Присъда по дело №658/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 186/29.10.2024 година, постановена по НОХД
№ 658/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 315/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият Д. А. /J.A./, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 12.10.2024г в района на 249 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, община Елхово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от
НПК и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Д. М. от АК-
гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на
делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия Д. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по
изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия Д. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 година лишаване
от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер
на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Д.
А., в лицето на адв.М. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанията по вид и размер спрямо подсъдимия Д. А.
да се приеме, че са налице условията за определянето на предвидените наказания лишаване
от свобода и глоба при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, т.е. под предвидените в
престъпния състав минимални размери, като бъде съобразено чистото съдебно минало на
подзащитния й, невисоката обществена опасност на деянието, тежкото материално
положение на Д. А. и обстоятелството, че същият е оказал съдействие на органите реда. По
отношение на наказанието лишаване от свобода защитата сочи, че са налице основанията за
отлагане на изпълнението му, при условията на чл.66 от НК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият Д. А. е роден на **********г. в Сирийската Арабска Република и е
гражданин на тази стрА..
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият поради войната и
несигурността в държавата си по произход, преди 12 години е напуснал родината си –
**********като е влязъл нелегално в Република Турция и се установил в гр.Истанбул.
Намерението му е било да се придвижи до държава в ЕС, където да си намери работа и да се
устрои. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе
на територията на стрА. от Европейския съюз, се свързал с кА.лджия, с който се уговорил
срещу сумата от 4 000 евро да го преведе нелегално от Р. Турция в Р. България до гр.София.
1

След като подсъдимият оставил поискА.та му сума на гарант в гр.Истанбул, на
09.10.2024г. била събрА. в гр.Истанбул група от 17 човека, между които бил и подс. Д. А.,
която група с двама водачи била извозена с микробус от гр.Истанбул до гориста местност,
находяща се в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият и 16-мата му
спътници били оставени заедно с двамата водачи, които повели групата пеша към границата
на Р. Турция с Р. България. Вървели около 4 часа и стигнали до възпрепятстващото
съоръжение. Там водачите обяснили, че трябва да изчакат удобен момент, за да бъде
преодоляно съоръжението като по този начин групата е следвало да премине на територията
на Р. България.
На 12.10.2024г. след обяд през направен от водачите отвор в съоръжението
подсъдимият Д. А. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 249, находяща се в землището на с.Голям
Дервент, община Елхово, обл.Ямбол. По същия начин влезли и остА.лите 16 чужди
граждани заедно с двамата водачи.
След това подсъдимият Д. А. и остА.лите 16 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи, които следвали GPS навигацията на
телефоните си. На 13.10.2024г. около 22.00-23.00 часа групата, водена от двамата водачи
стигнала до координатите, от където водачите обяснили на подсъдимия и спътниците му, че
трябва да остА.т на място и да изчакат пристигането на автомобил, който да ги вземе и
извози до гр.София. След това двамата водачи потеглили в обратна посока. Известно време
след това при групата пристигнали четири неустановени лица, които се представили, че са от
някаква организация и им оставили хрА. и вода. Половин час след това на място
пристигнали гранични полицаи, които след като извършили проверка установили, че
подсъдимият и спътниците му, са без документи за самоличност и че са преминали турско-
българската граница нелегално.
Междувременно, на същата дата – 13.10.2024г. разпитаният по делото като свидетел
К. С. Д. – на длъжност „Командир на отделение“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово, застъпил нощна смяна за времето от 21.00 часа до 09.00 часа на
14.10.2024г., като бил назначен за старши на ГПН „ОИГ“, заедно с двама колеги. На
13.10.2024г. със служебен автомобил свидетелят и колегите му извършвали ОИМ, когато
били уведомени от ОДЧ при ГПУ-Елхово за подаден сигнал на ЕЕН 112, че 17 лица,
нелегални мигранти, се нуждаят от медицинска помощ. По посочените GPS-координати
св.Д. и колегите му от автопатрула се отправили към мястото, находящо се в землището на
с.Голям Дервент, общ.Елхово. Около 23.00 часа пристигнали в района на зададените
координати и забелязали, че в гората срещу тях се движат множество хора, които си светели
с фенери. Св.Д. и двамата му колеги веднага приближили лицата и установили група от 17
лица, отговарящи на рисковия профил за нелегални мигранти. Същите били без документи
за самоличност и се самоопределяли за граждани на Сирия и Египет. Между тях имало 1
жена, 3 малки деца и 1 бебе. Групата била водена от 5 лица, които представили лични
документи, според които 3-ма от тези лица са били от Италия, 1 лице от Германия и 1 лице
от Великобритания. След това по надлежния ред св.Д. докладвал на Началника на 01 ГОДГ
и по негово разпореждане гр.полицаи остА.ли на място. Известно време след това на място
пристигнала и линейка от ФСМП-гр.Елхово като на мигрантите била оказА. медицинска
помощ и след като било установено, че между групата от мигранти няма лица със
здравословни проблеми, подсъдимият и 16-мата му спътници, както и 5-мата чужди
граждани от Италия, Германия и Великобритания били задържани и конвоирани до ПВНЗЛ
на ГПУ-Елхово, за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното след това от свидетеля К. Д. прохождане на обратната
следа, е било констатирано нарушение на държавната граница в района на 249 гранична
пирамида, намираща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. При
2

проверка на граничното възпрепятстващо съоръжение, св.Д. е установил отвор /дупка с
размери 50/50 см./ в долната му част, както и пресни следи на повече от едно лице, с
направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни. За констатираното по съответния
ред, св.Д. докладвал на Началника на отделението. Така всъщност било установено, че
подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 249
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Д. А. /J.A./, роден на **********г. в
**********живущ в гр.Дералзор, **********гражданин на **********с основно
образование, женен, безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача,
пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От представеното по делото от стрА. на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№ 105450-7212 от 28.10.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец, се
установи, че подс. Д. А. е бил изведен на 22.10.2024г. от СДВНЧ-Любимец поради подадена
молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Баня – ДАБ-МС.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
241015005000435755 от 15.10.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Д. А., с майка – Закия Хенди и баща – Ахмад Али, не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетеля К. С. Д. – на длъжност „Командир на отделение“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля К. Д., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Д. А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 17-те лица, чужди граждани,
самоопределили се за граждани на Сирия и Египет, установени на 13.10.2024г. след 23.00
часа в гората, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, които
впоследствие били задържани и откарани в ПНЗЛ при ГПУ-Елхово, заедно с 5-ма граждани
на Великобритания, Германия и на Италия.
Показанията на разпитания свидетел Д. се кредитират от настоящия съдебен състав
като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетеля. Показанията на свидетеля Д. кореспондират с остА.лия доказателствен материал
по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно
деяние. Възпроизведените от свидетеля Д. факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на
12.10.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.Д. при прохождане на
3

обратната следа, както и подс. Д. А. в самопризнанията си сочи и направлението на
движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с
установените от св.Д. на 13/14.10.2024г. следи в района на гранична пирамида № 249,
находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. От своя стрА.
изложените от свидетеля Д. в показанията му обстоятелства, са пряко относими и към
мястото, времето и начина на откриване на 13.10.2024г. след 23.00 часа на подсъдимия,
заедно с още 16 чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирия и Египет в гора,
находяща се в землището на с.Голям Дервент, които впоследствие са били задържани и с
установените на същото място 5-ма чужди граждани, представили документи за
самоличност, 3-ма от които били от Италия и по 1 от Великобритания и Германия.
Показанията на св.Д. са относими и към последвалото задържане на подсъдимия и 16-мата
му спътници, както и на установените на място 5-ма граждани на Италия, Великобритания и
Германия, представили документи за самоличност.
Писмените доказателства, приложени по БП № 315/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 14.10.2024г.,
Декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 14.10.2024г.,
Заповед относно връщане на чужденец до стрА. на произход Сирия от 14.10.2024 г., Заповед
относно принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция Миграция от
14.10.2024 г., Приемо-предавателен протокол от 14.10.2024г., Евродак дактилоскопна карта,
както и представеното от ЯРП уведомително писмо с рег. № 105450-7212 от 28.10.2024 г. на
Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна стрА., а като
кореспондиращи с остА.лите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият Д. А. /J.A./, роден на
**********г. в **********живущ в гр.Дералзор, **********гражданин на Сирийска
Арабска Република, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, без документи
за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 12.10.2024г в района на 249 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Голям Дервент, община Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Д. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 12.10.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни – открит на 13.10.2024г. след 23.00 часа заедно с
още 16-ма чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирия и Египет в гора,
находяща се в землището на с.Голям Дервент, които чужди граждани впоследствие са били
задържани и с установените на същото място 5-ма други чужди граждани, представили
документи за самоличност, 3-ма от които били от Италия и по 1 от Великобритания и от
Германия.
4

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Д. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около 12 години родината си по произход – Сирийска арабска
република. С оглед на това придвижване на подсъдимия преди 12 години от държавата му
по произход и нелегалното му преминаване на територията на Р. Турция и предприетото 12
години по-късно на 09.10.2024г. придвижване от Р. Турция и влизане на 12.10.2024г.
нелегално на територията на Р. България, не са налице основанията да се приеме, че Д. А. е
влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – **********която е напуснал преди 12 години.
Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. Д. А. са били
мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни
действия на подсъдимия, навяват на извода, че Д. А. е бил наясно с обстоятелството, че ще
премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение
за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е
съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и
за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република България и се придвижи до гр.София. По делото не са налице каквито и да е
данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият преди 12 години е бил преследван в
родината си, а след това и в Р. Турция, от където влиза на територията на стрА.та ни, по
петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като
обвиняемо лице липсва съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и
лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, независимо от наличните
по делото данни за подадена молба за международна закрила пред компетентната ДАБ при
МС, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното
поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и от обстановката в
държавата по произход на подсъдимия - **********в която макар и да има размирици,
въоръжени сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие, характеризиращо
наличие на всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната общност и то в
такава степен, че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Д. А. /J.A./, гражданин на
**********за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Д. А. деяние по
5

чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Д. А.
наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
под предвидения в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване
от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55
ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в престъпния състав на
чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба в полза на
Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално
състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Д. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Д. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Д. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	186
Дата:	29 октомври 2024 г. (в сила от 14 ноември 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200658
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 октомври 2024 г.

Присъда по дело №658/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите