№ 378
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110151646 по
описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължи и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При тези твърдения иска
съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата 2553,54 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2017 г. – 30.04.2020
г. и сумата 82,14 лв. за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2021 г., до окончателното им изплащане;
сумата от 441,73 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 30.03.2021 г., както и сумата от 15,41 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.03.2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител е депозиран
1
отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по подробно изложени твърдения.
Третото лице помагач „Т С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № 208153 в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска за заплащане на стойност на потребена топлинна енергия
предполага установяване на наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало задължение за заплащане на
уговорената цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост
или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния
вид енергия. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът
приема за установено, че ответникът Е. И. Д. се явява легитимиран да отговаря за
процесните вземания, касаещи процесния топлоснабден имот. По делото нито се твърди,
нито се доказва процесният имот да е бил отчужден посредством последваща
прехвърлителна сделка от наследодателите на ответника в периода от момента на
придобиването му от тяхна страна до момента на смъртта им, поради което съдът приема, че
като част от наследствената маса на неговите родители въз основа на наследствено
правоприемство той е преминал изцяло в негова собственост. Ето защо, доколкото по
делото няма данни ответникът да се е отказал от наследството на наследодателите си, съдът
приема, че Е. Д. се легитимира като собственик на същия в процесната сграда – етажна
собственост, поради което се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, като именно той е задължено лице за заплащане на продажната цена за
доставена и потребена такава.
По делото обаче не се установява факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена. За да достигне до този извод съдът кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, поради което и
ответникът не е длъжник на предявеното вземане за цена на тези услуги, респективно
акцесорното такова за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид изложеното предявените положителни установителни искове са неоснователни.
2
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София,
ул. Я №.., ЕИК .. срещу Е. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к."М",
бл... вх.3, АП., адв. З. Н- К, особен представител, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за установяване съществуването на следните вземания:
за сумата 2553,54 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода от м.05.2017 г. – 30.04.2020 г., сумата 82,14 лв. за дялово разпределение за периода
от м.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2021 г., до
окончателното им изплащане; сумата от 441,73 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 30.03.2021 г. и сумата от 15,41 лв.
– законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г.
– 30.03.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК ...- трето
лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3