Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1525 17.06.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На седемнадесети май Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 6850
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД против А.З.С. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 427,11
лв. – неплатена главница по Договор за паричен заем № 5358351/22.05.2017
г., сключен между ответника и „Вива Кредит” ООД, 207,27
лв. – договорна лихва, дължима за периода 05.06.2017 г. – 29.01.2018 г., 554,54
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 523,92 лв.
– такса за експресно разглеждане на документите, 195,00 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 121,06 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница, дължима за периода 30.01.2018 г.
(датата на последната погасителна вноска) – 21.04.2018 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед
№ 1652/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3392/2018 г. по описа на БРС. Претендира
се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и
в заповедното производство. Ищецът твърди, че на 22.05.2017 г.
между ответника и „Вива Кредит” ООД е бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който на ответника е бил предоставен заем в размер на 1 500 лв., а
получаването на сумата е удостоверено с подписването на договора, който има
силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Твърди се също
така, че заемополучателят се е задължил да върне сума в общ размер от 1730,52
лв., включваща и договорна лихва, на 18 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 128,76 лв. Ответникът е извършил плащания по договора в общ размер от
242 лв., след което дължими са останали процесните вземания. По отношение на
претендираната неустойка се твърди, че същата е начислена еднократно, поради
неизпълнение на договорно задължение от ответника да предостави обезпечение на
задълженията му по договора, а не представлява неустойка за забава. Твърди се,
че ответникът е следвало да изплати целия заем на 29.01.2018 г. – последната
падежна дата, но до момента процесните суми не са платени. На следващо място се
твърди, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.03.2018 г. към него, сключени между „Вива
Кредит” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
вземанията на „Вива Кредит” ООД по горепосочения договор за заем са прехвърлени
на ищеца, като се моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника
заедно с преписа от исковата молба. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че неустоечната клауза на чл. 5 от процесния договор за заем е
нищожна, тъй като води до неравноправност на договарящите, противоречи на
добрите нрави и е сключена при заобикаляне на закона. Твърди се също така, че
чрез тази клауза кредиторът, в нарушение на принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, е прибавил към договорената възнаградителна лихва
допълнителна печалба, без да изпълни задължението си по чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК да посочи в договора реалния лихвен процент и действителния годишен процент.
Изложени са и други доводи във връзка с твърдяната нищожност на клаузата за
неустойка. На следващо място се твърди, че клаузите за такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заем (чл. 1, ал. 3 от договора за
заем) и клаузата за дължими разходи за събиране на просрочените вземания (т. 1
и т. 2 от Тарифа, приложима към договорите за паричен заем) са нищожни на осн.
чл. 146 от ЗЗП, тъй като същите са неравноправни и не са били уговорени
индивидуално, като същите са нищожни и поради противоречието им с нормата на
чл. 33 от ЗПК, съответно тези клаузи не пораждат права и задължения за страните
по заемното правоотношение. В отговора също така е посочено, че липсват
доказателства договорът за цесия да е бил съобщен на ответника. Особеният представител на
ответника се явява в съдебно заседание и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не ангажира доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 3392/2018
г. на БРС, на 11.05.2018
г. в полза „Агенция за котрол на просрочени задължения” ООД (понастоящем ЕООД) е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.З.С. за
следните суми: 1 427,11 лв. - главница по договор за паричен заем №
5358351/22.05.2017 г., 207,27 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2017 г. –
29.01.2018 г., 554,54 лв. – нейстойка за неизпълнение на договорно задължения
за периода 26.05.2017 г. – 29.01.2018 г., 195 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението и 121,06 лв. - мораторна лихва за периода
30.01.2018 г. - 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 110,58 лв. –
съдебно-деловодни разноски. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия
установителен иск, като същият е подаден в законоустановения срок.
По делото е
представено копие на Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” №
5358351/22.05.2017 г., сключен между „Вива Кредит” ООД (заемодател) и А.З.С. (заемател), съгласно който
заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от
1 500 лв., като страните са се съгласили с част от тази сума да се
рефинансира текущ заем на заемателя от 19.12.2016 г. и да бъде погасено изцяло
задължението по него в размер на 210,50 лв., а остатъкът от заемната сума да
бъде изплатен на заемателя. Уговорено е, че заемателят ще върне заемната сума в
срок от 36 седмици, на 18 погасителни вноски в размер на по 128,76 лв., всяка
от които включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, без обаче да е посочено каква част (като конкретно посочена сума)
от отделните задължения се погасяват с всяка погасителна вноска. В договора не
е посочена и сумата, която заемополучателят се е задължил да заплати на
заемателя като възнаградителна лихва – нито като общ размер на вземането за
целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната
вноска.
В
чл. 1 ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 587,16 лв., а в ал. 4
е уговорено, че тази такса ще се заплаща от заемателя разсрочено, като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
В
чл. 3 на договора са посочени размерите на фиксирания годишен лихвен процент по заема – 40,31 %, на
годишния процент на разходите – 49,34 %, както и общият размер на всички
плащания по договора с включена такса за експресно разглеждане – 2 317,68 лв.,
без обаче да е описано как е формирана тази обща сума – от какви задължения и в
какви размери. Вписано е също така, че
договорът има силата на разписка за предаване, съответно получаване на заемната
сума, като с подписването му заемателят удостоверява, че е получил сумата.
Съгласно
чл. 5 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояването на
сумата да предостави на заемодателя едно от следните обепечения: 1.
Поръчител-физическо лице, отговарящо на конкретно посочени изисквания, или 2.
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Уговорено е също така, че в случай на неизпълнение на горепосоченото
задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 587,16 лв., платима
разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 161,38 лв., а общото задължение по
договора – 2 904,84 лв.
В
чл. 6 е посочено, че заемателят има право да се откаже от сключения договор в
14-дневен срок от сключването му с отправено уведомление до заемодателя, в
който случай следва да върне получената заемна сума и да заплати лихва в размер
на 0,11 % на ден, начислена до деня на връщане на главницата.
Съгласно
чл. 9, ал. 3 от договора, при забава от страна на заемателя за изпълнение на
просрочени задължения по договора с повече от 90 дни заемателят може да обяви
цялото задължение за предсрочно изискуемо, чрез изпращане на уведомление на
електронната поща на заемателя или на посочения от заемателя в договора адрес
под формата на писмо с обратна разписка.
Представена
е и Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима към договори за паричен заем
„Вивакредит сега 4 и 30” или „Вивакредит план”, съгласно която за договори за
паричен заем със срок на погасяване на двуседмична погасителна вноска, какъвто
е процесния договор, на четвърти ден забава от всяка погасителна вноска
заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на по 10 лв. на
ден, а на единадесети ден забава – дължи по 15 лв. на ден, като максималният
размер на всички начислени разходи не може да превишава определени суми в
съответствие с размера на заема – за заеми от 500 лв. до 1500 лв. максималната
такса е в размер на 175 лв., поради което недоказано остана по делото
твърдението на ищеца, че ответникът дължи такса в размер на 195 лв.
Видно
от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, по партидата на кредитополучателя
А.С. във „Вива Кредит” ООД са отразени две плащания по процесния кредит в общ
размер от 242 лв., с които е погасена изцяло първата погасителна вноска на
стойност 161,38 лв., както и частично е погасена втората погасителна вноска.
Посочено е също така, че стойността на неплатеното задължение към 01.03.2018 г.
(датата на твърдяния от ищеца договор за цесия) е в общ размер от 2 907,84
лв., а към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.04.2018 г. - непогасеното задължение по договора за кредит е в
общ размер от 2 940,84 лв., тъй като допълнително е начислена сумата от
32,51 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница, дължима за периода 01.03.2018
г. – 21.04.2018 г., от които 1 427,11 лв. – главница, 207,27 лв. –
договорна лихва, 554,54 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на поръчител, 523,92 лв. – такса за експресно разглеждане на
договора за паричен заем, 195,00 лв. – разходи за събиране на просрочените
вземания и 32,51 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2018 г. – 21.04.2018
г.
По
делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит” ООД (продавач) и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД (купувач), с който страните по него са се
споразумели продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за заем, договори за потребителски кредит и
договори за паричен заем, които е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще
се индивидуалицират в Приложение № 1 към този договор, съставено на хартиен
носител и подписано и подпечатано и от двете страни.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/01.03.2018 г. към договора за цесия, но в него
е посочено, че продавачът „Вива кредит” ООД прехвърля описаните в него свои
вземания на „Агенция за събиране на вземания” АД, а не на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, поради което не може да се приеме за безспорно
установено, че произтичащите от процесния договор задължения на ответника са били
валидно прехвърлени и то именно на ищеца по делото, макар същите да са описани
в цитираното приложение. Липсват също така доказателства длъжникът да е бил
уведомен за прехвърлянето на вземанията, тъй като е представено адресирано до
него уведомление за това, но не и доказателства то да е достигнало до
ответника.
При така представените доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения:
В случая макар процесният договор да
е наименован Договор за паричен заем, съдът намира, че същият попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като се касае за
предоставяне на кредит под формата на заем (чл. 9, ал. 1, предл. 1
от ЗПК), заемателят е физическо лице, което при сключването
на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, т.е. е „потребител” по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а заемодателят
е юридическо лице, което предоставя кредита в
рамките на своята професионална или търговска дейност, съответно представлява
„кредитор” по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето
защо следва да се приеме, че процесният договор има характера на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, а не на заем по смисъла на ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а т. 12 превижда, че погасителният план следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на гавницата,
лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горните изисквания не са спазени, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в
случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, което според съда представлява достатъчно
основание да се приеме, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. С
оглед на това е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от
ответника недействителност на отделни негови клаузи.
На
следващо място съдът счита, че по делото остана недоказано наличието на
валидно прехвърляне на процесните вземания от заемодателя по договора за заем
на ответното дружество, тъй като в приложение № 1 като цесионер е посочено
друго юридическо лице.
Не се доказа също така, че ответникът е бил уведомен
за твърдяното прехвърляне на вземанията, тъй като липсват доказателства
адресираното до него уведомление въобще да е било изпращано. В случая не може
да се приеме и че е извършено връчване на това уведомление с връчване на
преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, тъй като
съдебните книжа не са получени лично от ответника или от негов упълномощен
представител, а от особен представител на ответника, назначен от съда по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва
съдопроизводствени действия от негово име, но не и да получава материалноправни
изявления, адресирани до отсъстващия ответник, каквото изявление представлява
уведомлението за цесията.
С оглед на горното и като намира, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК,
както и че липсват доказателства за редовно прехвърляне на вземанията по него в
полза на ищеца и за редовно уведомяване на длъжника по него за твърдяната
цесия, съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответника
за процесните вземания, поради което намира, че предявеният установителен иск
за дължимостта на тези вземания е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3, представлявано от Н. Й. С. и И. Ц. К., против А.З.С., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.03.2018 г. към него, суми,
произтичащи от Договор за паричен заем № 5358351/22.05.2017 г., сключен между
ответника и „Вива Кредит” ООД, а именно: 1 427,11 лв. (хиляда четиристотин двадесет и
седем лв. и единадесет ст.) – главница, 207,27 лв. (двеста и седем
лв. и двадесет и седем ст.) – договорна лихва, дължима за периода 05.06.2017 г.
– 29.01.2018 г., 554,54 лв. (петстотин петдесет и четири лв. и петдесет и
четири ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 523,92 лв. (петстотин
двадесет и три лв. и деветдесет и две ст.) – такса за експресно разглеждане на
документи, 195,00 лв. (сто деветдесет и пет лв.) – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, 121,06 лв. (сто двадесет и един лв. и
шест ст.) – мораторна лихва върху непогасената главница, дължима за периода
30.01.2018 г. – 21.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
които
вземания са предмет на Заповед № 1652/11.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3392/2018 г. по описа на
БРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА