Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
27.04.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На първи април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ГЕРГАНА
БАБИКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1447
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от
Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. М.Р., против С.Н.П., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че ответникът бил син на жената с
която живял на съпружески начала в периода
от 2010 г. до смъртта ѝ през м. декември 2014 г. – Д.Х.П.. Тя
живеела в дома му. Чувствал ответника едва ли не като свой син и му имал голямо
доверие. След смъртта на майка му продължили да поддържат много добри и близки
отношения. Случвало се, още докато ищецът живеел с майка му, да му дава парични
суми назаем, които ответникът му връщал.
Няколко години след смъртта ѝ, а именно на 20
декември 2017г., ответникът дошъл в дома на ищеца и му поискал в заем 800 лв.,
за да закупел някаква машина за рязане плочки. Убеждавал го, че за няколко
месеца ще си избие парите и ще върне заема. Тъй като нямал в себе си толкова
пари, му казал да дойде на другия ден. На другия ден – 21.12.2017 г. ответникът
пак дошъл, като там по това време бил и Г.К.– приятел на ищеца. К.имал да връща
на ищеца 600 лв., които бил донесъл и докато си говорили, пристигнал
ответникът. Той разказал и на Г.К.какви са му идеите, че с тази машинка за
плочки щял да изкара доста пари, а и щял да я купи много изгодно, тъй като
вървели няколко пъти по-скъпо. Ищецът добавил още двеста лева към тези, които
му върнал Г.К.и ги предал на ответника. Той ги преброил и казал, че до края на
м. март 2018 г. ще му върне сумата, като щял да даде и сто лева допълнително
като лихва. Ищецът отказал, като заявил, че лихва не иска, а само да му върне
тези пари до края на март, както обещавал.
След около два месеца на – 26.02.2018 г., ответникът
видял ищеца на пътя пред дома на Г.К.в гр. К.. Заговорили се и той споделил, че
бил на голям зор. Бившата му съпруга го дала на прокурор, защото не си бил
изплащал издръжката за дъщеря им. Имало опасност да го осъдят и да лежи в
затвора за едното нищо. В разговора споделил, че има образувано изпълнително
дело при държавен съдебен изпълнител в Карловския съд и трябва да внесе до ден
- два сума от 1800 лв. за издръжката и 200 лв. за такси. Помолил ищеца да му
заеме още 2000 лв., като го уверявал, че бил намерил обект за работа с
машинката за плочки и щял да избие бързо парите за заемите. Ищецът се съгласил
да му помогне, но понеже не разполагал с такава сума в себе сим му казал да
влезне в дома на Г.К.и да го изчака да отиде да вземе пари. След известно време
ищецът се върнал в дома на Г.К.. Там бил дошъл и друг общ познат, И.Т.Т.от гр. К.,
като и съпругата на К. Дал парите на ответника, като се договорили да му ги
върне до края на лятото, до края на м. август 2018 г. Парите били по 20 лв.
една пачка, като ответникът дори не пожелал да ги преброи, а бързал да отиде да
ги внесе по изпълнителното дело. На другия ден се видели и ответникът казал, че
благодарение на това, че ги е внесъл предния ден, му се разминало осъждането.
Лятото изминало, но ответникът не върнал парите по
нито един от двата заема. Срещали се случайно в града и при разговорите
ответникът обещавал скоро да върне всичко. Ищецът не се притеснявал и не се
съмнявал в думите му, защото му имал
доверие, а и през годините пак му бил заемал суми, които впоследствие връщал.
На Никулден – 06.12.2018 г., били на имен ден на Н.К.в
с. В.Л.. Тръъгнали заедно от гр. К. – ищецът, ответникът и Г.К.с неговата кола.
Там се разприказвали на масата и ответникът казал, че синът му Д. бил осъден и
имало вероятност да влезне в затвора. Казал, че нямал пари да плати на адвоката
му за хонорар и за някакви такси. Ако имал парите, можело да му се размине и да
го осъдят условно. Трябвало да се платят 2100 лв. Било му неудобно да иска пари
от ищеца, защото не бил върнал предишните заеми. Ищецът му влезнал в положение,
защото познавал и сина му, който израснал пред очите му. Бил му близък и не
искал да влиза в затвора. Успокоил ответника, че на другия ден ще му даде тези
пари. На следващият ден – 07.12.2018 г. по обяд, ответникът дошъл в дома на
ищеца. Там бил и Г.К.. Ищецът поканил ответника да обядва с тях, но той
отказал, защото бързал да носи парите. Ищецът извадил сумата, като ответникът
ги взел отново без да ги брои. Казал, че за спокойствие на ищеца е съгласен да
подпише документ за парите. Той му отвърнал, че му му има доверие и отказал да
изготвят нещо писмено за заемите. Уговорката за тази сума била, че до една
година, че ще я върне.
Започнала 2019 г., минавали си месеците, но
ответникът не връщал никакви суми от заемите. Периодично се виждали на кафе,
ходели си на гости и когато ищецът повдигал въпроса за заемите – дали има
възможност вече да започне да връща някакви суми, ответникът все казвал, че му
предстои да довърши някакъв обект, друг път пък че не му плащали както трябва.
Дори ходил в С. да работи при брата на ищеца и с обещанието, че оттам като
вземе пари, ще се разплати с него. Но вместо това той си продал старата кола и
си купил по-нова и скъпа. Така до края на 2019 г. ответникът не върнал никакви пари
по трите заема. Ищецът тогава му казал, че си развалят отношенията с него и настоял
да му върне парите, защото щял да го съди. Ответникът заявил, че няма пари и
нямало как да ги върне и като искал – да го съди. Последно го потърсил около
два месеца преди подвана не исковата молба, с намерението да направи последен
опит да си получи парите, преди да заведе дело в съда. Ответникът казал, че
било криза сега, нямал работа и ако искал – да го съди. До момента не бил
върнал никаква част от заемите, което пораждало правния интерес на ищеца да
предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 4900 лв. по три договора за заем, както
следва: по договор за заем, сключен устно на 21.12.2017 г. – сума в размер на
800лв.; по договор за заем, сключен устно на 26.02.2018 г. – сума в размер на
2000 лв.; по договор за заем, сключен устно на 07.12.2018 г. – сума в размер на
2100 лв. Претендира законната лихва върху сумите, считано от деня следващ
датата на изтичане на срока за отговор на исковата молба – 24.12.2020 г., до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба
ответникът, представляван от адв. П.М. оспорва иска. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът живеел с майка му на семейни начала до смъртта
ѝ. Оспорва всички останали обстоятелства, на които се основава предявения
иск. Оспорва, че дължи на ищеца сумите описани в исковата молба. Каквито и пари
да бил получавал от ищеца, му ги връщал в срок, поради което не дължал,
претендираните суми. Към момента ищецът му дължал на него сума в размер на 3166
лв. за това, че през 2017 г. извършил цялостен ремонт на жилището му в гр. К.,
ул. „К.“ №**, като той все още не му бил заплатил разходите за труд. Предявява
насрещен иск за тази сума, който съдът е отделил в самостоятелно производство. Претендира
разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са три обективно съединени иска с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
По
делото не е спорно, че ищецът е живял на съпружески начала с майката на
ответника в периода от 2010 г. до смъртта ѝ през м. декември 2014 г.
Страните
не спорят, а и се установява по категоричен начин от подробните, последователни
и логичекси свързани показания на свидетеля Г.Я.К., че на посочените в исковата
молба дати ищецът е предоставил на ответника сумата от общо 4900 лева – 800
лева на 21.12.2017 г.; 2000 лева на 26.02.2018 г. и 2100 лева на 07.12.2018 г.
Предаването на сумите не е било удостоверявано в писмена форма, но ответникът
изрично признава този факт, който е бил обявен от съда за безспорен.
Спорен
и релевантен за изхода на делото е въпросът, дали заемната сума е била върната
от ответника.
В
качеството на свидетел е разпитан Н.Я.К., който посочва, че познава страните по
делото и се намира в приятелски отношения и с двамата. С.П. се занимавал с
ремонтни дейности и работел и в неговата къща. Твърди, че през есента на 2020
г. имало банкет в заведение „Д.“ в гр. К., на който той и ответникът били на
една маса. В един момент до тях се приближил ищецът и свидетелят го чул да се
обръща към ответника с думите: „Кога ще оправим парите?“. Свидетелят се намесил
и казал на ищеца, че не е сега моментът да водят такива разговори. След това
разговарял с ответника и разбрал, че последният имал да връща на ищеца около
5000 лева. Свидетелят отишъл до дома си, взел сумата от 5000 лева и ги дал на С.П.,
за да ги върне на Г.В.. Той лично присъствал на връщането на парите, което
станало още на същата вечер.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като ответникът установи връщамето на заемната сума. Показанията
на св. Н.К.не се оборват от останалите доказателства по делото, а напротив –
свидетелят на ищеца Г.К.посочва, че при разговорите си с ответника последният е
твърдял, че е върнал взетите назаем пари. Съдът не споделя становището на
пълнонощника на ищеца, че в отговора на исковата молба не се твърди връщане на
процесната сума, а единствено се сочи, че е налице компенсация с положен от
ответника труд. Всъщност възражения в тази насока са въведени, като ответникът
изрично заявява, че каквито и пари да е получавал от ищеца, му ги е връщал в
срок.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските по делото – 600 лева за адвокатско възаграждение.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. М.Р. против С.Н.П., ЕГН **********,***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4900 лв. по три
договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на 21.12.2017
г. – сума в размер на 800лв.; по договор за заем, сключен устно на 26.02.2018
г. – сума в размер на 2000 лв.; по договор за заем, сключен устно на 07.12.2018
г. – сума в размер на 2100 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от деня следващ датата на изтичане на срока за отговор на исковата молба –
24.12.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на С.Н.П.,
ЕГН **********,*** сумата от общо 600.00 лв.(шестстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: