Определение по дело №1024/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 975

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              Председател: Виолета Шипоклиева

                                                     Членове: Фаня Рабчева

                                                                     Светослав Узунов                                        

 след като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д. № 1024 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

      Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл.129 ал. 3 от ГПК.

      Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, Столична Община, район „Люлин“, бул.“Д-рПетър Дертлиев“№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,оф. 4, чрез юрисконсулт И.Н., моли да се отмени като неправилно Определение № 3259/11.03.2020г. по ч.гр.д. № 1903/2020г.,VІІІ гр. състав, с което заповедният съд е върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е прекратил производството по ч.гр.дело № 1903/2020г. Излага съображения.

     Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.

     Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна поради следното:

     С обжалваното Определение № 3259/11.03.2020г. районният съд връща Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 9135/06.02.2020 г., подадено от заявителя/кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; и прекратява производството по ч. гр. дело № 1903/2020 г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав. Излага съображения, че кредиторът не е отстранил нередовностите на заявлението си, за които съдът е дал указание за отстраняването им с предходно разпореждане № 13067/07.02.2020г., с което оставя заявлението без движение до представяне на заверен препис от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение №1/05.07.2019г. към него, в тридневен срок от получаване на съобщението.

     Въззивният съд споделя извода на районния съд, поради следното:

    Пред районния съд е подадено от заявителя/кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 9135/06.02.2020г. срещу длъжника М. А. М., ЕГН **********,***, в качеството й на кредитополучател по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16146630, сключен на 14.06.2018г. между длъжника и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България. Приложени са: пълномощно, документ за внесена държавна такса, както и договора за потребителски кредит CREX-16146630 от 14.06.2018г. и условия по договора за потребителски кредит.

      В указания от съда тридневен срок, на 02.03.2020г. е постъпила по делото молба от страна на кредитора/заявител, в която се излага становище, че след като производството по делото е по реда на чл. 410 от ГПК-заповедно производство, т.е. не е исково, не е състезателно, не е двустранно, то с изискванията на съда да се приложат доказателства относно прехвърляне на вземането се приравнявало заповедното производство на исковото производство, което обезсмисляло заповедното производство. При което се моли съдът на осн.чл. 253 от ГПК да отмени разпореждането, с което е указано на заявителя/кредитор да представи доказателства за извършеното прехвърляне на вземанията.

    В тази насока, са изцяло и  оплакванията в настоящата частна жалба, подадена от кредитора/заявител срещу прекратителното определение на районния съд.

     Въззивният съд намира, че след влизане в сила на разпоредбата на ал. 3 на чл. 410 от ГПК, /Обн.ДВ бр.100/2019г.-20.12.2019г./, законодателят поставя по-големи изисквания при подаване на заявление за вземане, произхождащо от сключен договор с потребител, какъвто случай е настоящият, а именно: Съгласно Чл. 410. /1/ Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

…..

/3//Нова – ДВ,бр.100 от 2019г./ Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

   Предвид което и към настоящия момент, въззивният състав на ПдОС намира за законосъобразно обжалваното определение на районния съд, с което се връща заявлението и се прекратява производството пред заповедния съд, на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Не са налице изискванията за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 вр. чл. 410 ал. 3 от ГПК.

           Поради което определението на районния съд следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд. Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, / арг. чл.274 ал. 3 и ал. 4 от ГПК/.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                          О П Р Е Д Е Л И :

        ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на 11.03.2020г. Определение № 3259 на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав, по ч.гр.дело № 1903 по описа за 2020 година, с което връща Анотирана съдебна практика Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх. № 9135/06.02.2020г., и прекратява производството по ч. гр. дело № 1903/2020 г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                    2/