Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 467 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
422 ГПК от „О.б.б.” АД срещу „И.“ ООД, „И.П.“ ООД и М.Б.С..
Ищецът „О.б.б.” АД твърди, че с
договор за револвиращ кредит 18F-000689 от 28.08.2018
г. банката отпуска на „И.-А.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и „И.П.“ ООД и М.Б.С., в качеството на солидарни длъжници, кредитна
линия за оборотни средства за сума в размер на 250 000 евро. Сумата по договора е предоставена с
първоначален срок за ползване до 30.08.2019 година, със срок за погасяване
31.08.2019 година. С анекс от 16.09.2019 година договорът е изменен в частта
относно срока за погасяване, като до максимално разрешения размер при
намаляващи лимити за ползване и погасяване - за сумата от 250 000 евро,
със срок на ползване до 27.02.2020 година и за сумата от 1000 евро, със срок на
ползване 27.08.2020 година и краен падеж за издължаване на всички задължения по
кредита 28.08.2020 година. Твърди, че кредитът е изцяло усвоен при така договорените условия. Посочва, че към
28.02.2020 година, длъжниците са изпаднали в просрочие, но въпреки това на
23.03.2020 година е сключен анекс № 2, съгласно който страните са договорили
съкращаване на крайния падеж за издължаване на всички задължения на 20.04.2020
година, като кредитът е станал изцяло изискуем на тази дата. Твърди, че
длъжниците не са изпълнили задълженията си, съгласно договорения с анекс № 2
погасителен план, като неизпълнението се изразява в частично неплащане на една месечна вноска
по лихва в размер на 9.77 евро, дължима за периода от 20.03.2020 г. до
19.04.2020 г. и неплащане на една месечна вноска за целия размер на усвоената и
неиздължена главница по кредита, а
именно 240 609.83 евро, дължима на 20.04.2020 година. За тези задължения е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 42430/2020 г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 19.09.2020
г., с която ответниците и Б.П.Т.-Л.са осъдени солидарно да платят на ищеца
сумата от 240609.83 евро, представляваща непогасена падежирала главница по главница по договор за револвиращ кредит 18F-000689 от 28.08.2018
г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до
окончателното плащане; договорна лихва в размер на 9.77 евро за периода от
20.03.2020 г. до 19.04.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 1026.01 евро
за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020 г., както и направените в заповедното
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение от 9552.36 лева. Срещу така издадената заповед за незабавно
изпълнение са подадени възражения от ответниците длъжници, с което
обстоятелство обосновава правния си интерес за предявяване на установителните искове. Иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде установено по
отношение на ответниците, че същите
дължат солидарно на „О.б.б.” АД сумата от
240609.83 евро, представляваща непогасена падежирала главница по главница по договор за револвиращ кредит 18F-000689 от 28.08.2018
г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 9.77 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г. и сумата от 1026.01 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020
г. Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, както и разпределение на отговорността на
направените разноски по заповедното производство.
Ответниците „И.“ ООД и „И.П.“ ООД, оспорват
предявените искове, като неоснователни.
Не оспорват наличието на договорно правоотношение, възникнало въз основа
на договора за револвиращ кредит 18F-000689
от 28.08.2018 г. от 28.08.2018 година, но оспорват
договорените с този договор условия за погасяване на кредита да са променяни с
описаните от ищеца анекс № 1/16.09.2019 г. и анекс № 2 от 23.03.2020 г. Затова поддържат, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не е
настъпил падежът за погасяване на кредитната линия, съответно правото на
банката да иска изпълнение не е настъпило. Молят предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът М.Б.С., оспорва предявените искове, като
неоснователни. Оспорва активната легитимация на банката да претендира
процесните вземания, тъй като поддържа, че банката е получила пълно плащане на
процесните задължения от Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/, който фонд
гарантира изпълнението по договора. Посочва, че с извършеното плащане ЕИФ се
суброгира в правата на кредитора, съответно само ЕИФ в това си качество има
право да претендира процесните вземания, а не банката. Евентуално
твърди че е извършено плащане от другите посочени в договора задължени лица -
плащане по програма „инициатива за МСП 2014-2020 г.“ с финансиране от ЕФРР
„Хоризонт 2020“, Европейската инвестиционна банка, както и плащане по
гаранционно споразумение от 14.11.2016 г. между Европейския инвестиционен фонд
и банката. Предвид изложеното счита клаузата на чл. 6.12 от договора за нищожна,
поради противоречието й със закона и с добрите нрави. Поддържа, че другите
длъжници са изпълнили задължението по процесния кредит, както доброволно, така
и в резултат на принудителното изпълнение. Твърди, че получените от банката
плащания са осчетоводени за вземания,
които не съществуват. Освен това банката е осчетоводявала неправилно лихви и неустойки, като е начислявала
неправилно техният размер. Поддържа, че възнаградителна лихва е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави в частта „не по-малко от 2.25 %“. Счита, че и договорката за наказателна лихва
също е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите
й функции. Затова твърди, че платените по нищожните клаузи суми следва да се
отнесат като плащания за погасяване на главницата. Посочва още, че не дължи
неустойка за забава, тъй като банката сама е лишила длъжника от средства,
разпореждайки се неправомерно с негов актив, доколкото служител на банката е
извършил преводи по своя банкова сметка *** „И.п.“ ООД. Поддържа, че анексите към договора са
нищожни, тъй като представляват спогодба, въз основа на непозволен договор –
чл. 366 от ЗЗД. Оспорва дължимостта на такси за управление. Поддържа, че има
качеството на потребител и спрямо нея са приложими разпоредбите на чл. 143 от
Закона за потребителския кредит. Поддържа, че независимо, че е подписала
процесния договор като съдлъжник, волята на страните е била тя да поеме
задължение да обезпечи дълга като поръчител, поради което спрямо нея е приложима
разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, като предвид нищожността на сключените анекси
поддържа, че установеният в тази разпоредба 6-месечен срок е пропуснат. Излага
и твърдения, свързани с други договори за кредит, сключени между същите страни,
изпълнението на задължения по които не е предмет на настоящето производство.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в
производството разноски.
Във връзка с направените от ответниците „И.“ ООД и „И.П.“ ООД възражения с отговора на исковата молба, ищецът заявява, че процесният договор е с револвираща кредитна линия и
ако не е била предоговорена кредитната линия с анексите, то тя е следвало да падежира още на 31.08.2019 година.
Пояснява, че другите правоотношения между длъжниците и банката са извън
предмета на производството и се явяват неотносими към предмета на спора. Счита,
че ответникът М.С. не е легитимирана да противопоставя не кредитора възражения
на друг съдлъжник „И. Проект“. Относно твърдените неоторизирани преводи
допълва, че платежните операции са извършвани на база платежни нареждания,
притежаващи всички необходими реквизити за извършването им. Оспорва твърдението
на ответницата С., че вземането на банката е погасено от трето за договора
лице. Пояснява, че споразуменията, съгласно условията за гарантиране на кредита
по програма „Инициатива 2014-2020“
служат за намаляване на предвидимия кредитен риск по част от портфейла на кредитиращите
институции. В този смисъл предмет на тези споразумения не е обезпечаване на
конкретен кредит, нито заместване на учредените от задължените по кредита лица.
Поддържа, че ответникът М.С. е действала в рамките на своята професионална
дейност и осъществявана от нея търговска дейност, като същата има тесни
професионални връзки с дейността и управлението на дружествата, както и с
техните контрагент, поради което спрямо нея не е приложима разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП, както и Закона за потребителския кредит.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
От осъществения по реда
на чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ достъп до вписаните в ТРРЮЛНЦ по електронното дело на ответника „И.-А.“ обстоятелства, както и
от представените от ответницата С.Т.документи, касаещи „И.“ ООД, се установява,
че дружеството е пререгистрирано в ТРРЮЛНЦ на 12.05.2008 г., като към този
момент дружеството е било с правна форма еднолично дружество с ограничена
отговорност, с капитал от 5000 лева, с едноличен собственик на капитала М.Б.С..
От 23.06.2010 г. до 03.08.2018 г. е дружество с ограничена отговорност, като М.Б.С.
е била един от съдружниците в дружеството през целия период, с размер на
дяловото участие от 2300 лева. На 03.08.2018 г. са заличени съдружниците М.Б.С.
и Б.П.Т., като Б.П.Т. – Л.е вписан като едноличен собственик на капитала. На 15.03.2019
г. е вписана промяна в правната форма от еднолично дружество с ограничена
отговорност в дружество с ограничена отговорност, като са вписани като
съдружници М.Б.С., с размер на дяловото участие от 500 лева и Б.П.Т. – Л., с
размер на дяловото участие от 4500 лева. М.Б.С. е била вписана като управител
на дружеството в периода от пререгистрацията му в ТРРЮЛНЦ до 23.06.2010 г. и от
03.11.2022 г. до приключване на устните състезания.
За установяване на
вземанията си ищецът представя договор за револвиращ банков кредит /кредитна
линия/ №18F-000689/28.08.2018 г. Инициатива за МСП 2014-2020 Кредит за оборотни
средства“, подписан от ответника „И.-А.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и от ответниците
„И.П.“ ООД и М.Б.С., в качеството на солидарни длъжници на кредитополучателя.
Съгласно договора, банката предоставя на кредитополучателя револвиращ банков
кредит /кредитна линия за оборотни средства/ за сумата от 250 000 евро. Уговорено
е, че след подадена молба от страна на кредитополучателя и при положително
решение на компетентен орган на банката, кредитната линия може да бъде
револвирана за нов период до максимален размер със срок на ползване до
30.08.2020г., съответно до 30.08.2021 година. Съгласно чл. 2.6.1 от договора, годишният
лихвен процент върху редовна главница е в размер на тримесечния Euribor плюс 2.25
пункта надбавка, но не по- малко от 2.25 процента. Съгласно чл. 2.6.2 годишният
лихвен процент при просрочие се формира от годишния лихвен процент по чл. 2.6.1
плюс надбавка от 5 пункта. Съгласно чл. 2.9.1 лихвата по чл. 2.6.1 се дължи и
заплаща ежемесечно на 20-то число, като при неиздължаването й в срок,
кредитополучателят заплаща върху неиздължената част от лихвите процент на
просрочие, посочен в чл. 2.6.2. В случай на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер, банката олихвява изцяло отнесената в просрочие
главница, в това число и просрочените лихви, с годишен лихвен процент за
просрочие, посочен в чл. 2.6.2. В чл. 2.7. са предвидени дължимите такси и
комисионни. Съгласно чл. 4.2.9. кредитополучателят се задължава да насочва част
от банковите си обороти, пропорционално на отпуснатото финансиране спрямо
другите банки и финансови институции чрез сметките си в „ОББ“ АД, като в случай
на неизпълнение на това задължение банката има право да олихвява кредита със
санкционен годишен лихвен процент в размер на годишния лихвен процент по чл.
2.6.1., увеличен с 0.5 пункта до приключване на лихвения месец, през който са
предоставени изискуемите документи, респ. са изпълнени договорните задължения,
а изпълнението на това условие се отчита на годишна база до издължаване на
кредитното задължение. Съгласно раздел
VI от договора - „Условия по гарантиране на кредита от Европейския
инвестиционен фонд /ЕИФ/ по програмата Инициатива за МСП 2014- 2020“, кредитът
се ползва с подкрепа на Европейския съюз по линия на оперативна програма
„Инициатива за МСП“ 2014-2020 с финансиране от ЕФРР, „Хоризонт 2020“, както и
съфинансиране на Европейския инвестиционен фонд и Европейска инвестиционна
банка /чл. 6.1.1./. Кредитът е гарантиран от Европейския инвестиционен фонд
/ЕИФ/ по програмата Инициатива за МСП, въз основа на сключено между ЕИФ и
Банката Гаранционно Споразумение/Споразумението, Финансов инструмент/ от
14.11.2016 г. /чл. 6.1.2./ В чл. 6.1.3. е предвидено, че договорената съгласно
чл. 2.6.1. лихва е преференциална и е по ниска от определената от банката
стандартна лихва по оборотен кредит, поради гарантирането му по програма
инициатива за МСП. Съгласно чл. 6.1.4., чрез включване на кредитополучателя в
гарантирания от ЕИФ портфейл, кредитополучателят получава финансова помощ,
която има характер на помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) №1407/2013 на
Комисията от 18 декември 2013 г., относно прилагането на членове и 108 от
Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, като c подписване на договора
кредитополучателят декларира, че е уведомен от банката за размера на тази
помощ, а именно - 4 660.50 евро / и че следва да я взема предвид при
пресмятане на държавна помощ, за която кандидатства.
При подписване на
договора кредитополучателят и солидарните длъжници декларират, че са запознати
и се съгласяват с приложимите към договора общи условия на банката.
Съгласно чл. 5 от тези
общи условия, за определяне стойността на тримесечният Euribor се приема
индексът, публикуван от оторизирания администратор на страницата на официален
източник на данни /информационни системи Thomson - Reuters или Bloomberg/.
Съгласно чл. 8 от Общите условия, при отрицателна стойност на съответния
Euribor, същият се счита за 0%, а крайният лихвен процент по кредита не може да
бъде по-нисък от фиксираната надбавка, ако има такава.
В чл. 36 е предвидено, че
в случай на неизпълнение банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер, без да отправи предварителна покана или уведомление за
длъжниците, като ги уведомява за предсрочната изискуемост - чл. 36.2; да
пристъпи към събиране на вземането си от сметките на кредитополучател/солидарни
длъжници / наредител по гаранция по реда, предвиден в ОУ - чл. 36.3.
С анекс № 1 от 16.09.2019
година процесният договор е изменен, като срокът за издължаване на кредитната
линия е променен от 31.08.2021 година на
28.08.2020 година. С чл. 2 банката дава
съгласие да влезе в сила опция за револвиране на кредитната линия за
следващ период до максимално допустимия му размер, а именно за периода до
27.02.2020 година 250 000 евро, със срок на ползване до 27.02.2020 г. и за
периода 28.02. до 27.08.2020 г.- 1000 евро и погасяване на всички задължения по
кредита с краен падеж 28.08.2020 година.
В чл. 5 е предвидено, че от датата на подписване на анекса, банката увеличава
действащия лихвен процент по кредита с 0.5 пункта, поради неизпълнение на
условие по т.4.2.9 от договора.
С анекс № 2 от 23.03.2020 година страните се
съгласяват крайният срок на издължаване на кредитната линия да се промени от
28.08.2020 година на 20.04.2020 година. Констатирано е, че към датата на
сключването му е допуснато просрочие на задълженията по кредита, като
кредитополучателят дължи такса управление в размер на 0.35% върху максимално
разрешения размер на кредита.
Представено
е платежно нареждане от 07.04.2021 г., с което „Ф.“ ЕООД нарежда да бъде
платено на „О.б.б. сумата от 45 000 евро за покриване на задълженията на „И.“
ООД към банката по договор за кредит. Едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД от 25.03.2010 г. е М.Б.С..
Представени са жалба до
Софийска районна прокуратура от 02.12.2020 г. и писмо до банката от 10.03.2021
г., подадени от М.Б.С., в качеството й на съдружник в „И.П.“ ООД и „И.-А.“ ООД.
„О.б.б.“ АД изпраща писмо
до „И.-проект“ ООД и „И.“ ООД, с което ги уведомява, че от извършена от банката
проверка е установено, че платежните операции, осъществени от банката във
връзка с плащания на преводи излъчени от сметка на „И.п.“ ООД с IBAN ***, в
периода 17.10.2019 — 23.03.2020 г. в общ размер на 34 718 лева, са
изпълнени от банката на базата на платежни нареждания за кредитен превод в
лева, притежаващи всички необходими реквизити за извършването им, включително
подпис на наредителя. Също така е посочено, че на 24.11.2020 г. сума в размер
на 34 780 лева е постъпила по същата сметка с наредител титулярят на
банковата сметка, към която са осъществени изходящите от сметката на
дружеството в банката кредитни преводи в периода 17.10.2019 - 23.03.2020
година.
На съда е служебно
известно, че с влязло в сила, като необжалвано,
съдебно решение по т. д. № 512/2021 г. на СГС, ТО, 23 състав, са
частично уважени предявени от ищеца срещу ответниците установителни искове за съществуването на присъдени в полза на банката вземания
по договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ № 18F-000722/04.09.2018
г., изменен с анекс № 1 от 11.10.2019 г. и анекс № 2 от 23.03.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК на 01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 42429/2020 г. по описа
на СРС, 72 състав. За да отхвърли частично тези искове съдът е приел, че част
от присъдените със заповедта в полза на банката вземания са погасени чрез
доброволно плащане в хода на процеса, като част от така извършеното доброволно
плащане е и постъпилата на 07.04.2021 г. сума в размер 45 000 евро /с
платежното нареждане на „Ф.“ ЕООД/, която е отнесена изцяло за частично плащане
на присъдената просрочена главница по заповедта за изпълнение от 01.10.2020 г.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че въз основа на сключения договор за
кредит по еврова сметка********е усвоена главница в размер на 249 979.89
евро. Съгласно Анекс №1 от 16.09.2019г. усвоената главница по кредита е в размер на 249 998.16 евро. Към
23.03.2020 г. /датата на сключване на Анекс № 2/, просрочените задължения,
съгласно договорените с Анекс №1 условия за ползване и погасяване са общо в
размер на 249 167.94 евро. Задължението на кредитополучателя по
договора към 20.04.2020 г. е в размер на
245 252.06 евро, формирано като разлика между дължимата главница по анекс
№ 1 от 249998.16 евро и погасената част от тази главница на 16.04.2020 г. в
размер на 4746.10 евро. Към 20.04.2020 г. задължението за договорна лихва за
периода от 17.10.2018 г. до 19.04.2020 г. в размер на 8373.65 евро е напълно
погасено. До подписване на анекс № 1 тази възнаградителна лихва е начислена, съобразно
уговорения в чл. 2.6.1. от договора размер на годишния лихвен процент от 2.25
%, а от подписване на анекса на 16.09.2019 г., съгласно уговореното в него този
лихвен процент е увеличен с 0.50 пункта или става 2.75 %. Към 20.04.2020 г.
начисленото по договора задължение за наказателна лихва/неустойка за период от
17.10.2018 г. до 19.04.2020 г. в размер на 1973.24 евро е напълно
погасено. Наказателната лихва е
начислена в съответствие с чл. 2.6.2 от договора на базата на годишният лихвен
процент по чл. 2.6.1 плюс надбавка от 5 пункта. Към датата на подаване на
процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /03.09.2020
г./ задълженията по процесния договор са следните: 240609.83 евро главница /от
дължимата към 20.04.2020 г. главница от 245 252.06 евро са приспаднати
извършените след този момент плащания в общ размер от 4 642.23 евро,
съответно на 19.06.2020 г. на сума от
2 985.93 евро и на
07.07.2020 г. сума в размер на 1 656.30 евро/; 9.77 евро договорна
лихва, начислена за периода от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г. и 1026.01 евро
наказателна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020 г.
/начислената за периода наказателна лихва е в размер на 2458.58 евро, но от
тази сума е приспадната погасената главница от 1432.57 евро, съответно на
19.06.2020 г. сума в размер на 1100.83 евро и на 07.07.2020 г. сума в размер на
331.74 евро./. Вещото лице представя в табличен вид всички постъпили плащания
от „И. – А.“ ООД по евровата сметка ******** и по левовата сметка ********,
превалутирани в евро, в изпълнение на задължения по процесния договор за кредит
за целия период на кредита, като общо погасените задължения са в размер на 151 795.26
евро, съответно по първата сметка 145069.81 евро и по втората 725.45 евро. При
анализа на описаните в заключението плащания в горепосочения общ размер вещото
лице посочва, че следва да бъде съобразен вида на кредита – револвираща
кредитна линия, съответно, че до датата на крайния падеж кредитополучателят е
имал възможност да усвоява отново погасените суми по главница. От събрани
принудително и разпределени суми по образуваното въз основа на издадената в
полза на кредитора по заявлението заповед за изпълнение изпълнително дело № 20208400400802
по описа на ЧСИ М.Ц.по вътрешнобанкова сметка ***ла сума в общ размер от
1 362 604.35 лв., като постъпилата сума е разпределена за погасяване
на всички кредити на групата. Вещото лице описва всички постъпили суми и
посочва с кои от тези суми са покрити задължения по процесния договор. В
резултат на уговореното с договора обезпечение /приложено нетиране на
задължения с наличности по банкова сметка *** „И. А.“ ООД/, са погасени
задължения по процесния договор в размер на 10961.28 лева присъдени разноски и
9.77 евро присъдени лихви.
От извършената проверка в
счетоводството на ищеца вещото лице установява, че по процесния договор за
кредит не е предявявано плащане за гаранция по ЕИФ и в тази връзка не е
получено плащане. В чл.6.1.1., чл. 6.1.2. и 6.1.4 от договора за кредит е
посочено към кой портфейл е включен договорът за кредит при отпускането му,
като към датата на изготвяне на заключение процесният кредит е погасен, поради
което не е включен в никакви портфейли. Към датата на отпускането си кредитът е
бил включен в гарантирания от ЕИФ портфейл по програмата „Инициатива за МСП
2014-2020г.“ с финансиране от ЕИФ, ЕФРР, „Хоризонт 2020“, така както е посочено
в чл. 6.1 от договора. Вещото лице описва условията на програмата „Инициатива
за МСП 2014-2020г.“ с финансиране от ЕИФ, ЕФРР, „Хоризонт 2020“ и от Европейската инвестиционна банка,
съобразявайки публикуваната информация по Оперативна програма „Инициатива за
Малки и средни предприятия 2014 – 2020“. Едно от условията, на който следва да
отговоря договора за кредит, който се включва в тази програма е минималният
срок на кредита да е не по-малък от 24 месеца и не-повече от 12 години, а
максималната сума да е до 5 млн. евро. Съгласно посоченото в договора
отпуснатият с него кредит е гарантиран от Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/
по програмата Инициатива за МСП, въз основа на сключено между ЕИФ и Банката
Гаранционно споразумение/Споразумението, Финансов инструмент/ от 14.11.2016 г.,
като договорената съгласно чл. 2.6.1. лихва е преференциална и е по ниска от
определената от Банката стандартна лихва по оборотен кредит, поради
гарантирането му по програма Инициатива за МСП.
От публикуваната
информация от оторизирания администратор на страницата на официален източник на
данни /информационни системи Thomson –
Reuters или Bloomberg/ се установява, че за целия процесен период тримесечният
лихвен индекс Euribor е с отрицателни стойности.
Вещото лице прави и
изчисления какви ще бъдат дължимите по договора суми, ако се вземат предвид
направените от ответницата С. възражения за нищожност на клаузи от договора,
съответно в допълнителното заключение се посочва какъв би бил размерът на
задълженията по процесния договор, ако плащането на сумата от 45 000 евро
от „Ф.“ ЕООД се отчете за погасяване на задължение по него, съответно при
отчитане на плащанията, направени чрез нетиране на задължения, твърдените
неоторизирани плащания и реалното движение на индексите през процесния период
/без да се взема предвид уговорената от страните дължимост на възнаградителна
лихва в изрично посочен в договора минимален размер/.
От служебно изисканото копие
на ч. гр. д. № 42430/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, се установява, че на 03.09.2020 г. ищецът
подава заявление, уточнено с молба от 08.09.2020 г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу „И.-А.“ ЕООД, „И.П.“ ООД, М.Б.С. и Б.П.Т.-Л.за сумите: 240609.83 евро, представляваща
непогасена падежирала главница по
главница по договор за револвиращ кредит 18F-000689 от 28.08.2018 г. и анексите към него, ведно
със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното плащане; договорни лихви
в размер на 9.77 евро за периода от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г.; обезщетение
за забава в размер на 1026.01 евро за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020 г.
Заявителят претендира и направените в производството разноски. По заявлението е
образувано ч. гр. д. № 42430/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54
състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.09.2020 г., с която ответниците са
осъдени солидарно да платят на ищеца сумата от 240609.83 евро, представляваща
непогасена падежирала главница по
главница по договор за револвиращ кредит 18F-000689 от 28.08.2018 г. и анекси № 1/19.09.2019 г. и
№ 2/23.03.2020 г. към него, ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 9.77 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г.; сумата от 1026.01 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020
г., както и направените в заповедното производсто разноски в размер на 9552.36
лева, в това число 9452.36 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжниците
„И.-А.“ ЕООД, „И.П.“ ООД и М.Б.С. възразяват срещу издадената заповед и съдът
дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
От събраните по делото
доказателства съдът приема, че се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с
типичното за договор за кредит по чл.
430 от ТЗ съдържание, съгласно което ищецът се задължава да предостави кредитна
линия за оборотни средства в размер на 250 000 евро, като с подписания анекс №
2 към този договор е постигнато съгласие кредитополучателят да усвои и върне
кредита до 20.04.2020 година. Недоказани
останаха направените от ответниците възражения срещу валидността на подписаните
от страните анекси към договора, доколкото не се установи постигнатото от
страните с тези договори съгласие да страда от някакъв порок. Ответниците „И.П.“
ООД и М.Б.С. са поели солидарна отговорност с ответника кредитополучател „И. – А.“
ООД за задълженията по договора за кредит, като тези ответници за подписали,
както първоначалния договор за кредит, така и двата анекса, сключени към него. Уговорка
за поемане от ответниците „И.П.“ ООД и М.Б.С. на солидарна отговорност за
задълженията на кредитополучателя има характер на самостоятелно съглашение за
встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. В този смисъл направеното от
ответника С. възражение, че ищецът не е предявил правата си по процесния
договор спрямо нея в установения в чл. 147 от ЗЗД 6-месечен преклузивен срок е
неоснователно и необосновано, тъй като не се установява ответникът физическо
лице да се е задължил да отговаря пред кредитора за задълженията на
кредитополучателя, в качеството на поръчител.
Доколкото съглашението за
встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД има акцесорен характер спрямо
основното задължение, то и неговата съдба зависи от съдбата на основното
задължение. Ако по различни правни причини това основно задължение не е
породено или е отпаднало, то това ще доведе до същите последици и спрямо
акцесорното съглашение за солидарността. В случая се установи наличието на
валидно основно задължение, съответно следва да се счита за установено и
съществуването на задълженията на „И.П.“
ООД и М.Б.С. по договора, които са с акцесорен характер.
При извършената, дължима
съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, служебна проверка на клаузите на процесния
договор и анексите към него, съдът не констатира от съдържанието им или от
събраните по делото доказателства да произтича тяхната нищожност. Съдът не
установи договорът да е сключен със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на добрите нрави. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат
от тях и са критерии за оценка на сделките. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС не може предварително да се изведат критериите, при наличието
на които следва да се приеме, че има нарушение на добрите нрави, водещо до
нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а следва да се
извършва индивидуална преценка за всеки отделен случай, която да е съобразена
със спецификите на конкретната сделка, правния интерес на страните и принципа
на свободата на договаряне. Като конкретен пример за нарушение на добрите нрави
се посочва нееквивалентността на престациите, която следва да се изразява в
значителна липса на еквивалентност в насрещните престации, за да обуслови
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната
престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна,
съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от 33Д, ако такъв
иск е предявен. В случая не се установява такава нееквивалентност на
престациите на страните, поети с договорите за кредит.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата С. за нищожност на уговорката за
дължимост на възнаградителна лихва в
частта „не по – малко от 2.25 %“, като противоречаща на добрите нрави.
Ответницата С. поддържа, че гарантирането на печалба на банката дори и при
промяна на лихвения процент, изразяваща се в намаляването му, противоречи на
целеното чрез гарантирането на договора
за кредит от Европейския инвестиционен фонд
споделяне на риска между фонда и банката от промяната на Euribor. С така оспорената договорна клауза страните по
договора за кредит са постигнали съгласие за дължимост от кредитополучателя на
възнаградителна лихва, която по своя характер представлява възнаграждение,
което се следва на кредитодателя, за времето, през което кредитополучателят
ползва предоставените му парични средства, каквато уговорка е допустима
съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ и съответства на възмездния характер на договора за
банков кредит. Тази уговорка би могла да бъде нищожна поради накърняване на
добрите нрави, когато размерът на възнаградителната лихва, който е определен с
нея, е такъв, че излиза извън присъщата й функция да бъде възнаграждение, което
заемателят дължи на кредитора за това, че му е предоставена възможността да
ползва паричните средства, предмет на сделката, за определен период от време. В
конкретния случай договореният размер на възнаградителната лихва зависи от два
компонента - тримесечният лихвен индекс Euribor и надбавка от 2.25 пункта, в
случай на отрицателни стойности на Euribor. Следователно възнаграждението на
банката по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, когато тримесечният лихвен индекс Euribor е с
отрицателни стойности /каквито стойности е имал този индекс за целия процесен
период/, ще бъде единствено изрично уговорената минимална лихвена надбавка, за
която страните изрично са приели /чл. 6.1.3 от договора/, че е в размер под
размера на стандартната лихва по оборотни кредити. Затова Съдът счита, че така
установения от страните начин за определяне на възнаградителната лихва не води
до определяне на такъв размер на това вземане на кредитора, който да не отговаря
напълно на неговата основна функция, която е тази да бъде възнаграждение за
времето, през което кредитополучателя ползва предоставените парични средства. Ето
защо трябва да се приеме, че размерът на уговорената възнаградителна лихва,
освен, че отговаря на основните функции, които този вид задължение има предвид
условията, при които е сключена процесната сделка за банков кредит, но също
така и не е в противоречие с императивните законови норми, уреждащи
съдържанието на този вид договор.
По делото се установи, че
по процесния договор за кредит не е предявявано плащане за гаранция по ЕИФ и в
тази връзка не е получено плащане, съответно не се доказа клаузата на чл. 6.12
от договора да е приложима към обстоятелствата, на които ищецът основава
процесната си претенция, съответно Съдът не дължи произнасяне по направеното от
ответницата С. възражение за нищожност на тази клауза, доколкото тя се явява
неотносима към предмета на делото.
Съдът не установи и
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. По аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК, разпоредбите на закона са неприложими
по отношение на процесния договор за кредит. Кредитополучателят е търговец
и няма
качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
дадената в тази разпоредба законова дефиниция, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Процесният договор за банков кредит е
сключен между банката и юридическо лице, с цел обслужване търговската дейност
на кредитополучателя, поради което ответниците юридически лица не могат да се ползват с предоставената със
ЗЗП закрила. Недоказан остана доводът на ответницата С., че спрямо нея трябва
да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона
за потребителския кредит. Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения на ВКС, І ТО № 38/23.06.2017 г., по т. д. № 2754/2015 г. и № 84 от 20.07.2017 г., по т. д. № 1934/2015
г., физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото. В случая от историята на вписванията по
електронното дело на „И. – А.“ ООД може
да се приеме, че физическото лице М.С. е имала такива професионални връзки с
дружеството кредитополучател. Обстоятелството, че към момента на подписване на
процесния договор С. не е била съдружник в дружеството не обосновава извод за
липса на такива професионални връзки, тъй като ответницата е заличена като
съдружник на 03.08.2018 г. или по-малко от месец преди подписване на договора и
отново е вписана като съдружник на
15.03.2019 г. /преди подписване на процесните анекси към договора/.
Обстоятелството, че от 15.03.2019 г. С. притежава миноритарен дял от капитала
на дружеството кредитополучател само по себе си не установява липсата на тесни функционални
връзки с дружеството, доколкото съдържанието на представените по делото,
изходящи от ответницата жалба по СРС от 02.12.2020 г. и писмо до банката от
10.03.2021 г., както и фактът, че от 03.11.2022 г. С. отново е вписана като
управител на дружеството, са индиция за наличието на такива професионални
връзки.
Съдът не установи и
наличието на клауза за неустойка в договора, която да е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се
доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в
настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на
което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума,
начинът на определяне на която е посочен в чл. 2.6.2 от договора. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2009 г.,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е единствено клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.
В случая съдът намира, че възражението на ответницата С., че процесната
неустойка по чл. 2.6.2 от договора е уговорена извън тези функции, поради което
с нея се накърняват добрите нрави, е неоснователно. Страните са постигнали
съгласие размерът на неустойката да бъде
определен в процентно съотношение от размера на забавеното изпълнение, което по
никакъв начин не нарушава принципа за справедливост. Процесната неустойка цели
да обезщети вредите на кредитора, причинени от забавеното изпълнение на
кредитополучателя на задълженията му по договора, като уговореният размер на
тази неустойка е по-нисък от предвидената в закона като дължима законна лихва
при забава.
Обстоятелството, че за
определен период едновременно са били
начислявани договорна лихва върху просрочена главница и наказателна лихва, не
противоречи на закона или добрите нрави. Възнаградителната лихва представлява
цената за предоставения кредит, а наказателната такава, предвидена като
неустойка има характер на обезщетение за
забава. Начисляването на подобна неустойка /или законна лихва за забава/ върху
просрочена възнаградителна лихва е допустимо и не представлява забранен от
закона анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като характерът на двете
лихви е различен. Освен това, съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на анатоцизъм между търговци е
допустимо, а кредополучателят и банката са търговци, като в договора изрично е
уговорена дължимостта на наказателна лихва върху просрочена месечна вноска за
възнаградителна лихва.
Задълженията по процесния
договор за кредит, които са предмет на настоящето производство са били
изискуеми към датата 03.09.2020 г. Затова и към датата на подаване на
заявлението вземанията на банката са били изискуеми, като такива с настъпил
падеж и не е било необходимо обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява факта за усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя.
Установява се и дължимостта на вземанията в размера, за който е издадена
заповедта за изпълнение. Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл.
154 от ГПК, не ангажираха доказателства тези вземания да са платени към датата
на заявлението. Събраните по делото доказателства за погасяване вземанията в
хода на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК
принудително изпълнение и в резултата на уговорения с договора начин на
обезпечение не променя този извод, тъй като предмет на установяване в
настоящето производство е съществуването на вземанията към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
като направени плащания в хода на образувано принудително изпълнение не се
вземат предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответницата С. възражение, че от размера на
дължимите по договора вземания следва да се приспадне направеното от третото
лице „Ф.“ ЕООД на 07.04.2021 г. плащане на сумата от 45 000 евро. Наистина
кредиторът не може да откаже направеното от третото лице плащане /арг. от чл.
73, ал. 1 от ЗЗД/, но предвид наличието на множество задължения на длъжника,
които не могат да се погасят изцяло с така направеното плащане, то следва да се
приложи установения в чл. 76 от ЗЗД ред за погасяване. Видно от постановеното
между същите страни, влязло в сила, като необжалвано, съдебно решение по т. д.
№ 512/2021 г. на СГС, ТО, 23 състав, с платената сума от третото лице в размер
на 45 000 евро са погасени
задължения към банката по друг договор за кредит /№ 18F-000722/04.09.2018 г./, съответно няма как със същата сума да се
считат за погасени и задължения по процесния договор.
Предвид извода на съда за
липса на нищожни клаузи по договора, то не се установява наличието на платени по
договора суми, основани на нищожни клаузи, съответно няма основание да се
прихванат такива суми от присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК вземания
на банката, каквото искане заявява ответницата С..
Ответницата С. е
направила и възражение срещу размера на претендираните вземания, основан на
твърдяното от нея наличие на преводи в
общ размер от 17 804.10 евро от сметката на „И.п.“ ООД, които не са
надлежно оторизирани от титуляра на сметката. Доколкото такова възражение е
направено единствено от ответницата, която не е титуляр на банковата сметка, от
която са извършени оспорените преводи, следва да се прецени допустимо ли е това
възражение, съобразно установената в чл. 122, ал. 3 от ЗЗД забрана солидарният
длъжник да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
Условията и редът за
извършване на платежни операции е уреден със Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС/. Съгласно чл. 70 от този закон, платежната операция
е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението
ѝ, съответно при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.
Разрешението на платеца следва да бъде дадено преди изпълнението на платежната
операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни
услуги - след изпълнението на операцията. В случая се твърди наличието на
неразрешени от платеца /титулярът на сметката/ платежни операции. В случай на
неразрешена платежна операция, Законът за платежни услуги и платежни системи
/чл. 79, ал. 1/ предвижда, че доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във
всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не
по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция. За да възникне задължението на доставчика на
платежни услуги по чл. 79, ал. 1 от
ЗПУПС, той следва да е уведомен своевременно от ползвателя на платежни
услуги за наличието на неразрешените платежни операции по реда на чл. 77 от
ЗПУПС. По делото не са представени доказателства ползвателят на оспорените от
ответницата С. платежни услуги „И.п.“ ООД да е уведомил банката по реда на чл.
77 от ЗПУПС, съответно не се установява за доставчика на платежни услуги да е
възникнало и задължението по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Изрично предвидения ред в
ЗПУПС за реализиране на отговорността на доставчика на платежни услуги изключва
възможността лице, различно от платеца, да се позове на неизпълнението на сключения
между доставчика и платеца договор за
банкова сметка, ***ови наличността по банковата сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Затова следва да се приеме, че ответницата С. не може да се
позове на неизпълнението на сключения
между солидарния длъжник „И.п.“ ООД и банката договор, съответно да предяви
пред кредитора възражения на съдлъжника си „И.п.“ ООД, основани на този
договор.
Предвид изложеното съдът намира предявените
установителни искове срещу ответниците за основателни и доказани по размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството,
ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените от ищеца в настоящето производство разноски и дължимо
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и т. 8 от ГПК, които
възлизат на 10502.36 лева, в това число 9452.36
лева – дължима за довнасяне държавна такса по предявените искове /в случая
ищецът е довнесъл държавна такса от 9501.59 лева, но предвид изрично заявеното
в представения по делото списък по чл. 80 от ГПК искане за присъждане на
разноски за доплатена държавна такса от 9452.36 лева и принципа на
диспозитивното начало, Съдът следва да осъди ответника да възстанови на ищеца
разноските за заплатена държавна такса в исковото производство единствено в
изрично заявения от ищеца размер/; 600 лева хонорар за вещо лице и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1
Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Съгласно разясненията,
дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по
тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова
ответниците следва да бъде осъдени да
заплатят на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в
размер на 9552.36 лева, в това число 9452.36 лева държавна такса и 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „О.Б.Б.“ АД,
ЕИК******, срещу „И.“ ООД, ЕИК ******, „И.П.“
ООД, ЕИК ****** и М.Б.С., ЕГН **********, положителни установителни искове по
чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „И.“ ООД, „И.П.“ ООД
и М.Б.С. дължат солидарно на „О.Б.Б.“ АД сумата от 240609.83 евро,
представляваща непогасена падежирала главница по главница по договор за револвиращ кредит
18F-000689 от 28.08.2018 г. и анекси №
1/19.09.2019 г. и № 2/23.03.2020 г. към него, ведно със законната лихва от
03.09.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 9.77 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г.; сумата от 1026.01
евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2020 г. до
02.09.2020 г., за които суми срещу „И.“ ООД, в качеството на кредитополучател и
„И.П.“ ООД, М.Б.С. и Б.П.Т.-Л., в качеството на солидарни длъжници, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.09.2020 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав,
по ч. гр. дело № 42430/2020 г.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК ******, „И.П.“ ООД, ЕИК ****** и М.Б.С.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски и
юрисконсултско възнаграждение по
настоящето производство в размер на 10502.36 лева /десет хиляди петстотин и два лева и 36 ст./.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК ******, „И.П.“ ООД, ЕИК ****** и М.Б.С.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Юробанк
България” АД, ЕИК ******, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство - ч. гр. дело № 42430/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 54 състав, в размер на 9552.36 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, да се изпрати заверен препис на Софийски районен съд, ГО, 54 състав,
по ч. гр. дело № 42430/2020 г.
СЪДИЯ: