№ 40168
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110115988 по описа за 2022 година
Производството по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 59686/25.03.2022 г. от ФИРМА срещу ИВ. СТ. М. за
издаване на заповед за изпълнение за сумата 151,85 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № 505104/11.03.2021 г., ведно със законната лихва за период от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,63 лева, представляваща договорна лихва
за период от 11.03.2021 г. до 27.05.2021 г., договорна неустойка от 12,52 лева, сумата 15,23
лева представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.03.2022 г., сумата 50
лева, представляваща неустойка за забава, както и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
В случая се твърди, че страните са договорили задължение за кредитополучателя в 3- дневен
срок от подписване на договора за кредит да предостави обезпечение чрез поръчителство.
При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в описания срок, заемателят
дължи неустойка като на длъжника е начислена такава в размер на 12,52 лева. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
1
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава дълга на длъжника под
формата на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на „последващо“ -
след сключване и отпускане на заема обезпечение. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
Заявителят претендира и заплащане на сумата 50 лева, представляваща неустойка за забава в
размер на 25 % от размера на главницата, съгласно предвидена клауза за заплащане на
такси, определени съгласно приложена Тарифа към Общите условия на договора за кредит.
Съдът намира, че уговарянето на допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на кредита също е в противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи насрещна престация, а напротив изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, респективно служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Предвид това следва да се приеме, че е налице противоречие
със закона, респективно уговорката се явява нищожна и заявлението в тази част следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 59686/25.03.2022 г. по описа на СРС, подадено от ФИРМА за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. СТ. М., В ЧАСТТА по
отношение на вземанията за сумата 12,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на поръчителство и за сумата 50 лева, представляваща
неустойка за забава.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2