00ч. решил да си тръгва
обратно за Пловдив. Подсъдимият пътувал със собствения си лек автомобил марка
”Пежо” 306 с рег. № РВ **** КА. През
целия ден, включително и при потеглянето на Г., валял дъжд и платното било
мокро. Автомобилът преминал през селото и се насочил към изхода на същото по
главната улица на селото - път IV- 80522 , движейки се в посока север-юг. Пътното
платно било с ширина 6,5м., ориентирано в посока север-юг, състоящо се от две
ленти за движение - предназначени за движение в посоки север и юг, без
разделителна линия между тях, с асфалтово пътно покритие. Г. редовно минавал по
този маршрут, чувствал се уверен и управлявал автомобила със скорост 75 км/ч., с която същият
навлязъл в зона на ляв завой – преди изхода на селото, с радиус на завоя 98 метра.
В това време, по същия път в противоположна посока -
от север на юг - се движели пеша свидетелите А.Т., Т.С., В.С. и пострадалата Р.
Г. С.. Пострадалата Р.С. била майка на свидетелките В. и Т. Стоянови, а св.Т.
живеел на семейни начала с последната. Пострадалата, дъщеря й Т. и св. А.Т. се
връщали от лекарски преглед на Т., която била бременна към момента, като
прегледът се провел в гр. Пловдив и същите се прибрали с влак в с. ****. На
гарата ги чакала другата дъщеря на пострадалата – В. заедно с малолетното дете
на Т. и А., което било в детска количка. Четиримата възрастни заедно с детето
тръгнали към селото – към дома на пострадалата, като вървели в източната част на
платното в посока юг-север. Движели се по двама, като отпред вървели св.А. и
св.Т.С., след тях - св.В.С., бутаща количката заедно пострадалата. Навлизането
в левия завой със скорост 75
км/ч. довело до загуба на напречна устойчивост на автомобила
и ротация надясно, като по този начин същият на излизане от завоя се плъзнал
странично. Свидетелите Ат. Т., Т.С., В.С. и пострадалата при това странично
плъзгане възприели автомобила като движещ се срещу тях – т.е. към източната
пътна лента и предприели прекосяване на плътното платно – в посока към
западното крайпътно пространство. Групата инстинктивно се насочила в
противоположна посока, тъй като от източната страна край пътя имало къщи и
зидове, към които при застигане от автомобила биха могли да бъдат притиснати.
Първи побягнали свидетелите А. и Т. С., след тях - В. С., бутаща количката,а
последна тичала пострадалата.
След ротацията надясно около вертикалната ос на
масовия център на автомобила превозното средство навлязло с дясната си част в
западното крайпътно пространство, при което настъпил удар с предна лява
странична част на същия в дясната част на тялото на пешеходката. Първоначалният
контакт е бил в дясна подбедрица на пострадалата с посока отпред-назад и
отдясно-наляво с преобладаване на втората компонента. Нивото на съприкосновение
е 18 см
от петата, при което за автомобила контактът може да е с бронята, гумите,
страничния праг или други елементи. Ударът е бил кос – страничен. След така
описания контакт тялото под действието на резултатните сили е било отхвърлено и
е пропаднало върху терена, като е било застигнато от автомобила и притиснато от
него в елементите на електрическия стълб. Натискът е бил осъществен в областта
на дясната мишница и дясната страна на главата и лицето. След удара с
пешеходката настъпил удар между задната част на автомобила и детската количка,
при което е счупено предното колело на същата. Продължавайки страничното си
плъзгане, превозното средство се ударило с предната си дясна челна част в сухо
дърво, намиращо се на около 2-2,50м преди железния стълб, след което последвал
кос-страничен удар със северните елементи на железния стълби, реализиран с
лявата средна странична част на автомобила. Вследствие на резултатните сили и моменти
автомобилът се установил на местоположението, фиксирано в протокола за оглед.
Към моментите на удара с дървото и стълба надлъжната му ос е била разположена
под 45-50 градуса вдясно спрямо надлъжната ос на платното за движение.
Същевременно тялото на пострадалата се установило в западното крайпътно
пространство под крайпътно дърво южно от електрическия стълб, където е
фиксирано в протокола за оглед. Ударът с пешеходката е настъпил в западния край
на асфалтовото покритие, преди същата да успее да се евакуира в западното
крайпътно пространство.
След преустановяване движението на автомобила
подсъдимият Г. излязъл от същия и едва тогава видял пострадалата, лежаща на
терена и разбрал, че при ПТП-то е пострадал човек. Подсъдимият се обадил на телефон
112 за настъпилото ПТП и останал на мястото на произшествието, изчаквайки
органите на МВР. Междувременно започнали да прииждат хора от селото,
включително останалите три деца на пострадалата – свидетелите Д.С., С.С. и Б.С..
Събрала се гневна тълпа, която нападнала подсъдимия и същият понесъл множество
удари. Помощ му оказал св.С.И. - водач на случайно попътно преминаващ
автомобил, който останал на място заедно с Г. до идването на екип на ЦСМП
Чирпан. В резултат на нанесения му след произшествието побой подсъдимият
получил множество кръвонасядания, отоци и охлузвания на лицето, счупване на
дъгата на лявата ябълчна кост, охлузвания на гръдния кош и лявата лакътна
става, като счупване на дъгата на лявата ябълчна кост – наложило оперативно
лечение, в медикобиологичен аспект представлява счупване на челюст и
причиняването на тази телесна повреда - средна по своя характер, е предмет на
друго досъдебно производство.
От заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза на труп № 310/2014г. се установява, че в резултат на причиненото
пътно транспортно произшествие пострадалата Р. Г. С. е получила следните
травматични увреждания: съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма – счупване на черепа и лицевия скелет, голяма
разкъсно-контузна рана на лицето, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
разкъсване на продълговатия мозък, счупване на I-ви шиен прешлен, разчленяване
на X-XI гръден прешлен, счупване на ребра, открито счупване на дясната мишнична
кост с разкъсване и размачкване на меките тъкани, счупване на дясната
малкопищялна кост, характерно счупване на дясната голямопищялна кост,
кръвонасядания в местата на счупване на кости. В експертното заключение
категорично е отразено, че причина за смъртта на пострадалата С. е прекъсването
на продълговатия мозък, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Горната фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от показанията на свидетелите А.Т., Т.С., В.С., С.С., Д.С., Д.
Ангелова, В.Б., Т.М., С.И., М.Ч., И.П., както и приобщените чрез прочитането им
показания на свидетелите Л.Д. и Н.Г.. Първите от тримата изброени свидетели са
преки очевидци на произшествието. Съдът дава вяра на техните показания, въпреки
близката родствена връзка на Т.С. и В.С. с пострадалата – нейни дъщери, тъй
като същите са последователни и се подкрепят от заключенията на СМЕ на труп, от
протокола за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, както и от
заключенията на тройната и петорна комплексни съдебно медицински и
автотехнически експертизи. Обстоятелството в коя част на пътя са вървели
пешеходците и по какъв начин подредени се установява не само от тримата
оцелели, но и от показанията на пристигналите на място след обаждането техни
близки, на които разказали за случилото се. Тримата очевидци са категорични, че
автомобилът излязъл от завоя, движейки се много бързо и приближавайки със
страничната си лява част към тях. Тези техни възприятия се потвърждават от
заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, в
което се сочи, че, поради скоростта, с която се е движел – 75 км/ч, автомобилът е
загубил напречна устойчивост в най-изпъкналата част на завоя, което е довело до
ротация надясно. Същевременно същият е продължил и движението си направо. Св. А.Т.
е възприел изцяло удара, тъй като първи се евакуирал в западното крайпътно
пространство. Св. Т. заявява: „Всичко се случи пред очите ми. … Колата я забра
така странично, удря се колата в стълба и видях как шофьорът пусна волана и се
хвана за главата с ръце. … Аз видях как колата първо блъска бабата в желязото и
след това я пометна към дървото, така на кълбо…” Описаният от него механизъм на
настъпване на пътното транспортно произшествие съответства на уврежданията по
пострадалата и се потвърждава и от заключението на тройната комплексна СМАТЕ. В
съдебно заседание на 03.11.2016г. експертите, изготвили това заключение, така и
заключението на петорната комплексна експертиза, много подробно и ясно обясниха
механизма на удара с пострадалата. Въпреки че не е установено по категоричен
начин с кой точно детайл от автомобила е нанесен първият удар, е категорично,
че такъв удар е причинен с ниско разположен детайл в лявата част на същия и
съответно на височина 18 см
от петата на пострадалата. Причинена е
т.нар. „бампер фрактура”, като веднага е последвала втора фаза на удара със
страничната част на автомобила – врати, колони, таван, причинила
черепно-мозъчна и гръдна травми. При този втори удар е предадена скорост на
тялото и в един момент тялото и автомобилът изпълняват някакво движение в
пространството заедно. Вещото лице доц. д-р С. го описа като ”екраниране” на
тялото. Тъй като тялото е във въздуха, където съпротивлението е ниско, то се
отделя от автомобила със скоростта, която му е предадена. Съответно автомобилът
забавя движението си, тъй като е по-тежък и среща съпротивлението на пътя. След
като тялото срещне препятствие по пътя си, е възможно автомобилът да го
застигне, какъвто е настоящият случай. Тялото на пострадалата Р.С. след втория
удар със страничната лява част на автомобила е било отхвърлено в посока
железния стълб, където е било застигнато и притиснато от автомобила. Вещото
лице д-р Б. обясни причината след това тялото да бъде отхвърлено на значително
разстояние от стълба и да се установи под дървото, където е установено. На
първо място д-р Б. заяви, че по тялото на пострадалата са установени
увреждания, сочещи на такова притискане – в горния десен крайник и те не са в
областта на масовия център. По тази причина след притискането в стълба то не
остава на място, а продължава движението си няколко метра южно от това
препятствие, запазвайки кинетичната си енергия. Тези обяснения на експерта не
оставят съмнение, че тялото на пострадалата се е установило под крайпътното
дърво, където е отбелязано и в протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум. Вещото лице – медик обясни недвусмислено, че тялото би останало на
място, ако натискът от автомобила /трета фаза на удара/ е бил осъществен в
масовия му център. Не само това, но вещото лице обясни също, че, когато има
открити наранявания и смъртта е настъпила бързо, какъвто е настоящият случай,
кръвта остава течна на мястото, където е престоял трупът. В случая в протокола
за оглед е описана локва с вода, оцветена в червено, зад главата на трупа,
което категорично установява, че това е мястото, на което трупът е престоял. По
изложените съображения съдът намери, че след притискането в стълба трупът на
пострадалата се е установил под крайпътното дърво и не е бил местен оттам.
Възраженията, че тялото е било местено, направени от защитата с цел да се
създаде индиция, че именно по време на местенето му от близките е прекъснат
продълговатият мозък, са изцяло несъстоятелни. Тези обяснения на експерта,
потвърдени и от протокола за оглед, потвърждават и показанията на св. Б.С.,
която, като пристигнала и видяла страшната гледка, дръпнала настрани двете си
сестри, които били бременни към момента, прибрала краката и ръцете на майка си,
тъй като били неестествено разперени, след което покрила лицето й с
престилката. Показанията на св. Т.С. не съдържат описание на цялото произшествие,
тъй като, както самата свидетелка обяснява: „Аз хем бягах, хем гледах, щото и
детето ми беше там в количката.” Въпреки това свидетелката е категорична: „Един
път в корема га удари и после тя фръкна, удари се в стълба, после до дървото
падна долу”. Установява, че след удара пострадалата е лежала на гръб, не
дишала, като краката и ръцете й били разтворени. Поради насоченото си внимание
от една страна към детето си, от друга – към летящото тяло на ударената си
майка, съвсем искрено Т.С. заявява, че не знае дали колата се е блъснала в
стълба и не си спомня. Ясно е видяла обаче удара на детската количка със
задната част на колата. Потвърждава и възприетото от св. Т., че след като се
завъртяла колата, шофьорът пуснал волана и се хванал с ръце за главата. Св. В.С.
– очевидец също споделя, че след завоя видели управлявания от подсъдимия
автомобил да се движи към тях, поради което побягнали в противоположна посока.
Установява, че първи успели да пресекат платното А. и Т., след което тя с
детската количка. Тази свидетелка е възприела, също както и сестра си Т., че
колата е блъснала майка й в корема и чистосърдечно заявява по-нататък: „…тя
изхвърча не знам накъде…изкрещях и се обърнах, като се обърнах, само я видях,
че се удря в дървото и пада по гръб”. И заявява също: „Не можах да видя дали се
е ударила в железния стълб.” Съдът дава вяра на показанията на тримата
очевидци, тъй като всеки от тях отразява онази част от инцидента, която е успял
да възприеме, при това, бягайки и, намирайки се в изключителен стрес от
ситуацията.
Както единичната АТЕ, така и тройната комплексна
такава, е категорична, че скоростта, с която подсъдимият В.Г. е управлявал
лекия автомобил, е 75 км/ч.
Съответно на тази величини, скоростният лост е установен в протокола за оглед
на пета предавка, а скоростомерът – на 60 км/ч. Вещите лица са установили също, че
водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходците на разстояние
повече от 70-80 метра.
След загубата на напречна устойчивост в кривата, автомобилът е започнал
неконтролирано странично плъзгане, при което водачът не е имал техническа
възможност да въздейства чрез органите на управление да възстанови
праволинейната траектория на движение, както и да спре автомобила. Очевидно, осъзнавайки
невъзможността да упражни контрол върху управляваното моторно превозно
средство, Г. е хванал главата си с ръце, което установяват свидетелите –
очевидци. Вещите лица са категорични също, че при всяка скорост на движение под
60 – 65 км/ч
водачът би запазил траекторията успоредно на платното за движение. Съответно са
заключили, че при движение с максимално разрешената за този пътен участък
скорост 50 км/ч
не би се получила загуба на напречна устойчивост на автомобила.
В съдебното производство В.Г. даде обяснения, като
заяви, че преди произшествието подал
звуков сигнал към четирите лица, които по негови думи са се движили по средата
на платното, след това натиснал спирачка, после навил волана плътно надясно и
навлязъл в тревната площ. Дори уточнява, че на два пъти набил спирачки след
подаване на сигнала с клаксон. Освен това Г. сочи, че при удара в железния
стълб залитнал силно вдясно и си ударил ръката в скоростния лост, с което
обяснява, че същият е установен на пета предавка. Съдът не дава вяра на
последните твърдения, тъй като физическият натиск върху скоростния лост не е
достатъчен, за да се превключи на следваща предавка, а е необходимо и да се
натисне педала на съединителя – обстоятелство, което не се сочи от подсъдимия.
Освен това, Г. твърди, че навлязъл в завоя със скорост 45-50 кч/ч. Тези негови
обяснения се опровергават от коментираните по-горе заключения на двете
комплексни експертизи – тройно и петорна. За преценка на тяхната
правдоподобност беше поставена допълнителна задача на петорната комплексна
експертиза. В допълнителното заключение се сочи ясно, че основната причина
автомобилът да не може да запази предварително зададената траектория от водача
в кривата, е получената напречна неустойчивост, появата на която е в
причинно-следствена връзка с движението му около и над граничната стойност на
критичната скорост за нейната поява и възлизаща на 75 км/ч. Освен това, при тази категорично
установена скорост на движение и разстояние само от около 80 метра до пешеходците,
съдът намира, че Г. е нямал време да извърши описаните от него действия – да
натисне клаксон /което е и неправомерно в тази ситуация/, да натисне спирачки,
да отпусне и пак да натисне спирачки. Фактът, че подсъдимият не е възприел
удара с пострадалата, не изключва неговото настъпване – във всички фази,
обсъдени от експертите и коментирани по-горе. Впрочем, Г., като оспорва, че е
настъпил такъв удар, не може да даде каквито и да е обяснения за безспорно
установените травматични увреждания на пострадалата, които са множество и тежки
по своето естество, довели до настъпването на смъртен резултат.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин, с деянието си на 25.10.2014г.
подсъдимият В.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343
ал.1 б.“в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК. От обективна страна съдът намери, че с
поведението си подсъдимият е допуснал нарушение единствено на нормата на чл.21
ал.1 от ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно
средство категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населено място”,
като управлявал автомобила със скорост от 75 км/ч., в резултат на
което причинил по непредпазливост смъртта на Р. Г. С.. По делото не се спори,
че, макар и в края на селото, завоят, на който е възникнало пътното транспортно
произшествие, попада в рамките на населеното място – с. ****. Затова
разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП е задължавала Г. при управлението на лекия
автомобил да не надвишава 50
км/ч, докато същият се е движил със скорост, надхвърляща
с една втора това законово ограничение. От друга страна, заключенията на
тройната и петорната комплексни експертизи, както и допълнителното такова на
петорната експертиза, са категорични, че дори в тези пътни условия – на
описания ляв завой при установения валеж от дъжд и съответно мокра пътна
настилка – при движение с максимално допустимата скорост от 50 км/ч не би се получила
загуба на напречна неустойчивост на автомобила и водачът би имал техническа
възможност да упражнява контрол върху управлението в кривата.
Следователно, превишената скорост е довела, както до
страничното плъзгане, така и до загубата на управление. Ето защо съдебният
състав намери, че в конкретния случай подсъдимият не е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие”, поради което го призна за невинен и го
оправда в тази част на повдигнатото обвинение. Такова нарушение би било
съставомерно, ако Г. беше управлявал автомобила с разрешена скорост, но,
въпреки това в конкретните условия е настъпила загуба на напречна устойчивост в
кривата, която не би настъпила, ако величината на избраната скорост е била под 50 км/ч.
Съдът счете, че в случая не е допуснато и нарушение на
чл.20 ал.1 ЗДвП, въпреки че след загубата на напречна устойчивост водачът е
нямал възможност да въздейства чрез органите на управление да възстанови
праволинейната траектория на движение, както и да спре автомобила. Това е така,
тъй като от експертните заключения се установява, че тази липса на контрол
върху движението на превозното средство се дължи на обстоятелството, че
автомобилът е навлязъл в завоя с превишена скорост – 75 км/ч. Съдът намира, че
водачът носи наказателна отговорност за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП,
когато загубата на контрол не е производна от друго такова /в случая на чл.21
ал.1 ЗДвП/, а е самостоятелно и се дължи на отвличане на вниманието и други
такива действия, извън превишаването на скоростта. Ето защо подсъдимият беше
признат за невинен и оправдан и в тази част на обвинението.
Деянието е извършено виновно, по непредпазливост, тъй
като Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /удара с
пострадалата и настъпването на смъртния резултат/, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Съответно бил е длъжен и е могъл да предвиди, че с посочената
величина на скоростта, надхвърляща с една втора разрешената, автомобилът би
загубил напречна устойчивост в кривата.
ДОСЕЖНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия В.Г. съдът отчете като смекчаващи същата обстоятелства: чистото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни – установени
по делото /активно грижещ се за престарелите си родители/ и потвърдени от
показанията на св. Е.В., както и обстоятелството, че след произшествието е
останал на място и е потърсил помощ на тел.112.
В полза на подсъдимия съдът отчете и допуснатото
съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалата Р.С.. По делото беше
безспорно установено, че четиримата пешеходци, сред които и пострадалата, са се
движели срещуположно на движението на управлявания от Г. лек автомобил. Разпоредбата
на чл. 108 ал.1 ЗДвП задължава пешеходците да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Алинея втора точка първа урежда
изключение от това правило, като дава възможност на пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. В настоящия
случай е безспорно установено, че на мястото на инцидента има затревен банкет,
като поради продължителните валежи е било невъзможно същият да бъде използван.
Следователно, налице е законово регламентираното изключение от задължението
пешеходците да се движат по тротоара или банкета. Пострадалата Р.С. и нейните
близки обаче не са изпълнили втората част от това законово предписание, а
именно – да се движат по възможност най-близо до лявата граница на пътното
платно. Несъобразяването с тази законова норма от С. в случая е довело и до
удара с автомобила на подсъдимия, съответно до настъпване на смъртния резултат,
тъй като, ако същата се беше движила най-близо до лявата граница на пътното
платно, щеше безопасно да се евакуира в западното крайпътно пространство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства на
подсъдимия беше отчетено значителното превишаване на скоростта в рамките на
нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП – с една втора, както и обстоятелството, че
веднъж вече същият е бил санкциониран по административен ред за същото
нарушение, видно от приложената по ДП справка за нарушител от КАТ. – на
31.10.2013г. т.е. година по-рано. Беше отчетен и факта, че загубата на
пострадалата е причинила дълбока скръб у петте й деца, които, макар и
пораснали, са поддържали отношения на привързаност и подкрепа с нея, както и
обстоятелството, че произшествието се е случило пред очите на две от тях, при
това бременни.
При така изложеното и като отдаде значителна тежест на
допуснатото от пострадалата нарушение на нормата на чл.108 ал.2 т.1 ЗДвП, съдът
наложи на подсъдимия В.Г. наказание при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – две години и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на Г. не се налага да изтърпи
ефективно наложеното наказание, поради което на основание чл.66 ал.1 НК отложи
изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК съдът лиши подсъдимия В.Г. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от три години, считано от изземването на
свидетелството за правоуправление. Поради посоченото по-горе обстоятелство за
допуснато преди деянието нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП съдът счете, че това
наказание следва по размер да надхвърля размера на наказанието лишаване от
свобода.
В тежест на подсъдимия Г. бяха възложени
направените по делото разноски в размер
на 4225,74
лв., от които: 2322,54 лв. – по приходната сметка на ОД на МВР
Стара Загора, а 1903,20 лв. – по сметка на Старозагорски окръжен съд.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: