Решение по дело №246/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260010/20.8.2020г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети август, двехиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 246/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Е.Й.А. *** срещу решение № 37/13.04.2020 г. по т.д.№ 97/19 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения срещу Гаранционен фонд – София иск за разликата над 35000 лева, до претендирания размер от 60000 лева, представляваща разликата над вече платените от фонда суми в общ размер на 65000 лева, до пълния дължим размер от 100000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени от водача на МПС Б.И.О. при ПТП на 1.06.2016 г. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск, с присъждане на разноски.

          В подаден писмен отговор насрещната страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

          Третото лице-помагач не е изразило становище.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Е.Й.А. *** срещу Гаранционен фонд – София за заплащане на обезщетение в размер на 60000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, виновно причинени при ПТП на 01.05.2016г от водача на лек автомобил м.„Опел Астра“, рег.№СС 2660 АМ Б. И. О., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2017 г., до окончателното й изплащане.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че двукратно е изплатил на ищеца обезщетение в общ размер на 65000 лева, с което страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558,ал.3, вр. с ал.1 на КЗ; Възразява срещу претендирания размер на обезщетението, като твърди, че е силно завишен.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с присъда № 3/15.02.2018 г. по нохд.№ 405/2017 г. на ДОС, влязла в сила на 21.11.2018 г., подсъдимият Б.И.О. е признат за виновен в това,че на 01.05.2016 г., при управление на лек автомобил „Опел Астра“, рег.№ СС 2660 АМ, без необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на А. П. И. и средна телесна повреда на Е.Й.А., след което е избягал от местопроизшествието.

Съобразно с чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в текста обстоятелства и е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.

Страните не спорят относно факта, че отговорността на виновния водач не е била застрахована по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Двукратно извършените от Гаранционния фонд в полза на Е.Й.А. плащания в общ размер от 65000.00 лв. установяват, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са предпоставка за ангажиране на отговорността му, поради което правилно съдът е приел, че искът е доказан по основание.

Назначената СМЕ е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което в резултат от ПТП на 01.05.2016 г. ищецът е получил: закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост, множество наранявания по главата и сътресение на мозъка, претърпял е четири операции, последвани от рехабилитация и раздвижване. Понастоящем той продължава да се придвижва с помощни средства по препоръка на лекуващите ортопеди, тъй като не е напълно излекуван. Поради незарастване на костните фрагменти на фрактурата, натоварването на крайника създава опасност от ново счупване и не е възможно да се даде прогноза кога ще завърши консолидационният процес. Като усложнение в оздравителния  процес и в резултат на продължителното залежаване са установени флеботромбоза и тромбофлебит на крайника  и скъсяване с около 2 см.

Травматичните увреждания на ищеца и свързаните с тях болки и страдания се потвърждават и от събраните гласни доказателства – показанията на свид.Х. и М., преценени с оглед заинтересуваността им от изхода на спора. След катастрофата ищецът бил във видимо лошо състояние - с рана на главата, пребледнял, със счупен крак. Извършени са четири операции, с усложнения в оздравителния  процес, като до момента продължава да се придвижва с патерици и не може да извършва елементарни действия по самообслужване - къпане, бръснене. Не може да се възстанови напълно,кракът му е доста скъсен и атрофирал, костта не зараства, а походката му е изкривена. А. се променил психически – станал нервен, както поради болките, така и от мисълта, че е в тежест на близките си и не е самостоятелен. Преди произшествието бил спортист, тренирал активно и общувал с много хора като шеф на охрана, а след това бил принуден да не работи  и ограничил контактите си.

Преценявайки размера на дължимото обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД - по справедливост и вътрешно убеждение и доколкото болките и страданията могат да се определят в парична равностойност, правилно първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 100000 лева. Предвид вече изплатените от ответника 65000 лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 35000 лв., а за разликата до претендираните 60000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът е преценил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на обезщетението – възрастта на пострадалия, неговото общо състояние и начин на живот преди произшествието и състоянието му – физическо и психо-емоционално – след това и до настоящия момент.

Настоящата инстанция приема, че определеният размер на обезщетението съответства на характира и вида на уврежданията, на продължителността на лечението и прогнозите за възстановяване Правилно е определен началният момент за определяне на законната лихва върху сумата от 35000.00 лева – датата на подаване на исковата молба - 17.05.2019 г., до окончателното й изплащане, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          По изложените съображения, варненският апелативен съд

                                        Р        Е        Ш      И :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/13.04.2020 г. по т.д.№ 97/19 г. на Окръжен съд – Добрич в обжалваната му част. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.