Разпореждане по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 161/30.11.2009 г., постановено по гр. д. № 2/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд, е отхвърлен предявения от Х. „Св. Ц. Б. І П. гр. М. с председател на Църковното настоятелство отец К.С.А.против О. М. иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот от 815 кв. м., бивш парцел Х с пл. сн. № 257 в кв. 51 по плана на гр. Момчилград от 1928 год., понастоящем представляващ част от УПИ /парцел/ ІV пл. сн. № 424 кв. 13 по действащия план на гр. Момчилград от 1988 год., ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 100 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на всеки от етажите с вътрешна стълбищна клетка на втория етаж при граници на имота: изток- СПУ „Н. Й. В."; запад- улица „М."; север и юг- зелена площ в УПИ ІV пл. сн. № 424, кв. 13 по плана на гр. Момчилград и неговата ревандикация на основание чл. 108 от ЗС като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Х. „Св. Ц.Б. І П. гр. М., който го атакува като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи в жалбата, че неправилно съдът прÞел, че претендирания имот реално не съществувал по градоустройствения план и не би могъл да бъде обособен самостоятелен УПИ. Поддържа, че дори и да се приемело, че незастроената част от поземления имот в размер на 550 кв. м. не може да се обособи в самостоятелен УПИ, то масивната двуетажна сграда със застроена площ от 100 кв. м. била самостоятелен недвижим имот и можело да бъде възстановена независимо от поземления имот. Предмет на отчуждителното производство по ЗПИНМ (отм.) бил както поземления имот, така и масивна двуетажна сграда, която съгласно заключението на вещото лице съществувала на място във вида, в който била отчуждена, не била съборена след изграждането на СПУ "Н. Й. Вапцаров" и понастоящем се използвала от О.М.. Незастроената част от 550 кв.м. отговаряла на изискванията на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗУТ за образуване на УПИ, поради което заключението на вещото лице в частта му, касаеща обособяването на УПИ, не можело да бъде възприето. Позоваването на чл. 32 ал. 2 от ЗУТ било некоректно, тъй като тази разпоредба имала предвид бъдещи сгради, а не съществуващи. Не били представени и доказателства, че отчуждените имоти били заплатени. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя заверено копие на писмо изх. № 213/03.02.2010 г. на Пловдивска Света Митрополия.

Ответникът по жалбата О.м. чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Х. „Св. Ц.Б. І П.- гр. М., с председател на Църковното настоятелство К.С.А., който по силата на отменения Устав на БПЦ, действащ към момента на завеждане на иска, е могъл да завежда дела с одобрение на епархийското началство, каквото се съдържа в представено пред тази инстанция писмо изх. № 213/03.02.2010 г. на Пловдивска Света Митрополия.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот- парцел ХІ- 257 с площ от 815 кв.м., находящ се в кв. 51 по отменения план на гр. Момчилград, а по настоящия план на града- попадащ в УПИ 1 кв. 13, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна къща за живеене с площ от 833.50 куб.м., при граници: от три страни СОУ „Н. Вапцаров" и улица. Този недвижим имот бил отчужден с протоколно решение № 14/25.05.1954 г. на ИК на ГНСДТ гр. Момчилград, Централна регулаторна комисия при Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, на основание чл. 57 във вр. с чл. 65 от ППИНМ /отм./, в заседанието си от 16.08.1954 г., протокол 63, решение XXXIX. По силата на § 5 ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията, собствеността върху процесния имот била възстановена на ищеца, тъй като се касаело до отчужден имот на основание ЗВСОНИ, който съществувал реално до отчуждените размери и бил собственост на О.М. към момента на влизане в сила на Закона за вероизповеданията. Моли да се признае за установено по отношение на О.М., че е собственик на процесния недвижим имот, както и да се осъди общината да му предаде владението. На основание чл. 116 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск досежно петитума му, съгласно което ищецът моли да се уважи иска по чл. 108 от ЗС относно поземлен имот от 815 кв.м., представляващ бивш парцел Х с пл. сн. № 257 в кв. 51 по плана на гр. Момчилград от 1928 год., понастоящем представляващ част от УПИ /парцел/ ІV пл. сн. № 424 кв. 13 по действащия план на гр. Момчилград от 1988 г., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда със застроена площ от 100 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на всеки от етажите, с вътрешна стълбищна клетка на втория етаж, при граници на имота: изток- СПУ „Н. Й. В."; запад- улица „М."; север и юг- зелена площ в УПИ ІV пл. сн. № 424 кв. 13 по плана на гр. Момчилград.

От фактическа страна се установява следното:

С обявление № 5712/24.09.1954 г. на Момчилградския градски народен съвет било обявено на населението на гр. Момчилград отчуждаването на имоти в квартали 51 и 52 по плана на гр. Момчилград и отреждането им за терен за Турско училище, и оценено по Протокол № 14/25.05.1954 г. на ИК на ГНСДТ Момчилград, Централна регулаторна комисия при Министерство на комуналното стопанство и благоустройството въз основа на чл. 57 във вр. чл. 65 от ППИНМ. Комисия по чл. 67 от ППИНМ на 15.02.1955 г. съставила Протокола за оценяване на всички места, сгради и др., влизащи в кв. 51 в гр. Момчилград, съгласно който отчуждаемото дворно място на Църковното настоятелство в гр. Момчилград пл. № 257, състоящо се от 815 кв.м, било оценено по 6 лева на кв. м. или общата му стойност била определена на 4890 лв. Находящата се в него масивна двуетажна къща за живеене от 833.50 куб.м. била оценена по 92 лв. на куб. м. Тухлена барака от 31.50 куб. м. била оценена на 1260 лв. или общо за дворно място, къща и барака, била определена цена от 80692 лв.

Видно от Акт № 481 за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Момчилград, съставен на 20.10.1977 г., били обявени за държавна собственост сградите, построени по плана за капиталните вложения на ОНС- К. за 1958,1963,1970- 71 г. върху държавно и отчуждено- изплатено място с описание на имота: СПУ "Н. Й. Вапцаров" /гимназия/ четири етажа масивна сграда, със стоманенобетонна конструкция, застроена площ от 1034 кв.м.; Общежитие- четириетажна масивна сграда със стоманенобетонна конструкция, застроена площ от 500 кв.м.; Къща- двуетажна масивна, със застроена площ от 100 кв.м., отчуждена към 1955 г. от Църковно настоятелство с описание: I и II етаж- по 3 стаи и коридор и Къща- едноетажна масивна, застроена площ от 98 кв.м. с описание 4 стаи и коридор. Общата площ на дворното място е 21500 кв.м. в кв. 15 пл. сн. № 188 и 314."

Така описания имот бил предоставен на ГОНС- Момчилград. С Акт № 163 за публична общинска собственост, съставен на 24.10.1997 г., на основание заповед № ДС- 1113/21.10.1997 г. на Областен управител на Хасковска област, бил обявен за публична общинска собственост недвижим имот: Дворно място с площ 21500 кв. м. в кв. 15 парцел I по регулационния план на гр. Момчилград, ведно с построените в него Гимназия „Н. Й. Вапцаров" със застроена площ от 1034 кв.м., на четири етажа с масивна конструкция, построена през 1958 г., Общежитие с площ от 500 кв.м., масивно на четири етажа и къща /административна сграда/ с площ от 100 кв. м. на два етажа масивна, находящ се в гр. Момчилград, кв. 15 парцел 1, ул. "Мадара" при граници: изток- ул. "Момчил войвода"; запад- ул. "Мадара"; север- корекция дере и юг- ул. "Войнишка".

От заключението на вещото лице К. Г. по назначената съдебно- техническа експертиза, допълнителни такива и обясненията му в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че преписката по отчуждаването на процесния имот не е запазена в Община Момчилград, нито в Държавен архив К.. В разписния лист към плана на гр. Момчилград от 1928 г., процесният имот с пл. сн. № 257 бил записан на Църковно настоятелство гр. Момчилград. Вписан бил в АДС № 481/20.10.1977 год. като попадащ в имота на СПУ "Н. Й. Вапцаров" с пл. сн. № 188 и 314 кв. 15 по плана на града от 1964 г. С акт за публична общинска собственост № 163/24.10.1997 г., бил актуван парцел 1 кв. 15, в който попада и къщата на Църковното настоятелство. Установява също, че сградата, построена от Църковното настоятелство, съществува на място, във вида, в който била отчуждена, като е премахната тухлената барака, а имотните граници на отчуждения имот- парцел Х кв. 51, били заличени. Сградата попадала в имот пл. сн. № 424, записан в разписния лист на СПУ "Н. Й. Вапцаров", от който бил създаден парцел ІV кв. 13, отреден за училище и общежитие по ПУП на гр. Момчилград от 1988 г. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че размера на останалата незастроена част от бившия парцел Х пл. сн. № 257 кв. 51 по плана на гр. Момчилград от 1928 г., представляваща част от УПИ ІV пл. сн. № 424 кв. 13 по плана на гр. Момчилград от 1988 г., е 550 кв. м., от която, ведно с построената масивна двуетажна сграда, със застроена площ 100 кв. м., не може да бъде обособен самостоятелен УПИ, отговарящ на нормативните разпоредби, поради това, че сградата отстои от западната фасада на училищната сграда на 2.50 м., което отстояние не отговаря на изискванията на противопожарните норми и правила и чл. 32 ал. 2 от ЗУТ. В съдебно заседание, вещото лице пояснява допълнително, че сградата, която е отчуждена, би трябвало при построяването на училищната сграда да бъде премахната, но останала като временно ползвана от общината за административни канцеларии, а отчужденият имот не съществувал в границите на парцела, който представлявал през 1928 г. Парцелът, който бил през 1928 г., бил включен в парцела, отреден за училище и двата парцела не били идентични. В парцела, отреден за училището, се включвали и други имоти. Посочва, че в имота има подходи към училището, тротоари около сградата. Сградата съществувала, но не можело да се обособи самостоятелен парцел за нея, тъй като била на 2.50 м. от сградата на училището. Обяснява, че мероприятието, за което бил отреден терена, било реализирано. Оставала само процесната сграда от 100 кв. м. като непремахната, която попадала в 550- те кв. м. свободна площ. От отчужденият парцел, който бил 815 кв. м., около 300 кв. м. попадали в сградата на вече построеното училище „Н. Й. Вапцаров”, в асфалтирани площадки и тротоари. В представеното пред тази инстанция допълнително заключение и в съдебно заседание вещото лице посочва, че застроената площ на масивната жилищна сграда от 100 кв. м. не била включена в останалата незастроена част от 550 кв. м. От останалата незастроена част не можело да се обособи самостоятелен обект /парцел/, отговарящ на разпоредбите и изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като била разпокъсана и характера на застрояването на квартала според действащия ПУП на града, било за обществено застрояване, а не за жилищно, промишлено или друго застрояване. Във връзка с изразеното становище в предходното съдебно заседание, че „.. имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден” имал предвид, че процесната сграда съществува в реални граници така, както е била отчуждена и по обем, но имотните граници на парцела по предшестващия план, към настоящия момент не съществували. Процесната масивна двуетажна сграда представлявала самостоятелен обект и можело да се ползва самостоятелно, но било недопустимо самата сграда да съществува по нормативни документи, тъй като отстоянието й от новоизградената сграда на училището било 2.50 м., а не на 6 м., каквото било противопожарното изискване. С оглед изискванията на ЗУТ, тя не можела да бъде обособена като самостоятелен обект и не можело да се ползва като самостоятелен обект и да бъде предоставяна на други учреждения и на други институции, за да се ползва самостоятелно от тях. Съгласно изискванията на ЗУТ, свободната площ от 550 кв.м., макар и разпокъсана, позволявала обособяването на УПИ в рамките на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за малкоетажно застрояване, но не можело да се създаде такъв парцел, тъй като характерът на застрояването на самия квартал бил за обществено застрояване, а не за жилищно.

От съдебно удостоверение № 87/29.07.2008 г., издадено от Административен съд гр. К., както и приложените по делото определение на Адм. Съд- К. с № 71/24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 87/2008 г., оставено в сила с определение № 10943/29.10.2008 г. по адм. д. № 12165/2008 г. на ВАС, се установява, че по искане на ищеца до Кмета на О.М. за възстановяване на собствеността върху процесния имот е постановен отказ, а жалбата против същия е оставена без разглеждане и производството по делото- прекратено. Определението е влязло в сила на 22.10.2008 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за собственост на процесния недвижим имот с правно основание в чл. 108 от ЗС за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Като е направил същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, по следните съображения:

За да е основателен искът за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот, а ответникът да се намира във владение на същия без основание.

От приложените по делото обявление № 5712 от 24.09.1954 г. на Момчилградския градски народен съвет, с което било обявено на населението на гр. Момчилград отчуждаването на имоти в кв. 51 и 52 по плана на гр. Момчилград и отреждането им за терен за Турско училище, протокол на комисия по чл. 67 от ППИНМ на 15.02.1955 г. за оценяване на всички места, сгради и др., влизащи в кв. 51 в гр. Момчилград и заключенията на вещото лице, съдът приема, че към 1954 година, ищецът бил собственик на недвижим имот, представляващ дворно м сто с площ от 815 кв.м., пл. сн. № 257 кв. 51 по плана на гр. Момчилград, ведно с масивна двуетажна къща за живеене, който бил отчужден по реда на ЗПИНМ през 1955 г. и отреден за Турско училище. Или в случая се касае до имот, който преди отчуждаването му, е бил собственост на вероизповедание- Църковното настоятелство в гр. Момчилград, с правоприемник- ищеца по делото. Имота е бил отчужден през 1955 г. по реда на ЗПИНМ. При отчуждаването му, изменението на регулацията в кв. 51 по плана на града и отреждането му за „Турско училище", имотът бил предназначен за обществено обслужване, което предназначение се е запазило и при сега действащия план. Процесният имот се намира в собственост на Община Момчилград, за което през 1997 г. бил съставен акт за публична общинска собственост, като преди това за имота е бил съставен акт № 481/20.10.1977 г. за държавна собственост, в който е записано, че сградите са построени върху „държавно и отчуждено- изплатено място". По делото е представен оценителен протокол от 1955 г., от който се установява, че за отчуждаемото се дворно място, било определено обезщетение, без да са представени платежни документи, но доколкото по правната си същност актът за държавна собственост, е официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила, отразените в него факти следва да се смятат за установени, респ. съдът е обвързан да приеме наличието на получено от Църковното настоятелство обезщетение за отчуждения имот.

Съгласно разпоредбата на § 5 ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията, възстановява се собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания, посочени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, в отменения чл. 21 от Закона за изповеданията, в Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако в резултат на благоустройствени изменения, имотът се е трансформирал, той би подлежал на възстановяване, ако може да се обособи като самостоятелен обект, съобразно нормативите за устройство на територията, което се отнася и за сградите.Съгласно ал. 2 на § 5 от ЗВ, възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането в сила на този закон, а ал. 5 на § 5 от ЗВ предвижда, че когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по ал. 1- 4 на § 5 от ЗВ, вероизповеданията се обезщетяват по реда на ЗОСОИ. Последният в чл. 1 ал. 1 посочва, че не могат да бъдат върнати реално имоти, които са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Впрочем, и ЗВСОНИ и ЗОСОИ забраняват реституирането на публична собственост, и тъй като процесния имот има характер на публична общинска собственост, то и собствеността върху него, не подлежи на възстановяване.

Дори и имота да нямаше този характер, следва да се посочи, че при влизане в сила на ЗВ- 2002 г., процесното място от 815 кв. м., ведно с масивната двуетажна жилищна сграда, не е представлявало самостоятелен имот, а е представлявало част от УПИ І\/ пл. сн. № 424 кв. 13 по плана на гр. Момчилград от 1988 г., отреден за училище и общежитие. От останалата незастроена част от процесния имот от 550 кв.м., ведно с построената масивна двуетажна сграда, със застроена площ от 100 кв.м., съгласно допълнителното заключение на вещото лице, не може да бъде обособен самостоятелен УПИ, отговарящ на нормативните разпоредби,поради обстоятелството, че сградата отстои от западната фасада на училищната сграда на 2.50 кв.м., което отстояние не отговаря на изискванията на противопожарните норми и правила и чл. 32 ал. 2 от ЗУТ. Не може да се осъществи частична реституция и само на незастроената част от отчуждения имот, тъй като тази част е „разпокъсана”, а и характера на застрояването на квартала според действащия ПУП на града, е за обществено застрояване, а не за жилищно, промишлено или друго застрояване.Що се касае до процесната масивна двуетажна сграда, недопустимо е самата сграда да съществува по нормативни документи, тъй като отстоянието й от новоизградената сграда на училището е 2.50 м., а не 6 м., каквото е противопожарното изискване и с оглед изискванията на ЗУТ, не може да бъде обособена като самостоятелен обект.

Или в случая освен, че процесния имот е публична общинска собственост и не подлежи на възстановяване, отчужденият имот реално не съществува до размерите, в които е бил отчужден, изгубил е своята самостоятелност, а останалата свободна част от него, както и процесната сграда, не могат да се обособят като самостоятелни обекти на собственост, съобразно нормативите за устройството на територията. Поради това и тъй като не са налице всички изискуеми предпоставки на § 5 ал. 1 от ЗВ, не може да се приеме, че ищецът е собственик на процесния имот и иска по чл. 108 от ЗС като неоснователен следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на О.М. разноските за тази инстанция в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ и във вр. с § 2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161/30.11.2009 г., постановено по гр. д. № 2/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Х. „Св. Ц.Б. І П. гр. М. с председател на Църковното настоятелство отец К.С.А. да заплати на О.М. разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/