Р
Е Ш Е
Н И Е № 12
17.01.2018г.,
гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на пети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения
Стамова
С участието на секретаря:Росица
Стоицова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№513/2017г. и,
за да се произнесе взе предвид:
С решение от 07.06.2017г., постановено
по гр.д.№1/2017г. , КнРС е отхвърлил, като неоснователни исковете на Р.Г.Д., от
гр.Благоевград срещу „Въгледобив Бобов дол „ЕООД, за осъждане на ответника, да заплати на
ищеца, сумата ******** лв.,обезщетение
за недопускането му до работа, за времето от 20.01.2014г. до 25.02.2016г.,
ведно с обезщетение за забава, в размер на мораторната лихва ,считано от
последната дата, до датата на завеждане на иска в размер на ***** лева, както и
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на задължението.
Недоволен Д. обжалва решението.Твърди,
че неправилно са тълкувани факти по делото, довело и до неправилен извод, по
дължимостта на посочената сума.Заявява, че му е била оказана „принуда за
доброволно напускане на работното място”.Вместо достъп – направено му е било
предложение за прекратяване на договора, а предвид това поведение, то
останалите фактически действия, онагледяващи желанието му да си върши работата
би било трудно постижимо, в хода на съдебния процес.Искането му е решението да
бъде отменено, а искът уважен.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна.Подаден е отговор.В отговора са преповторени аргументи от
първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска.Иска се потвърждаване на
решението.Претендират се разноски.
Жалбата е допустима.Преценена по
същество – неоснователна.
От събраните по делото доказателства се
създава убеждение за осъществили се следните факти:
Между страните е съществувало трудово
правоотношение.
Ищецът претърпял трудова
злополука.Ползвам отпуск, за временна неработоспособност поради болест.
В края на м.март през 2013г., в
разговор с ръководителя си, неформален в коридора, на сградата, в която е
работното му място, изразил желание за освобождаването му от работа.
С писмо работодателят, уведомявайки
ищеца за някакво неявяване на работа през януари 2014г., му разяснява и
възможността да предяви иск, за заплащане на обезщетение за недопускане на
работа.
Междувременно работодателят бил
разпоредил трудоустрояването му.
До конкретни действия във връзка с това
не се е стигнало.
Твърди, че за периода от 20.01.2014г.
до 25.02.2016г., не е бил допускан до
работа.
От показанията на разпитаните свидетели
и останалите доказателства по делото, не се установява, че през този период той
не е престирал труд, нито пък, че е извършил всички фактически действия, за да
изпълнява задълженията си, но е бил възпрепятстван за това.
С писмото работодателят, уведомявайки
го за някакво неявяване на работа през януари 2014г., му разяснява и възможността
да предяви иск, за заплащане на обезщетение за недопускане на работа.
Трудовото му правоотношение не е било
прекратено до 01.02.2016г.Размерът на брутното му трудово възнаграждение,
възлиза на **** лева.
Изводът за липса на основание за плащане на обезщетение е
правилен.
От показанията на свидетелите и
представените писмени доказателства, не се установяват фактически действия на работодателя, които да обуславят извод,
че той е възпрепятствал ищеца да изпълнява служебните си задължения.
Не се доказва при явяване на ищеца до
мястото на работа, в състояние за работа – да му бил отказан достъп до
съответното работно място.
Като резултат от това, следва
потвърждаване на решението.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 07.06.2017г.,по гр.д.№51/2017г , решение
на КнРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ВнКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.