Решение по дело №68/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 109
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20233500100068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Търговище, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20233500100068 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча.
Ищецът „Терестра България“ ЕООД, с ЕИК *********, твърди в
исковата си молба, че обработва земеделски земи в землищата на с. Глогинка,
с. Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в
община Попово. Съгласно доброволни споразумения за разпределение на
масивите за ползване през стопанската 2021/2022г. и заповеди на Директора на
ОД „Земеделие“ гр. Търговище, дружеството обработва следните земеделски
масиви: с номера 2, 4, 9, 10, 12, 16, 20, 2829, 38, 47, 52, 54, 58 и 55, с обща
площ 2 737.254 дка, в землището пас. Глогинка , ЕКАТТЕ 15103; с номер 25, е
площ от 348.372 дка. в землището на с. Марчино, ЕКАТТЕ 474 1 1. ; с
номера 1409, 1410, 141 1, 1412. 1413, 1414, 1415, 1416, 1417 и 1418, с обща
площ 745.462 дка, в землището на с. Паламарца, ЕКАТТЕ 55213; с номера
6622 и 6594, е обща площ 726.063 дка, в землището на е. Славяново, ЕКАТТЕ
67091 и с номер 83, с обща площ 121.839 дка, в землището на е. Медовина,
ЕКАТТЕ 47634. През стопанската 2021/2022г. част от гореописаните
обработваеми земеделски земи са били засети с маслодаен слънчоглед и
царевица. В хода на обработването на земите установил, че посевите му са
увредени от диви животни. Веднага след констатиране на щетите ищецът
поискал от Държавно ловно стопанство „Черни Лом" гр. Попово формирането
1
на комисия, която да установи размера на тези щети. Такава била сформирана
и на 31.08.2022 година, комисията е обходила земеделските имоти.
Констатирала, че общата унищожена площ на посевите от маслодаен
слънчоглед, в земите обработвани от ищеца е 148.33 декара. На 20.09.2022 г. и
на 21.09.2022 година, земеделските земи, които са засети с царева, при което са
констатирала, че общата унищожена площ възлиза на 1 750.30 дек. В резултат
на унищожаване на продукцията, ищецът твърди, че е търпял загуби от
унищожената продукция от царевица, в размер на 241 585.02 лв. , а загубите от
слънчогледа възлизат на 45 016.55 лв. От негова страна са положени усилия за
опазване на продукцията, но те не дали резултат. От своя страна ответното
сдружение по силата на, сключен с Държавно ловно стопанство „Черни Лом”
гр. Попово към „Североизточно държавно предприятие” ДП - Шумен
упражнява дейност по стопанисване и опазване на дивеча в ловностопанския
район на община Попово. Ответникът не е осъществявал мероприятия,
вменени му със закон с цел ограничаване на щетите от дивеча, за който
отговаря. Поради горното ищецът моли, съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени
вреди в размер на 286 601.57 лв. обезщетението за причинени имуществени
вреди - пропуснати ползи, представляващи нереализиран добив поради
унищожаване и увреждане от дивеч на посеви от слънчоглед в размер на 45
016.55 лв. и от царевица в размер на 241 585.02 лв., засети в земеделски земи,
обработвани от ищеца през стопанската 2021/2022 година в община Попово,
както и да му заплати лихва за забава в размер на 2 788.53 лв., върху
главницата в размер на 45 016.55 лв., считано от датата на настъпване на
вредоносния резултат - 31.08.2022г. до датата на предявяване на настоящата
искова молба 04.04.2023 год. и лихва за забава, възлизаща на 13 555.60 лв.,
върху главницата в размер на 241 585.02 лв., считано от датата на насгьпване
на вредоносния резултат - 21.09.2022г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба- 04.04.2023 год.
В съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК направи изменение на
предявените искове, в посока тяхното увеличение, както следва обезщетение
за причинените имуществени вреди в размер на 464 479.44 лв. обезщетението
за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи
нереализиран добив поради унищожаване и увреждане от дивеч на посеви от
слънчоглед в размер на 192 833.04 лв. и от царевица в размер на 271 646.40
2
лв., засети в земеделски земи, обработвани от ищеца през стопанската
2021/2022 година в община Попово, както и да му заплати лихва за забава
общо в размер на 12 338.53 лв., върху главницата в размер на 192.833.04 лв. и
лихва за забава, възлизаща на 15 796.84 лв., върху главницата в размер на
271 646.40 лв. Претендира се законната лихва върху главницата от
предявяването на иска, както и сторените по делото разноски.
С писмен отговор ответникът оспорва с възражения за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на
сдружението, предвид точното изпълнение на нормативните задължения и
неустановяване действителния размер на щетата, евентуално и относно
размера на обезщетението, предвид допуснато от ищеца съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл.78, ал.2
от ЗЛОД, респ. на осн.чл.80, т.2 от ЗЛОД. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Ищецът е земеделски производител и по силата на доброволни
споразумения за разпределение на масивите за ползване през стопанската
2021/2022г. и заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Търговище,
дружеството обработва земеделски земи в землищата на . Глогинка, с.
Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в
община Попово.
Съгласно приложените писмени доказателства- заверени копия от
протокол на комисия по чл. 82 от ЗЛОД от 31.08.2022 г., 20.09.2022 г. и
21.09.2022 година, комисията е констатирала унищожаване на посевите от
слънчоглед от диви животни в обработваните от дружеството ниви, както
следва: засятата култура на площ от 2.830 дка, намираща се в долния край към
гората, от земеделски имот с № 47411-52-5-1, е напълно унищожена; засятата
култура на площ от 5.130 дка, намираща се по периферията на гората и части
от вътрешността от земеделски имот № 39195-1461-1-1, е напълно
унищожена;засятата култура на площ от 30.240 дка, намираща се по
периферията на гората и части от вътрешността от земеделски имот с №
39195-1458-1-1, е напълно унищожена; засятата култура на площ от 7 дка от
земеделски имот № 11716-98-7-1 е напълно унищожена; засятата култура
в земеделски имот № 1 1716-98-5-1, с площ от 1.23 ха, е напълно унищожена;
заетата култура на площ от 3.310 дка от земеделски имот № 78077-403-5-1 е
напълно унищожена; засятата култура на площ от 50.780 дка от земеделски
имот № 15103-68-1-2 е напълно унищожена; засятата култура на площ от
7.180 дка от земеделски имот № 15103-388-1-1 е напълно унищожена;
засятата култура на площ от 8.240 дка от земеделски имот № 15103-388-2-1 е
напълно унищожена; засятата култура на площ от 17.140 дка от земеделски
имот № 15103-68-2-1 е напълно унищожена; засятата култура на площ от
4.180 дка от земеделски имот № 47411-208-4-1 е напълно унищожена. Това са
3
площи засети с маслодаен слънчоглед. Общите унищожени площи са в размер
на 148.33 дек. Комисията е установила, че не са предприети мерки за опазване
на земеделската култура.
От площите засети с царевица, комисията е установила следното:
засятата култура на площ 70-90% от земеделски имот с № 55213-104-1 в
землището на с.Паламарца е увредена; засятата култура на площ 5-6 дка от
земеделски имот с № 55213-912-1 в землището на с. Паламарца, е увредена;
засятата култура на площ 4-5 дка, по периферията на земеделски имот с №
55213-925-2 в землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на
площ около 12 дка, по периферия та на земеделски имот с № 55213-107-1 в
землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на площ около
5 дка от земеделски имот с № 47634-105-1 в землището на с. Медовина, е
увредена; засятата култура в северната част на земеделски имот в землището
на с. Славяново с № 67091-129-1, целият с площ от 27.69 ха, е увредена;
засятата култура в земеделски имот в землището на с. Марчино е № 4741 1-
210-2, целият с площ от 34.99 ха, е увредена неравномерно от три страни на
нивата, на места от 5 до 15 метра, като не са унищожени всички растения;
засятата култура на 130 дка от земеделски имот № 15103-14-1 в землището на
е. Глогинка, унищожена. Общата площ на засетите с царевица земеделски
земи, които частично са увредени от диви животни, възлиза на 1750.3 дка.
Констатациите и начинът на извършване на проверките беше
установен и от показанията на изслушаните в тази връзка свидетели К. З., Г. Г.,
М. Петров, Й. Р., И. И., С. Д. и Христо Йорданов, които в различни качества са
участвали. Показанията им потвърдиха констатациите на комисията и не
внесоха допълнителна яснота относно начина на измерване на засегнатите
площи и установяване на щетите.
С Договор от 07.08.2009 година за предоставяне на стопанисването на
дивеча на ловните сдружения по реда на чл. 30 от ЗЛОД- л.816 от делото,
сключен между ДЛС“Черни лом“-гр. Попово и СЛР гр. Попово, на СЛР
Попово са възложени дейности по стопанисването и ползването на дивеча в
ловностопански райони, в които попадат и земите, обработвани от ищеца.
Този договор е със срок до 2024 година. С договор от 26.07.2019 г. за
предоставяне правото на отстрел по реда на организирания ловен туризъм на
дивеча, сключен с ДЛС“Черни лом“-гр.Попово, на ответника е предоставено
правото на отстрел на дивеч в ловностопанските райони на ГФ, стопанисвани
и управлявани от СЛР гр. Попово.
Земеделски земи, обработвани от ищеца са в землищата на с. Глогинка,
4
с. Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в
община Попово. Не всички от тях попадат в ловностапанските райони,
стопанисвани и управлявани от ответника. За установяване на тези
обстоятелства беше назначена съдебно-техническа експертиза. Установеното
от експертизата е, че териториите, за които се претендират щети от диви
животни, попадащи в землището на с. Глогинка, с.Марчино, с.Паламарца,
с.Медовина и с. Славяново, се стопанисват от ответника. Само 4 имота в
землището на с. Глогинка не попадат в такъв район.
От заключенията на назначената агротехническа експертиза се
установява, че в землищата на селата Паламарца, Марчино, Славяново и
Глогинка, за които техническата експертиза установи, че се стопанисват от
СЛР Попово ищецът е обработвал и отглеждал царевица, унищожените от
диви животни площи надхвърлят 5%, за всяко едно от землищата.
Контролно разжънване е извършено в землището на с. Глогинка при
което съдът възприема, че то следва да се вземе като база за изчисляване на
щетите. Където такова не е извършено базата е добитата продукция по
представени на вещото лице кантарни бележки за съответното землище.
При това положение средният добив от царевица за община Попово за
стопанската 2021/2022 година е 481 кг. от декар. Ищецът е реализирал
царевицата на 558.479 лв. за тон. В с.Паламарца ищецът е реализирал добив от
царевица 134.786 кг. От декар или съпоставено със средния за общината
добив е реализирал с 346.214 кг. За декар по-малко. При унищожени 407.300
декара не е успял да реализира приход в размер на 78 752.24 лв.
В с. Марчино ищецът е реализирал добив от царевица 302.297 кг. от
декар или съпоставено със средния за общината добив е реализирал с 178.703
кг. за декар по-малко. При унищожени 349.900 декара не е успял да реализира
приход в размер на 34 920.57 лв.
В с. Славяново ищецът е реализирал добив от царевица 165.768 кг. от
декар или съпоставено със средния за общината добив е реализирал с 315.232
кг. за декар по-малко. При унищожени 738.500 декара не е успял да реализира
приход в размер на 130.012.79 лв.
В с. Глогинка ищецът е реализирал добив от царевица 95.870 кг. от
декар или съпоставено със средния за общината добив е реализирал с 385.130
кг. за декар по-малко. При унищожени 296.400 декара от които са засети само
130 дек., не е успял да реализира приход в размер на 27 960.80 лв.
Общо за четирите землища е пропуснал добив на стойност 271 646.40
лв.
Добивът от слънчоглед е унищожен в землищата на с. Глогинка, с.
Марчино, с. Водица и с. Цар Асен, които се стопанисват от СЛР Попово. В
землища унищожените от диви животни площи надхвърлят 5%, за всяко едно
от землищата.
В землището на с.Глогинка по препоръка на комисията е извършено
5
контролно разжънване от засегнатите площи, която съдът намира, че следва да
бъде взето като база при определяне на щетите. Така при среден добив за
община Попово от 280 кг. за декар, ищецът е реализирал добив от слънчоглед
146.73 кг. от декар или е реализирал с 133.27 кг. за декар по-малко. При
унищожени 1 054 декара, не е успял да реализира приход в размер на
143 270.22 лв.
В с. Марчино площите са унищожени на 100%. При среден за
общината добив, който е в размер на 280 кг. от дек., размерът на щетата
възлиза на 37 499.28 лв.
В землището на с. Водица са унищожени на 100%. При среден за
общината добив, който е в размер на 280 кг. от дек., размерът на щетата
възлиза на 10 310.16 лв.
В землището на с. Цар Асен не е констатирана щета от вещото лице.
Общо за трите землища ищецът е пропуснал добив от слънчоглед на стойност
191 079.66 лв.
При отглеждане на културите от царевица, ищцовото дружество е
извършвало необходимите дейности за отглеждането на тази култура, въз
основа, на което е следвало да очаква и реколтира средния добив, получен за
района. Нанесените щети са били непоправими, тъй като периодът на
унищожаване на посевите не позволява тяхното рекултивиране.
Съгласно експертизата и разясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание, не съществуват адекватни мерки за опазване на културите,
засети от ищеца. Площите, които ищецът обработва не са окрупнени, големи
са и през тях минават и полски пътища, което прави невъзможно ограждането
им. Неадекватни са и използваните за отблъскване на дивите животни
репеленти, тъй като самите животни привикват с тях и с времето престават да
се плашат. Неприложим метода на поставяне на т.нар. „електропастир“, с
оглед на това, че с оглед размерите на животните и числеността им в стадата,
той не би могъл да ги възпре.
Числеността на популациите от благороден елен в ловно стопанските
райони стопанисвани от ответното сдружение в годините, беше установена от
назначената по делото лесотехническа експертиза. Установено е, че
популациите са нараснали прекалено през годините, много преди ответното
сдружение да поеме отговорността за тези райони. Сдружението е полагало
адекватни грижи за подхранването на дивите животни през зимния сезон.
Закупувани са фуражи, които са служили за подхранване, през зимния период,
когато няма достатъчно храна за дивеча. За периода от 2013 година до 2021
година пролетния запас на благороден елен на цялата територия на ДЛС
„Черни лом“ гр. Попово, част от която се стопанисва от ответника, се е
увеличил драстично над допустимия запас. Причината за това е заниженото
ползване- отстрелване на благороден елен.
Между ответникът и ДЛС „Черни лом“ гр. Попово е бил сключен на
6
26.07.2019 г. договор за предоставяне правото на отстрел по реда на
организирания ловен туризъм на дивеча, по силата н акойто е предоставено
правото на отстрел на дивеч в ловностопанските райони на ГФ, стопанисвани
и управлявани от СЛР гр. Попово. Поради неизпълнение на задълженията по
него от страна на ДЛС „Черни лом“ гр. Попово, договорът е прекратен.
Твърдението е, че ответникът не е можел да изпълнява отстрел на дивеч, без
да носи отговорност за това.
По отношение на взетите от ищеца мерки за опазване на посевите се
установява следното: Според показанията на свидетелите Д. ПЕ., Радослав
Петров, Христо Петков и Г. Г., служители на ищеца, щетите от диви животни
се установяват в момент на жътва. Преди това няма как да бъдат установени.
Уврежданията по културите, сочат че са от елени. Около 80% от нивите са в
съседство с гори, териториите са големи. Физическа охрана на земите се е
извършвала от служители на фирмата, след работно време. Така охрана е била
организирана предимно през месец август, но животните не се плашели нито
от хората, нито от машините. Такава охрана е осъществена около седем пъти в
месеца. За да плашат животните са използвали пиротехнически средства и
светлини, но нямало голям ефект, понеже те свиквали със шума. След тях,
животните отново се връщали и влизали в нивите. Обиколките били след
работно време, защото животните през деня не излизат, излизат на
свечеряване да търсят храна.
От страна на ищеца освен относимите към спора писмени
доказателства във връзка със обработваните от него земи и разпределението
им, са представени и множество писмени доказателства в том II и том IV от
л.910 до 966, които са неотносими и не допринасят за изясняване на спора,
поради което и не следва да бъдат обсъждани.
При анализа на посочените доказателства съд приема за установено
следното от правна страна:
Разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, обезщетенията за
щети на земеделски култури се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча в
съответния ловностопански район, освен ако земеделският производител не е
изпълнил мерките по чл.78, ал. 2 от ЗЛОД за ограничаване на щетите.
Първият спорен въпрос по делото е относно това дали ответникът носи
отговорност за нанесените в процесните ниви щети от елени. Безспорно е, че
такива щети има, изразяващи се в увреждания на засятата земеделска култура.
Отговорността на сдружението е безвиновна. Отговорността е за лицето, под
чийто надзор животното се намира. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗЛОД, ловните
сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в
ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно
или горско стопанство, съгласно нормата на чл. 36, ал.3 от ЗЛОД във вр. с чл.
29, ал. 8 от ППЗЛОД. Точно на това основание е и сключен договора от 2009
г., съгласно който СЛР в Попово е приело да стопанисва и дивеча в 41 ЛСР,
сред който е и ловния район, в който попадат и землищата на селата Глогинка,
7
с. Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в
община Попово. По силата на този договор ответникът осъществява надзор
над дивеча в посочените ЛСР, като има задължение освен да го стопанисва и
полза, така и да опазва и охранява животните, т.е. осъществява надзор.
Налице са данни, че ответното сдружение през обсъждания период
периодично е осигурявало храна в района за различните видове диви животни.
Но в същото време популацията на елени е нараснала значително, над
допустимите запаси, защото не се е осъществявал отстрел на тези животни.
Твърденията на ответника са, че той няма вина за това, и по негово искане
договорът е бил прекратен. Популацията на елени не е била сведена до
възможния брой такива, които да обитават района без сериозен риск за
земеделските култури в съседство, по причина, която не може да се вмени
изцяло във вина на ответника. Тази популация е нараствала значително преди,
сключването на този договор, а след сключването му за такъв кратък период от
време популацията не може да бъде сведена до съответния минимум. Това се
установява и от обясненията на вещото лице, изготвила лесотехническата
експертиза. Въпреки горното при тези доказателства следва, че е налице
предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ответното
сдружение.
Тази отговорност може да отпадне, ако се установи, че нанесените
щети на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до 5 на сто,
както и когато земеделският производител не е предприел мерки с цел
ограничаване на щетите. Експертизите сочат, че увредените площи във всяко
едно от землищата е над 5%, като на места са увредени 100% от продукцията.
В този смисъл другият спорен въпрос по делото е дали ищецът е положил
нужните усилия да защити селскостопанските култури, които отглежда.
Показанията на свидетелите на ищеца установяват, че единствените,
предприети мерки за опазване на културите е жива охрана на нивите, която е
била осъществявана от негови служители. Тези служители обикаляли нивите
вечер след работно време, като използвали пиротехнически средства и
светлини. Това те извършили около седем пъти през месец август, като през
останалото време очевидно охрана не е имало. При тези съдържащи се в
показанията на свидетеля данни не може да се приеме първо, че тази мярка е
предприета своевременно и второ че е била адекватна, т.е. достатъчна.
Знаейки че нивите се намират в близост до ловностопански район, то
земеделският производител е следвало да бъде по-активен в организиране на
охраната на земеделските култури. Свидетелите и вещото лице агроном, което
между другото не сподели дори и личен опит, а опит на негови колеги, че
електропастирите не били адекватни и не можели да спрат животни като
елените, но същото не е беше потвърдено от специалист в съответната област
(вещо лице, което да изготви съответното заключение за най-подходящите и
възможни мерки по опазване на селскостопанската реколта). С оглед на това,
че ищецът обработва изключително големи площи, които са в близост до
ловностопански район, в никакъв случай такъв еднократен акт на защита,
8
каквато е обиколка на служителите седем път през месец август, не може да се
приеме за адекватна мярка. Последният е следвало да помисли и да
организира защита, прилагайки едновременно няколко мерки, като например,
използване на репеленти, ограждане с електропастир от към горите
граничните райони, както и наемане на фирма, която да осъществява такава
охрана и др. подходящи такива. В случай, че е предприел такива мерки, то
щетите биха били значително по-малко, дори и да не могат да се предотвратят
напълно.
Поради това следва да се приеме, че отговорността на ответното
„Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ не може да бъде ангажирана
в пълния претендиран размер. Следва да се приеме, че са налице предпоставки
за ограничаване отговорността на „Сдружение на ловците и риболовците в
Попово“ в размер на 50 % от стойността на установените вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
следното: Претенцията на ищцовото дружество касае пропусната полза под
формата на невъзможност за ищцовото дружество да получи заплащане от
нереализиран добив от земеделска култура, поради което за база на
определяне на обезщетението за имуществени вреди следва да се има предвид
посочените от вещото лице агроном суми. Ищецът не е реализирал добив от
царевица на стойност 271 646.40 лв., от слънчоглед не е реализирал добив на
стойност 191 079.66 лв. Общо за двете култури не е реализирал добив на
стойност 462 726.06 лв. Това е и размерът на обезщетението, което се дължи
за нанесените щети. То обаче следва да се редуцира с 50%, тъй като ищецът не
е предприел мерките по чл.78, ал. 2 от ЗЛОД за ограничаване на щетите. Или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
причинени щети, изразяващи се в нереализиран добив поради унищожаване
на посеви от царевица и слънчоглед, в размер на 231 363.13 лв. Предявеният
иск до пълния размер от 464 479.44 лв., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху
претендираното обезщетение, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД предвижда обезщетение в размер на законната лихва при
неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата –
мораторна лихва. По правната си природа, мораторната лихва е обезщетение
за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Съгласно
разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен,
длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок
за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху парично
задължение, което не е с установен или определен падеж. Доколкото не се
твърди, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на тези вреди
и не са представени доказателства, такава да е отправена, то длъжникът не е в
забава до момента на предявяването на исковете. Поради това и не дължи
9
обезщетение за забава. Предявеният иск в размер на 28 135.37 лв. е
неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ищецът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 29 022 лв. и разноски в производството, в размер
на 23 544.74 лв. Общия размер на сторените по делото разноски възлиза на
52 566.74 лв. Ответникът възрази за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение, но съдът приема това възражение за неоснователно, с оглед
фактическата сложност на делото и неговата продължителност. Освен това
възнаграждението е към минималния размер, установен в наредбата.
Сторените от ответника разноски са, в размер на 18 585 лв., от които
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 17 985 лв. и разноски по
делото, в размер на 600 лв., за вещи лица.
С оглед изхода от делото, разноските които следва да се присъдят на
ищеца следва да са съразмерни на уважената част от предявените искове.
Дължимите на ищеца разноски при това положение са 24 688.67 лв., а на
ответника са в размер на 9856.30 лв. По компенсация ответникът следва да
заплати разноски на ищеца, в размер на 14 832.37 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“
гр.Попово, ул. „Цар Освободител“, № 1, ЕИК *********, представлявано от Д.
Михайлов Димитров, действащ чрез пълномощника си адв. Б. К. АК $
Търговище да заплати на „Терестра България“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, №2, ет. 5,
представлявано заедно и поотделно от Яромир Тесарж и Радослав М.в Славов,
действащи чрез адвокат Л. Манева - вписана в АК-Велико Търново, сумата
231 363.13 лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч,
стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посевите от слънчоглед и царевица, представляваща
пропусната полза от нереализиран добив за стопанската 2021/2022 година,
ведно със законната лихва считано от 05.04.2023 година до окончателното
плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 от ЗЛОД в
останалата част до пълния му размер от 464 479.44, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Терестра България“ ЕООД ЕИК
********* против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, ЕИК
********* иск за сумата от 28 135.37 лв., представляваща лихва за забава,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, ЕИК
********* да заплати на „Терестра България“ ЕООД ЕИК *********
10
направените по делото разноски в размер на 14 832.37 лв., определени по
съразмерност и компенсация, на осн.чл.78, ал.1-2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11