РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1327
гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ като разгледа докладваното от чл. съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а. дело № 453 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба
предявена от юрисконсулт М.М. - процесуален
представител на Централно управление на Национална агенция за приходите против
Решение № 2370 от 31.12.2019г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVII наказателен състав, постановено по АНД
№ 5260 по описа на съда за 2019г., с
което е отменено Наказателно постановление № 448265–F486704/15.07.2019 г. издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „ВИТЕЛ” ЕООД със седалище гр.
Пловдив, адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Ц.Р.П., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лв. за нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
чл.118 ал.4 т.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е
квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
3.
Ответникът по
касационната жалба – „Вител” ЕООД, чрез процесуалния
си представител адвокат Д.М.оспорва
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба предявена от „Вител” ЕООД против
Наказателно постановление № 448265–F486704/15.07.2019 г. издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение
по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № F486704 от 15.05.2019г., съставен от Б.С.Д.– инспектор по приходите в ЦУ на НАП.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
На
03.05.2019 г. била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство
в търговски обект аптека – „Вита“, стопанисвана от „ВИТЕЛ” ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК *********. За нуждите по проверката била извършена контролна покупка на 1
бр. лекарство „Аналгин 500“ за сумата от 2.10 лв. За сторената продажба от
търговеца „ВИТЕЛ” ЕООД чрез въведеното и експлоатирано в търговския обект
фискално устройство с ИН DT
522668 и фискална памет 02522688 бил
издаден фискален бон – фискална касова бележка № 0000414/03.05.2019 г., в който
бон фигурирала стойността на закупената стока – 2.10 лв., данъчната група на
стоката, с отбелязвания за сума нето и сума ДДС, вида на стоката – лекарство,
но липсвала информация за количеството на закупената стока и стойност по вид.
Извършена била в търговския обект документална проверка на „ВИТЕЛ” ЕООД,
проверена била и касовата наличност. Констатираното при проверката на
03.05.2019 г. било обобщено в протокол за извършена проверка от същата дата.
Други нарушения освен несъдържането в издадения фискален бон №
0000414/03.05.2019 г. на реквизити относно количество и стойност по вид на
закупената при контролната покупка стока не били установени.
Така
установеното деяние било квалифицирано в АУАН като нарушение на чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена в спорното НП.
7. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат, съдът е приел
за безспорно установено, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че от страна на ответника по касационната жалба е осъществен
съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Приел е обаче, че деянието съставлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
ІV. За правото :
8.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
9.
С
оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, следва да се посочи следното :
Действително,
в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че
деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл.26 ал.1
т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, тъй като макар и формално да е осъществен
съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да
се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че
нарушението се явява първо за дружеството, че няма по делото доказателства за
друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или
друг нормативен акт по неговото прилагане,
липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен
резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това
нарушение, че с издаването на процесната фискална
касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи (същата
е на реалната и заплатена от купувача стойност, а самата пък продажна стойност
е много ниска – 2.10 лв.), че липсват каквито и да е отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. В
този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива
белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, при което положение, налагането на
санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно
тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
10. При наличието на описаните по-горе
факти, административнонаказващия орган е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР
№1/12.12.2007г.
по тълк.
н.д.№1/2005г.
ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са от особена обществена важност, но това не
може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният
случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този
вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл. чл.26
ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
11. Като
не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното
постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на
деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението
си в съответствие със закона.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за
отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
Водим
от горното, Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2370 от 31.12.2019г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVII наказателен
състав, постановено по АНД № 5260 по описа на съда за 2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.