№ 197
гр. Сливен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500288 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ст.експерт О. -
пълномощник на Община Сливен, гр. Сливен, бул.„Цар Освободител“, №1
против решение № 260297/07.05.2021 г. по гр.д. № 2239/2020г., в частта с
която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е било признато за установено, че ХР.
АТ. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ Р.“, ул.„Й.Й.“, № ** не дължи на
въззивника никакви суми за главница и лихви за забава по АУЗ №
РА001509/29.08.2012г., както и че не дължи по АУЗ № АУ000872/17.06.2016г.
главница от Данък превозни средства в размер на 2112.73лв. главница и лихва
за забава в размер на 2075.67лв. Решението не е обжалвано и в частта на
присъдените разноски в тежест на жалбоподателя в размер на 505.57лв.
Решението е обжалвано като противоречащо на материалния и на
процесуален закон. Неправилен бил изводът на съда, че със сумата от
1
996.18лв. от 05.11.2020г. следва да се погасят задължения за 2011г. и изводът,
че въззиваемият не дължи суми по АУЗ № РА001509/29.08.2012г. На страната
не било ясно защо съдът е приел, че ищецът не дължи сумите в размер на
2112.73лв. главница и лихва за забава в размер на 2075.67лв. От справка до
ДСИ по повод искане за образуване на изпълнително производство било ясно,
че към 28.08.2018г. задълженията на ищеца за периода – 2008г. – 2015г. са
били 3656.12лв. – главница и 2540.56лв. – лихва. В хода на изпълнителното
производство били отписани задълженията за 2008г. и 2009г. За това ДСИ бил
информиран с нарочни писма. Задължението при ДСИ било актуализирано на
27.08.2020г. То обхващало периода от 2010г. до 2015г. по двата АУЗ. От
справките до ДСИ се виждало, че задълженията за 2011г. са в размер на
952.81лв ( главница и лихва). Съдът не се бил съобразил с нарасналия размер
на лихвата и съответно неправилно приел кои задължения са погасени със
сумата от 996.18лв. от 05.11.2020г. Освен това съдът неправилно бил
приложил института на абсолютния давностен срок по отношение на
задълженията за 2011г. Когато сумата постъпила на 05.11.2020г. не била
изтекла абсолютната давност за задълженията за 2010г. и те били погасяни с
нея. По този начин не оставали суми, с които да се погасят задълженията за
2011г. Страната твърди, че съдът не е съобразил и начина по който се
погасяват задълженията по реда на ЗЗД и по реда на ДОПК. Моли се да се
отмени обжалваното решение в обжалваните части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от ст.експерт О.,
която заяви, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от
представител по пълномощие – адв. К., който заяви че оспорва въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.05.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.05.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
2
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От
назначената, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза се
установи следното :
С АУЗ ( акт за установяване на задължение) № РА001509/29.08.2012г.
са били установени задължения на въззиваемия Г. от неплатен Данък
превозни средства за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. с главница
2 207.40лв. За събиране на задълженията било образувано изп.д. №
463/2015г., а по- късно и изп.д. № 1366/2018г. по описа на ДСИ при РС –
Сливен.
С АУЗ ( акт за установяване на задължение) № РА000872/17.06.2016г.
са били установени задължения на въззиваемия Г. от неплатен Данък
превозни средства за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. с главница 1990.64лв. За
събиране на задълженията било образувано изп.д. № 1366/2018г. по описа на
ДСИ при РС – Сливен.
За погасяване на задълженията постъпили няколко плащания. На
26.08.2020г. Община Сливен била уведомена, че задълженията до 2009г. са
погасени поради настъпила абсолютна давност. Така задължението по
изп.дело останало за периода от 2010г. до 2015г. е било в размер на
2993.90лв. главница. На 26.10.2020г. длъжникът / въззиваем превел сумата от
2881.05лв. за погасяване на задължението. От нея били удържани дължими
такси към РС и ТД на НАП и на взискателя били преведени само 996.18лв. С
тях били погасени 493.99лв. – главница и 502.19лв. – лихва.
Вещото лице е посочило, че ако съдът приеме, че задълженията за
2010г. към датата на последното заседание на РС – Сливен ( 04.02.2021г.) са
погасени по давност, то по АУЗ РА 001509/2012г. би се дължало единствено
задължението за 2011г. в размер на 497.66лв. – главница ( и лихва на общо
основание). По АУЗ РА 000872/2016г. биха се дължали изцяло всички
3
задължения в размер на 1990.64 лв. – главница ( и лихва на общо основание –
стр.13 от заключението). От поясненията дадени в с.з. става ясно, че след
извършеното плащана на 05.11.2020г. са били погасени и задълженията
дължими за 2010г., като от тях е останала неплатена единствено сумата от
11.61лв. – главница, която вече в справката от 06.08.2021г. вече не
съществува.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
От районния съд е било поискано да признае за установено, че ищецът
Г. не дължи на ответника Община Сливен суми по изп.д.1366/2018г. по описа
на ДСИ при РС – Сливен в размер на 3656.12 лв. – главница и 2540.56 лв. –
лихва начислени към 28.08.2018г. първоначално задълженията по изп.дело ас
били формирани от дължимите суми по АУЗ РА 001509/2012г. и АУЗ РА
000872/2016г. От доказателствата по делото се установява, че по изп.дело са
били извършвани изп.действия, които са прекъсвали общата давност, но
въпреки това за част от тях е настъпила абсолютната погасителна давност.
Като взе предвид, че публичните задължения се погасяват по абсолютна
давност на 31.12 за съответната година, то към датата на последното спорно
плащане – 26.10.2020г. по давност са били погасени задълженията до 2009г.
включително. Задължението за 2010г., обаче не е било погасено и е било
дължимо – съответно правилно са били отнесени суми за погасяването му.
Абсолютната погасителна давност за задължението от 2010г. е щяла да
настъпи едва на 31.12.2020г., но към датата на плащане не е била настъпила и
сумата по него е била дължима. По този начин задълженията по РА
001509/2012г. се явяват изцяло погасени ( изплатени и погасени по давност),
но задълженията по АУЗ РА 000872/2016г. са дължими. Вещото лице е
посочило, че по него няма извършени плащания. По този начин остават
дължими ( от първоначално посочените суми ) 1990.64 лв. – главница и
съответните лихви. За задълженията по АУЗ РА 000872/2016г. не е настъпила
абсолютна погасителна давност ( актът обхваща периода 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015г. и задължението за 2012г. би се погасило по давност на
31.12.2022г.).
4
Като взе предвид изложеното по – горе, съдът намира, че първоначално
предявеният иск за 3656.12 лв. – главница се явява частично основателен – до
сумата от 1990.64 лв. – главница по АУЗ РА 000872/2016г. Дължими са и
съответните лихви като акцесорно вземане. Като е постановил решение, с
което искът е бил изцяло уважен първоинстанционният съд е постановил
частично неправилно решение, което следва да бъде изменено.
Според правилата на процеса следва да бъдат разпределени и
направените от страните разноски за двете инстанции. За първа инстанция
разноските са били направени от ищеца и са били в общ размер на 748.00лв. –
ДТ и адвокатско възнаграждение. Тъй като процентно уважената част на иска
и е 0.46%, то дължимите разноски са 344.08лв., а не както е било присъдено
от РС – 505.57лв. Решението следва да се отмени за сумата над 344.08лв. до
505.57лв.
За първа инстанция на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100.00лв. Тъй като обаче
искът е частично основателен, крайната сума която следва да се присъди на
страната е 56.00лв. С първоначалното решение ищецът е било съден да
заплати 32.41лв., поради което с настоящето следва да се присъдят
допълнително 23.59лв.
За въззивна инстанция деловодните разноски са в размер на 250.00лв. –
възнаграждение за ВЛ и те са направени от въззивника – Община Сливен.
Предвид частичното уважаване на иска на страната следва да се присъдят
разноски в размер на 135.00лв. – възнаграждение за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 56.00 лв. ( частично от 100.00лв.).
За въззивна инстанция за въззиваемия/ ищец са претендирани 500.00лв.
- адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, тъй като процесуалното поведение на страната не беше особено
активно – нямаше отговор на въззивната жалба, а и делото не се отличава с
правна или фактическа сложност. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче минималното адвокатско възнаграждение при искове с
цена над 5000.00лв. е 580.00 лв. + 5% за главницата над 5000.00лв. В случая
5
общата цена на иска е 6196.68лв., съответно минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 640.00лв. Страната е претендирала по – малко –
500.00лв., поради което съдът не следва да го редуцира като прекомерно.
Съобразно степента на уважаване на иска се дължат 230.00лв. адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260297/07.05.2021 г. по гр.д. № 2239/2020г. на
Сливенския районен съд, в частта с която
На основание чл. 124, ал.1 от ГПК е било признато за установено, че ХР.
АТ. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв.„Р.“, ул.„Й.Й.“, № ** не дължи на
Община Сливен по АУЗ № АУ000872/17.06.2016г. главница формирана
от Данък превозни средства в размер на 2112.73лв. главница и лихва за
забава в размер на 2075.67лв.
Община Сливен е била осъдена да заплати на ХР. АТ. Г., ЕГН
********** сумата от 505.57лв. деловодни разноски за сумата над
344.08лв.
Вместо това реши:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ХР. АТ. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв.
„Р.“, ул.„Й.Й.“, № ** против Община Сливен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите по АУЗ №
АУ000872/17.06.2016г. формирани от Данък превозни средства с главница
1990.64 лв. – главница и законните лихви, като неоснователен.
6
ОСЪЖДА ХР. АТ. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв.„Р.“, ул.„Й.Й.“, №
** да заплати на Община Сливен допълнително юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция в размер на 23.59лв.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА ХР. АТ. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв.„Р.“, ул.„Й.Й.“, №
** да заплати на Община Сливен деловодни разноски в размер на 135.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, както и юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 56.00лв.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ХР. АТ. Г., ЕГН **********,
от гр. С., кв.„Р.“, ул.„Й.Й.“, № ** деловодни разноски за въззивна инстанция
в размер на 230.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7