РЕШЕНИЕ
№ ……………. / 22.11.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІІІ-ти състав, в открито
заседание, проведено на 25.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА
, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№844
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца "В и К- ВАРНА" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Д.Д.Д. ЕГН **********,***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК,
които след допуснато изменение на основание чл.214, ал.1, пр.3 от ГПК, са за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, в качеството
си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ***, а именно: сума в общ
размер на 305.39лв., представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 17.09.2015г. до 22.05.2018г. на адрес
гр.Варна, ***; сума в общ размер на
24.19лв., представляваща сбор от лихви за забава върху тези главници за
периода от 28.05.2017г. до 26.08.2018г.; както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.08.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 6595 от 03.09.2018г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 13243/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
Претендира
се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
„В.и к."
ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Д.Д.Д. ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и
К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ***, чийто титуляр
е ответникът.
Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и
К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил
Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
На
30.08.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д., въз основа на което
било образувано ЧГД № 13243/2018г. по описа на ВРС, ГК-19 състав.
На
03.09.2018г., съдът издал заповед № 6595 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 367.71лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 22.04.2010г. до 22.05.2018г.; сумата от 72.43лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 22.07.201 Ог.
до 26.08.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-30.08.2018г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко
възнаграждение в размер на 50лв.
На
21.12.2018г. заявителят (сега ищец) е бил уведомен, че на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и
лихви по фактури, са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № ***
до 26.08.2018г.
Ответната страна Д.Д.Д.
ЕГН **********, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба чрез
назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК - адв. Ц.Д., Личен № ***,
Адвокатска Колегия — гр. Варна, Съдебен адрес:***.
С отговора, се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се
същата, както по основание, така и по размер.
Изразява се становище, че ищецът не е
представил доказателства, че лицето срещу което е предявило иска, е пасивно
легитимираната страна по повод твърденията в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на ВиК услуги. С оглед гореизложеното исковата молба, се
счита, че исковата претенция, се явява недопустима, като предявена срещу нелигитимна страна, тъй като към същата не са представени
никакви доказателства, които да обосновават дори и предположение за твърдяната
облигационна връзка. Напротив представена е единствено справка за недобора на
частен абонат, в която е записано че абонат е ответника Д.Д.Д.
ЕГН **********.
В настоящото производство, се сочи, че предявеният
иск се явява положителен установителен такъв, като в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането си, неговия конкретен и
точен размер, както и основанието му, което в случая е договор за доставка на
вода от ВиК оператора при Общи условия и спазването
им.
Между кориците на настоящото дело не е
представен нито договор, нито
някакъв вид заявление, нито
има документ който е разписан и сведен до знанието на ответника, по силата на
което да е видно, че страните се намират в договорни отношения по повод на
доставка на ВиК услуги именно на посочения в исковата
молба адрес. Твърди се, че към настоящия момент ищцовото
дружество не е представило убедителни писмени доказателства, с които да
обоснове вземането си и дължимостта на посочените
суми, както и точния им размер.
В представената „справка
за недобора на частен абонат" неясно остава
как се стига до посочените суми за главници и лихви при положение, че не е
описан падеж на задължението. Видно
е още че цялото количество вода е начислено служебно и едностранно, без да се
отчита нито веднъж водомер и без да са представени нито процесиите фактури,
нито карнети от отчитане на водомер. Ищецът следва да
докаже действителното количество потребена вода за
съответния период, която се отчита от ищцовото дружество
и се доказва с представяне на първични счетоводни документи (карнети, отчети и т.н.), с цел установяване на точните
показания и начислените суми. Само въз основа на извлечения от сметки ищцовото дружество не установява (доказва при условията на
пълно и главно доказване) количеството доставена вода в имота (обекта) на
ответника, както и дължимата за всеки месец сума. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест,
дружеството би следвало да ангажира доказателства, от които да се установи
предоставянето на процесиите услуги по договор (извършване
на доставки и ползването на водоснабдителни и канализационни услуги от
ответника), за които се претендира плащането. Ищецът би следвало да ангажира
доказателства, от които да се установява как е образувана стойността на
конкретните начислени суми за ползвани ВиК услуги по партидата на
ответника, т.е. относно размера на главното задължение и следващите се лихви. С
оглед на това и предвид липсата на ангажирани от ищеца други доказателства, не
може да се приеме, че ответникът дължи стойността на консумирана вода в
посочения размер, което води до извода за неоснователност на исковата
претенция.
С оглед на така въведените предметни
предели, преценката относно наличието на валидно възникнала облигационна
обвързаност между оператора на „ВиК" услуги и
потребителя на вода следва да се извърши съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи
/ДВ,бр.88 от 08.10.2004т/. Съгласно чл. 8 от Наредба
№4
„получаването на услугите ВиК
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето
на комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/." В настоящия казус
ищецът е представил и посочил Общите условия, които са одобрени по съответния ред от регулаторния
орган - КЕВР и по силата на които са уредени правата и
задълженията на оператора и на потребителите за процесния период; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води,
какви срокове за плащане на изразходваното количество вода са определени и
отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид това ищеца следва да
установи наличието на валидни облигационни отношения и източника,
от който произтичат насрещните права и задължения на
двете страни. Предвид това в тежест на ищеца е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това
обстоятелства, а именно — че ответникът е ползвал услугите на дружеството, че е
употребил посочените количества вода и е ползвал предоставените водоснабдителни
и канализационни услуги, че стойностите са изчислени на база действащите цени
на тези услуги, както и обстоятелствата по извършване на отчет на водомера.
Изброените обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца чрез
пълно и главно доказване, като от представените доказателства по делото е
видно, че начислените суми се основават на базата на документи представени от ищцовото дружество, които представляват едностранно
изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, които нямат обвързваща доказателствена
сила за съда относно отразените във тях данни.
Настоява се, че не са представени
никакви доказателства за спазване на реда по чл. 21 ал. 2, 4 и 5 от Общите
Условия от които да се установят начина и датите на отчитане на водомера в
присъствие на абоната, чрез представяне на писмени документи, съдържащи негов
подпис, нито протокол по чл. 22 от ОУ установяващ, че абонатът необосновано е
отказвал достъп до водомера за исковия период. Не са ангажирани и никакви
доказателства за спазване на чл. 32, ал. 2 изр. последно от Наредбата
/аналогично на чл. 21, ал.5 от ОУ/, която изисква датата и часът на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери да се обявяват с писмено съобщение,
поставено на подходящо място в сградата, в срок не по—кратък от три работни дни
преди деня на отчитането, като при неосигуряване на достъп отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и служител на ВиК
оператора. В тази връзка следва да се отбележи и че обстоятелството, че обектът
евентуално е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа не може да
обуслови извод за доставка, респ. потребление на посоченото количество ВиК услуги още повече че не сме собтвеници
на процесння обект въобще.
На следващо
място се отбелязва, че ответното дружество не е ангажирало никакви
доказателства за начина на начисляване на изразходваното количество питейна вода,
че начислените количества вода са доставени и потребени
от ответника, поради което последният да дължи нейното заплащане.
Установяването на тези обстоятелства е безспорно необходимо, защото водата е
движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на
договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги на реално предоставена стока. Именно защото размяната на
имуществените блага между страните е основана на съществуващата помежду им
облигационна връзка, то при непълнота на специалната законова уредба, както е в
разглеждания случай, приложение намират общите правила на договорното право,
които забраняват неоснователното разместване на блага /вж. Решение номер
1081/07.02.2008г.,по търг. дело номер 657/2007г. на ВКС/.
От представените
доказателства по делото е видно, че начислените суми се основават на базата на
документ, представен от ищцовото дружество, а именно „справка за недобора на частен
абонат", която се
оспорват от ответната страна изцяло (по същество относно верността на
съдържанието й). От представената справка не става ясно по какъв начин са
отчитани подаваните количества ВиК услуги и по какъв
начин е формирана крайната сума. Извлечението от сметка, следва да бъде
подписано от представляващия ищцовото дружество и
представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгоден за
представилата го страна обстоятелства, като същите нямат обвързваща доказателствена сила за съда относно отразените във тях
данни.
Цитира се
съдебната практика /Решение № 413 от 16.08.2005 г. на
ВКС по т. д. № 964/2004 г., ТК и лр./, която трайно приема, че „счетоводните регистри"
могат да служат като доказателство на изготвилото ги лице само в случай че са
„редовно водени", т. е. записванията в тях имат доказателствено
значение само ако са налице на съответните първични
официални или изходящи от
другата страна документи. Ищцовото дружество следва
да докаже, че води редовно счетоводство, за да бъде прието като досотоверно представеното като доказателство „Извлечение от
сметка", представляващо извлечение от Търговските му книги, но
доказателства за това няма и следва да се приеме, че шццовото
дружество не води редовно счетоводство.
С оглед
характера на предявения иск е необходимо ищецът да докаже извършването на
доставки по този договор, ползването на ВиК услуги от
ответника, както и размера на задължението му за процесния
период. Ищецът следва да докаже действителното количество потребена
услуга за съответния период, която се отчита от ищцовото
дружество и се доказва с представяне на първични счетоводни документи (карнети, отчети и т.н.), с цел установяването на точните
показания и начислените суми. Само въз основа на извлечение от сметка
ответникът не установява количеството доставена ел.енергия в имота на ищеца,
както и дължимата за всеки месец сума.
С отговора се
прави възражение за погасяване на част от процесиите суми по давност на правно основание чл.111, б."в" ЗЗД, а
именно за сумата от 62.32лв. главници и сумата в размер на 48.22лв. лихва по
главници за периода от 22.04.2010г. до 18.05.2011г.. Вземането на
„Водоснабдяване и канализация" ООД представлява периодично плащане и за
него е приложима кратката три годишна давност. В този смисъл е задължителното Тълкувателно решение № 3 на ОСГТК
на ВКС от 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г.
- „В обобщение следва да се приеме, че винаги когато
едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то
следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задъ.лжения, имащи единен правопораждащ
факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Понятието „периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от Закона за задълженията
и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.,,
Предвид горното,
се отправя искане да се установи със съдебното решение, че сумите начислени за
период от 22.04.2010г. до 18.05.2011г. са погасени по давност. Прави се изрично възражение, че претендираната сума е погасена изцяло по давност.
Настоява се да се да вземе предвид,
че ако „ВиК-Варна" ООД, през процесния
период не е имала достъп до процесния имот и
разликата от общия водомер монтиран във жилищната сграда са се начислявали на всички абонатите
пропорционално на тяхното потребление в процесния
обект - вх.9 на бл.№108, находящ се в гр. Варна,
ж.к."Младост", то считаме, че същият неоснователно претендира да
получи процесна сума, тъй като същата вече му е заплатена от етажната собственост,
т.е. от всички собственици в процесния
имот. В този случай се счита, че не ВиК дружеството
няма материален интерес да води настоящото дело, а такъв би следвало да имат
съсобствениците заплатили разликата от общия водомер и отчетените количества от
монтираните в имота СТИ. Предвид, това се оспорва, че процесиите суми се дължат
на ищцовото дружество и се счита, че делото следва да
се прекрати поради липса на правен интерес от водене на настоящото дело.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представени са по делото Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване
и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР/л.5-13; л.17-26/.
Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в един
централен и един местен вестник.
Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите
условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
Представена е справка/л.54/ от 18.01.2019г.
за недобора на частен абонат Д.Д.Д., абонатен номер ***, за периода от
22.06.2010г. до 26.08.2018г., на адрес гр.Варна, ***.
Представена е справка от СВп-Варна,
за периода 01.01.1992г. до 25.10.2019г. на лицето на Д.Д.Д. ЕГН ********** , видно от
която е, че ПРЕЗ 2008, 2010 И 2013г., са
налагани обезпечителни мерки – възбрана на имот, находящ
се в гр.Варна, ***, по които като длъжник е
вписан ответника по делото.
Представен
нотариален акт ***. на нотариус Лс р-н на действие РС-Варна,
удостоверява, че на 19.11.1997г., Д.Д.Д. ЕГН ********** е закупил от П.К.Т.ЕГН **********,
апартамент, находящ се на адрес: гр.Варна, ***.
Представени
са и 5бр.карнетни листи/л.119-123/, за количествата
изразходена за/в обекта вода от абонатен номер ***, находящ се на адрес: гр.Варна, ***, с вписан в тях потребител П.Т., с отразяване на консумирана вода за 2009-2012г., както и за 2017 – 2019г.
По искане
на ищецът по делото е допусната ССчЕ/л.111-114/, като
видно от същата е, че размерът на месечните задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** по фактури, посочени в справка
за недобора до 26.08.2018г., за периода
от 22.06.2010г. до 26.08.2018г. възлиза на 367.71лв., а размера на лихвата за забава върху всяко едно от тези месечни
задължения, за периода от 23.07.2010г. до 26.08.2018г., възлиза на 72,92лв. Задължението за главница за
периода от 28.04.2017г. до 26.08.2018г.,
е на обща стойност 305.39лв., а за
лихвата за забава за периода от 29.05.2017г. до 26.08.2018г. е на стойност 24.19лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415
от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Активно легитимиран да предяви иска
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.
Предмет на установителния
иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи
наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата
на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в
заявения обем, като доставената и потребената вода е
отчетена и измерена
по предвидения в Общите условия ред, принадлежи
на ищеца.
На първо място,
ответникът по делото е оспорил качеството си на „потребител“ на ВиК услуги.
Съгласно
пар.1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители
на ВиК услуги са:
а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги;
б)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост;
в)
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
С
идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на "Водоснабдяване
и канализация" ООД, гр.Варна.
В
настоящия случай, ищецът с оглед доказване качеството на потребител на
ответницата, представя справка от Служба по вписванията гр.Варна, в която е
отразено, че ответника е задължена страна по наложени възбрани по отношение на
имот, находящ се на адрес: гр.Варна, ***.
Представен е и нотариален акт ***. на нотариус с р-н на действие РС-Варна,
удостоверяващ, че на 19.11.1997г., Д.Д.Д. ЕГН ********** е закупил от П.К.Т.ЕГН **********,
апартамент, находящ се на адрес: гр.Варна, ***.
С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че
е потребител на ВиК
услуги за конкретния обект, ищецът следва да установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК това обстоятелство, като представи подадено от ответника заявление по образец за откриване на партида
или друг писмен документ удостоверяващ, възникването на договорно
правоотношение с ответника за процесния
водоснабден обект – арг. чл. 59, ал. 3 от ОУ.
Съгласно чл.59, ал.2 от ОУ на ВиК оператор „Водонабдяване и
канализация” ООД – Варна, същия е предвидено, че открива партида с
потребителски номер на потребителя, само след подаване на заявление по образец
и представяне на справка за документи, съдържащи данни за идентификационните
белези по ал.1, която справка за потребители, явяващи се физически лица касае три имена, ЕГН и постоянен адрес по
документ за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция,
телефон.
Ищцовото
дружество не представя доказателства за подадено от ответната страна заявление
по образец, нито за откриването на партидата на името на ответника – Д.Д.Д., със съответен потребителски номер, съгласно
цитираната разпоредба от собствените му Общи условия.
Не е
доказано ответникът, да се явява и ползвател на ВиК
услуги в процесния имот, находящ се на адрес гр.Варна, ***.
С
оглед изричното оспорване от страна на ответника, че е потребител на ВиК услуги за конкретния
обект, ищецът следваше да установи чрез пълно и главно доказване по правилата
на чл.
154, ал. 1 ГПК това обстоятелство, като представи подадено от ответника
заявление по образец за откриване на партида или друг писмен документ
удостоверяващ, възникването на договорно правоотношение с ответника за процесния водоснабден обект – арг.
чл. 59, ал. 3 от ОУ.
Макар и да са налични доказателства за собственост на
ответника по отношение на имота, находящ се на адрес гр.Варна, ***, съответно при липсата на доказателства за откриване
на негово име на партида като „потребител“, чрез подаване заявление по образец,
така както изисква разпоредбата на чл.59, ал.2 от ОУ на ищцовото
дружество/потребителят да подаде
заявление по образец и да представи за справка документи, съдържащи данни за
идентифицирането му/, съдът приема,
че между страните не се доказа съществуването на облигационно правоотношение,
по силата на което ответникът да се явява потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги, като титуляр
на партида с абонатен номер ***, за
обект, находящ се в гр.Варна, *** и да се е
задължил да заплаща претендираните като доставени на
този адрес ВиК услуги.
На следващо
място ответникът е оспорил съществуването на задължението по
процесните фактури, въвеждайки възражението, че претендираното количество ВиК
услуги за процесния период, не е било доставено до имота, находящ се на адрес гр.Варна, ***.
Навел е и
възражение, че отчитането на ВиК услугите в този
имот, е извършено в нарушение на чл.23, ал.4 от ОУ и чл.23, ал.1 от ОУ.
По така наведените възражения от ответната страна,
съдът намира следното:
Ответникът е оспорил истинността на обективираните данни относно видовете задължения, посочени
в съставените от ищеца частни свидетелстващи документи –справка за недобора на
частен абонат и фактури, посочени в тази справка.
Съгласно
чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора.
Уреден
с общите условия, в раздел втори, е и редът за отчитане на количествата питейна
вода, като според ал. 1 на чл.23, показанията на водомерите на водопроводните
отклонения се отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4
на чл. 23, е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, за
сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите.
Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
В
представените по делото общи условия на дружеството ищец също е посочено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при
неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.
От
ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки разпределената му доказателствена тежест, относно правнорелевантните
обстоятелства, че е предоставил на ответника посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената
вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред.
С
оглед изричното оспорване от страна на ответникът, че са доставяни ВиК услуги за конкретния обект, ищецът представя 5бр.карнетни листи/л.119-123/, за количествата
изразходена за/в обекта вода от абонатен номер ***, находящ се на адрес: гр.Варна, ***, с вписан в тях
потребител П.Т., с
отразяване на консумирана вода за
2009-2012г., както и за 2017 – 2019г., като трите от тях не касаят процесния период, а се отнасят до годините 2009 – 2012г.,
които не са предмет на спора. Останалите два карнетни
листа, отнасящи се до 2017- 2018 и 2019г. съдържат само два подписа, положени
от неустановени лице, за месеците декември 2017г.
Представените
карнети за отчитане на количествата доставена питейна
вода, съдът намира, че не са от естество да установят отчитането на водата да е
станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството.
Отделно
от факта, че в по-голямата си част при отчитането не се съдържа подпис на
потребител, в двата случая на положен такъв, не е установено този подпис да
принадлежи на ответника, като потребител, за да се приеме например, че той е
направил признание поне по отношение на отчетените количества ВиК услуги за онези месеци, за които в карнетите
фигурира положен подпис в графата за потребител.
Представената
справка за недобора на частен абонат, също не може да служи за доказателство за
количествата на доставени ВиК услуги в процесния период, доколкото отразява единствено
информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на
ищеца относно процесните стопански операции, но не
касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответника описаното в процесните
фактури количество питейна вода.
При
наведеното изрично оспорване от ответната страна, за да се приемат тези
счетоводни записвания (по своето правно естество частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните
в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. А
такива не бяха събрани по делото.
При
липсата на доказателства, че ищецът е предоставил на ответника посочените
водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в
Общите условия ред, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно
основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ за неоснователен и като такъв счита, че следва да бъде отхвърлен.
Втората
претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за обезщетение
за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, относно задължението за заплащане ползвани ВиК услуги. С оглед обаче акцесорния
характер на претенцията и предвид неоснователността на главното вземане, то и
искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователна и като такава също следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответникът се дължат сторените от него
разноски в настоящото и в заповедното производство, но предвид факта, че няма
действително реализирани такива, доколкото в полза на ответника е предоставена
правна помощ на основание чл.47, ал.6 ГПК, на разноски на ищеца, то такива няма
и основание да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Варненски районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „В.И К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Д.Д.Д. ЕГН **********,***,
кумулативно-обективно
съединени установителни искове, с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ и 86 ЗЗД, за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, за следните
суми: сума в общ размер на 305.39лв., представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***,
за периода от 17.09.2015г. до 22.05.2018г. на адрес гр.Варна, ***; сума в общ размер на 24.19лв.,
представляваща сбор от лихви за забава върху тези главници за периода от
28.05.2017г. до 26.08.2018г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.08.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед №6595 от 03.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 13243/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: