Р Е Ш
Е Н И Е №
223
С.01 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 972 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за издръжка на малолетно дете, както за в бъдеще време, така и за минало на основание чл. 149 от СК.
Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при която малолетното дете Б.В.Ш., ЕГН ********** е настанено с решение 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.е предявила срещу майката Д.И.Д. с ЕГН ********** и бащата В.И.Ш. с ЕГН ********** за осъждането им да заплащат на това малолетно дете ежемесечна издръжка по 170 лева месечно считано от датата на предявяване на иска 20. 11. 2020 година до настъпване на основания налагащи изменяване или прекратяване на издръжките.
Със същата искова молба на основание чл. 149 от СК е предявен от Р.М.К. лице, като лице оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК срещу В.И.Ш. с ЕГН ********** иск за издръжка в минало време за настаненото при нея малолетно дете Б.В.Ш., ЕГН **********, която издръжка се претендира общо в размер 600 лв./шестотин лева/, по 160 лева месечно, за периода от 01. 08. 2020 год. до 19. 11. 2020 година.
Твърди се в исковата молба, че ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, и В.И.Ш., ЕГН **********, от съвместното си съжителство имат родени четири деца – малолетната Б.В.Ш., с ЕГН **********, непълнолетните близнаци А. В. Ш., с ЕГН **********, и В.В.Ш., с ЕГН **********, и пълнолетната Р. В. Ш., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение № 470/05.08.2020 г. по гр. дело № 947/2020 г. на РС – Д.малолетната Б.В.Ш., с ЕГН **********, е настанена при баба си по бащина линия Р.М.К., с ЕГН **********,***, за срок до настъпване на пълнолетие, или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.
Твърди се в ИМ, че още през 2016 г., с решение по гр. дело № 469/2016 г. на РС – С.малолетното дете Б.В.Ш. е било настанено за отглеждане при баба си Р.К..
Твърди се в исковата молба, че майката Д.И.Д. е с психиатрично заболяване и е освидетелствана от СТЕЛК – психични болести, като е с призната 80% трайна неработоспособност.
Твърди се в ИМ, че бащата В.И.Ш. баща на малолетната Б.В.Ш. по реда на ЗЗДН е задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие срещу майка си Р.К. и децата си Б., В. и А., но въпреки това същият е продължил да упражнява насилие – физическо и психическо, върху тях. Освен това същият ги е оставял в жилището в което са живели по няколко дни без надзор от пълнолетно лице, и без необходимата им храна.
Твърди се в исковата молба, че както майката Д.И.Д. с ЕГН **********, така и бащата В.И.Ш. с ЕГН ********** не са в състояние и не могат да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си и по тези причини и по жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Д.съдът с посоченото по-горе решение по гр. дело № 947/2020 г. на РС – Д.постановил мярка за закрила на детето Б.В.Ш. и го е настанил при баба си по бащина линия – Р.К..
Твърди се в ИМ, че с решение по гр. дело № 288/2011 г. съдът е осъдил майката Д.И.Д. да заплаща издръжка за децата си чрез техния баща В.Ш..
Твърди се в исковата молба, че към настоящия момент грижата и издръжката за храна, дрехи, отопление, както и за учебни пособия за Б., която е ученичка в СУ „Никола Велчев“ – С., е поета изцяло от баба им Р.К., която е материално затруднена.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, и В.И.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с ал. 1 от СК, да заплаща всеки от тях на малолетната си дъщеря – Б.В.Ш., с ЕГН *********, месечна издръжка по 170 лева (сто и седемдесет лева) чрез баба й Р.М.К., с ЕГН **********, като лице оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при което детето е настанено по съдебен ред с решение № 470/05.08.2020 г. по гр. дело № 947/2020 г. на РС – Д., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 20.11.2020 г. до навършване на пълнолетие, или до настъпване на обстоятелства за изменение на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочено вноска от датата на вземането до окончателното й изплащане, платими по банков път по банкова сметка *** Р.К. в Банка ДСК, до 5-пето число на текущия месец.
Също така е поискана издръжка за минало време, а именно на основание чл. 149 от СК да бъде осъден В.И.Ш., с ЕГН **********, да заплати на дъщеря си – Б.В.Ш., с ЕГН **********, чрез баба й Р.М.К., с ЕГН **********, като лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при което детето е настанено по съдебен ред с решение № 470/05.08.2020 г. по гр. дело № 947/2020 г. на РС – Д., издръжка за минало време в общ размер от 600 лева, представляваща ежемесечна издръжка от по 160 лева за периода 01.08.2020 г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, платими по банков път по банкова сметка *** Р.К. в Банка ДСК ЕАД.
В съдебно заседание предвявените искове се поддържат от адвокат Емилия Атанасова като пълномощник на Р.К. както по основание, така и по размер.
Ответницата Д.И.Д. оспорва иска като неоснователен по съображения, че няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер от присъдената й по по гр. дело № 288/2011 г. по съображения, че е болна с телково решение и няма доходи и имущества за исканата издръжка.
Ответникът В.И.Ш. не взема становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие следното:
Ответниците Д.И.Д., ЕГН **********, и В.И.Ш., ЕГН **********, от съвместното си съжителство имат родени четири деца – малолетната Б.В.Ш., с ЕГН **********, непълнолетните близнаци А. В. Ш., с ЕГН **********, и В.В.Ш., с ЕГН **********, и пълнолетната Р. В. Ш., ЕГН **********. Това е безспорно между страните и се установява и от приложеното по делото в препис влязло в сила решение на С.ския районен съд № 162, постановено по гр. дело № 469/2016 г. на РС – С.С описаното влязло в сила и приложено в препис решение по гр. дело № 469/2016 г. на РС – С.малолетното Б.В.Ш. е било настанено за отглеждане при баба си Р.К..
Както майката Д.И.Д., ЕГН **********, така и бащата В.И.Ш., ЕГН ********** не са в състояние и не могат да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си Б.В.Ш., с оглед на което това малолетно дете е настанено по съдебен ред за отглеждане и възпитание при своята баба по майчина линия Р.М.К. ищец по настоящото дело.
Майката Д.И.Д. е с психиатрично заболяване и е освидетелствана от СТЕЛК – психични болести, като е с призната 80% трайна неработоспособност. Бащата В.И.Ш. е осъществявал домашно насилие спрямо децата си, включително и по отношение на малолетната си дъщеря Б.В.Ш. и по реда на Закона за защита от домашното насилие ЗЗДН ответникът В.Ш. е задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие срещу майка си Р.К. и децата си Б., В. и А.. Включително и след влизане в сила на това решение и издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие ответникът В.Ш. е продължил да упражнява насилие – физическо и психическо, върху децата си, включително и върху малолетното дете Б.В.Ш., оставял я в жилището в което са живели по няколко дни без надзор от пълнолетно лице, и без необходимата им храна.
По тези причини Дирекция „Социално подпомагане“ – Д.е подала жалба до РС – Д.за постановяване на мярка за закрила на детето Б. и съдът – Районен съд Д.с решение № 470/05.08.2020 г. по гр. дело № 947/2020 г. на РС – Д.е настанил малолетната Б.В.Ш., с ЕГН ********** при баба си по бащина линия – Р.М.К. с ЕГН **********,***, за срок до настъпване на пълнолетие, или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст. Препис от цитираното решение на РС Д.е приложен по делото.
По силата на посоченото решение предявилата процесния иск Р.М.К., осъществява заместваща грижа по отношение на малолетното дете Б.В.Ш., с ЕГН ********** и може да извършва необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве отглеждане и образование, включително и определяне и увеличение на издръжката му. В този смисъл е установена съдебна практика с Определение № 794/22.05.2011 г. по гр. д. № 97/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно което, лицата упражняващи заместваща грижа, по силата на влязлото в сила решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето изпълняват функциите на настойници на малолетните лица или дават попечителско съдействие на пълнолетните деца по упражняване правото им на издръжка. Същите могат да предявят иск против дължащите издръжка родители, като представители на децата по силата на самото решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. От това следва и изводът, че за предявилата настоящия иск Р.М.К. е налице дееспособност и правен интерес от предявяване на настоящия иск за издръжка, като лице упражняващо заместваща грижа по отношение на малолетното дете Б.В.Ш., настанена по съдебен ред за отглеждане при баба си Р.К..
С влязло в сила решение на С.ския районен съд № 162 от 09. 08. 2012 год. по гр. дело № 288/2011 г. на РС С., препис от който е приложен по делото, съдът е осъдил майката Д.И.Д. да заплаща издръжка 60 лева за малолетното си дете Б.В.Ш. чрез баща му В.Ш..
От влизане в сила на това решение, до приключване на устните състезания по настоящото дело животът е поскъпнал, значително са се променили както минималната работна заплата в страната, така и установената минимална издръжка дължима от всеки родител. Към настоящия момент тази издръжка е в размер на 163 лева и по силата на чл. 143 ал. 2 и чл. 142 ал. 2 от СК всеки родител дължи за всяко дете мининимум ¼ от установената в страната минимална работна заплата, независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от доходите и имуществата си. Тези изводи следват от чл. 143 ал. 2 от СК, по силата на който родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 143 ал. 3 от СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството, както е в случая за малолетната Б.В.Ш..
По силата на чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
От визираните разпоредби, се налага извод че и ответницата Д.И.Д. независимо от психичното си заболяване, за което видно от ЕР на ТЕЛК № 0059 от 28.01.2020 г. на ТЕЛК към ЦПЗ – София област е освидетелствана от ТЕЛК и има 80 % трайно намалена трудоспособност, щом е родител – майка на малолетната Б. Ш. дължи за нея издръжка минимум 162 лева.
По силата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В случая освен промяната на минимално дължимата от Д.И.Д. издръжка за детето Б.В.Ш. следва да се промени и лицето на което тази издръжка да се заплаща. Това е Р.М.К. която по силата на цитираните съдебни решения е лице, полагащо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при което малолетното дете Б. В. е настанено с влязлото в сила решение 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д..
Към настоящия момент грижата и издръжката за храна, дрехи, отопление, както и за учебни пособия за Б., която е ученичка в СУ „Никола Велчев“ – С., е поета изцяло от баба им, която е материално затруднена получава една пенсия, която дори за нея е недостатъчна, още по-малко за отглеждане и възпитание на детето Б.. В тази насока съдът съобрази че освен детето Б., при нея по съдебен ред по същите причини са настанени за отглеждане и двете деца А. В. Ш., с ЕГН **********, и В.В.Ш., с ЕГН ********** от същите родители неспособни да издържат тези деца и да упражняват родителска грижа.
По делото е приложено в препис Удостоверение от СУ Никола Велчев, от което се установява че за учебната 2020/2021 година детето Б. Ш. е ученик в VІІ клас в учебното заведение СУ Никола Велчев с произтичащите от това необходими разходи за храна, облекло и учебни пособия. За нуждите на това дете са необходими минимум 350 лева от които 162 лева трябва минимум да се отделят от майката и минимум 170 лева трябва да се дават от бащата В.И.Ш., който не дава нито пари, нито грижа на това дете.
Доказан и основателен е предявения иск срещу ответника В.И.Ш.. Макар, че с влязло в сила съдебно решение на него е предоставено упражняването на родителските права, същият не се грижи за детето си Б., не дава пари за издръжката му, като детето поради тези причини и поради упражнено домашно насилие от този баща вече е настанено с влязло в сила съдебно решение при Р.М.К..
Една издръжка от В.И.Ш. в размер на 170 лева месечно е съобразена с нуждите на детето Б. и с възможностите на ответника, при положение, че същият е в работоспособна възраст и не са установени намалена трудоспособност. При положение че и нетрудоспособни и лица без доходи дължат минимална издръжка по силата на чл. 143 ал. 2 и 3 и чл. 142 ал. 2 от СК, дори само това че В.И.Ш. е в трудоспособна възраст 170 лева месечно на основание цитираните разпоредби е минимумът който дължи за издръжка за малолетното си дете Б.В.Ш..
По изложените съображения е доказан както по основание, така и по размер предявеният срещу В.И.Ш. иск с правно основание чл. 143 ал. 2 и 3 от СК за издръжка за в бъдеще време по 170 лева месечно
Съдът на основание чл. 143, ал. 3 от СК следва да осъди ответника В.И.Ш. с ЕГН ********** да заплаща за малолетното си дете Б.В.Ш. ЕГН ********** чрез неговата баба Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение № 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.месечна издръжка в размер на 170 лева (сто и седемдесет лева), платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска 20.11.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Тази издръжка В.И.Ш. следва да заплаща на Р.М.К. с ЕГН ********** в качеството й лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение № 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.. Съдът следва да постанови тази издръжка да се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане.
Доказан по своето основание и размер е и предявеният срещу В.И.Ш. иск за издръжка в минало време с правно основание чл. 149 от СК. По силата на тази разпоредба издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Ответникът В.И.Ш. на основание чл. 143 ал. 3 от СК е дължал издръжка от момента в който детето му Б. е била настанена при баба му Р.М.К.. За целия период от 01. 08. 2020 година до 19. 11. 2020 година детето Б. е живяло при нея, настанено по административен ред със Заповед от 02. 07. 2020 година на директора на ДСП - Д., действаща до постановяване и влизане в сила на съдебното решение, а ответникът В.Ш. не е заплащал нито лев като издръжка, нито се е грижил за детето. Това се установява от мотивите на приложеното в препис съдебно решение № 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.и не е оспорено от ответника В.Ш..
Съдът намира, че претендираната издръжка в размер на 160 лева месечно общо 600 лева. е съобразена както с нуждите на детето, така и с възможностите на ответника, като е съобразена с минималната дължима издръжка ¼ от установената в страната минимална работна заплата, която в този период е 610 лева. Това означава минимална издръжка 152, 50 лева. Толкова дължат нетрудоспособните и без доходи и имущества. Така за исканата издръжка от 160 лева месечно достатъчно е това че В.Ш. е баща на малолетната Б. и е в трудоспособна възраст и не са установени основания за намалена трудоспособност. По тези съображения и искът за издръжка в минало време предявен срещу В.И.Ш. е доказан по основание и размер – 160 лева месечно за времето от 01. 08. 2020 година до 19. 11. 2020 година Това са три месеца и половина, за които на основание чл. 149 от СК В.И.Ш. дължи за настаненото при Р.М.К. свое дете Б.В.Ш. минимум 600 лева, ведно със законната лихва считано от 19. 11. 2020 година до окончателното изплащане на тази издръжка за минало време.
По изложените съображения на основание чл. 149 от СК съдът следва да осъди ответника В.И.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.В.Ш., ЕГН ********** чрез неговата баба Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.издръжка за минало време общо в размер 600 лв./шестотин лева/, по 160 лева месечно, за периода от 01. 08. 2020 год. до 19. 11. 2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 11. 2020 до окончателното изплащане на вземането,
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на настоящото решението в частта му относно присъдените издръжки, включително и за минало време.
Съдът следва да осъди ответника В.И.Ш. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.ския районен съд 244, 80 лева за ДТ върху издръжката за бъдеще време, както и 50 лева за ДТ върху присъдената издръжка за минало време, както и ДТ от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът следва да осъди ответницата Д.И.Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.ския районен съд 146, 88 лева за ДТ върху присъдената й издръжка, както и ДТ от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът следва да осъди ответниците В.И.Ш. с ЕГН********** и Д.И.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.К. с ЕГН ********** 300 (триста) лева за направените по делото разноски. Тези разноски са платени от Р.К. за адвокатски хонорар на пълномощника й адвокат Емилия Атанасова и се дължат от ответниците станали причина за завеждане на настоящото дело.
Р Е Ш И:
УВЕЛИЧАВА от 60 лева на 162 лева размера на издръжката която Д.И.Д. с ЕГН ********** е осъдена с решение на РС С.№ 72 от 28. 09. 2011 год. по гр. дело № 288/2011 година на С.ския районен съд на малолетното си дете Б.В.Ш., ЕГН ********** и ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА за малолетното си дете Б.В.Ш., ЕГН ********** чрез неговата баба Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.ежемесечна издръжка 162 лева (сто и шестдесет и два лева), платима до 5-то число на текущия месец, считано от 20.11.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, която издръжка да заплаща на Р.М.К. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за в бъдеще време за разликата над 162 лева до предявените 170 лева месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от СК В.И.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА за малолетното си дете Б.В.Ш. ЕГН ********** чрез неговата баба Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение № 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.месечна издръжка в размер на 170 лева (сто и седемдесет лева), платима до 10-то число на текущия месец, считано от 20.11.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, която издръжка да заплаща на Р.М.К. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК В.И.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.В.Ш., ЕГН ********** чрез неговата баба Р.М.К. с ЕГН ********** - лице, оказващо заместваща грижа по чл. 137 от СК, при които детето е настанено с решение 470 от 05. 08. 2020 год.по гр. д. № 947 /2020 г. на РС Д.издръжка за минало време общо в размер 600 лв./шестотин лева/, по 160 лева месечно, за периода от 01. 08. 2020 год. до 19. 11. 2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 11. 2020 до окончателното изплащане на вземането,
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за издръжките, включително и за минало време.
ОСЪЖДА В.И.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.ския районен съд 244 лева за ДТ върху издръжката за бъдеще време, както и 50 лева за ДТ върху присъдената издръжка за минало време, както и ДТ от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.ския районен съд 146, 88 лева за ДТ върху присъдената й издръжка, както и ДТ от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.И.Ш. с ЕГН********** и Д.И.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.К. с ЕГН ********** 300 (триста) лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: