Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058, гр. Д., 30. 10. 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №436 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№4165/14.11.2019г. от Й.П.И. с ЕГН ********** *** и М.К.И. – Н. с ЕГН ********** ***, и въззивна жалба вх.№4166/14.11.2019г.от П.С.П. с ЕГН********** ***, двете срещу решение №147/01.11.2019г. по гр.д.№564/2017г. на КРС, с което е оставена без уважение молба по чл.247 от ГПК на Й.П.И. и М.К.И. – Н., за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 38/12.03.2019 г. по гр. д. № 564/2017 г. на РС К., с посочване правилното процентно съотношение на квотите на съделителите.
Оплакванията на въззивниците са идентични- отказа на районния съд да поправи решението намират за неправилен, необоснован, при наличие на очевидна фактическа грешка поради неправилно изчислени квоти на съделители, посочената в кв.метри част от площта не съотвествала на правата в дробно число. Погрешните изчисления на съда не съответствали на дела на всеки съделител съобразно правата му по ЗН, явявали се несъответни и на действителната воля на съда, изразена в мотивите. Съделители с едни и същи права получавали различни квоти и обратно. Искат отмяна на решението и връщане на делото с указание за правилно изчисляване на квотите, евентуално постановяване на ново, в което да са посочени квоти в процентно съотношение, отговарящи на посочените в мотивите квоти в кв.метри.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивниците Й.П.И. и М.К.И. – Н. на 18.11.2019г., а на П.С.П. на 05.11.2019г., жалбите се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
Писмен отговор по въззивната жалба на П.С.П. е подаден от Й.П.И. и М.К.И. – Н. с доводи, свеждащи се до основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Излага обстоятелства, излагани и в подадената от тях въззивна жалба .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д.№564/2017г.
на КРС е за делба във
фазата на допускането и, инициирано от Й.П.И. и М.К.И.-Н. с твърдения за
съсобственост върху недвижим имот с идентификатор 72693.501.316 по КККР на с.Т.
между наследниците на М.С., п.1945г., и П.А.С., с права в имота от 1/2ид.част
по възлагане от съдебен изпълнител.
Производството по
допускане на делбата приключило с
решение № 38/12.03.2019 г.,
с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 72693.501.316 по
КККР , находящ се в с.Т., ул.“Е.“№*, общ.К., обл.Д.,
с площ от 5306кв.м., между 31-мата съделители с квоти както следва: по 384/12960 ид.части за Й.П.И., М.К.И.-Н., К.П. П., В.С.П., Т.Н.А., Н.Т.Д.,
З.Т.А. и П.С.П.; по 256/12960ид.части за М.С.М., В.К.М. и К.К.К.; 768/12960ид.части за М.С.П. ; по 1152/12960
ид.части за Й.Н.Й. и за М.Н.М.; 805/12960ид.части за О.Т.Б.; 2304/12960ид.части
за М.Н.Ц.; по 180/12060ид.части за Н.Н.Д., С.В.К.
и Г.Д.И.; по 90/12960ид.части П.В.К., П.В.М., Б.В.М., Л.П.Н., Ц.Д.Т. и П.С.
С.; по 40/12960ид.части за М.Б.Д., Т.И.Д. и Р.И.Т.;
по 120/12960ид.части за Р.Т.К. и П.Г.Г.; 6480/12960ид.части за П.А.С..
С молба вх.№1606/02.05.2019г. е заявено искане от Й.П.И. и М.К.И.-Н., чрез адв.Ю.М., за поправяне на грешка в решение № 38/12.03.2019 г.в частта на определените квоти на съделителите-сънаследници, с доводи, свеждащи се до неправилно определяне от съда на притежаваните от тях права/квотата/ в съсобствеността, тъй като процентното участие на всеки не съответствало на вярно определената припадаща се площ в кв.м, имало разлика в правата на съделители от едно коляно. Молба с идентично искане /с вх.№1605/02.05.2019г./ е била подадена и от П.С.П., която е върната с определение №574/01.11.2019г.
Искането за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка може да бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след влизане в сила на решението, чиято поправка се иска. В случая молба на Й.П.И. и М.К.И.-Н. за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена след като е изтекъл срока за въззивно обжалване на решение № 38/12.03.2019 г./решението е връчено на молителите на 31.03.2019г., молбата е подадена на 02.05.2019г./. С обжалваното решение е прието за допустимо, но неоснователно искането на двете съделителки по чл.247 от ГПК, тъй като не е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне от съда постановил решението.
Решенето е правилно.
В
случай на наследяване наследниците придобиват наследствената вещ в
съсобственост, като участието/делът/ на всеки в тази съсобственост е съобразно
родствената му връзка и правилата на Закона за наследството. При делба делът от
правото на собственост върху наследствената вещ се изразява в процентно
съотношение или в дробно число, а посочването на реална част/площ/ като
съответстваща на дела/квотата на всеки е без правно значение. В случая въпросът
за притежаваните права /делът, квотата/ в съсобствеността върху имота на всеки съделител е разрешен в мотивите с посочване в дробно число
на участието/квотата/
на всеки в съсобствеността. Съответно на приетото в съобразителната част/мотивите/
на решението относно
притежаваните
права в съсобствеността, в диспозитива му, който единствено
подлежи на поправка по реда на чл.247 от ГПК, е материализирана волята на съда относно
притежаваните права /квотата/ на всеки съделител,
като численият израз в дробно число на тези права в мотивите и в диспозитива съвпада. След като е налице съответствие между
формираната и отразената от съда воля, искането за поправка на ОФГ е
неоснователно и правилно е било отхвърлено.
По
смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие
между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна
техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е
обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по него в
мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. Грешката, която
съдът е допуснал при формиране на волята си относно правата в съсобствеността/квотата/
на всеки съделител, с доводи в който смисъл е мотивирано
искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38/12.03.2019 г.,
не съставлява подлежаща на поправка по реда на чл.247 от ГПК фактическа грешка,
а неправилност на съдебния акт, която се
поправя по реда на инстанционния контрол чрез
обжалване на решението. Въззивното обжалване е именно средството
за защита в случаи на неправилно съдебно решение, тъй като се налага то да се
замени с ново, а с оглед императивната забрана по чл. 246 от ГПК това не може
да бъде извършено от съда постановил решението.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №147/01.11.2019г. по гр.д.№564/2017г. на Каварненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на член 280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.